Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д.
№ 1496 по описа за 2019
г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ BP. С ЧЛ.415 ГПК.
Ищецът „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Д.П.,
чрез адв. С.А.,***, с искова молба от 24.01.2019 г. твърди, че
на 23.03.2018 г. „Е.К.“ ЕООД от една страна и „В.Х.“ ЕООД от друга, са сключили
Споразумение от 22.03.2018 г. с нотариална заверка на подписите, извършена на
23.03.2018 г. от нотариус М.Г., peг. № 355 на
НК, с район на действие PC Димитровград и нотариална заверка на
подписите, извършена на 26.03.2018 г. на нотариус А.М., per. № 015 на НК, с район на действие Софийски районен
съд (наричано по-долу за краткост „Споразумението”). Със Споразумението страните установяват и се съгласяват, а „В.Х. признава, че „В.Х.“ ЕООД
(наричано в Споразумението „Клиент“) дължи на на „Е.К.“ ЕООД
(наричано в Споразумението „Доставчик“) сума в размер
на 696
811,27 лева (шестстотин деветдесет и шест хиляди осемстотин и единадесет лева и
двадесет и седем стотинки). Споразумението
е сключено след преговори между Страните за погасяване на вземания, дължими от
„В.Х.“ ЕООД на „Е.К.“ЕООД произтекли
от трайни търговски отношения по търговски сделки между страните. Съгласно чл.
2 от Споразумението, общо дължимото от „В.Х.“ ЕООД на „Е.К.“ ЕООД, възлизащо на
696 811.27 лв. става и съставлява едно единно, неделимо, безспорно, установено
по основание и по размер парично главнично задължение. Страните също така са се
съгласили „В.Х.“ ЕООД да погаси задължението към „Е.К.“ ЕООД на 28 месечни
вноски (27 месечни вноски в размер на 25 000 лева и една последна вноска в размер
на 21 811,27 лева), дължими до 10-то число на всеки съответен месец (чл. 2 от
Споразумението). Съгласно чл. 5 от Споразумението в
случай на забава на клиента да плати която и да било дължима на Доставчика сума
(било то вноска по Член 2 и/или друго задължение по смисъла на Член 3 по-горе)
или каквато и да било част от такава сума или в случай на забава на клиента да
изпълни което и да било друго свое задължение, произтичащо от това
Споразумение, то без да е необходима покана или каквото и да било друго
действие целият непогасен остатък по член 2 става автоматично и
незабавно изискуем, като Клиентът дължи на Доставчика неустойка в
размер на 15 % годишно върху непогасения и изискуем съгласно това Споразумение
остатък за периода на забавата (до пълното погасяване на дълга).
В периода
от сключване на Споразумението до 13.08.2018 г. „В.Х.“ ЕООД е платило към „Е.К.“
ЕООД суми в общ размер на 150 000 лева, равняващи се на стойността на 6 вноски. След 13.08.2018 г. (датата на последното плащане
от „В.Х.“ ЕООД на сума по Споразумението) „В.Х.“ ЕООД е преустановило
плащанията към „Е.К.“ ЕООД , т е. не е извършило никакви -следващи плащания с
оглед погасяване нито на седмата вноска с падеж 10.09.2018 г., нито
която и да било от следващите вноски по Споразумението. Поради това и на основание чл. 5, б. (а) от Споразумението,
целият непогасен остатък от задължението на „В.Х.“ ЕООД към „Е.К." ЕООД, е
станал автоматично и незабавно изискуем и възлиза на 546 811,27 лева.
На
01.10.2018 г. „Е.К.“ ЕООД е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „В.Х.“ ЕООД за заплащане на остатъка от
задължението, възлизащ на 546 811,27 лева, както и за заплащане на съдебни
разноски. Към датата на подаване на Заявлението (както и към деня следващ
последното плащане, а и след това), непогасеният остатък възлиза на 546 811,27 лева. Със Заявлението не е претендирана неустойката в размер на 15 % върху непогасения
остатък по чл. 2, б. (а) от Споразумението, като „Е.К.“ ЕООД си
запазва правото да претендира същата по съответния ред. По
заявлението е образувано ч. гр. дело 1521/2018 г. по
описа на Районен съд - Димитровград, по което съдът е издал в полза на „Е.К.“
ЕООД Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „В.Х.“ ЕООД за
дължимия остатък и съответно направените разноски в заповедното производство
(държавна такса в размер на 10 936.23 лева, заплатени по заповедното
производство). Районен съд - Димитровград е констатирал, че длъжникът „В.Х.“
ЕООД е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадена заповед за незабавно
изпълнение и с Разпореждане от 06.12.2018 г., е указал на „Е.К.“ ЕООД, че може
да предяви иск относно вземането си пред ОС - Хасково. Разпореждането е връчено
на „Е.К.“ ЕООД на 03.01.2019 г.
Въз основа
на гореизложеното, се иска съда да
постанови решение, с което да установи, че „Е.К.“ ЕООД има следните вземания спрямо длъжника „В.Х.“ ЕООД, а именно: 546
811,27 лв., представляващи непогасен и изискуем остатък
от задължението на „В.Х.“ ЕООД към „Е.К.“ ЕООД по Споразумението; законна лихва
върху главницата от 01.10.2018 г. (деня на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, подадено в Районен съд - Димитровград) до
пълното погасяване на главницата. Моли също така да му бъдат присъдени държавна
такса в размер на 10 936.23 лева, заплатени при подаване на настоящата искова
молба и всички други разноски във връзка с воденето на исковото производство.
Моли съда да се произнесе и относно дължимостта на държавната такса в размер на
10 936.23 лева, заплатена при подаване на Заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, по което е било образувано ч. гр. дело 1521/2018 г. по
описа на Районен съд - Димитровград.
Ответникът „В.Х.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.Г.М., чрез Адвокатско дружество „С.Т., Х. и С.”,
чрез адв. Д.П., със съдебен адрес:*** /надпартерен/, с отговор на искова молба от 19.02.2019
г. оспорва така
предявения иск. Моли съда да приеме, че същият е неоснователен както по
основание, така и по размер. Съображенията му за това са следните. Споразумението от
22.03.2018 г. е нищожно поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, предп. 2 ЗЗД.
Законният представител
на „В.Х.“ ЕООД никога не е желал настъпването на последиците на процесното
споразумение. Единствената причина, поради която е подписан документът е, че
дружеството е било подложено на натиск от страна на Е.К.. Видно от т. 6 от
споразумението, преди датата на неговото подписване, е било постановено
Определение № 50 от 12.02.2018 г. по ч. т. д. № 23/2018 г. по описа на Окръжен
съд - гр. Хасково. Въз основа на така издаденото определение, преди подписване
на споразумението, е било образувано изп. д. № 374/2018 г. по
описа на ЧСИ Н.К.с per. № 929 на КЧСИ. Отново видно от същата точка, страните
са се „договорили“, че В.Х.няма възражения срещу и не оспорва Определение № 50
от 12.02.2018 г. по ч. т. д. № 23/2018 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Хасково, както и обезпечителните мерки, наложени по изп. д. №
374/2018 г. по описа на ЧСИ Н.К.с per. № 929 на КЧСИ. Според т. 7, б. „А“ от
споразумението, В.Х.се е задължило да подпише три екземпляра на молба до ХОС по
приложение № 2 и да процедира по съгласно посоченото в цитираната т. 7, б. „А“. От т. 7, б. „Б“ става ясно, че преди сключването на
споразумението, по изп. д. № 374/2018 г. по описа на ЧСИ Н.К.с per. № 929,
върху банкова сметка ***ойност 15 000, 00 лева. От т. 7, б. „Г“ става ясно, че преди сключването на
споразумението, по изп. д. № 374/2018 г. по описа на ЧСИ Н.К.с per. № 929, върху
банкова сметка ***ойност 10 000, 00 лева. От т. 7, б. „Е“ става ясно, че преди сключването на
споразумението, по изп. д. № 374/2018 г. по описа на ЧСИ Н.К.с per. № 929,
върху банкова сметка ***ойност 5 000, 00 лева. От
т. 7, б. „Ж става ясно, че дружеството - настоящ ответник се е задължило да
учреди и залози по т. 11 от споразумението, а именно: Залог върху всички
машини, които В.Х.притежава към момента на сключване на споразумението; Залог
върху вземания на В.Х.от трети лица /съществуващи и бъдещи/, включително по
всички банкови сметки на настоящия ответник. От т. 7, б. „3“, предл. 1 става ясно, че преди
сключване на споразумението Е.К. е наложило и възбрани върху недвижимо
имущество на дружеството. От т.
7, б. „3", предл. 3 става ясно, че преди сключване на споразумението Е.К.
е образувало и т. д. № 41/2018 г. по описа на ХОС.
Ясно личи, че
преди сключване на споразумението върху банковите сметки на В.Х.са наложени
запори, върху имоти на дружеството са наложени възбрани, както и срещу него е
образувано т. д. № 41/18 г. по описа на ХОС. Именно вследствие на посоченото, В.Х.е било принудено да сключи процесното
споразумение. В противен случай за него са щели да настъпят много по - увреждащи
последици. Споразумението обаче не е искано и
неговите последици съзнателно не са желани от дружеството ответник. Именно в
това се изразява липсата на съгласие още към момента на сключване на
споразумението.
Клаузите на
споразумението са нищожни и поради отказ от субективни права. Видно от т. 8 от
споразумението, на В.Х.е наложена волята да не оттегля и да не прави отказ от
бъдещата молба по т. 6 и т. 7. Видно от т. 15 от споразумението, В.Х.е било
принудено да заяви и потвърди, че не са налице основания за обжалване на и не е
обжалвало Определение № 50 от 12.02.2018 г. по ч. т. д. № 23/2018 г. по описа
на Окръжен съд - гр. Хасково. Нещо повече - като „застраховка“ за Е.К. на
ответното по настоящото дело дружество е било наложено да се съгласи, че в случай, че
посоченото определение се обжалва, ще се счита, че е налице забава по смисъла
на чл. 5 от документа с произтичащите от това последици.
Налице е
липса на правен интерес за Е.К. от предявяване на настоящия иск. Видно от т. 11 от споразумението, В.Х.е обезпечило
вземането по споразумението с учредяване на особени залози в полза на Е.К.. По
аргумент за обратното основание, доколкото в исковата молба не се твърди
обратното, липсва каквото и да е пристъпване към изпълнение по смисъла на чл.
32 и сл. 303 върху така наложените обезпечения. С оглед на изложеното, за Е.К.
е налице ред за удовлетворяване на вземането, който е по - благоприятен от
образуване на исково производство пред държавния съд.
Моли съда да
прекрати производството по т. д. № 9/2019 г. по описа на ХОС, поради липса на
правен интерес за „Е.К.“ ЕООД с ЕИК ******** от предявяване на настоящия иск
срещу „В.Х.“ ЕООД с ЕИК*********. Моли съда да отхвърли като неоснователен така
предявения иск по чл. 422 от ГПК от „Е.К.“ ЕООД с
ЕИК ******** срещу „В.Х.“ ЕООД с ЕИК*********.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски, в т. ч. и
изплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******** чрез адв. С.А., с допълнителна искова молба от
15.03.2019 г., поддържайки
първоначално заявеното, изразява становище по твърденията на ответника,
изложени в писмения отовор
Ответникът „В.Х.“ ЕООД, ЕИК*********, чрез адв. Д.П., с допълнителен отговор на допълнителна
искова молба от 10.04.2019г., е заявил, че поддържа възраженията и оспорванията, направени с
първоначалния писмен отговор. Взел е и отношение по твърденията на ищеца в
допълнителната искова молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е прието
като доказателства Споразумение, между „Е.К.“
ЕООД от една страна – наричано ДОСТАВЧИК и „В.Х.“ ЕООД ( наричано КЛИЕНТ), с нотариална заверка на подписите, извършена на 23.03.2018 г. от нотариус М.Г.,
per. № 355 на НК, с район на действие PC Димитровглад и нотариална заверка на подписите, извършена на
26.03.2018г. нотариус
А.М., per. № 015 на НК, с
район на действие Софийски районен съд, по смисъла на което, вземайки предвид, че между
Доставчика и клиента са налице трайни търговски отношения (датиращи от 2006
г.), при които клиентът поръчва и закупува стоки за своята търговска дейност от
Доставчика, а последният надлежно фактурира, страните са се съгласили, че КЛИЕНТЪТ
дължи на ДОСТАВЧИКА общата сума в размер на 696 811.27 лв. (шестстотин
деветдесет и шест хиляди осемстотин и единадесет лева и двадесет и седем
стотинки), от които: а) 588 509, 35 лв., представляващи дължими
към 06.03.2018г. главници по фактури, подробно описани в Приложение 1, представляващо неразделна част от Споразумението и б.) 66 246,03 лева, представляващи дължими към 11.02.2018 г. лихви за
забава, подробно описани в Приложение
1, представляващо
неразделна част от
Споразумението; в.)
42 055, 89 лева, представляващи
сумата от съдебните и делеводни разноски (включително такива, касаещи
обезпечително производство, исково производство и производство при ЧСИ),
понесени до 12.03.2018 г. вкл. от Доставчика по причина на Клиента/в посочената
сума не е включена гаранцията, внесена от Доставчика, както е посочено в чл.6/
- чл.1). Със Споразумението, страните са се съгласили, че общо дължимото по чл. 1, възлизащо на 696 811, 27 лв., става и
съставлява едно единно, неделимо,
безспорно, установено по основание и по размер парично главнично
задлъжение, което страните се съгласяват Клиентът да погаси към Доставчика,
както следва:
|
No |
Вноски |
Срок |
|
1. |
Първа вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и иет хиляди
лева) |
в срок до
30/03/2018 г. |
|
2. |
Втора вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева |
в срок до 10/04/2018 г. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3. |
Трета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева) |
в срок до 10/05/2018 г. |
|
4. |
Четвърта вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева) |
в срок до
10/06/2018 г. |
|
5. |
Пета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева) |
в срок до
10/07/2018 г. |
|
6. |
Шеста вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева) |
в срок до 10/08/2018
г. |
|
7. |
Седма вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева) |
в срок до
10/09/2018 г. |
|
8. |
Осма вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева) |
в срок до
10/10/2018 г. |
|
9. |
Девета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди
лева) |
в срок до
10/11/2018 г. |
|
10. |
Десета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и иет хиляди
лева) |
в срок до
10/12/2018 г. |
|
11. |
Единадесета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет и иет хиляди
лева)^ |
в срок до
10/01/2019 г. |
|
12. |
Дванадесета вноска в размер на 25 ооо лв (двадесет и пет хиляди лева) |
в срок до
10/02/2019 г. |
|
13. |
Тринадесета вноска в размер на 25 000 лв.(двадесет и пет хиляди лева)_ |
в срок до
10/03/2019 г. |
|
14. |
Четиринадесета вноска в размер на 25 000 лв.(двадесет и пет хиляди лева)_ |
в срок до 10/04/2019 г ) |
|
15. |
Петнадесета вноска в размер на 25 000 лв.(двадесет и пет хиляди лева)_ |
в
срок до 10/05/2019 г. |
|
16. |
Шестадесета вноска в размер на 25 000 лв.(двадесет и пет хиляди лева). |
в срок до 10/06/2019 г. |
|
17. |
Седемнадесета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляли лепя) |
в
срок до 10/07/2019 г. |
|
18. |
Осемнадесета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляди лекя) |
в
срок до 10/08/2019 г. |
|
19. |
Деветнадесета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляди лева) |
в срок до 10/09/2019 г. |
|
20. |
Двадесета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляди лева) |
в срок до 10/10/2019 г. |
|
21. |
Двадесет и първа вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляди лева |
в срок до 10/11/2019 г. |
|
22. |
Двадесет и втора вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляди лева) |
в срок до 10/12/2019 г. |
|
23. |
Двадесет и трета вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляди лева) |
в срок до 10/01/2020 г. |
|
24. |
Двадесет и четвърта
вноска в
размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) |
в срок до 10/02/2020 г. |
|
25. |
Двадесет и пета вноска в размер на 25
00 лв(дваесет и пет хиляди
лева) |
в срок до 10/03/2020 г. |
|
26. |
Двадесет и шеста вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляди лева) |
в срок до 10/04/2020 г. |
|
27. |
Двадесет и седма вноска в размер на 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляди лева) |
в
срок до 10/05/2020 г. |
|
28. |
Двадесет и осма вноска в размер на 21 811,27 лв.
(двадесет и една хиляди осемстотин и единадесет лева и твалесет и седем
стотинки) |
в срок до 10/06/2020 г. |
|
Общо:
|
696 811.27 лв. (шестстотин деветдесет и шест хиляди осемстотин и единадесет лева двадесет и седем стотинки) |
|
В случай
на забава на КЛИЕНТА да плати която и да било дължима на Доставчика сума (било
то вноска по Член 2 и/или друго задължение по смисъла на Член 3 по- горе) или
каквато и да било част от такава сума или в случай на забава на КЛИЕНТА да
изпълни което и да било друго свое задължение, произтичащо от това
Споразумение, то без да е необходима покана или каквото и да било друго
действие: а.) целият непогасен
остатък по член 2 става
автоматично и незабавно изискуем, като КЛИЕНТЪТ дължи на Доставчика неустойка в
размер на 15 % годишно върху непогасения и изискуем съгласно
това Споразумение остатък за периода на забавата (до пълното погасяване на дълга); и б)всички задължения
по смисъла на Член 3 по-горе (за които има издадени фактури от Доставчика на
КЛИЕНТА) стават автоматично и незабавно изискуеми, като КЛИЕНТЪТ дължи на Доставчика
неустойка в размер на 10% (десет
процента) годишно върху всяко такова задължение за периода на забавата (до
пълното му погасяване), а ако забавата надхвърли 3 (три) месеца, то за
последващия период на забава неустойка е в размер на 15 %
(петнадесет процента) годишно до пълното погасяване на задължението (чл.5). Съгласно чл.10 от Споразумението, Страните
са се съгласили, че върху
непогасения остатък по Член 2 (сбора на съответните непогасени вноски) се
начислява договорна лихва в размер на законната лихва за периода от влизане в
сила на Споразумението до пълното погасяване на цялата сума по Член 2 по-горе,
като посочената лихва е платима от КЛИЕНТА на Доставчика на 10/07/2020 г. Споразумението влиза в
сила от подписването му (чл. 13). Договорено е, че то
може да бъде променяно само по взаимно съгласие на страните, отразено в писмена
форма (чл. 12).
Подробната индивидуализация на главниците и лихви по конкретно основание и
размер е дадено в представеното по
делото, изготвено от страните и носещо нотариална заверка Приложение 1, представляващо неразделна част от Споразумението
между Достовчика и Клиента. по делото
Общият размер на вземането за главници и лихви.
Видно, както от представените като преписи, така и от приложената в цялост
заповедно производство, на 01.10.2018г.,
ищецът е подал пред РС - Димитровград Заявение за издаване на заповед на
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
По случая е образувано е ч.гр.д.
1521/2018 г.
На 02.10.2018 г., Районен
съд - Димитровград,
по
ч. гр. дело № 1521 /2018г., по описа на съда,
като е разгледал
подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 и 418 от ГПК, и след като преценил, че
са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 418 от ГПК е разпоредил издаванете на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, и
е осъдил „В.Х.“ ЕООД,
ЕИК*********, да заплати на
кредитора „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
сумата от 548
811,27 лева, ведно с направените по делото
разноски в размер на 10 936,23 лева - платена
държавна такса. Прието е със Заповедта, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Сключено между страните Споразумение
от 22.03.2018 г. с нотариална заверка на подписите на
техните представители. Разпоредено е да се
издаде и изпълнителен лист в полза на „Е.К.“ЕООД.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20189290401835 по описа на ЧСИ Н.К., рег.№ 929, район на действие – ОС
Хасково. Поканата за доброволно изпълнение на задължението е връчена на лично на
длъжника на 23.11.2018 г.
На 06.12.2018 г., „В.Х.“ ООД е депозирал пред РС-Димитровград по ч.гр.д. №1520/2018
г. възражение по реда на чл. 414 от ГПК.
Във връзка с горното,
с Разпореждане от 06.12.2012 г., заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок връчване на препис
от Разпореждането. Определен е размерът на дължимата държавна такса за
довнасяне. Указани и са подследствията от неизпъление.
Така постановния съдебен акт е бил връчен на „Е.К.“ЕООД на 03.01.2018 г., видно от приложената по ч.гр.д. 1521/2018г. разписка.
На 24.01.2019 г., „Е.К.“ЕООД е подало икова
молба за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 1521/2018 г., препис от която е представена с
уведомителна молба до РС – Димтровград с вх.№1003/28.01.2019 г.
За производството по реда на чл.422
от ГПК е било образувано
търг. дело № 9/2019 г. по описа на Хасковски окръжен съд. Във
връзка с направено от ищеца искане за изпращане на делото по подсъдност на СГС,
с Определение
№ 169 от 15.04.2019 г. на Хасковски окръжен съд, ТО, производството
по търг. дело № 9/2019 г. е прекратено , за да бъде изпратено
за разглеждане по подсъдност на СГС.
С Определение № 318/29.07.2019 г. на
Пловдивски апелативен съд, по
в.ч.т.д. № 431/2019 г., е потвърдено Определение № 169 от 15.04.2019 г. на
Хасковски окръжен съд, по т. д. № 9/2019 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Делото е изпратено по компетентост на Софийски градски съд, пред който е
образувано настоящото производство.
За
изясняване на спорните въпроси в процеса, е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза,
чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема
от съда. Видно от експретното заключение, общият размер на непогасения остатък по
Споразумението, дължим от „В.Х. ЕООД на „Е.К.“ ЕООД, при отчитане на плащанията
след 26.03.2018 г., е 546
811,27 лева, в т.ч. главници — 438 509,35 лева, лихви за забава към
11.02.2018 г. — 66 246,03 лева, съдебни и деловодни разноски — 42 055,89 лева.
В рамките
на възложената й проверка и след запознаване с представените от страна на
ответника извлечения от счетоводна сметка 401 — „Доставчици“ анал. „Е.К.“ ЕООД,
експертизата е установила, че крайното кредитно салдо по тази сметка е 408
007,68 лева, т.е. - налице е разлика в размера на дължимите главници от 30
501,67 лева. При проверката на вещото лице са били представени извлечения от
разплащателни сметки в „Б.П.Б.” АД и „Банка ДСК” ЕАД с титуляр „В.Х.” ЕООД. Установеният общ размер на извършените
преводи след 26.03.2018 г. е 150 000,00 лева., като на експерта не са представени
платежни нареждания и други документи, доказващи извършени плащания от страна
на „В.Х. ЕООД след 26.03.2018 г., с които общата им сума да е надвишила 150
000,00 лева.
Според
експертното заключение, последното
плащане от страна на „В.Х. ЕООД е извършено на 13.08.2018 г. След тази дата не
са извършвани плащания по Споразумението от 22.03.2018 г. Непогасени се явяват вноски от № 7 до № 28, от които 21
вноски по 25 000,00 лева и една последна вноска от 21 811,27 лева, в общ размер
на 546 811,27 лева. Първа непогасена вноска се явява тази с
падеж 10.09.2018 г., а непогасеният остатък по
Споразумението към тази дата е 546 811,27 лева.
Към 14.08.2018 г., към 11.09.2018 г. и към
01.10.2018 г. непогасеният остатък е с непроменен размер - 546 811,27 лева. Към тези дати, съгласно чл. 5, б. (а) от
Споразумението, не се дължи неустойка. Размера
на изчислената неустойка съгласно чл. 5, б.(а) от Споразумението към 01.10.2018
г. - 4 494,40 лв., а към датата на изготвяне на заключението, размерът на изчислената неустойка съгласно чл. 5,
б.(а) от Споразумението е 136 629,76 лв.,
Предмет на проверка в
процеса на изготвяне на настоящото заключение са били и счетоводните
записвания, извършени от страните по делото след датата на подписване на
Споразумението, а именно 22.03.2018 г. Според експертизата, същите са
осъществявани в хронологичен ред, съответстващ на извършването им, като са
спазвани изискванията на действащото законодателство, което дава основание да
се твърди, че счетоводствата на „Е.К.“ ЕООД и на „В.Х.“ ЕООД са водени редовно.
Приобщени към доказатествения материал по делото още са: 1. Препис от искова молба, въз основа на която е образувано т.д. 41/2018г.
по описа на ОС-Хасково; 2. Препис от Определение №50/12.02.2018г. ро чтд №
23/2018 г.; 3. Препис от молба по чл. 7, б. А от Спораземуменито между
страните; 4. Доклад за извършена оценка на материални активи от 26.05.2019 г. по изпълнително дело
№20189290401835, видно от който за обекта, преставляващ – машини за
пакетаж, 3 бр., с местонаходение: Димитровград, кв. “Марино“, складова база
„Веруис“, установената пазарна стойност възлиза общо на 6 500лв., при ПС на
Система за гранулат, инв. №06 - лв.2 800 лв. ПС на Автоматичен дозиращ и
формиращ модул, инв. №15 - 3 100 лв.; и при ПС на
Полуавтомат за разфасоване, инв. №12 - 600 лв.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.417 т.9 от ГПК е
положителен установителен иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадена
заповед за изпълнение. В хипотезите на чл. 417 от ГПК
установителният характер на иска се определя от факта, че заявителят в
заповедното производство, респ. ищецът по иска по чл. 422 ГПК, разполага с
изпълнителен лист за вземането си срещу длъжника, като в зависимост от крайния
изход на исковия процес изпълнението ще бъде прекратено /при неуважаването му/
или взискателят ще събира сумата по изпълнителния лист /при постановяване на
уважителен диспозитив/.
Предмет на
иска по чл.422 ал.1 от ГПК във всички случаи е установяването
дължимостта на определени парични задължения, във връзка с които е образувано
заповедното производство. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК
е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която
се предоставя правото за предявяване от
кредитора на установителен иск за съществуване на вземане, което е признато в
заповедното производство. Изискването вземането да бъде изрично признато в
заповедното производство и при подаване на възражение от длъжника, кредиторът
да упражни нормативно установеното си право да предяви положителен
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК, е
задължителна предпоставка, тъй като в противен случай при неуважаване на
искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и непризнаване на
вземането му, редът за процесуална защита на заявителя е различен от този по
чл.422 ал.1 ГПК, а именно – чл.418 ал.4 ГПК.
Не са предмет на производството по
чл.422 от ГПК твърдения, искания и възражения относно имущественото състояние
на ответника, ипотекираните имоти и хода на индивидуалното принудително
изпълнение. В този см. Тълкувателно решение №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което, в
хипотезата по чл.418, ал.1 от ГПК заповедта подлежи
наизпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения
съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на
проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3
от ГПК възниква за длъжника при събрани суми в
изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към
момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е
съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено,
обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало
от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента
на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в
изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на
вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен
изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента
на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в
нормата на чл.422, ал.3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист
при отхвърляне на иска, съдът не следва да съобразява факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Както бе посочено
по-горе, искът
по чл.422 от ГПК е специален и има ограничен предмет - само до съществуването
на изискуем дълг към момента на заявлението.
Той се счита предявен от момента на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент се приемат за настъпили, както
материално правните, така и процесуално правните последици от предявяването му.
Процесът се смята висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а предметът на делото е да се установи съществуването на
вземането, което е предмет на вече издадената заповед за изпълнение.
Във
връзка с горното, при изясняване на делото от фактическа страна
бе установено, че ищецът е потърсил реализация на вземането
си, обективирано в нотариално подписано споразумение с ответника, в хода на
заповедно производство. Налице е издадена заповед за незабавно изпълнение,
както и изпълнителен лист. Длъжникът по
заповедта е възразил срещу
вземането, като в законустановения срок – кредиторът е предявил установителния
иск по чл. 422 ГПК. Видно от данните по делото, в това число приложените
платежни документи и представената в цялост преписка пред заповедния съд, не са налице
пречки за разглеждане на настоящото производство, като
не могат да бъдат споделени твърденията на ответната
страна за липса на правен интерес. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието му се
преценява към момента на подаването на исковата молба до съда. Преценката си
относно наличието на правен интерес съдът извършва единствено въз основа на
твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Правният интерес
е винаги налице, когато съществува правен спор между лицето, което подава
исковата молба (ищеца), и лицето, което бива посочено като ответник. Самият
спор е и повод за завеждане на делото. Когато страната претендира извънсъдебно
едно свое вземане, то очевидно насрещната страна, която отказва да го удовлетвори,
влиза в правен спор с първата. Този спор може да почива на различни факти. Винаги обаче, когато между две
страни е възникнал правен спор, всяка от тях може да упражни правото си на иск,
за да се постигне яснота относно действителното правно положение между тях,
като поиска от съда правният спор да бъде решен със силата на пресъдено нещо. Без
значение от вида на иска – установителен, осъдителен или конститутивен, окончателният съдебен акт ще
се ползва със сила на пресъдено нещо, а следователно и правният спор ще бъде
еднозначно и по задължителен начин решен. Затова когато е налице правен спор,
налице е и правен интерес за всяка от страните да предяви иск, в това число и
отрицателен установителен такъв. Въпросът
за съществуването или несъществуването на вземането няма нищо общо с правния
интерес и с допустимостта на иска. Той не се отнася до даването на повод, което
обуславя правния интерес. Този въпрос има значение единствено за
основателността на исковата претенция и се преценява от съда при постановяването
на окончателния съдебен акт. Поради това,
настоящата съдебна инстанция приема, че предявеният иск
е допустим и не съществуват пречки за разглеждането
му по същество.
Безспорно е между страните, че описаното по-горе
споразумение е подписано от всяка от тях и с нотариално заверка на подписите.
Спорните
въпроси, очертани с оглед правопогасяващите
възражения на ответника касаят
както основанието, така и размера на претенцията. Твърди се нищожност
на Споразумението в хипотезата на чл 26, ал.2, изр. първо, предл. трето ЗЗД,
поради липса на съгласие, заявена е и
нищожност на отделни клаузи – поради отказ от права.
Във връзка с така
релевираните възражения, съдът намира следното:
Не могат да бъдат
споделени твърденията на ответната страна за нищожност на процесното
Споразумение, заявена на основание липса
на съгласие (чл. 26 ал.2 изр. първо, предл. трето от ЗЗД). Липсата
на съгласие в хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД се отнася до хипотези,
при които то е дадено от една от страните при наличие на мислена уговорка,
изключваща обвързването – несериозно / като шега/ или като учебен пример, или в
случаите когато е изтръгнато чрез насилие. Във всички тези случаи липсата на
формирана воля за обвързване е съзнавана.
Това схващане за нищожността поради липса на съгласие е отразено в константната
съдебна практика на ВКС - Решение № 3 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 3231/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 6 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 470/2012 г., III г. о., Решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1890/2010 г., IV г. о., Решение № 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
92/2009 г., IV г. о. и др. Само
в тези случаи е налице съществуващ към момента на сключването на договора факт,
който обуславя неговата изначална нищожност.
Ответникът
твърди, че законният представител на „В.Х.“ ЕООД никога не е желал настъпването
на последиците на процесното споразумение. Единствената причина, поради която е
подписан документа е, че дружеството е било подложено на натиск
от страна на ищеца. Така заявеното не може да бъде споделено, а още по-малко е установено,
доколкото данните по делото, и в частност ССчЕ сочат, че ответникът
е предприел, макар и частични, действия в негово изпълнение. Същевременно,
видно от съдържанието на процесното Споразумение,
със същото освен признание по отношение основанието и размера на процесното задължение, е постигната уговорка
за неговото преуреждане, като са предвидени разсроченост и периодичност на
изплащането. Правните действия
от ищеца в посока обезпечаване и реализация на вземанията му по исков път,
предприети преди подписване на Споразумението, не могат
да се тъкуват като натиск върху волята на дъжника. Това е така, тъй като се касае за закоустановени действия, допустими и свързани с обезпечаването и рализицията им,
в това число впоследствие и чрез преговори в посока преуреждането
на дълга. Такъв извод допълнително не може да бъде изведен и
предвид наличие на клаузи в Споразумението, ползващи конкретно ответника, доколкото по смисъла на същите между страните е постигната уговорка благоприятна спрямо
длъжника, а именно: наложените до момента обезпечения да бъдат вдигнати,
респективно – предприетите процесуални действя – да бъдат оттеглени.
За неоснователни, съдът
намира и твърденията
на ответното дружество за нищожност на клаузите
на Споразумението поради отказ от субективни права, по следните съображения:
В българската правна теория е общоприето определението на субективното
право като възможност за
носителя му да получи определено имуществено или неимуществено благо, която
възможност е възникнала въз основа на закона от определен юридически факт и е
гарантирана от обективното право. Определеното като възможност субективното право може да се осъществи, но по
преценка на своя титуляр може и да не бъде реализирано, като и в двата случая
то остава гарантирано от обективното право. Носителят на субективното право
получава защитата на държавата, както при реализацията на предоставената му
възможност, така и в случаите, когато реши да не използва тази възможност. Неупражняването му
не води до неговото погасяване. До погасяване (по давност) респ. прекратяване
(при преклузивен срок) на субективното право може да се стигне след като
неупражняването е продължило
определен от закона период от време, изтичането на който предполага
липсата на интерес от страна на титуляра на правото и се приема като
доказателство за необходимостта от отпадането на една възможност, която създава
несигурност и нестабилност в правния живот. При погасяването на правото неговият титуляр се лишава от
възможността да иска принудителното му изпълнение от компетентните държавни
органи, но евентуалното доброволно изпълнение се счита за дължимо и редовно. При прекратяването на субективното
право, последното отпада изцяло, като доброволното изпълнение от длъжника е
недължимо и даденото подлежи на връщане.
От неупражняването на субективното право се разграничава и отказът от право.
При последното
с изрично волеизявление титуляра на правото отхвърля
предоставената му и гарантирана от обективното право възможност, възникнала в
резултат на осъществен правопораждащ юридически факт. Ефектът е подобен на този
при прекратяването на правото в резултат на изтичането на определен преклузивен
срок (т.е. неупражняване в определен период от време), но за разлика от
неупражняването при отказа е налице изрично
волеизявление на носителя на субективното право, с което той изразява желанието
си да не се възползва от предоставената му възможност, както и желанието си да
я прекрати, без да е нужно изтичането на определен период от време, който да
потвърди липсата на интерес. Носителят на субективното право заявява, че
няма да се ползва от възникналото за него субективно право и
прекратява съществуването му. Сам по себе си отказът се
включва в съдържанието на субективното право подобно на възможността за
неупражняването му. Правото на отказ представлява възможност, уредена в
съответен нормативен акт и произтичаща от конкретен юридически факт
(придобиването на определено право), при което носителят субективното право се лишава в резултат на
изричното си волеизявление от определено материално
или нематериално благо. Тя се
включва като неразделна част в съдържанието на субективното право, спрямо което
се извършва отказа, освен в случаите когато законът изрично е забранил
възможността за отказ от него.
Отказът от субективно право не е уреден самостоятелно и изчерпателно, а
разпоредите, които се отнасят до него са разпръснати в различни нормативни
актове и са свързани с конкретни видове субективни права. Като правно действие в
областта на гражданското и търговското право отказът представлява едностранна правна
сделка, поради което се подчинява на режима на чл. 44 ЗЗД. Отказът от право
представлява едностранно волеизявление, което не се нуждае от получаване и
приемане (стига да е спазена формата му, когато такава се изисква от закона).
Принципната допустимост
на отказа (във всички случаи, освен в изрично уредените, за които е установена
забрана), се потвърждава и от законодателната уредба на опрощаването (чл. 108 ЗЗД), което по своята същност
наподобява отказа от субективно право, както и от уредбата на спогодбата (чл.
365 и сл. ЗЗД), при която с
оглед на прекратяването на един съществуващ или избягването на един възможен
спор страните си правят взаимни отстъпки, които могат да се изразяват и в отказ
от притежавани от тях права. Спогодбата представлява двустранна правна
сделка – договор, чието сключване зависи от волята и на двете страни по тях. При
нея често се достига до отказ от право като елемент от постигната между
страните договореност.
Възможността за
извършването на отказ от право от страна на търговец, е
напълно допустимо в областта на търговското право, независимо от
обстоятелството, че в търговското право е установен принципът за възмездно-еквивалентния характер на отношенията.
Възможността за отказ от едно право е елемент от самото съдържание на субективното
право и предполага, че всяко дееспособно лице, титуляр на определено право,
може да се откаже от последното. Макар отказът, извършен от
търговец да няма характер нито на субективна, нито на презумптивна търговска сделка, той произвежда своето действие.
Никой, включително и лице, притежаващо търговско качество, не може да бъде
принуждавано да упражнява придобитите от него права, освен в изрично
предвидените от закона хипотези (напр. при косвен иск по чл. 134 от ЗЗД, Павлов
иск по чл. 135 от ЗЗД, запор върху вземане, търговска несъстоятелност). Още повече, че най-често отказът, направен от търговец е обвързан с насрещни задължения от страна на
негов съконтрахент.
В настоящия случай, съобразно изричните разпоредби на закона, страните са
се възползвали от възможността, при направени взаимни
отстъпки, да изменят съществуващите между тях търговски правоотношения и последиците от неизпълнението на
задълженията на ответника. Процесното Споразумение представлява
установителен договор, с който вземането е определено от подписалите го страни
като безспорно по своите размер и основание. Същото е насочено към установяване
на действителното правно положение и има декларативно и регулиращо действие в
отношенията между страните по него, обвързва ги и представлява самостоятелно
правно основание за предявяване на исковата претенция. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката,
постигната между страните и да приеме, че отношенията между тях са такива,
каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или
отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. Споразумението
носи нотариална заверка на подписите на страните по него. Автентичността на
тази спогодба и в частност автентичността на подписа на лицата, подписали
спогодбата от името на ответниците, не е
оспорена. Щом е така и при липсата на порок на волята, следва да се приеме, че
Споразуменито материализира волеизявления на подписалите я страни и в частност
волеизявлението на длъжника за признаване на паричното задължение спрямо
ищеца по предявения иск в размера, отразен в спогодбата. При наличието на такова
валидно признание на дълга, въпроса за действителността на основния договор
подлежи на изследване само ако ответникът в рамките
на исковото производство изрично е оспорил
облигационната връзка между страните. Възражения
в тази насока обаче не са релевирани. Същевременно,
въпросът относно реалното изпълнение на договореното,
е било предмет на изследване от страна на ССчЕ, видно от заключението на която, при общ
размер на установеното със Споразумението
задължение, възлизащо на 696 811, 27 лв., ответникът е запатил сумата от 150
000лв., като непогасеният остатък е в размер на 546 811,27 лева, а първата
непогасена вноска се явява тази с падеж 10.09.2018 г. Автоматичатичната и незабавна изискуемостт на непогасения остатък от дълга
е уговорен по волята в чл.5 от Споразумението.
Предвид
изложеното, съдът намира,
че връзката между страните, обективирана в нотариално
завереното Споразумение, е действителна, като в резултат на взаимните
остъпки и декларативен характер на спогодбата, постегната между тях, вземането
в размер 546
811,27 лева е установено по своето основание и размер. При липса на доказателства, опровергаващи
дължимостта на процесните суми, съдът,
приема, че предявеният иск е основателен, поради което същият следва да бъде
уважен изцяло.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Според
т.12 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът
претендира разноски, от които: 1.)
държавна такса в заповедното производство – 10 936,
23 лв.; 2.) държавна такса в исковото производство
– 10 936, 23 лв.; 3.) депозит вещо лице –
700 лв.; 4.) адвокатско възнаграждение – 4 107.24 лв.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на
сторените разноски, коитов случая възлизат в общ размер на 26 697, 70 лв.
Ответникът е представил Списък на разноските, но такива не следва да му
бъдат присъждани с оглед изхода на спора.
Водим от
горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. 415 ГК, по иска,
предявен от „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н.Д.П. против „В.Х.“
ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя З.Г.М., че „В.Х.“ ЕООД, ЕИК********* дължи
на „Е.К.“
ЕООД,
ЕИК ********, СУМАТА 546
811,27 лева (петстотин четиридесет и шест хиляди осемстотин и единадесет лева),
представляващи
непогасен и изискуем остатък от задължението на „В.Х.“ ЕООД към „Е.К.“ ЕООД по Споразумение от 22.03.2018 г. с
нотариална заверка на подписите, извършена на 23.03.2018 г. от нотариус М.Г.,
peг. № 355 на НК, с район на действие PC Димитровград и нотариална
заверка на подписите, извършена на 26.03.2018 г.
на нотариус А.М., per. № 015 на НК, с район на
действие Софийски районен съд, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 02.10.2018г., от Районен съд - Димитровград, по ч. гр.
дело № 1521 /2018г., ведно със
законната лихва, считано от
01.10.2018 г. (деня на подаване на Заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение,) до пълното
погасяване на главницата.
ОСЪЖДА „В.Х.“
ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя З.Г.М. да заплати на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Н.Д.П., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата, представляваща разноски в общ размер на 26 697, 70 лв. (двадесет и
шест хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и 0, 70ст.).
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: