Р Е Ш Е Н И Е
№ 391/12.06.2023 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 314 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Н. Радославова И. ***.Стамболийски № 41, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 23- 0996-000091 от 20.03.2023 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана. С тази заповед е наложена принудителна административна мярка за управление на собствения лек автомобил “С* т*“, с рег.№ *, като на 19.03.2023 г. в 05.45 часа в гр.М* на ул.Н Р*, при извършена проверка е установено, че Н. Р*И. управлява автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0.50 на хиляда. Водачът е изпробван за употреба на алкохол в гр.М*, ул.Н Р*№ * в 05.51 часа на 19.03.2023 г., с техническо средство Алкотест 7510null с фабр.№ ARPM 0828, като уредът отчел 1.26 промила алкохол. На същия е издаден талон за изследване № 143730, но в производството не са събрани данни такова да е извършено. Водачът управлява автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0.50 на хиляда, за което е съставен АУАН серия GA № 815545/19.03.2023 г., за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“При така установеното нарушение на собственика е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“ като в случая прекратяване на регистрацията на МПС е за срок от една година, поради висока обществена опасност на деянието. При установяване на нарушението е съставен АУАН № серия GA № 815545/19.03.2023 г., иззети са контролен талон № 7859606, СРМПС № ********* и регистрационни табели: 2 с номер М ***.
В жалбата И. доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Твърди, че „ доброволно отишъл да даде кръв за медицинско изследване, но възразява относно срока за прекратяване на регистрацията на ППС, като прави искане да бъде изменен този срок от една година на шест месеца..“
Ответникът началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка редовно призован, не се явява, не се представлява, в приложената административна преписка изразява становище за неоснователност на жалбата.
Оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 23- 0996-000092 от 19.03.2023 г., е издадена от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, упълномощен със заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана. Същата е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лицето - адресат на акта, което съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК има право да оспори акта, доколкото същият пряко засяга негови лични права и законни интереси, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23 - 0996-000091 от 19.03.2023 г., издадена от на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, на Н.Р.И. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от една година и са отнети СРМПС № ********* и регистрационни табели: 2 с номер М 3635 ВТ.
Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на 19.03.2023 г., в 05.45 часа в гр.Монтана на ул.Неофит Рилски с посока на движение от ул.С*.О* към бул.П*, управление на собствения лек автомобил “С* т*“ с рег.№ *, като при извършена проверка е установено, че водачът е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.50 на хиляда. Водачът е изпробван за употреба на алкохол в гр.М*, ул.Н Р* № 45 в 05.51 часа на 19.03.2023 г., с техническо средство Алкотест 7510null с фабр.№ ARPM 0828, като уредът отчел 1.26 промила алкохол. На същия е издаден талон за изследване № 143730, но в производството не са събрани данни такова да е извършено. На водача е съставен АУАН серия GA № 815545/19.03.2023 г., подписан без възражение.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 13.04.2023 г., видно от приложения към делото екземпляр, макар същата да е с дата 20.03.2023 г. По делото да приложени и документите на МПС, което е за регистрация и е на името на Н.Р.И. , като по тези факти не се спори.
Съгласно приложената и приета по делото заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР Монтана, по т.2 от същата началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Монтана е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП/л.13-14 от делото/
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд Монтана, при спазване на изискванията на чл. 168, ал. 1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР Монтана, в т.2. от тази заповед началник сектор към ОД на МВР, сектор Пътна полиция, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Монтана е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, в хипотезата на управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 0.50 на хиляда.
Оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Посочената като правно основание за издаването на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, разпоредба на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, действаща към датата на издаване на заповедта, предвижда „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“
От фактическа страна в оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка са изложени обстоятелствата, че на определена дата и място Н.Р.И., е управлявал правилно индивидуализирано пътно превозно средство – лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за което му е съставен и АУАН. Посочените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява МПС, при положение че управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а съгласно данните от техническото средство Алкотест 1.26, т.к. в хода на производството други доказателства не са представени. Изложеното в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка. В разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е предвидено:“ На водача на пътно превозно средство е забранено:1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“. В конкретния случай по делото не се спори, че водачът И. е управлявал ПСС – лек автомобил“Сеат толедо“, като при проверка в 05.51 часа на 19.03.2023 г., с техническо средство Алкотест 7510null с фабр.№ ARPM 0828, уредът отчел 1.26 промила алкохол. Текстът на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е ясен и не буди съмнение, че мярката се прилага спрямо пътното превозно средство.
Основното възражение на жалбоподателя – собственик на МПС е, че в заповедта административнонаказващият орган е обосновал защо прилага мярката за една година, а именно поради високата обществена опасност на деянието, което според него не отговоря на обстоятелствената част, т.к. нямал други деяния от този род. Поради което иска изменение на срока от една година на шест месеца.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН в случая серия GA, № 815545/19.03.2023 г., имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в AУAH.
Настоящият съдебен състав не установи при издаването на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, въпреки изложеното в жалбата твърдение за необоснованост.
В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.50 на хиляда, а в конкретния случай много повече, а именно 1.26 на хиляда, което и по разбиране на съда представлява висока обществена опасност на деянието, тоест тя има и преустановителен ефект.
Предвид изложеното, оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23 - 0996-000091 от 19.03.2023 г., издадена от на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
В производството не са предявени искания за разноски.
При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н. Р*И. ***.С* № *, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 23- 0996-000091 от 20.03.2023 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: