Р Е Ш Е Н И Е № 93
гр. Сливен, 27.04. 2022 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 132 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 2,
във вр. с чл. 76б, ал.
1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.Х.С., гражданин
на И., роден на *** г., против Решение № 3-В от 01.03.2022 г. на Интервюиращ
орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което не е
допусната последваща молба рег. № 11662 от 14.02.2022
г. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от С.Х.С. до
производство за предоставяне на м. з.
В жалбата се твърди, че решението на
интервюиращия орган е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Срещу него
била издадена заповед за а., в която действително бил записан като С. Х. С.,
роден на *** г. Той не знаел как точно следва да се превежда името му на
български език. Бил представил копие от и. си паспорт и действително бил роден
на *** г. Когато дошъл в РБългария за първи път и бил
регистриран от Държавната агенция за бежанците им разказал как се казва и кога
е роден, но нямал документи. Впоследствие разбрал, че е сгрешена рожденната му дата. Поискал да бъде поправена, но му било
отказано. Сега не можело да се коригират данните. Срещу него била издадена
заповед за а., за която разбрал от семейството си. С. се за живота си, защото
семейството и роднините на неговата любима искали с. му. При к. племенните
закони и чест имали приоритет над законите на страната. Когато имало и „връзки“
с властимащите - си о. Заявява, че се с., че ако се завърне в И., ще бъде з. и
о. Моли съда да отмени решението на Интервюиращия орган.
В съдебно заседание се явява лично и
поддържа подадената жалба. Заявява, че действително е роден през *** г. на ***.
Искали да го а., защото и. със своя приятелка, защото я в. без съгласието на
нейното семейство. Момичето било о. при един шейх, който гарантирал, че върху
момичето няма п. Първият път, когато
пристигнал преводачът бил от а. и не е разбрал точно датата на раждане. Устно
искал да му сменят датата на раждане, но нямал документ. После му казали, че
два три месеца не са голяма разлика.
Ответникът - Интервюиращ орган при
Държавната агенция за бежанците, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба за предоставяне на м. з. peг. № УП 11662/14.02.2022 г. на Държавната агенция за
бежанци при Министерския съвет (ДАБ-МС), от С.Х.С., от м. п., роден на *** г. в
И., гражданин на И., етническа принадлежност: к., вероизповедание: м., семейно
положение: н., ЛНЧ **********, е поискано да му бъде направена поредна
регистрация в ДАБ-МС съобразно ЗУБ.
Посочената по-горе молба е последваща по смисъла на § 1, т. б от Допълнителните
разпоредби на ЗУБ. С решение № 6929/21.03.2017 г. за заместник-председателя на
ДАБ-МС производството за предоставяне на м. з. е спряно, като след изтичане на
тримесечния срок с решение № 15670/11.08.20217 г. е и прекратено. С молба per. № 11662/07.04.2021 г. жалбоподателя е изразил желание
да бъде отново регистриран като т. з. в ДАБ-МС. С решение № УП-В14/19.04.2021
г. на интервюиращ орган на ДАБ-МС молбата на чужденеца е отхвърлена.
Постановеният административен акт е обжалван пред компетентната съдебна
инстанция и с решение № 7765/21.12.2021 г. Административен съд София-град
отхвърля жалбата на чужденеца.
Със съобщение peг.
№ УП 11662/14.02.2022 r., жалбоподателят е уведомен за възможността да
представи писмени доказателства в подкрепа на молбата си.
С молба рег.№ УП11662/14.02.2022 същия
представил заповед за з. № 1811 от 23.07.2019 г. на Следствен съд гр.Д., И. К.,
за з. на С. Х. С., роден на *** г., о. за престъпление по чл.414 от И.
наказателен закон/племенен характер. В молбата е заявено, че сега разполага с
документ, които нямал възможност да предостави по-рано и който обосновавал
основателните о. за живота му в И..
С обжалваното в настоящото производство
Решение № 3-В от 01.03.2022 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет, с което не е допусната последваща
молба рег. № 11662 от 14.02.2022 г. на Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет от С.Х.С. до производство за предоставяне на м. з..
Административния орган е приел, че лицето не се позовава на никакви нови
обстоятелства от съществено значение за личното
му положение или относно държавата му по произход. Приложеното копие на
документ, а именно заповед за з., не можел да се приеме за достоверен и за
достатъчен мотив молбата на чужденеца да бъде допусната до производство за м. з..
В приложеното копие на документа имало видими противоречия относно имената на
лицето, което трябва да бъде з., различна дата и месец на раждане, както и че
не ставало ясно какви са конкретните причините за з. му. Също така, видно от
информацията от предходното производство молителят доброволно се бил завърнал в
страната си на произход и е пребивавал там от март 2020 г. до началото на 2021
г., след като вече му е била издадена заповедта за з. Това било видно от
превода на копието на цитирания документи, а имено 23.07.2019 г. От направения
до момента анализ ставало ясно, че приложения документ не се приема за
достоверен и не променя личното положение на чуждия гражданин и не се приема
като ново обстоятелство от съществено значение.
Решението е съобщено на чужденеца на 04.03.2022
г., а жалбата срещу същото е депозирана в ДАБ на 09.03.2022 г., където е
заведена с рег. № УП11662 от 09.03.2022 г.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок по чл. 84, ал. 2
от ЗУБ, изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд, доколкото настоящия адрес на
оспорващия е в ***. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореното в настоящото производство
решение е издадено от компетентен орган – старши експерт в Регистрационно-приемателен
център – гр. София, ПМЗ – кв. "Враждебна", определен със Заповед №
РД05-777/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ, на основание чл. 48, ал.
1, т. 10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на
изискванията за писмена форма.
Съгласно чл. 76а от
ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за м. з., органът преценява нейната
допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ. Последната разпоредба, в приложимата
й към датата на постановяване на оспореното решение редакция регламентира, че
производство за предоставяне на м. з. не се образува, а образуваното се
прекратява, когато чужденецът е подал последваща
молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено
значение за личното му положение или относно държавата му по произход.
Разпоредбата на чл. 76б, ал.
1 от ЗУБ определя 14-дневен срок от подаване на последващата
молба, в който интервюиращият орган следва да се произнесе по молбата
единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без
да провежда лично интервю, като взема решение, с което допуска (т. 1) или не
допуска (т. 2) молбата до производство за предоставяне на м. з..
В случая правилно с обжалваното решение е
прието, че депозираната от чужденеца молба, представлява последваща
молба за м. з., доколкото безспорно се установява, че преди депозирането й е
било налице придобило стабилитет решение на интервюиращ орган при ДАБ, с което
предходно подадената молба вече е била отхвърлена.
Съдът обаче намира, че от страна на
интервюиращият орган е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като при издаването му не са преценени всички представени от жалбоподателя
писмени доказателства, поради което се стигнало до издаване на решението в
нарушение на нормата на чл. 35 от АПК,
с оглед неизясняване на всички факти и обстоятелства по случая.
В решенията по дела С-297/17,
C-318/17,
C-319/17
и C-438/17
Съдът на ЕС приема, че член 33, § 2
от Директива 2013/32 на ЕП и на Съвета, относно общите процедури за
предоставяне и отнемане на м. з. изброява изчерпателно положенията, при които
държавите - членки могат да приемат, че една молба за м. з. е недопустима.
Съдът на ЕС Съдът сочи още, че целта на изброяването е да смекчи задължението
на компетентната държава – членка, да разгледа молба за м. з., като определи
случаите, в които такава молба се счита за недопустима. Според чл. 33, § 2, б.
"г" от Директивата, "молбата е недопустима, единствено ако е последваща, когато не са се появили или не са били
представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждането на
това, дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена м.з.,
по силата на Директива
2011/95/ЕС". В процесния случай наличието на такива "нови
елементи или факти" е обективно.
Освен изложеното, с решение на
СЕС от 10.06.2021 г. по дело C-921/19 е прието, че чл. 40, § 2 от
Директива 2013/32р чл. 4, § 2 от
Директива 2011/95 не допускат национално законодателство, съгласно
което документ, представен от кандидат за м. з. в подкрепа на последваща молба, автоматично се приема за непредставляващ
"нов елемент или нов факт", по смисъла на тази разпоредба, когато
автентичността на този документ не може да бъде установена или източникът на
такъв документ не подлежи на обективна проверка; от една страна преценката на
представените в подкрепа на молба за м. з. доказателства не може да варира в
зависимост от това, дали става въпрос за първа, или за последваща
молба, и от друга страна - съответната държава - членка е длъжна да сътрудничи
с кандидата за целите на оценката на относимите
елементи от последващата му молба, когато в подкрепа
на тази молба кандидатът представя документи, чиято автентичност не може да
бъде установена".
Това в случая не е сторено, тъй като към
молбата от 14.02.2022 г. у приложен документ, който не е бил представян преди
това и неговата относимост към молбата за
предоставяне на з. не е съобразявана при издаването на предходното решение.
Неговото съдържание не е било изяснено, както и не е изяснено дали действително
не се отнася до оспорващия, с оглед заявеното от него, че датата му на раждане
не е правилно отразена при предходната му регистрация. Не е съобразен и
представения с жалба паспорт, в който е отразена датата на раждане *** г. Съответно,
при постановяване на решението си органът не е извършил анализ и преценка на относимостта на представените нови доказателства към
искането на жалбоподателя за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут
в България.
Съдържанието им обаче е от съществено
значение, доколкото ако се установи, че в същите са изложени обстоятелства
водещи на опасения от преследване на жалбоподателя, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група или на опасност от тежки посегателства за молителя за закрила, като
смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание, то отговора на въпроса налице ли са основания за
допустимост на последващата молба за з. би бил
различен от постановения в оспореното решение резултат. Допуснатото нарушение
на административнопроизводствените правила е довело и до необоснован правен
извод, за недопустимост на подадената от жалбоподателя последваща
молба за з.
Ето защо настоящия съдебен състав приема,
че обжалваният административен акт е издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен, а
преписката върната за произнасяне по същество в производство за предоставяне на
международна закрила по молбата на С.Х.С..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3-В
от 01.03.2022 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на
административният орган за произнасяне по същество в производство за
предоставяне на м. з. по молба рег. № 11662 от 14.02.2022 г. на Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет подадена от С.Х.С..
На основание чл. 85, ал. 3
от ЗУБ решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се съобщи на страните на
основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: