Присъда по дело №692/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260013
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20205320200692
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ .....................

 

гр. Карлово, 01.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                  ІI наказателен състав,

на първи юни                                     две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

                                            

 

при секретаря Снежанка Данчева

при участието на прокурора Румен Иванов

като разгледа докладваното от съдията

наказателно общ характер дело № 692 по описа за 2020 г.,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия И.И.Б. - роден на *** ***, ********, ********, ********, с адрес за призоваване в страната:  гр. Х., област П., ул.„Ю.Г.” № ***, *****, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 17.09.2020 г. в с. В., област П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка ,,М.”, модел ,,***” с регистрационен номер ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,46 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARВА-0091, поради което и на основание чл. 343б ал. 1 от НК,  във вр. с чл. 55 ал.1 т.1  от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, както и на наказание ГЛОБА в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, вносима по сметка на Районен съд Карлово в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева.

          На основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното на подсъдимия И.И.Б. наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. 

           ЛИШАВА, на основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимия И.И.Б. от правото да управлява МПС за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да управлява МПС по административен ред, считано от 17.09.2020 г. до влизане на присъдата в законна сила.

ОСЪЖДА подсъдимия И.И.Б., с установена по-горе самоличност, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на ОД на МВР – П. сумата от 64,05 (шестдесет и четири лева  и пет стотинки) лева, представляващи направени по делото разноски в досъдебното производство.

Веществените доказателства - лек автомобил марка ,,М.”, модел ,,***” с регистрационен номер ***, рама №WDC1631541A076814, ведно със СРМПС част 1 и контактен ключ, оставени на съхранение в РУ Карлово след влизане на присъдата в законна сила да се върнат на подсъдимия И.И.Б..

           Обявява, на основание чл. 310 ал. 2 от НПК, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308 ал. 2 от НПК.

          Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

                                                           

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ ПО НОХД № 692 ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2020 ГОДИНА

 

Районна Прокуратура – К.  е повдигнала обвинение против подсъдимия И.И.Б. за това, че на 17.09.2020г. в с.В., обл.П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ,,М.”, модел ,,***” с регистрационен номер ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,46 на хиляда установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.№ARВА-0091- престъпление по чл.343б,ал.1 НК

В хода на съдебното производство въпреки опитите за призоваване на подсъдимия лично, същият не бе намерен на посочения от него адрес за призоваване  и бе установено, че е променил същия без да уведоми съответния орган, като е напуснал територията на страната, а адресът му в чужбина не е известен. Упълномощеният му защитник адв. Ш., чрез който редовно е призован подсъдимият, заяви че Б. е уведомен за делото, но не желае да се яви, тъй като се е устроил във САЩ, където живее. Ето защо съдът допусна разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия И.Б., като счете, че отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото.

След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителят на РП – К. поддържа обвинението. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като предлага да му се наложи наказание при условията на чл. 54 ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66 ал.1 от НК, глоба в размер на 200 лева, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

Защитникът на подсъдимия адв. Ш. пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал. 1 т. 2 от НПК, показанията на свидетелите П.Д.Л., дадени в съдебното производство, на  Б.Х.Б.,  депозирани пред съдебния състав и частта от същите, дадени пред разследващ орган, прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК, приетата на основание чл. 282 от НПК стоковооценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 236952/17.09.2020г., талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/ водач, протокол за преминали последваща проверка  анализатори на алкохол в дъха, 2 бр., протокол за доброволно предаване, 2 бр. заповед за ППАМ, определение по ЧНД № 569/2020г. по описа на КрлРС, молба до ДСИ, обезпечителна заповед, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС част 1 и 2, справка в ЦБКАТ, справка за лице АИБДС, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, справка от РС П., ДСИ,  намери за установено следното:

Подсъдимият И.И.Б., ЕГН ********** е роден на ***г. в с. С.Ж., с адрес за призоваване в страната:  гр.Х., обл.П., ул.„Ю.Г.” №12. *****е и е ********. С *****. ******** е и  *****.

На 17.09.2020г. около 13.30ч. в с. В., обл. П., подсъдимият Б. управлявал лек автомобил марка «М.» модел «***» с регистрационен номер *****, като се включил в движението по ул.“*****“. По същото време и на същата улица, със служебен автомобил,  се намирали  полицейските служители при  РУ-К. – св.Б.Б. и П.Х.. Св.Б.Б. възприел извършената маневра с лек автомобил марка «М.» модел «***» с регистрационен номер *****. Подал сигнал на водача да спре. При проверка на документите била установена самоличността на водача на автомобила – подсъдимият И.И.Б.. Св.Б. констатирал, че Б. лъха на алкохол и държанието му било подозрително, за това потърсил съдействие от мл.автоконтрольор, с цел проверка на подсъдимия с техническо средство за употреба на алкохол. На место пристигнал дежурния автопатрул по «Пътен контрол» при РУ - МВР К.. Свидетелят П.Л. -   мл.автоконтрольор, тествал Б. с техническо средство „Дрегер -7510“ с номер ARBA-0091. Проверката била извършена в 13 часа и 56 минути, като уредът отчел показание 1,46 на хиляда алкохол в издишания въздух. Показанието на техническото средство било предявено на подсъдимия. Св. Л.попълнил талон за изследване №071136, в който били отразени датата, часа на проверката, показанието на техническото средство и го предоставил на Б.. Последният отказал да подпише и получи талона за медицинско изследване, както и отказал да избере един от двата начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Отказът му е удостоверен по реда на чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества и техните аналози, с подпис на един свидетел – П.А.. След което Б. бил съпроводен до ФСМП гр.К., където пред медицински специалист отново потвърдил отказа си да даде кръв за медицинско изследване.

На подсъдимия бил съставен АУАН № 236952 от 17.09.2020 г. за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който подписал без възражения.

 Лекият автомобил марка «М.» модел «***» с регистрационен номер *****, собственост на Б., ведно с контактния ключ и свидетелство за регистрация част 1 с №*********, бил приобщен като веществено доказателство, посредством протокол за доброволно предаване. Автомобилът бил оставен на съхранение при домакин на РУ-К..

 С Определение №260015/01.10.2020г. по описа на КРС било допуснато обезпечение на наказанието глоба, предвидено в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК, като с Обезпечителна Заповед от 01.10.2020г. е наложен запор върху същия автомобил, чиято стойност според заключението на приетата съдебна експертиза е 5500 лева.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена  на базата на събраните по делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимия, както и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия.

Същата се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Б.Б. и П.Л.,  приетата на основание чл. 282 от НПК стоковооценъчна експертиза, изготвена от вещото лице М., както и от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената от фактическа страна обстановка, съдът прие, че подсъдимият И.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, тъй като на 17.09.2020г. в с.В., обл.П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ,,М.”, модел ,,***” с регистрационен номер ***с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,46 на хиляда установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.№ARВА-0091.

Фактът на извършване на престъплението от подсъдимия Б. се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, в които същите  описват механизма на извършване на престъплението, конкретното участие на подсъдимия, предшестващото и последващото го негово поведение. Съдът намира гласните доказателства за достоверни, същите са еднопосочни и съдът ги кредитира. Съответни са и на писмените доказателства по делото.

Съдът ползва изготвената и приета по делото  съдебна експертиза, изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит.

Съдът ползва и писмените доказателства по делото.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал.1  от НК.

Подсъдимият Б. е субект на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК.

От обективна страна Б. е осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен съставуправлявакато е извършвал действия с механизмите на лекия автомобил, по такъв начин, че последният е бил приведен в движение. Предмет на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК е лекият автомобил – марка ,,М.”, модел ,,***” с регистрационен номер ***, върху който подсъдимият е упражнил въздействие, в резултат на което първият е бил приведен в движение. Чрез въздействието върху предмета на престъплението, подсъдимият е засегнал обществените отношения, обект на същотосигурността и безопасността на движението по пътищата. Тези обществени отношения са засегнати, тъй като подсъдимият е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.46 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на субекта на престъплението е друг обективен елемент на престъпния състав. За да е осъществен състава на чл. 343б ал. 1 от НК е необходимо количеството на алкохол в кръвта да е над 1.2 на хиляда. По делото категорично се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта на Б. е била 1.46 на хиляда. Изискването на НК е констатацията за количеството на алкохол в кръвта да е извършена по надлежния ред. Този ред е установен в  Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. В случая концентрацията на алкохол от 1.46 на хиляда в кръвта на подсъдимия е установена с техническо средство при спазване разпоредбите на цитираната наредба – „Дрегер 7510“ с фабр.№ARВА-0091, чието показание е приел, видно и от приетия по делото талон за изследване № 071136.

От субективна страна, подсъдимият е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че управлява лекия автомобил, след като е употребил алкохол, предвиждал е, че по този начин застрашава безопасността на движението по пътищата, в което се изразява обществената опасност на деянието и е целял последното.

С оглед изложеното съдът счита, че подсъдимият Б. следва да носи наказателна отговорност за престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК.

При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и найлекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода и глоба двеста лева се явява несъразмерно тежко, с оглед обществената опасност и на деянието, и на дееца, поради което определи наказанието при приложението на чл.55 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, съдействието му при извършване на проверката и за разкриване на обективната истина по делото, признанието на вината и изразената критичност в хода на досъдебното производство, обстоятелството, че не е наказван друг път за нарушения на правилата за движение. Тези обстоятелства мотивираха съда да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и да наложи на подсъдимия наказание под предвидения най-нисък предел от една година  в близък до минимума за наказанието лишаване от свобода размер, а именно девет месеца лишаване от свобода.  Съдът не наложи минималното възможно наказание, като съобрази, че конкретната концентрация на алкохол не надвишава незначително приетата за съставомерна от законодателя. Съдът, отчитайки посочените индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, наложи на Б. и кумулативно предвиденото наказание глоба, което определи при наличието на многобройни смекчаващи такива, в размер на 180 лева.

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода и определяне на изпитателен срок три години. Определеното наказание е под три години лишаване от свобода. Подсъдимият ***** на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Предвид добрата му обществена характеристика, съдът прие, че по отношение на него могат успешно да се постигнат целите на наказанието, посочени в чл. 36 ал. 1 от НК и без то да се изтърпява реално.

Като прецени вече обсъдените определящи отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия и предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за определен срок  -  девет месеца. Този срок на наказанието ще съдейства, както за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, така и ще го възпира да извършва други престъпления срещу обществените отношения, осигуряващи безопасността на движението по пътищата. За начална дата на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, съдът определи 17.09.2020 г., когато СУМПС на подсъдимия е било иззето по административен ред със съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК приспадна времето от посочената дата до влизане на присъдата в законна сила при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Така определените наказания като вид и размер се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и най– добре биха изпълнили целите,  посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия съдът възложи направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в досъдебното производство в размер на 64.05 лв.

Съдът постанови веществените доказателства – лек автомобил марка ,,М.”, модел ,,***” с регистрационен номер ***, рама №WDC1631541A076814, ведно със СРМПС част 1 и контактен ключ, оставени на съхранение в РУ К., след влизане на присъдата в законна сила да се върнат на подсъдимия Б.. Управляваният автомобил е елемент от фактическия състав на престъплението, за което Б. беше признат за виновен, негов предмет и като такъв би могъл да бъде отнет в полза на държавата на основание чл. 53 ал. 1 б.  б от НК само в случай, че в Особената част на НК е предвидено такова отнемане. Предвид, че в ОЧ  не е предвидено отнемане на предмета на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, приложението на чл. 53 ал. 1 б. а от НК, за каквото е искано обезпечение по делото, е лишено от правно основание.

По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.