МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД № 512/18 г., ПО ОПИСА НА КРС,
НО, XII СЪСТАВ
Районна прокуратура –
гр. Кюстендил е повдигнала обвинение срещу С.Н.А.
за това, че на 27.04.2017г. в гр. Кюстендил, по ул. „Цар Освободител", в
посока от ул. „Христо Смирненски” към ул. „Дупнишко шосе", е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Вектра" с рег. № ****,
собственост на В. И.Ж.,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, а именно НП
№ 16-4332-007403/2016 от 20.06.2016г., влязло в сила на 05.04.2017г. на
Началник група към СДВР „ПП”- гр. София - престъпление по чл.343в, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
В хода на съдебните
прения, представителят на КРП поддържа внесеното от Кюстендилска районна
прокуратура обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, дадени
в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин. Пледира се за налагане на наказание при условията на чл. 54
от НК.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Е. В., пледира за признаване невинността на неговия
подзащитен, тъй като според адв. В. не са събрани безспорни и категорични
доказателства за виновността на А.. Алтернативно от горното адв. В. сочи, че
ако съдът счете, че доказателствата са достатъчни за осъждане на подсъдимия, то
тогава би следвало да се наложи наказание в минимален размер и същото да бъде с
отложено изтърпяване при хипотезата на чл. 66 от НК.
Подс.
С.Н.А. не се явява. При многократните опити за призоваване на подс. А. е
установено, че същия отказвала да получи призовата и с оглед факта, че делото е
за престъпно деяние прие, което участието на подсъдимия не е задължително, делото е протекло при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „б“, вр. ал.1 от НПК.
Съдът
като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства
съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17 от НПК, както и доводите на страните
в процеса намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.
С.Н.А., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин с българско
гражданство, с начално образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 27.04.2017г.
свидетелите А. и С. – служители на ОД на МВР – гр. Кюстендил във връзка
изпълнение служебните си задължение спрели за проверка около 13:10 часа в град
Кюстендил движещия си по ул."Цар освободител" в посока от ул.
„Христо Смирненски“ към ул."Дупнишко шосе ", лек автомобил марка "Опел Вектра" с
рег. № ****, собственост на В. И. Ж.. При проверката било
установено, че водач на автомобила е обв. А., който управлявал моторното
превозно средство без съответното свидетелство за управление на МПС. Във връзка
констатираното нарушение свид. А. съставил АУАН № 508232 за установеното
нарушение на чл. 150 от ЗДвП и го връчил на обв. А..
След
извършена справка в масивите на МВР се установило, че обв. А. е извършил горепосоченото деяние
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление /НП №
16-4332-007403/2016 от 20.06.2016г., влязло в сила на 05.04.2017г. на Началник
група към СДВР „ПП”- гр. София/.
По доказателствата:
Описаната
по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на показанията на
свидетеля Р.С. и на събраните в досъдебното производство доказателства, които
не бяха оспорени от страните по делото: показания на свидетеля А., приобщените
и прочетени в хода на съдебното
следствие, АУАН № 508233 от 27.04.2017г., НП № 16-4332-007403/2016 от
20.06.2016г., влязло в сила на 05.04.2017г. на Началник група към СДВР „ПП”-
гр. София справка за нарушител/водач и свидетелство
за съдимост. Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в
своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Посочените доказателства бяха приобщени към
доказателствения материал по
делото по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. ал.1 т. 3 от НПК и чл. 283 от НПК.
Съдът
кредитира при изграждане на фактическите си изводи относими към главния факт на
основание писмените доказателства приети в хода на процеса и на показанията на
свидетелите по делото, тъй като същите са логични,
последователни, вътрешнонепроитворечиви и кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал. Не са
налице противоречия, които да налагат подробното им обсъждане.
От правна
страна :
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и признаците от фактическия състав
на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че при така установената
фактическа обстановка с действията си подс.
С.Н.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подс. С.Н.А. е реализирал престъпно деяние по чл.343в,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 27.04.2017г. в гр. Кюстендил, по ул.
„Цар Освободител", в посока от ул. „Христо Смирненски” към ул. „Дупнишко
шосе", е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел
Вектра" с рег. № *****
собственост на В.
И. Ж., без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, а именно НП № 16-4332-007403/2016 от 20.06.2016г.,
влязло в сила на 05.04.2017г. на Началник група към СДВР „ПП”- гр. София.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
По вида и
размера на наказанието:
За престъпление по
чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, наказанието, което е предвидено в закона е „лишаване
от свобода“ за срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева.
При
индивидуализация на наказанията съдът, преценявайки наличието на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, определи като такива, липсата на настъпили
вредни последици и обстоятелството, че към момента на деянието подс. А. е
неосъждан /реабилитиран/. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
наложеното на подсъдимия административно наказание „глоба“ на осн. чл.78а от НК
за същото по вид деянието.
Така мотивиран, настоящият съдебен
състав прецени, че за постигане целите по чл. 36 от НК и най-вече за
поправянето на подсъдимия е достатъчно да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ и „глоба“ в предвидения от закона минимален размер, а именно една
година „лишаване от свобода“, като на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът намери, че
следва да отложи изтърпяване на наказанието при три години изпитателен срок и
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: