№ 36053
гр. София, 09.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110108334 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
девети септември и през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 8334/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от С. Н. Б. за изменение на Решение № 14355/22.07.2024 г.,
постановено по гр. д. № 8334/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за
разноските. Твърди, че съдът бил присъдил на ищеца сумата от 350,00 лева – деловодни
разноски, но не бил присъдил адвокатското възнаграждение, както и разноските сторени в
производството по частна жалба. Навежда доводи, че делото било проведено в едно
заседание, като процесуалният представител не се бил явил поради служебна ангажираност,
но своевременно преди о. с. з. на 08.07.2024 г. бил изпратил молба за разглеждане на делото
в негово отсъствие. Поддържа, че е направено искане за присъждането на разноски с
молбата, както и са ангажирани доказателства в тази насока. Излага съображения, че макар
и молбата да е била получена в съда на 08.07.2024 г., последната не била надлежно
докладвана, тъй като била въведена в електронната папка на 10.07.2024 г., а освен това било
направено искане по реда на чл. 253 ГПК да се отмени хода на устните състезания и съдът да
се произнесе по направени искания. Прави извод, че разноските се дължат в пълен размер,
тъй като исканията са били направени преди о. с. з. Иска изменение на решението в частта за
разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се поддържа, че
разноските не се дължали, тъй като не били представени доказателства за процесуално
представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Поддържа, че не са били налице предпоставките за
предоставянето на безплатна правна помощ. Евентуално навежда довод за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение, което обосновава. Иска молбата да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, което обаче
не е представило надлежен списък по чл. 80 ГПК, поради което искането за изменението на
решението в частта за разноските се явява процесуално недопустимо, поради което същото
следва да бъде оставено без разглеждане.
В т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК е възприето виждането, че: „Допълване на съдебното решение, като способ за
неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен
спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в
определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250
ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор,
има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна
последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася,
само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на
страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,
установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК,
първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна
характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ
за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от
принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се
променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе
по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса
на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на
разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.
При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите
разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица,
установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на
решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.“. А
съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК и т. 2 от същото ТР „страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да
иска изменение на решението в частта му за разноските.“.
В случая списъкът за разноските е постъпил по делото след о. с. з. и обявяването на
делото за решаване, поради което и съдът не следва да го взема предвид. Ирелевантно е
обстоятелството, че същото е подадено по електронен път, по пощата или друг
неприсъствен начин. Страната е длъжна да вземе предвид, че не всички изявления направени
в последния момент могат своевременно да достигнат до съда, поради което и не следва да
бъдат взимане предвид след това. Съдът дължи да се произнесе по направените
своевременно искания и не може да предоставя „допълнително“ процесуално време или да
указва на страната как да организира защитата си в производството. Отправянето на
процесуални изявления в електронна форма цели да облекчи страните чрез т. нар.
2
електронно правосъдие. Тъй като обаче същото не е напълно изградено, то самите страните
следва да имат предвид, че процесуалните им действия в електронна форма не достигат
мигновенно до съда, още по-малко в о. с. з. Тоест, отправените непосредствено преди о. с. з.
изявления може и да не бъдат взети предвид. Казано с други думи, страната следва да
понесе последиците от неправилното ангажиране на защитата си и процесуалното си
поведение.
С оглед гореизложеното, молбата по чл. 248 ГПК се явява процесуално недопустима,
поради което трябва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба, подадена от С. Н. Б., ЕГН: ********** за
изменение на Решение № 14355/22.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8334/2024 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3