Р Е Ш
Е Н И Е
No260019
гр. Ботевград, 26.04.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****, като разгледа
докладваното от съдия ***** гражданско дело No 2059 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ищецът - ЗАД “*****” АД, гр.
София твърди, че на 24.05.2019 г. в с. Румянцево, на ул. “*****”, ответникът В.
Тодоров П., като водач на МПС марка “Фиат”, модел “Дукат”, с рег. No *****, поради
движение с несъобразена скорост с интензивността на движението и неспазване на
необходимата дистанция, реализира по негова вина пътнотранспортно произшествие
и уврежда спрелия пред него лек автомобил марка “Форд”, модел “Фокус”, с рег.
No *****. Към момента на ПТП за лек автомобил “Форд”, модел “Фокус”, с рег. No *****
има сключена застраховка “Каско Избор” в ЗАД “*****” АД – полица No *****. След
подадено уведомление в ищцовото дружество е образувана щета No 472719191902166,
като на собственика на увредения автомобил е заплатена сума в размер на 562.60
лв. на 03.06.2019 г. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП-то е водачът на
МПС марка “Фиат”, модел “Дукат”, с рег. No ***** – В.Т.П., който към момента на
настъпване на инцидента не е имал валидна застраховка “Гражданска отговорност”.
На ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 562.60
лв., но същият не я е заплатил. Моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата от 562.60 лв., представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета No 472719191902166, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът- В.Т.П. *** в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен
представител адв. И.С. изразява становище за основателност на иска. Признава
всички изложени от ищеца в исковата молба факти, като признава и предявения
иск. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че
признава изцяло иска.
С молба вх. No 260010/06.01.2021
г., депозирана преди съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния
си представител, прави искане за постановяване на решение при признание на
иска. Предвид това при проведеното открито съдебно заседание по делото и на
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК с протоколно определение съдът е прекратил
съдебното дирене.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, намира
следното:
Съгласно чл. 410, ал.
1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования по договор за имуществено застраховане срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За да бъде уважен този иск ищецът
следва да докаже следните обстоятелства: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения, настъпило застрахователно събитие в
рамките на покритите рискове, извършено от ответника неправомерно деяние, в
резултат на което са причинени вредите, а именно причинна връзка между
поведението на ответника и претърпените вреди от застрахованото лице, и
извършено плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца-
застраховател на пострадалото (застрахованото) лице.
Налице са предпоставките по чл.
237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът
признава иск, като ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне от съда с решение съобразно признанието. Не съществуват пречките
по чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.
Предвид това и на основание чл.
237, ал. 1 от ГПК съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието
и искът бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 410,
ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 562.60
лв., представляваща
изплатено от ЗАД “*****” застрахователно
обезщетение по щета No 472719191902166 по договор за автомобилна
застраховка “Каско Избор”, застрахователна полица No *****, със срок на валидност от 23.03.2019 г. до 22.03.2020
г., за причинени от ответника щети при ПТП от 24.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати и направените от него разноски по делото в размер на 590.00
лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 240.00 лв. за адвокатско
възнаграждение и
300.00 лв. за адвокатско възнаграждение на назначения на ответника особен
представител, определено съгласно Наредба No 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното съдът и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В. Тодоров П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Застрахователно
акционерно дружество “*****”, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 562.60 лв. /петстотин шестдесет и два лева и шестдесет
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета No 472719191902166 по договор за автомобилна застраховка “Каско Избор”, застрахователна полица No *****, за причинени щети при ПТП от 24.05.2019 г., ведно със законната лихва от 06.12.2019 г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да сумата от 590.00 лв. /петстотин и деветдесет лева/
за направените разноски по делото.
Банкова
сметка, ***и:
БАНКА
ДСК АД, IBAN: ***, BIC: ***д
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :