РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 24.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 173 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 84 от 31.05.2019 г., постановено по АНД № 136/2019 г., Троянският районен съд, пети състав, е изменил наказателно постановление № 1378 от 07.01.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на А.Д.А., ЕГН: **********,***, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 900 лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като е намалил размер на административното наказание глоба от 900 лв. на 300 лв. /триста лева/, а в останалата част е потвърдено наказателното постановление.
Недоволен от така постановеното решение е останал А.Д.А., ЕГН: **********,***, който чрез адв. Е. Ц. от ЛАК, в законния срок е подал касационна жалба против решението на ТРС. В жалбата се сочи, че решението на РС е незаконосъобразно. Касационният жалбоподател намира, че вмененото му административно нарушение не е доказано, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и е следвало да бъде отменено. В заключение се моли съда да отмени решението на РС и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите - Ловеч, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, като излага съображения, че обжалваното решение на РС - в частта, с която е намален размера на наложената глоба, е незаконосъобразно, а в останалата част е законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответникът по касация не се представлява и не изразява становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, като споделя мотивите на РС за намаляване размера на наложената глоба от 900 лв. на 300 лв.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 1378 от 07.01.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, на А.Д.А., ЕГН: **********,***, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 900 лв. за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Следва да се отбележи, че касационната инстанция няма да обсъжда становището на ответника по касация в писменото възражение в частта, че обжалваното решение на РС - в частта, с която е намален размера на наложената глоба, е незаконосъобразно, защото липсва касационна жалба от Регионална дирекция по горите – Ловеч. Ето защо при липса на касационна жалба от ответника по касация Регионална дирекция по горите – Ловеч, възражението на същия ответник относно намаляване на размера на наложената глоба от 900 лв. на 300 лв. не е предмет на настоящото дело.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.
Касационната жалба на А.Д.А. е лаконична, като се правят възражения единствено, че административното нарушение не е доказано.
Касаторът не сочи конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, като не релевира конкретни пороци на съдебното решение, а доводите на касатора за недоказаност на административното нарушение касационната инстанция квалифицира като нарушение на материалния закон – чл. 348, ал. 2 от НПК.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП и не следва да ги повтаря, а следва да препрати към тях съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК - Когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че административното нарушение е доказано, както и относно законосъобразността на правната квалификация на същото.
Правилни са мотивите на РС, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. е доказано, видно от събраните пред РС писмени и гласни доказателства.
Няма спор, а и се установява от писмените доказателства, че А.А. е вписан в регистъра на Изпълнителна агенция по горите, като лице, упражняващо частна лесовъдска практика с Удостоверение № 11805/31.08.2015 година. Отделно Позволителното за сеч № 0420116 от 16.02.2018г. е издадено от инж. Н.Д. на А.А., на който именно се разрешава да извърши сечта в имота, със срок на провеждане на сечта от 19.02.2018г. до 31.12.2018г., и в същия срок за извозване на материалите от сечището, с очакван добив от 54.0 плътни кубически метра лежаща маса, посочена по категории в самото позволително за сеч, като определените за сеч дървета са били маркирани от Д.В..
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В конкретният случай А.А. е санкциониран именно за това, че не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване добива на дървесина, като е допуснал нарушаването на технологията за извеждане на сечта на дървесината по издаденото позволително за сеч, вследствие на което са прокарани просеки за преминаване на товарен автомобил, които не са отразени в одобрения технологичен план.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС, че цифровата квалификация на нарушението е законосъобразна. Нормата на чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ е бланкетна, поради което както актосъставителят при съставяне на АУАН, така и административнонаказващият орган при издаване на НП, е посочил и нормата, регламентираща съответните контролни правомощия, възложени на касатора А. – чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е отразено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквото лице е и А., след получаването на позволителното за сеч, са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
Правилно РС е приел, че А. е субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от ЗГ.
Законосъобразни са изводите на РС за съставомерност на административното нарушение въз основа на всички писмени и гласни доказателства, които районният съд е обсъдил подробно.
В заключение правилни са мотивите на РС, че наказателното постановление е законосъобразно, като касаторът А. е санкциониран за нарушението по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, предвид това, че именно А. в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е отговорен за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да следи за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
Ето защо настоящата касационна инстанция намира за законосъобразни мотивите на РС, с които е потвърдено наказателното постановление и не следва да ги повтаря, като следва да препрати към същите съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Поради това изводите на районния съд за законосъобразност на наказателното постановление са законосъобразни, като касационната инстанция изложи по-горе мотиви, че поради липса на касационна жалба от РДГ – Ловеч, не следва да обсъжда частта от решението на РС, с която е намален размерът на наложената глоба от 900 лв. на 300 лв.
Касационната жалба е неоснователна.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 31.05.2019 г., постановено по АНД № 136/2019 г. на Троянския районен съд, пети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: