РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. Пловдив, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300500890 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
С решение № 534/08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 9020/2022 г. по
описа на РС- Пловдив, са отхвърлени предявените от Главен публичен
изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, против „Енте Сървисес” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „***,
представлявано от управителя Ш. С. Н. и против „Меткон Индустриал“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град П., бул. „***,
представлявано от управителя И. Ю. М., искове да се обявят за
недействителни договори за покупко- продажба от 29.06.2020 г. на следните
МПС- та: 1. лек автомобил „Хюндай Матрикс“, рег. № ****; 2. лек автомобил
„Опел Зафира“, рег. № ***; 3. лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ****; 4.
лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № ***, сключени пред нотариус М. З.,
рег. № *
Решението е обжалвано от ищеца по спора ТД на НАП- гр.Пловдив,чрез
главен публичен изпълнител М. Б. , при оплаквания за неправилност, с
искане да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от ответниците в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК.В хода на производството по делото , чрез
упълномощения от тях процесуален представител адв. Д. З. , оспорват
нейната основателност и настояват за потвърждаване на
първоинстанционното решение с присъждане на направените по делото
разноски.
1
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена своевременно от процесуално
легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК,
поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на
чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването - допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение настоящата инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл.216, ал.1, т.6 от
ДОПК, предявени от ТД на НАП- гр.Пловдив , против „Енте Сървисес”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „***,
представлявано от управителя Ш. С. Н. и против „Меткон Индустриал“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град П., бул.
„К***, представлявано от управителя И. Ю. М. , за обявяване за
недействителни спрямо ищеца , на сключените на 29.06.2020г. в негова вреда
и между свързани лица: договор за покупко- продажба на лек автомобил
„Хюндай Матрикс“, рег. № ****, с продажна цена в размер на 3200 лева;
договор за покупко- продажба на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ***, с
продажна цена в размер на 3622 лева; договор за покупко- продажба на лек
автомобил „Опел Зафира“, рег. № ***, с продажна цена в размер на 3120 лева
и договор за покупко- продажба на лек автомобил „Форд Транзит“, рег.
****, с продажна цена в размер на 2566 лева.
За да бъдат уважени отменителните искове по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК/
в редакцията към момента на сключване на атакуваните сделки-29.06.2020г./
е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: сделка,
извършена с намерение да се увреди публичният взискател, сключена между
свързани лица след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията са установени публични задължения. Публичното
вземане, по което ищецът се явява кредитор, следва да е установено с влязъл
в сила ревизионен акт или влязло в сила решение. В тежест на ищеца е да
установи наличието на фактическия състав. В посочения смисъл е
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, а
именно Решение №166 от 30.12.2009г. по т.д.№430/2009г., II т.о. на ВКС;
Решение № 436/22.12.2011 г. по гр. дело № 308/2011 г. на III г.о. на ВКС и
Решение № 228/20.12.2010 г. по гр. дело № 530/2010 г. на II т.о. на ВКС.
Съгласно горецитираната задължителна практика на ВКС когато на лицето не
е връчен ревизионен акт, респ. заповед за възлагане на ревизия, то
задълженията не са установени по окончателен начин и не са налице
предпоставките за уважаване на отменителния иск.
В процесния случай и при доказателствена тежест за ищеца, по делото е
представена само електронна справка за актуални задължения на „Енте
2
Сървисес” ЕООД, ЕИК: ** към 02.06.2022г. , която не е годно доказателство
за установяването на публичните вземания на кредитора , тъй като беше
казано, че същите следва да бъдат установени с влязъл в сила ревизионен
акт или влязло в сила решение. Ищецът не оспорва по делото и твърди в
исковата си молба, че такива не са издадени, но поддържа, че задълженията
на длъжника „Енте Сървисес” ЕООД, ЕИК: *** съм 02.06.2022г. възлизат в
размер от 116907,92 лева, установени с данъчна декларация по ЗКПО, Данък
върху доходите на ФЛ, Декларация –образец 6,Декларация по ЗДДС,
подадени от задълженото лице. По делото обаче не са представени данъчни
декларации подадени от задълженото лице , нито пък доказателства, че
публичният изпълнител е предприел действия по събиране на вземанията.
Независимо от горното следва са се посочи, че ищецът не може да
обосновава качеството си на кредитор на основание декларирани от лицето
публични задължения.Приложимият материален закон се определя от датата
на осъществяване на последния елемент от фактическия състав, съставляващ
основанието на предявения иск, като в случая това е датата на сключване на
предназначените да увредят публичния взискател сделки-29.06.2020г., чиято
относителна недействителност се иска да бъде обявена, а към този момент е
приложима правната норма в редакцията на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК,
обнародвана в ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. до 1.01.2021
г., според която недействителни по отношение на държавата, съответно на
общините, са сключените след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или
действия с намерение да се увредят публичните взискател.Ясна и
последователна е съдебната практика при прилагането на тази норма в тази й
редакция. Тя е в смисъл, че публичният изпълнител не може да основава иска
си по чл. 216 ДОПК на вземане, установено по декларация от страна на
длъжника. Публичното вземане, на което ищецът основава отменителния си
иск, следва да е установено в стабилен властнически акт или съдебно
решение, каквито по делото не са представени,а и не се твърди от ищеца да са
били издадени.
При липсата на доказателства за установяването на публичните вземания
на кредитора по надлежния ред предявените искове се явяват неоснователни
и само на това основание следва да бъдат отхвърлени, без да се изследва
наличието на останалите предпоставки по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК.
Районният съд е достигнал до същият извод – за неоснователност на
предявените искове , поради което обжалваното решение като правилно и при
условията на чл. 272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на всяко от въззиваемите търговски дружества направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1300
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 534/08.02.2023 г., постановено по гр. д.
№ 9020/2022 г. по описа на РС- Пловдив, II гр.състав.
ОСЪЖДА ТД на НАП- гр.Пловдив, да заплати на „Енте Сървисес”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „***,
представлявано от управителя Ш. С. Н., сумата от 1300 лева -разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ТД на НАП- гр.Пловдив, да заплати на „Меткон
Индустриал“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: град П.,
бул. „*** Б**, представлявано от управителя И. Ю. М., сумата от 1300 лева -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4