Р Е Ш Е Н И Е
№ 403 / 20.6.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и участието
на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 73
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.
203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по искова молба, подадена от С.Г.Р.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за
сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията при
Затвора-гр. Пазарджик, за периода от 25.11.2022 г. до 19.01.2023
г.
В исковата молба се твърди, че към края на месец
ноември 2022 г. ищецът неправомерно бил спрян от работа, като на 25.11.2022 г.
бил преразпределен от 7-ма в 8-ма група с лишен от свобода – И.К., с когото имал
неразбирателство и несходство в характерите. След първата вечер ищецът разбрал,
че И.К. имал сексуални наклонности към мъже и лично спрямо него, а другият в
килията - Г.С. страдал от психично разстройство като цяла нощ не спял, будувал,
говорел си в килията с въображаеми хора и се провиквал на висок глас. Ищецът
бил принуден още на следващия ден да поиска от г-н П. (ИСДВР) да бъде преместен
в друга група или друго спално помещение, като му обяснил и причината. Отговорът
на П. бил отрицателен („Ако ще турско да е там ще си, тук аз решавам!“). Ищецът
твърди, че отправял и писмени молби до ръководството на затвора, включително и
до Министерство на правосъдието с писмо с от 20.12.2022 г. Тормозът, които
търпял от Г.С. и И.К. бил денонощно, по цяла нощ не можел да спи, защото Г.С.
говорел в килията с въображаеми хора на висок глас, а И.К. му предлагал да
правят секс. Посочва, че бил сринат психически и отчаян, че нищо не може да
направи. Всичко това споделил с лишените от свобода М.М. и И.С.. Това
продължило до 19.01.2023 г., когато И.К. нападнал ищеца в гръб и започнал да го
удря по главата, като му нанесъл травми, от които получил оток на главата. Ищецът
търпял болка и страдание в продължение на 10 дни, като травмите от ударите били
констатирани от медицинско лице в затвора. Това се случило в коридора на 8-ма
група, където има видеонаблюдение, а свидетели на нападението били М.М. и И.С..
След това нападение администрацията на затвора го преместила в друго спално
помещение.
Ищецът твърди, че в периода 25.11.2022 г. до
19.01.2023 г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, придружени от силен страх, угнетеност, отчаяние, липса на пълноценен
сън, незащитеност, причинени му от бездействието на администрацията на
Затвора-гр. Пазарджик, която е пряко подчинена на ГДИН. Сочи, че чрез
бездействията си ГДИН му е нанесла неимуществени вреди като го е подложила на
нечовешко или унизително отношение, с което е уронила човешкото му достойнство,
породила е чувство за страх, незащитеност и малоценност, с което не е изпълнила
задълженията си по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС и чл. 1 и чл. 4 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (ХОПЕС).
Пред съда и в ход по същество исковата молба се
поддържа изцяло от ищеца и от адвокат В.Н., който пледира за основателността на
иска. Счита, че твърдените от страна на ищеца обстоятелства са се доказали от
представените по делото писмени и гласни доказателства. В представена писмена
защита адвокат Н. сочи, че от събраните гласни доказателства и заключението по
съдебно-психологичната експертиза се доказва, че Р. има трудна комуникация и
адаптация с други лишени от свобода, което води до възникване на конфликтни
ситуации с лица със сходни характеристични данни при съвместното им
съжителство. Посочва, че администрацията на затвора е била наясно със
състоянието на Р., С. и К. и не е предприела действия по преместването му въпреки
многобройните му молби, с което го е поставила в неблагоприятни условия,
породили у ищеца чувство за страх и незащитеност.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Р., оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че ищецът
не е претърпял никакви специфични последствия за личното му развитие от
пребиваването му в една килия с К. и С.. Ответникът чрез процесуалния си
представител счита, че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие или
бездействие на затворническата администрация, не се доказвали претърпени от
ищеца неимуществени вреди, както и липсва пряка причинно-следствена връзка
между двете.
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик дава
заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Сочи, че неблагоприятните
условия, на които се позовава ищецът не водят до изискуемото обидно и
унизително отношение спрямо лишения от свобода. Посочва, че се касае за
пенитенциарно заведение, което до каквато и степен да се съобразява с лишените
от свобода, условията не биха могли да задоволят в пълна степен индивидуалните
битови и лични навици и предпочитания.
Административен съд-Пазарджик като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Исковата претенция е с правно основание чл. 284,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и касае
претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по
изпълнение на наказанията по този закон в периода от 25.11.2022 г. до
19.01.2023 г.
В Справка вх.№ 2327/17.03.2023 г. на началника на
Затвора-гр. Пазарджик е отразено, че С.Р. е настанен в килия № 803 в 8-ма група
в затвора съгласно Протокол № 130/25.11.2022 г. след изслушването му на
разпределителна комисия. Посочва се, че за исковия период Р. не е подавал молби,
жалби, сигнали, заявления, оплаквания, искания и др., свързани с желание за
промяна на настаняването му. С Молба вх.№ М-167/18.01.2023 г. Р. е поискал да
бъде преместен в конкретна килия – килия № 802 или килия № 812, като молбата е
разгледана и е приета за неоснователна. На 19.01.2023 г. Р. е изведен от
отделението след извършване на грубо дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
реализиране на директна физическа агресия и саморазправа с друг лишен от свобода,
на когото Р. е нанесъл множество удари с глава. Във връзка с това е издадена
Заповед № Л-116/24.01.2023 г., с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание
„извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни“, в която
е посочено, че пред началника на затвора Р. е обяснил, че причината за
конфликта са неразрешени между него и К. отношения, изразяващи се в това, че Р.
му е дал един пакет тютюн и кутии с цигари, а К. от своя страна му е отстъпил
леглото си. В снети обяснения на 19.01.2023 г. Р. посочва, че е тръгнал да
излиза от килията, като зад гърба му К. е извадил ламарина и се опитал да го
удари. Спречкали се, разменили си удари, като К. е изпуснал желязото. Лишеният
от свобода А.Ч. е посочил, че след като отворил вратата на килията, видял К. да
държи желязо в ръка и искал да го удари по гърба Р..
Представена е справка за наложените на Р.
дисциплинарни наказания, както и сведение от инспектор НОТ, в което се посочва,
че няма съхранен запис от видеонаблюдението за 19.01.2023 г.
Представена е Молба вх.№ М-167/18.01.2023 г. от Р.,
който заявява, че иска да бъде преместен в килия № 802 или № 812, върху която е
поставена резолюция от ИСДВР с отрицателно мнение към заявеното желание.
От Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
от Министерството на правосъдието са представени по делото, подадените до тях
жалби от С.Р. и отговорите по тях.
От Районна прокуратура-Пазарджик е представено писмо,
с което уведомяват съда, че за исковия период по жалба/сигнал на Р. е
образувана Преписка вх.№ 7246/2022 г., препратена по компетентност от Окръжна
прокуратура-Пазарджик. Същата обаче е неотносима към настоящото производство,
поради което съдът не следва да я обсъжда.
Съгласно медицинската справка на директора на
Медицинския център при затвора, лишеният от свобода е с наркотична зависимост. На
19.01.2023 г. му е извършен преглед след участие в бой с друг лишен от свобода.
Констатирано е зачервяване зад лявото ухо и червенина по челото. Поради неопределения
характер на находката не е бил вписан в Регистъра за травматични увреждания и не
е подадена информация към ОП-Пазарджик. Сочи се, че другият участник е бил с
много по-тежки увреждания, което наложило уведомяване на прокуратурата.
Свидетелят М.З.М., разпитан по искане на ищеца, споделя,
че И.К. бил отговорник на килията и многократно се заяждал с Р. за леглата,
карал го да чисти, да му дава цигари и храна. След извършен обиск и отваряне на
вратите на килиите свидетелят видял как К. се канил да удари Р. с ламарина,
последният се обърнал, сбутали се, ламарината паднала, ударили се, надзирателите
дошли и ги разтървали. Сочи, че Р. искал многократно да отиде при ИСДВР П., за
да го премести в друга килия, но П. не вземал отношение, даже „не го викаше“. Не
знае да е имало сексуални посегателства, но в затвора се носили слухове, че И.К.
е хомосексуалист.
Свидетелят И.П.С. заявява, че И.К. и Г.С. още са в
една килия и са хора със сериозни психични заболявания. Твърди, че ищецът
постоянно му се оплаквал, че не може да съжителства с тези хора и иска да бъде
преместен, но му отказвали. По отношение на сбИ.ето на 19.01.2023 г. свидетелят
заявява, че нямал точно видимост, но И.К. ударил първи Р., който имал синини,
отоци, бил издран.
Свидетелят А.Р.Ч. заявява, че на 19.01.2023 г. е
чул Р. и К. да спорят, но не знае за какво. Посочва, че отваряйки вратата на съседната
до неговата килия е видял К. да държи ламарина, с която се канел да удари Р. по
главата. Ч. я взел и я хвърлил на земята, за което уведомил надзирателя.
Заявява, че друго не е видял, както и че не е видял Р. да удря К..
По искане на ответника по делото е разпитан
свидетелят И.З.К., който заявява, че Р. го ударил и му посинил окото, защото търсел
причина да се премести от отделението. Споделя, че с Р. са си помагали и се
уважавали, но си поискал вишката, която му бил предоставил, за да се възстанови
от болките, причинени му от работа. На 19.01.2023 г. Р. го дърпал за дрехите,
след което му посегнал, ударил го с глава в носа и го разкървавил. К. взел една
ламарина от шкафа в килията и посегнал срещу Р., но трети лишен от свобода се
намесил и предотвратил удара. Твърди, че надзирател го ударил с юмрук по
лицето. Твърди, че администрацията на затвора ги познава и умишлено ги е
събрала в една килия, за да се сбият.
По делото е прието и изслушано заключение по допуснатата
съдебно-психологична експертиза, която като неоспорена от страните, съдът
намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице е
отговорило, че не се отчитат никакви специфични последствия за личностното
развитие на С.Р. преди, по време или след
престоя му в спалното помещение с Г.С. и И.К.. Посочва, че Р. е видимо
спокоен, няма паметови и волеви нарушения, няма промяна в психо-емоционалното
състояние след случилото се. Заключава, че Р. е екстровертна личност, притежава
активност, честолюбие, лидерство, отворен е много в общуването и установяването
на контакти. Обича импулсите на момента. Предпочита да действа и той да движи
нещата. Сочи, че личностните особености на Р. е възможно да допринесат за
трудната адаптация и комуникация с други лишени от свобода и да водят до
възникване на конфликтни ситуации. Вещото лице посочва, че към момента на
изготвяне на експертизата при Р. не се установяват депресивни реакции и
нарушения в интелектуалната сфера, мислене, възприятия, представи, памет и
интелект. По време на прегледа се е намирал в еквивалент на психично здраве, не
е нарушено социалното му функциониране.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от
процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 25.11.2022 г. до 19.01.2023
г., през който е излежавал присъда лишаване от свобода в Затвора-гр. Пазарджик,
е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на
правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.
Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл.
205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността
на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.
Материалноправната уредба на твърдяното право се
съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените
лица.
Основателността на предявения иск предполага
установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка
от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното
по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на
чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за
такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Изброяването е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за причинените вреди по
чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва
вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
виновно причинени.
Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване
на претърпени от С.Р. неимуществени вреди – болки и страдания, като последица от проявните форми на нарушения
на чл. 3 ЗИНЗС: бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик да му
осигури по-добри условия.
В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното
административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и
зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“
или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат
често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното
от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на
страданието, свързано със задържането.
Ищецът обосновава исковата си претенция с
твърдения за бездействие на затворническата администрация да му осигури
по-добри условия на пребиваване в пенитенциарното заведение. Сочи, че
администрацията на затвора не е обърнала внимание на писмените и устните му
молби за преместване в друга килия, като съжителството му с другите лишени от свобода
е допринесло за пораждане у него на страх, угнетеност, отчаяние, липса на пълноценен
сън и др.
От събраните по делото доказателства обаче не може
да се направи извод, че администрацията на Затвора-гр. Пазарджик е бездействала
в посочения от ищеца период. Молбата на С.Р. за преместване в избрани от него
килии е едва от 18.01.2023 г., като същата е разгледана и е приета за
неоснователна. По делото са изискани и представени всички негови жалби,
адресирани до ГДИН и Министерство на правосъдието, но същите са неотносими към
спора доколкото в тях са изложени факти от битово естество. На 19.01.2023 г. след
сбИ.е между него и И.К., ищецът е бил преместен в друга килия. От свидетелските
показания се установява, че между двамата е имало напрежение и конфликти, но
същите не могат да бъдат съотнесени към бездействие на администрацията на
затвора, доколкото веднага след възникналия конфликт Р. е бил преместен. Свидетелите
сочат, че боят е бил своевременно преустановен, а от медицинската справка на
директора на Медицинския център става ясно, че Р. е имал зачервяване зад лявото
ухо и червенина на челото, но поради бедния и неопределен характер на находката
не се е наложило да бъде вписан в Регистъра за травматични увреждания. От друга
страна установи се, че непосредствено след сбИ.ето са снети обяснения от всички
лишени от свобода, възприели факти по случая. След изслушване на К. и ищеца
началникът на Затвора-гр. Пазарджик им е наложил дисциплинарни наказания за
конкретните деяния.
Съвкупният анализ на изложеното препятства
обосноваване на извод, че по отношение на Р. са предприети противоречащи на
конкретна правна норма действия/бездействия от страна на длъжностни лица от
структурата на ответника. Напротив, администрацията на Затвора-гр. Пазарджик е
предприела всички необходими и възможни действия по разследване на инцидента
непосредствено след постъпване на данните за него. Боят е преустановен, Р. е
бил прегледан от медицинско лице и е преместен в друга килия, поради което липсва
и релевантно бездействие на надзорно-охранителния състав да предотврати
междуличностния конфликт между двама лишени от свобода, респ. да се намеси, за
да го преустанови, съответно липсва бездействие от страна на администрацията да
го премести в друга килия.
При липсата на първия елемент от фактическия
състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обсъждането на останалите е безпредметно.
С оглед гореизложеното, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан - не се установи незаконосъобразно действие/бездействие
на ответника, което е първата и основна предпоставка, за да бъде ангажирана
отговорността му по чл. 284 ЗИНЗС.
Неоснователността на главния иск обуславя
отхвърлянето и на акцесорния иск за законна лихва.
При този изход на спора, ищецът дължи направените
по делото разноски. На основание чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, когато искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата
за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните
действия, които страната е искала да бъдат извършени. Така отговорността на
загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. По тези съображения ищецът, на основание чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС,
следва да бъде осъден да заплати направените разноски в размер на 655,20 лева
за съдебно-психологичната експертиза, като средствата за същата са изплатени от
бюджета на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.Р., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр.
Пазарджик, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, с който претендира сумата от 50 000 лева, ведно със законната
лихва, представляващи обезвреда за неимуществени вреди, претърпени от действия
и бездействия на администрацията при Затвора-гр. Пазарджик, за периода от 25.11.2022
г. до 19.01.2023 г.
ОСЪЖДА С.Г.Р., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, да
заплати по сметка на Административен съд-Пазарджик направените по делото
разноски за съдебно-психологична експертиза в размер на 655,20 (шестстотин
петдесет и пет лева и 20 ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/П/