Решение по дело №426/2020 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 261
Дата: 12 ноември 2020 г.
Съдия: Зоя Стоилова Шопова
Дело: 20205400500426
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 26112.11.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 12.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Мария А. Славчева
Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500426 по описа за 2020 година
Производството е по чл.435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалбата с вх.№ 235/28.07.2020 г. на
С.О.Д. и К.Н. Д., чрез техния пълномощник адв.С.Н., против Постановление
от 11.06.2020 г., изменено с постановление от 02.07.2020 г. за разноски по
изп.дело № 19/2020 г. на СИС при Златоградския районен съд.
Жалбоподателите искат да бъде отменено постановлението
в частта, с която на тях са възложени разноски от 50,60 лв. такса, адвокатско
възнаграждение от 300 лв., 26 лв. държавна такса за всеки един от
жалбоподателите, като тя бъде намалена на 25,30 лв., съобразно
притежаваната от тях ½ ид.част от имота. Иска се алтернативно и да бъдат
определени разноските за адвокатско възнаграждение до размер на 100 лв.
От Р. И. Д., К. И. Д., Д. И. Д., Ш.Х.Б. и Р. Й. Д., чрез техния
пълномощник адв.Т.Д., са подадени писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК,
с които оспорват жалбата и молят постановлението да се потвърди, както и да
им се присъдят направените разноски.
Държавният съдебен изпълнител излага мотиви, в които
описва какво е направено по изп.дело.
Съдът установява следното:
1
Изп.дело № 19/2020 г. по описа на Съдебно-изпълнителна
служба при Златоградския районен съд е образувано по молба с вх.№
170/10.06.2020 г. на взискателите Р.И.Д., К.И.Д., Д.И. Д., Ш.Х. Б. и Р.Й. Д.
против длъжниците и настоящи жалбоподатели С. и К.Д. въз основа на
изп.лист от 04.06.2020 г. С него е разпределено правото на ползване по чл.32,
ал.2 ЗС на ПИ № 196 по кад.карта на с.С. съобразно Вариант 4-ти от
заключението на вещото лице инж.М.Т., като Д.получават за ползване един
общ дял, оцветен в жълто на скицата, а взискателите – също общ дял от
имота, оцветен в зелено. Определени са и три места за общо ползване от
всички.
Молбата за образуване е подадена от петте изброени лица
чрез адв.Т. Д., за която представят пълномощни, а само от двама от тях – Р. Д.
и К.Д. са платени по 240 лв. от всеки един възнаграждение на адв.Д. за
образуване на изп.дело по посочения изп.лист срещу С.и К.Д..
С разпореждане от 11.06.2020 г. с № 531, ДСИ, освен друго,
приема като разноски по делото: предявения адвокатски хонорар в размер на
480 лв. по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г., авансови такси по Тарифа № 1 с
издадена сметка размер на 26 лв.
За адвокатския хонорар са представени от взискателите Р.и
К. Д. два договора за правна защита с адв.Д., по които всеки от тях и е
заплатил по 240 лв. възнаграждение за образуване на изп.дело.
От вн.бележка на л.3 от изп.дело се вижда, че за образуване
на изп.дело е платена от взискателя Р. Д. 24 лв. държавна такса по сметка на
съда и 2 лв. такси на банката за превода на тези 24 лв.
С поканата за доброволно изпълнение на длъжниците Д. е
указано, че дължат 506 лв. неолихваеми, както и такса по чл.53 от Тарифата
по ГПК в полза на Районен съд-З. в размер на 50,60 лв.
На 29.06.2020 г. е подадена от Д., чрез адв.Н., жалба с вх.№
193/30.09.2020 г., в която излагат множество оплаквания срещу разноските.
Тази жалба е приета от ДСИ като молба за изменението им, поради което в
отговор на нея ДСИ с постановление от 02.07.2020 г. отменя разпореждането
2
си от 11.06.2020 г., с което са признати разноски от 480 лв. по изпълнението,
представляващи адвокатско възнаграждение и вместо това приема разноски
по изпълнението в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, формирано
по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 100 лв. по чл.10, т.1
възнаграждение за образуване на изп.дело и 200 лв. по чл.10, т.4 от същата
наредба.
При това положение жалбата се явява частично
основателна. Тя не е недопустима поради просрочие, защото, както се посочи,
срещу постановлението за разноските, съдържащо се в поканата за
доброволно изпълнение, получена от длъжниците Д. на 15.06.2020 г., е
подадена в срок – на 29.06.2020 г., /видно от пощенското клеймо на плика на
л.22 от изп.дело/жалбата с вх.№ 193, по която ДСИ се произнася с
изменящото постановление от 02.07.2020 г., жалбата срещу което също е в
срок.
На взискателите се дължат разноски само в размер на 200
лв. за адвокатско възнаграждение. Това е така, защото е подадена една молба
за образуване на изп.дело от техния пълномощник адв.Д., от името на всички
взискатели и която ползва всички взискатели, т.е., резултатът би бил един и
същ дори ако само от един взискател беше заплатено на пълномощника за
образуване и дори само от един от петимата беше подал молбата за
образуване. Ето защо е неоправдано длъжниците да бъдат натоварвани с
разноски, платени за едни и същи действия, макар и от двама от взискателите.
След като делото не само е образувано, а по него са
извършвани и други изп.действия – напр. очертаване на границите на местата
за ползване по протокола от 09.09.2020 г. и по този от същата дата за
трасиране, означаване и координиране на имотна граница със забележката
към него, следва, че от длъжниците следва да се поеме като разноски само
възнаграждението за водене на изп.дело от 200 лв. по чл.10, т.4 от наредбата в
редакцията и към 09.06.2020 г., което „поглъща“ това, дължимо само за
образуването му по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 100 лв. в
редакцията и към посочения момент.
Във вносната бележка на л.3 от изп.дело е посочено, че
таксата от 24 лв. е за образуването му. Съгласно т.30 от Тарифата за таксите,
3
събирани от съдилищата по ГПК, таксата за образуване на изп.дело е 20 лв.,
поради което следва от ДСИ да се обоснове защо приема такса от 24 лв.,
напр.дали включва ДДС или друго, което не е сторено. Ето защо
постановлението за дължимост на разноски от 26 лв. държавна такса следва
да се отмени, като ДСИ следва, ако счете, че тя се дължи от длъжниците, да
посочи защо в този размер и на кое основание от тарифата.
С постановлението от 02.07.2020 г. няма произнасяне
относно дължимост на такса по чл.53 от Тарифата за таксите, събирани от
съдилищата по ГПК, с оглед промяна в приетите разноски. Затова
постановлението следва да се отмени и в частта за таксата от 50,60 лв. Ако
ДСИ счете, че такава такса се дължи, следва да съобрази окончателния
размер на разноските и да я определи според него.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че не
дължали разноски, защото производството било специфично – за
разпределяне ползването върху съсобствен недвижим имот, че ползвали само
в рамките на притежаваните от тях ½ ид.част от имота или ги дължали в
размер само на 1/2 , колкото е правото им на собственост върху имота; че
придобивали качеството на длъжници, ако препятствали взискателите или
ползвали повече от полагащото им се. След като от самите жалбоподатели не
е отправена покана до взискателите да се прецени и определи на място
ползването съгласно съдебното решение, напр. да се установи, че ползват не
само според притежавана от тях ½ ид.част, а точно това, което им е
определено от съда, което е било възможно даже още преди образуване на
изп.дело, те следва да понесат направените от взискателите разноски по
изп.дело. В тази връзка се отчита извършването на действията по посочените
по-горе протоколи от 09.09.2020 г., в присъствието на полицай.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноските от 11.06.2020 г.,
4
инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение от 11.06.2020 г., и
изменено с постановление от 02.07.2020 г., на държавния съдебен изпълнител
по изп.дело № 19/2020 г. на Съдебно-изпълнителна служба при Златоградския
районен съд в частта, с която са приети като дължими от длъжниците С. и К.
Д.: разноски от 26 лв. авансови такси по Тарифа № 1 с издадена сметка; 50,60
лв. такса по чл.53 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата; както и за
дължимо адвокатско възнаграждение, платено от взискателите – за разликата
над 200 лв. до приетите 300 лв., като ПОТВЪРЖДАВА същото постановление
в частта, с която са приети като дължими от длъжниците разноски на
взискателите за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
5