К. районен съд II граждански състав

На шестнадесети януари Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г.гражданско дело № 584 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юрисконсулт Д. А. заявява, че доверителят ѝ е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед з. изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Х.Т.Б. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат н.което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „А.з.к.на п.з." ЕООД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.

Твърди, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № *** от *** г. между „И." АД като Заемодател и Х.Т.Б. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. н.основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 септември 2018 г. между „И." АД, ЕИК 1и „А.з.к.на п.з." ЕООД, ЕИК, по силата н. който вземането е прехвърлено в полза н.„А.з.к.на п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Пълномощникът на ищеца заявява, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1 250 лева, а последният е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си.

Сочи, че в настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущия заем на ответника по Договор за паричен заем № в размер на 793.50 лева. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Х.Т.Б. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1 471.20 лв., ведно с договорната лихва на 24 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 61.30 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, Х.Т.Б. е извършвал/а плащания в общ размер на 890.15 лв.

Заявява, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 877.04 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем *** от г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 103.76 лв. за периода от 15 декември 2016 г. -датата на първата вноска до 02 ноември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 697.65 лв.

Твърди, че разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „И." АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефони разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай Х.Т.Б. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 0. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл. 10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 02 ноември 2017 г. - последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 112.89 лева от 03 ноември 2017 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 14 ноември 2018 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане н.дължимите суми.

Моли съда да признае з.установено, че „А.за к.на п.з." ЕООД има следните вземания срещу Х.Т.Б. по Договор за паричен заем № *** от г.: 877.04 лева главница; 103.76 лева договорна лихва за периода 15 декември 2016 г. до 02 ноември 2017 г.; 697.65 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 0 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 112.89 лева за периода от 03 ноември 2017 г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 14 ноември 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира присъждане на направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

Представя банкова сметка: ***: ***:, Банка: "Ю." АД (б."П."АД)

Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. М. К., с който заявява, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. В съдебно заседание адвокат М. К. моли съда да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан, тъй като уведомлението за извършената цесия не е връчено лично на ответника. Излага доводи, че няма представено изрично упълномощаване с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването на чл.4.5 от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. Счита, че по делото няма доказателства длъжника т.е. ответника, да е уведомен за извършената цесия, поради което същата не е породила правното си действие. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното частно гражданско дело № 2997/2018 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1768/21.11.2018 г. в полз.н.кредитора „А.за к.на п.з.“ ЕООД *** срещу длъжника Х.Т.Б. за изпълнение на парично задължение, за сумите: 877.04 лева главница, 103.76 лева договорна лихва за периода от 15.12.2016г. до 02.11.2017г., 697.65 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 112.89 лева лихва за забава за периода от 03.11.2017г. до 14.11.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2018г., както и сумата 110.83 лева разноски. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по Договор за паричен заем с № *** от 29.11.2016 г., сключен между Х.Т.Б. и „И.“ АД. На 01.09.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за прехвърляне н. парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. по силата н.който вземането е прехвърлено от „И.“ АД, ЕИК в полз.на „А.за к.на п.з.“ ЕООД.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу вземането.

По делото е представен на договор за паричен заем № № *** от г. сключен между „И.“ АД като кредитодател и Х.Т.Б. - кредитополучател. От същия се установява, че „И.“ АД е предоставило в заем на кредитополучателя сума в размер на 1 250 лева. Ответникът като кредитополучател е поел задължението от своя страна да върне сумата на 24 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 61.30 лева. Договор за паричен заем № *** от 29.11.2016 г. е сключен при следните условия и параметри: общ размер на всички плащания 1 471.20 лева, фиксиран годишен лихвен процент – 35.00 %, годишен процент на разходите /ГПР/ на заема – 40.86 %, срок на заема – 48 седмици с 24 бр.вноски, дата на първо плащане – 15.12.2016г., дата на последно плащане – 02.11.2017г. Съгласно чл.9 от договора за паричен заем № *** от 29.11.2016г. цялата сума по заема се усвоява веднага след сключването му. С подписването на договора, страните са се съгласили да се рефинансират текущите заеми на заемателя, като е договорено да погаси задължения по други заеми за общо 1 421.11 лева по договора за паричен заем №, в размер на 793.50 лева и договор за паричен заем № в размер на 448.61 лева. В чл.4 от договора заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от датата на сключването му да предостави на заемателя едно от следните обезпечения : две физически лица – поръчители, банкова гаранция с бенефициер – заемодателя със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора, като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 1 052.40 лева, която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер 43.85 лева. Съгласно чл.8 от договора при забава на плащанията на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.Заемателят заявява, че е запознат с Тарифа за таксите на „И.“ АД, актуална към датата на сключване на договора. С подписването на договора заемателят заявява съгласието си да получава на електронната си поща, посочена в настоящия договор всякакви електронни изявления и документи от заемодателя, както във връзка с настоящия договор, така и при свои бъдещи кандидатствания за паричен заем и сключени договори за заем. Съгласно чл.10 от договора заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по настоящия договор на трето лице, включително да заложи вземането си в полза на трето лице, съгласно Закона за особените залози. Към договора за паричен заем № *** от. е представено и предложение за сключване на договор за паричен заем.

От рамков договор з.продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от 30.01.2017г. се установява, че същия е сключен между „И.“ АД в качеството на продавач – цедент и „А.за к.на п.з.“ ООД в качеството на купувач – цесионер. Съгласно договора страните са се уговорили, че продавача ще прехвърли на купувача свои ликвидни изискуеми вземания произхождащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон и договори за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, които същия е отпускал на свой клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение 1 към настоящия договор. Всяко едно от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности засечени към датата на подписване и подпечатване на съответното Приложение №1.

Представено е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от Закон.з.задълженията и договорите, с което „И.“ АД“ потвърждава извършен.та цесия на всички вземания цедирани от „И.“ АД на „А.за к.на п.з.“ ООД, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. Вземанията са индивидуализирани в Приложение №1/03.07.2018г., представляващо неразделна част договор за продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ от 30.01.2017г.

По делото е представено извлечение от Приложение №1 към договор з.продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника.

Представено е пълномощно съгласно което „И.“ АД чрез законният и представител е упълномощило „„А.за к.на п.з.“ ООД да уведомява всички длъжници по всички вземания на „И.“ АД“, възникнали по силата на сключени договори, които дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор, сключен на 31.10.2017г. като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер, във връзка с изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД във връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. с право упълномощения да преупълномощаване други лица с горните права.

По делото е представено уведомително писмо за извършената цесия до ответника Х.Т.Б., но липсват доказателства същото да й било изпратено и получено.

По делото е назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. Установено е, че със сключването, Установено е, че със сключване на договор за паричен заем № № *** от. Х.Т.Б. е получила от И.“ АД сумата от 1 250, като страните са се съгласили да се рефинансират текущи заеми на заемателя, като е договорено да погаси задължения по други заеми за общо 1 242.11 лева в т.ч. по договор за паричен заем №, в размер на 793.50 лева и договор за паричен заем № в размер на 448.61 лева. От заключението на експертизата се установява, че не е установено плащане по претендираните вземания за остатъците от главница, договорна лихва, неустойка и лихви з забава. Посочено е, че остатъкът от вноските по кредита от 9-та до 24-та включително е в размер общо на 1 678.45 лева, в т.ч. : 877.04 лева главница, 103.76 договорна лихва, 697.65 лева неустойка-разходи за забава. Обезщетението за забава за периода от 03.11.2017г. - датата на последната погасителна вноска до 20.11.2018г. е в размер на 112.89 лева, а към датата на изготвяне на заключението – 14.11.2019г. дължимата законна лихва е 200.59 лева. От отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че предвидената неустойка е 84 % от главницата, която е 1 250 лева.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законноустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца - кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение издадена по реда на чл.410 №1768/21.11.2018г., по ч. гр.дело №2997/2018г. по описа на Районен съд – К. от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Съгласно чл.99 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът - цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „И.“ АД от негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./.

По делото обаче липсват доказателства, че цедентът е изпратил съобщение за извършената цесия, както и доказателства същото да е достигнало до длъжника. Предвид това съдът намира, че волеизявлението на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, не е направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№2997/2018 г. по описа на Районен съд - К. и не е достигнало до длъжника. Ответникът не е открит нито в хода на заповедното производство, нито в настоящото исковото производство на адреса, посочен в договора и от ищеца – ***, който по справката в НБДН е постоянният и настоящ адрес на лицето, поради което за да бъдат защитени правата на ответника - длъжник Х.Т.Б. му е назначен особен представител.

Процесуалното представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител, поради което и не може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално - правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от кредитора по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. На следващо място съдът намира, че следва да отбележи, че след като особения представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез назначения му особен представител

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявени искове з.установяване съществуването н.вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото на претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна.

Воден от горните мотиви съдът,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.за к.на п.з.“ ЕООД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К. против Х.Т.Б., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумите: 877.04 лева главница по договор за паричен заем № № *** от 29.11.2016г, 103.76 лева договорна лихва за периода от 15.12.2016г. до 02.11.2017г., 697.65 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 112.89 лева лихва за забава за периода от 03.11.2017г. до 14.11.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед №1768/21.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №2997/2018 г. по описа на Районен съд – К. като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

Номер на акта:	72
Дата:	11 февруари 2020 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия:	Стела Веселинова Георгиева

Дело:	20195510100584
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	25 февруари 2019 г.

Решение по дело №584/2019 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

К. районен съд II граждански състав