Решение по дело №354/2023 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 84
Дата: 30 април 2025 г.
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20233120200354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Девня, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20233120200354 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на
“Милки Груп Био”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Методи Попов” N 22А, ЕИК: *********, представлявано от П.Д. П., чрез
проц. представител - адв. Св. Ж. против Наказателно постановление N171,
издадено на 09.03.2022 г. от Директора на Териториална дирекция „Митница
Варна“, с което на дружеството за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за
митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 7 994, 47 лева, представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради което счита, че следва да бъде
отменено. Твърди, че нарушението, за което е санкциониран не е доказано по
безспорен начин, тъй като от стоките, предмет на конкретния внос не е
вземана проба, а е изследвана проба от друг внос и извода на митническите
органи, че същите са идентични със стоки по друг внос, осъществен от него е
произволен. Сочи, че няма утвърден метод за изследване на палмов
шортънинг, че така нар. „текстуриране“ е упомената само в ОБХС, които не са
нормативен акт, че не е доказано по безспорен начин, че процесната стока е с
променена кристалната структура. Излага, че наказващия орган неправилно е
променил тарифната позиция на процесните стоки, като се е позовал на
отменена разпоредба и при неправилно и разширително тълкуване на
1
правилата за тарифно класиране на стоките. На тези основания претендира
цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление и претендира
разноски. В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата и исканията,
изложени в нея. Като допълнителен аргумент за отмяна на обжалваното
наказателно постановление сочи изтичането на предвидената в закона
давност.
АНО, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна. Последният счита, че от събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал безспорно се установява извършването на
митническо нарушение, че административнонаказателната отговорност на
въззивника е ангажирана правилно, поради което моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
РП - Варна, редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.10.2020 г. на Пристанище „Варна - Запад“ пристигнали общо 4
бр. контейнери натоварени с общо 121 833.60 бруто кг. „палмова мазнина
ОКИ бранд- рафинирана избелена и дезодорирана“ с получател “Милки Груп
Био“ЕАД. На 14.10.2020 г. за част от стоката, вложена в контейнерите е
подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за
свободно обръщение“, регистрирана в митническата информационна система
под: МРН № 20BG002002037987R0 /14.10.2020г., с получател на стоката
дружеството въззивник и износител: NGO CHEW HONG EDIBLE OIL PTE
LTD, Сингапур. Стоката била описана в е/д 6/8 като „палмова мазнина ОКИ
бранд рафинирана, избелена и дезодорирана“ 3528 колета х 20 кг. Нетно тегло,
с деклариран код по ТАРИК **********, със ставка на мито по отношение на
трети страни 9%, държава на произход Малайзия. За стоката били начислени
държавни вземания в размер на 8565.52 лв. мито по отношение на трети
страни и 21011.50 лв. ДДС.
Почти три месеца по - късно - на 22.01.2021 г. по митническа
декларация с MPH 21BG002002043636R6 с получател “Милки Груп Био“ЕАД,
ЕИК *********, износител NGO CHEW HONG EDIBLE OIL PTE LTD,
Сингапур от стоката описана в е/д 6/8 като „палмова мазнина ОКИ бранд“, с
деклариран код по Тарик ********** била взета проба за проверка на тарифно
класиране, която била изпратена за изследване в Централна митническа
лаборатория с писмо № 32-30058/28.01.2021 г. По постъпилата заявка в ЦМЛ
била изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ според която
пробата представлява продукт палмов шортънинг, съставен само от палмово
масло или негови фракции, химически непроменени, но получен чрез
2
допълнителна крайна обработка за модифициране на кристалната структура,
т.нар. текстуриране, за влагане в различни хранителни продукти, например
теста.
Било изготвено становище на Дирекция „Митническа дейност и
методология“, според което въз основа на експертизата и на основание
правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната
номенклатура (КН) и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната
система за описание и кодиране на стоки позиция 1517, стоката се класира в
код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания. Съгласно състава на
продукта, същият попада в обхвата на код по ТАРИК 1517 90 99 90, със ставка
на митото по отношение на трети страни 16 %. Стоката не се класира в
декларирания в митническата декларация код от позиция 1511.
Приемайки, че анализираната проба е идентична с декларираната на
14.10.2020 г. бил достигнат извод за осъществено от „Милки Груп Био“ЕАД
митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1
от Закона за митницитЕ, изразяващо се в невярно деклариране на тарифния
код на стоките, довело до частично избягване на заплащането на дължимите
публични държавни вземания. С писмо изх. №32-291809 от 14.09.2021 г.
управителят на дружеството - въззивник бил поканен да се яви в тридневен
срок в сградата на МП „Варна запад“ за даване на обяснения по случая и
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като
управителят или негов представител не се явил в указания срок, на 26.09.2021
г. в негово отсъствие срещу дружеството бил съставен АУМН за нарушение на
чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Срещу така
съставения акт в законоустановения срок постъпило писмено възражение от
въззивника, което било прието от административно наказващия орган за
неоснователно и било издадено атакуваното пред съда наказателно
постановление. В него, позовавайки се на чл. 190 § 1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и Решение на СЕС по дело N С-
571/2012 г. наказващия орган приел, че резултатите от МЛЕ са валидни и за
стоката по МРН № 20BG002002037987R0 /14.10.2020г., доколкото е доказана
идентичност на стоките - същото наименование, същия износител и
получател.
В хода на проведеното съдебно следствие приобщени по реда на чл.
283 от НПК са писмените доказателства, приложени към АНП. Приети като
доказателства по делото са и преводи на български език на документите,
находящи се в нея на чужд език. Приети като доказателства по делото са и
Официален метод Сс 16 - 60 и Работна аналитична процедура РАП_66, по
които е извършено изследването на взетата проба от процесната стока, както и
доказателства за сертифициране на уредите, с които е извършено
пробовземането.
Съвкупността от събраните по делото доказателства не налага
3
различни от гореизложените фактически изводи, а така приетата за установена
фактическа обстановка не се и оспорва от страна на въззивника. Основните му
възражения касаят вида на внесената стока, респ. правилното й
класифициране в съответните тарифни позиции, поради което и по негово
искане, а и по указания на касационната инстанция в хода на съдебното
производство е назначена СХЕ.
Съгласно заключението на вещото лице, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, чрез приложените от ЦМЛ методи на
изпитване на процесния продукт може да се определи само неговата твърдост,
но не и нейния вид, респ. дали същия представлява шортънинг. За тази цел
трябва да се приложи комплексно изследване с помощта на инструментални
методи, като в с.з. уточнява, че най – подходящ такъв метод е
диференциалната сканираща калориметрия. Изследването на продукта с по
този метод в настоящото дело е безпредметно предвид вече изтеклия
давностен срок за погасяване на административно – наказателно преследване.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда за разглеждане като
допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 231 от Закона за митниците - Началника на Митница Варна,
овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със Заповед
№ ЗАМ - 1091/32-246841/02.08.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗМ и ЗАНН. Описанието на
нарушението, дадено в двата акта в достатъчна степен индивидуализират
обвинението, така че правото на защита на санкционираното юридическо лице
не е било засегнато - същият е имал възможност да разбере, че му се възвежда
обвинение за митническа измама, изразяваща се в избягване на пълно
заплащане на митни сборове /мито/ и частично заплащане на други публични
държавни вземания /ДДС/ вследствие на невярно деклариран тарифен номер
на внасяната стока. Възражения за допуснати нарушения на процесуалните
правила не се правят и от въззивника.
4
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
В разглеждания казус, основният спорен въпрос е естество на
декларираната на 14.10.2020 г. от въззивника стока с код по Тарик **********.
Административно - наказващия орган е издал обжалваното наказателно
постановление изцяло на базата на експертиза, направена в ЦМЛ и
становището на отдел „Митническа дейност и методология“. В тях е
застъпено твърдението, че стоката не се класира в декларирания в
митническата декларация код от позиция 1511, тъй като освен рафиниране е
претърпяла допълнителна необратима обработка с цел модифициране на
кристалната структура, т. нар. текстуриране. Митническите органи са се
позовали в становището за промяна на така декларирания тарифен код като
неправилен на извършено изследване на „идентична стока”, предмет на друг
внос, осъществен от въззивника почти 3 месеца по - късно - на 22.01.2021 г.
Няма спор по делото, че от процесната стока не са вземани проби, респ. такива
не са изследвани.
За да приеме, че въззивникът е избегнал заплащане на част от
митните сборове, административно наказващия орган е счел, че той е
извършил невярно деклариране на тарифния номер на внасяната стока в
позиция с по - малък процент на дължимото мито, вместо в позиция с по -
висока митническа ставка. Становището на митническите органи е
обосновано изцяло от резултатите на лабораторното изследване в ЦМЛ, която
е част от системата на митническите органи, поради което и относно нейното
заключение не следва да възниква каквото и да било съмнение за обективност,
компетентност и правилност. Именно заради това съдът назначи независима
от страните СТЕ, чието заключение напълно опровергава заключението на
МЛЕ. Съгласно същото проведените изследвания и използваните методи в
ЦМЛ не са подходящи, нито дори достатъчни да установят обективните
характеристики на изследваното масло, доколкото те могат да определят само
неговата твърдост, но не и неговия вид, респ. кристалната му структура.
Налага се извод, че намиращите се между кориците на делото данни не са
достатъчни, за да бъде направен извод, че и процесната стока е претърпяла
допълнителна обработка, различна от рафинирането, водеща до промяна
/модифициране/ на нейната кристална структура.
Всичко изложено мотивира настоящият състав на съда да приеме за
недоказано твърдението на ответния административен орган, че
декларираната от жалбоподателя стока е преминала допълнителна обработка,
която променя структурата на маслото и следователно не може да бъде
класирана в позиция 1511 от КН на ЕС. Не може да бъде направен
категоричен извод от наличните по делото доказателства, че процесната стока
се счита за допълнително обработена, поради което не е допустимо
класирането й в тази позиция, а следва да се класира единствено и само в
позиция 1517.
5
Извън гореизложеното в настоящия случай, на 14.04.2025 г. е изтекла
и т. нар. „абсолютна давност“ от 4 години и половина, след която дата
отговорността на въззивника не може да се ангажира, дори и в случай, че беше
несъмнено доказано допуснато от него митническо нарушение.
Гореизложените обстоятелства налагат цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление, респ. уважаване на жалбата като
основателна. Представените от АНО съдебни решения в обратния смисъл от
една страна не са обвързващи за настоящия съд, от друга не променят
направените правни изводи, още повече, предвид изтичането на давността за
погасяване на административно – наказателното преследване срещу
въззивника по обвинение за нарушение, извършено на 14.10.2020 г.
С оглед изхода на делото и претенцията на въззивника, в тежест на
ответната страна - ТД „Митница Варна” следва да бъдат възложени
направените от него разноски, които са в общ размер на 3 318 лева – доказани
и реално извършени разходи, от които 900 лева заплатено възнаграждение на
един адвокат за осъществено проц. представителство пред две въззивни
инстанции и 1 320 лева пред касационната инстанция и депозит за
възнаграждение на вещо лице в общ размер на 1 098 лева. Възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
преценява за неоснователно, тъй като договореният и заплатен адвокатски
хонорар е в пълен унисон както с фактическата и правна сложност на делото,
така и с обема на извършената от проц. представител дейност по делото и е
напълно адекватен паричен еквивалент на положения от него труд –
многократни явявания пред три съдебни инстанции, издирване на вещо лице,
поради отвод на насрещната страна на единственото вещо лице – химик в
списъка на Административен съд – Варна поради несъгласие на АНО с негови
заключения по други аналогични казуси, изготвяне на въззивни и касационни
жалби и писмени становища, пледиране по същество пред различни съдебни
състави и мн. Др.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N171, издадено на 09.03.2022
г. от Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ /сега ТД
„Митница Варна“/, с което на “Милки Груп Био”ЕАД, ЕИК: ********* за
нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234
ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 7 994, 47 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания.

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ ДА ЗАПЛАТИ
6
“Милки Груп Био”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Методи Попов” N 22А, ЕИК: ********* сумата от 3 318 лева /три хиляди
триста и осемнадесет лв., 00 ст./, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

7