Определение по дело №51644/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1057
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20221110151644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1057
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110151644 по описа за 2022 година
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът
намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на
настоящия правен спор, поради което следва да бъде допуснато събирането
им по делото.
В исковата молба е направено искане съдът да задължи ответника да
представи справка за извършени плащания, което съдът намира за
основателно.
Съдът счита, че е основателно искането на ищеца съдът да задължи
ответника и третото лице за спора да представят процесните договор,
погасителен план и СЕФ.
В исковата молба е направено доказателствено искане да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира искането за основателно.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото 07.03.2023 г. от 11:10 часа , за която дата и час
страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото –
представените от страните документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото
1
поделото открито съдебно заседание да представи справка за платени вноски
по процесния договор за гаранция от ищцата, както и копие от договор за
предоставяне на гаранция № 3882396, погасителен план и СЕФ. като му
УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи последиците на чл.
161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК (фирма) в едноседмичен срок
от съобщението да представи намиращите се у него договор за паричен заем
№ 3882396, погасителен план и СЕФ, разписки и извадка от счетоводните
книги относно погасените вноски по
кредита.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 350 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..

НА ОСНОВАНИЕ чл.140, ал.3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на
страните проекта за доклад на делото:
Ищецът твърди, че на 28.07.2020 г. е сключил с (фирма) Договор за
паричен заем № 3882396, по силата на който му е предоставен заем в размер
на 2250 лв. Излага се становище, че в договора е посочен ГПР в размер на 49
% и ГЛП в размер на 40%. Релевират се доводи, че в чл. 4 от договора
страните са се уговорили заемът да бъде обезпечен с две физически лица –
поръчители или банкова гаранция. На същата дата ищецът твърди, че е
сключил и договор за поръчителство № 3882396, по силата на който
(ФИРМА) е поело задължение да обезпечи кредита пред кредитодателя срещу
задължение от кредитополучателя в размер на 900 лв., което е разсрочено,
заедно с месечните вноски по договора за кредит. Твърди се нищожност на
процесните договори за заем и за поръчителство поради противоречие с
императивни норми и накърняване на добрите нрави. Ето защо, предявява иск
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лв.,
частично предявена от общия размер на иска от 900 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.09. 2022 г. до
погасяването, представляваща платена от ищеца при начална липса на
основание сума по договор за предоставяне на поръчителство. Претендира
2
разноските по производството.
Ответникът - (ФИРМА), оспорва исковете, като твърди, че процесният
договор за предоставяне на гаранция е действителен, поради което е налице
основание за задържане на получената от дружеството сума в размер на 900
лв., представляваща възнаграждение по договора. Ето защо, моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед становището на ответника съдът счита, че на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право следва да
бъдат отделени следните обстоятелства: че на 28.07.2020 г. ищецът е сключил
с (фирма) Договор за паричен заем № 3882396, по силата на който му е
предоставен заем в размер на 2250 лв., както и че в договора е посочен ГПР в
размер на 49 % и ГЛП в размер на 40%. В чл. 4 от договора страните са се
уговорили заемът да бъде обезпечен с две физически лица – поръчители или
банкова гаранция. На същата дата ищецът е сключил и договор за
поръчителство № 3882396, по силата на който (ФИРМА) е поело задължение
да обезпечи кредита пред кредитодателя срещу задължение от
кредитополучателя в размер на 900 лв., което е разсрочено, заедно с
месечните вноски по договора за кредит.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да
са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
За основателността на иска по чл. 55, ал. ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: В тежест на ищеца е да докаже реалното
заплащането на сумата, съответно получаване от ответника на
претендираната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че е било налице
основание да задържи тази сума, т.е. че сумата е била дължима и е платена на
3
правно основание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им
указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената
държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно
още в производството пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор,
могат да използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват
време и непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение,
без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им, като за целта
могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при Софийския районен съд,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена
всеки работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или
0889 515 423 и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр.
София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4