Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Тервел, 30.05.2019 година.
В името на народа
Теервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на двадесет и първи февруари,през две хиляди
и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря И. Ч. и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия
..................................а.н.дело №8 по описа на Тервелски районен съд за 2019
година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Съдебното производство е
образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Депозирана е жалба,чрез РУ на
МВР гр. Тервел вх. № 355000-250 от 23.01.2019 година, при Тервелски
районен съд входирана- вх. №
165 от 23.01.2019 година от Д.Б.А. с ЕГН ********** *** , чрез процесуалния си представител - адвокат Ст. М. *** , със съдебен адрес ***,
кантора срещу Наказателно постановление №18-0355-000591
от 18.12.2018 година на Началника на РУ Полиция гр. Тервел , при
ОДМВР гр. Добрич , упълномощен с
МЗ №8121з- 515/ 14.05.2018 година , с което,
за установено административно нарушение – установено с АУАН № Г бл. №
361673 / 05.12.2018 година , съставен от
ПИ при РУ Тервел - за това , че на 05.12.2018 година в
15,45 часа в община Тервел , на път Трети клас № 207 – в посока село
Жегларци А. като правоспособен водач – категория ВМ, воден на
отчет при ОДМВР гр. Търговище,
като водач на лек автомобил Опел Вектра, с рег. № Т 0342 ВТ извършил адм.
Нарушения както следва : адм.
Нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗдвП - не съобразява поведението си с пътен знак
Б2 - нарушава знак „Б2“ – спри! Пропусни
движещите се ППС по пътя с предимство
и нарушение на разпоредбата на чл. 137 В ал. 3 от ЗДвП –
превозва деца на възраст три и повече
години и с ръст под 150 см. На
предна седалка в МПС от категории М1,N1 , N 2 , и N 3 които не са оборудвани със системи за обезопасяване,
поради което и му е наложено административно наказание ,както
следва : за първото адм. Нарушение
- глоба в размер на 20,00лева – на
основание чл. 183 ал. 2 т. 3 предл. 1 от ЗДвП
и за второто адм. Нарушение
- глоба в размер на 50,00 лева –
на основание чл. 183 ал. 4 т. 10 от ЗДвП , както и на основание Наредба N I з -2539 на МВР са му отнети 14 контролни точки .
С жалбата се сочат подробни съображения з а това , че поднадзорното наказателно постановление
е издадено в нарушение на материалния закон, като се има в предвид ,
че по АУАН е посочено адм. Нарушение на
чл. 6 от ЗДвП – касаещо знак В2 а по НП е
посомено адм. Нарушение по
същия чл. 6 от ЗдВп но са приема
,че водача е анрушел
знак Б2 . По второто адм. Нарушение се приема от жалбоподателя , че по адм. Наказателаната преписка никъде не
е видно
дали именно става демя за дете с
ръст под 150 см., както и не е установено, че такова именно дете е
пътувало като пасажер в автомобила
управляван от жалбоподателя на предна
седалка – така като е посочено по НП . Твърди се с
жалбата , че по адм.
Наказателната преписка има допуснати и съществени нарушение на процесуалния закон ,
представляващи самостоятелно основание за отвяната на така
издаеното срещу жалбоподателя
наказателно постановление .
Жалбоподателя приема ,че не е извършил от обективна и
субективна страна вменените му две административни нарушения.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично и с процесуалния си представитерл-
адвокат С.М. *** . Страната претендира разноски по делото .
Ответната страна по жалбата РУ Полиция гр. Тервел редовно призована
, не се представлява и не взема становище по жалбата в съдебно заседание .
Актосъставителя – С.С.С. – служител на РУ Полиция гр. Тервел , редовно призован явява се лично-
дава показания в качеството му на
свидетел ,за това как са установени административните нарушения.
Свидетеля по съставянето на АУАН
– М.И.Н. -служители на РУ Полиция
гр. Тервел редовно призован се явява лично – два показания пред съда .
По
инициатива / по изрично искане / на
жалбоподателя по делото съдът
разпита в качеството на
свидетели лицата Борис А. Ангелов и Алиме Назифова Ахмедова – двамата в родствена връзка с жалбоподателя - лица
пътуващи в автомобила управляван от жалбоподателя , непосредствено към момента на процесната
проверка извършена на 05.12.2018 година .
Независимо от основанията за атакуване на издадения от
особена юрисдикция правораздавателен акт,посочени от жалбоподателя, съдът
прецени административно-наказателното производство изцяло, какъвто е пределът
на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл.
84 от ЗАНН, при което след преценка на събраните в хода на съдебното дирене
писмени и гласни доказателства и наведените от жалбоподателката доводи установи следното:
Настоящата жалба,която
е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от ЗАНН от лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява допустима .
Към изисканата от съда административно наказателана преписка не се съдържат доказателства за това на която
дата именно е връчено НП на жалбоподателя, но като се има в предвид ,
че с придружителното писмо адм. Наказващия орган не е посочил
същата да е просрочено то следва
да се приеме основателно , че жалбата е
подадена в срок .На
основание горните изводи , съдът приема
жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна :
От приобщените по делото
писмени доказателства, съдържащи се по административно наказателната преписка ,
от обясненията на жалбоподателя от разпита
на актосъставителя и свидетеля по
издадения срещу жалбопоподателя
АУАН , от показанията на разпитаните по
искане на жалбоподателя свидетели ,
съдът установи , че на посочената дата – 05.12.2018 година по посоченото
по АУАН и НП време жалбоподатля , като правоспособен водач по
посочения път от републиканската пътна мрежа е управлявал МПС - лек автомобил Опел Вектра с рег. №
Т 03 42 ВТ .
Проверката извършена от служител на РУ Полиция
гр. Тервел е приключила с
издадения срещу водача АУАН
. Видно от съдържанието на същия а и от твърденията на самия
проверен водач е видно , че акта
е подписан от него .
Съобразно разпоредбите на ЗАНН
срещу АУАН е постъпило от водача възражение на основание чл. 44 ал.
1 от ЗАНН- вх. № ********** 10.12.2018 година . Постъпилото възражение е дало основание да се извърши проверка –
която видно от материалите
съдържащи се по АНП
/ административно наказателната преписка / е
приключила с докладна записка рег. № 355р- 7061 от 14.12.2018 година .
Въз основа на АУАН е издадено поднадзорното Наказателно постановление , по
която е описана същата фактическа
обстановка - такава каквато е отразена и по АУАН, с особености – по НП е посочено
, че водача виновно
е нарушил знак „Б2“, като по второто
адм. Нарушение е посочено ,
че водача превозва деца на възраст три и повече
години и с ръст
под 150 см. … „ На
предна седалка „ … .
На
жалбоподателя за установените адм. Нарушения са
наложени и описаните по – горе адм. Наказания .
От
правна страна :
Анализирайки доказателствата съдът счита, че жалбата е
основателна и следва да бъде уважена, като се отмени поднадзорното Назателно постановление .Съдът, след като се запозна с
материалите по делото, намира за недоказано жалбоподателят да е извършил описаните по НП административни нарушения по ЗДв П.
По делото от
показанията на свидетеля воден
от жалбоподателя - Борис А. Ангелов се
изясни въпроса , къде и как именно
е осъществена проверката- водача
/ жалбоподателя /
е управлявал лек автомобил по посока
гр. Тервел – кръстовището за село
Жегларци, където по посока на движение на автомобила
управляван от ажалбоподателя на
кръстовище е поставен пътен знак „ Б2“ – Спри ! Пропусни движещите се ППС по пътя с предимство . На броени метри
след този знак е бил спрян и аввтомобила
с който са изпълнявали и дейността си свидетелите
полицейските служители С. и Н. .
Спорен е
въпроса именно извършил ли е жалбоподателя виновно нарушение на посочените
разпоредби .
Административното нарушение
има своята легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че
административното нарушение е деяние, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно
наказание, налагано по административен ред. От тази законова дефиниция
произтичат няколко правни характеристики:
Административното нарушение е деяние.
Следователно по принцип то е присъщо на физическите лица ,поради коте и може да се каже ,че административно-наказателната
отговорност е лична.
Административното
нарушение е противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно
управление като засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези
разпоредби могат да бъдат от всички области на социалната пратика. Единственото
изискване към тях е, те да са законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно
деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред,като такива са
и деянията квалифицирани като
престъпления , но обществената
опастност на административното нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията .
Формален критерий за разграничаването на двата вида
противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом
това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление.
Административното
нарушение е деяние, което се наказва и установява по административен ред.
Констатирането на едно административно нарушение става с
акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с
наказателно постановление.
Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и
наказуемост- съставляват обективната характеристика (обективния състав) на
административното нарушение.
Административното нарушение е виновно
извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде
във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите
деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред
самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на
неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени , когато деецът не е
предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Следва да се отбележи,като особеност на административно – наказателното
производство , че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има
изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното
право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична
разпоредба в Наказателния кодекс.
Съдът не установи от събраните по делото доказателства нарушаването на правилата за
движение по пътищата по чл. 6 т. 1 от ЗДвП да е извършено от жалбоподателя умишлено
или при форма на вината по непредпазливост - при самонадеяност и
небрежност .
В настоящото административнонаказателно производство
следва да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли
е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са
абсолютни като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия
орган.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран
да бъде описано точно, прецизно и ясно и да съдържа всички обективни и
субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен
акт. Следва да съществува и правно единство между текстовото и цифровото
описание на нарушението в акта и в наказателното постановление.
Съставеният акт за установяване на административно
нарушение следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН, а
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено
от компетентен орган.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съобразно посочените по-горе критерии, направи
следните изводи:
Съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление формално отговарят на изискванията откъм
съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2
от НПК /"доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила"/, приложима съгласно препращащата
норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия
събран по делото доказателствен материал. В този и
смисъл , съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да
установи ,чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства
извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви
обстоятелства е станало това.
При това положение, презумптивната доказателствена сила
на съставения АУАН, досежно авторството на нарушението, следва да се преценява
в контекста на показанията на свидетелите, които са установили същото адм. нарушение по време на
извършената проверка. В случая, заявеното от свидетелите М. Н. и
Стоян С. , е в пълно
противоречие с показанията на разпитаните двама свидетели водени от
жалбоподателя .
В контекста на установеното , съдът приема, че
обвинението срещу жалбоподателя Д.Б.А. по чл.
6 т.1 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните
доказателства са не достатъчни, за
да се приеме, че именно той е извършил описаното по
пункт 1 в НП административно нарушение, и че
законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършеното на процесната дата ,време и място, като съдът
има в предвид обстоятелството , че в графата за възражения
текста „ нямам „ е изписан именно от актосъставителя - по което и не се спори видно и
от самата изготвена
докладна записка .
Същественото при
производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване
на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,
актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя;
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от
компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
По
приложението на процесуалния закон:
По делото
между страните не се спори ,че Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с
оглед Заповед №
8121з-515/ 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, поради което издалото
НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя
/ неоспорено по делото / , съдът намира
че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни
задължения.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, но че в
производството по издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което води до незаконосъобразност на същото и е основание за отмяна на НП.
Настоящият състав намира, че е
налице нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби, в АУАН и в НП следва да бъдат
отразени описание на нарушението, обстоятелствата, при които то е било
извършено, както и да бъдат посочени доказателствата, които го потвърждават. В
случая тези изисквания не са докрай спазени. Налице
е противоречие при описанието на нарушението и дадената му правна квалификация.
По АУАН
е отразено , че водача
/ жалбоподателя / виновно е
нарушил знак „В2“ , като от своя страна по НП
е посочено, че водача
виновно е извършил адм. Нарушение
по чл. 6 т.1 от ЗДвП , като
е нарушил пътен знак „ Б2“ .
В случая е налице неяснота относно конкретното
нарушение, което е извършил жалбоподателя. Разпоредбата на чл.6 от ЗДвП е
бланкетна и препраща към конкретни неспазени
пътни знаци , като в случая има
разминаване което съдът
приема за съществено и което
нарушава правото на защита
на наказанито лице .
По
второто установено административно нарушение :
Тук
съдът също визира
съществено разминаване на описанието на адм. Нарушение по АУАН и НП
като по наказателното
постановление адм. Нарушение е
посочено, че касае превоз на деца на вързаст три и повече
години и с ръст под
150 см- на « предна седалка ...» .
По даденото по посочения начин описание на
нарушението и не посочване на обстоятелствата, при което то е било извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават, съдът
намира, че се
накърнява правото на защита на наказаното лице, което има право да узнае какво
точно нарушение се твърди, че е извършило и при какви обстоятелства, за да
може адекватно да организира защитата
си. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на
издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Констатираното от
настоящата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила
представлява формална предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като тези съществени
нарушения опорочават производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност и от
своя страна водят до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и съответно - до неговата отмяна.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното
постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в
настоящото производство, съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на
приложимия материален закон.
Административно-
наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за
форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления,
като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да
са основание за налагане на административно наказание. Поради това както в акта, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават.
В НП следва да бъдат посочени и
точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние
следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото
описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в
АУАН, така и в НП .
С оглед на горното настоящият съдебен състав установи и приема за основателно оплакването на жалбоподателя за
несъответствие и разминаване на обвинението - посочени в акта и отразени в НП.
Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в съдебната
фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са винаги от
категорията на съществените, тъй като ограничават правата на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава срещу неясни и
неточни формулировки. Посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се
установи каква е действителната воля на наказващия орган, респ. да се
провери съответствието й със закона. Поради това наказателното постановление следва да
бъде отменено на формално основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение. На практика, ако съдът допусне
изменение в обстоятелствената част и в санкционната част на НП, настоящия
жалбоподател ще бъде запознат с новото
обвинение едва получавайки
обявление за изготвено съдебното решение, изгубвайки процесуалната възможност
да атакува и да се защитава срещу това административно наказание два пъти –
пред Тервелски районен съд и пред Административен съд гр. Добрич, разполагайки само с възможността
да атакува съдебния акт на Тервелски
районен съд , т.е. пред една съдебна
инстанция в лицето на Административен съд
гр. Добрич .
Поради неправилно прилагане на материалния закон и допускане на съществени процесуални
нарушения по ЗАНН от актосъставителя при съставянето на АУАН и от наказващия
орган при издаването на
поднадзорното Наказателно постановление,
то последното следва да бъде отменено от съда , като незаконосъобразно .
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, състав на Тервелски
районен съд :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0355-000591 от 18.12.2018
година на Началника на РУ Полиция гр. Тервел , при
ОДМВР гр. Добрич , упълномощен с
МЗ №8121з- 515/ 14.05.2018 година , с
което, за установено административно нарушение – установено с АУАН №
Г бл. № 361673 / 05.12.2018 година , съставен от ПИ при
РУ Тервел - за това , че на 05.12.2018 година в
15,45 часа в община Тервел , на път Трети клас № 207 – в посока село
Жегларци А. като правоспособен водач – категория ВМ, воден на отчет
при ОДМВР гр. Търговище, като водач на
лек автомобил Опел Вектра, с рег. № Т 0342 ВТ извършил адм. Нарушения както
следва : адм. Нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗдвП - не съобразява поведението си с пътен знак
Б2 - нарушава знак „Б2“ – спри! Пропусни
движещите се ППС по пътя с предимство
и нарушение на разпоредбата на чл. 137 В ал. 3 от ЗДвП –
превозва деца на възраст три и повече
години и с ръст под 150 см. На
предна седалка в МПС от категории М1,N1 , N 2 , и N 3 които не са оборудвани със системи за обезопасяване,
поради което и му е наложено административно наказание ,както
следва : за първото адм. Нарушение
- глоба в размер на 20,00лева – на
основание чл. 183 ал. 2 т. 3 предл. 1 от ЗДвП
и за второто адм. Нарушение
- глоба в размер на 50,00 лева –
на основание чл. 183 ал. 4 т. 10 от ЗДвП , както и на основание Наредба N I з -2539 на МВР са му отнети 14 контролни точки , като
неправилно и незаконосъбразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Районен съдия :