Решение по дело №107/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 58
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Люлин Венелинов Лозанов
Дело: 20221300600107
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Видин, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л.В.Л
Членове:ВЛ.Д.СТ.

Н.Д.Н.
при участието на секретаря АА.Т
като разгледа докладваното отЛ.В.Л. Въззивно частно наказателно дело №
20221300600107 по описа за 2022 година
С протоколно определение №349/25.03.2022г. по ЧНД№ 247/2022г., по описа на Районен
съд – Видин, относно осъдения ВЛ. ПЛ. Д. с ЕГН **********, е допуснато групиране на
наказанията на осъдения ВЛ. ПЛ. Д. с ЕГН **********, като на основание чл.23-25 от НК е
определено едно общо наказание, а именно най-тежкото измежду наложените му по НОХД
№ 833/202г. и по НОХД № 858/202г. и двете по описа на Районен съд-Видин, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ месеца, което да бъде изтърпяно при „строг”
режим. На основание чл.24 от НК е увеличено наложеното наказание „лишаване от свобода”
за срок от 8 месеца с 1/ един/ месец „лишаване от свобода“, при първоначален „строг”
режим. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното до момента наказание
„лишаване от свобода” по някоя от горе цитираните присъди. На основание чл.59, ал.1 от
НК е зачетено времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” или „домашен арест” по някоя от горе цитираните присъди.
Против определението е подадена в срок жалба от защитника на осъдения Д. –
адвокат Г.Г.. В жалбата се изразява недоволство от определението на ВРС в частта с която е
приложен чл.24 от НК, като се изтъкват аргументи, че приложението на тази норма не е
необходимо с оглед целите на наказанието и на групирането на наказания, респ.: осъдения е
излязъл от затвора и си е намерил работа с постоянен договор, като е наел и квартира в град
София, а връщането му в затвора, макар за един месец, ще доведе до загубване на работата и
квартирата, и евентуално ще го подтикне към набавяне на средства с поведение за което е
бил осъждан. Иска се да бъде отменено определението в частта, с която е приложен чл.24 от
НК.
1
Представителя на ОП - Видин, в с.з. заяви, че определението на ВРС е правилно и
следва да бъде потвърдено, включително и в частта му за приложението на чл.24 от НК, а
жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на определението, намира, същото следва
да бъде потвърдено.
Първоинстанционния съд правилно е съобразил и приложил чл.23-25 от НК, относно
наказанията по цитираните по - горе присъди. Деянията които са били предмет на
посочените НОХ дела са в реална съвкупност, което е наложило групиране на наказанията за
тези престъпления. Видно от справката за съдимост на осъдения, не са налице други деяния,
които да са в реална съвкупност с описаните.
В рамките на своите правомощия ВРС е приложил чл.24 от НК и е увеличил
наложеното най – тежко наказание от наказанията по цитираните присъди, като досежно
увеличението са спазени изискванията на цитираната норма. Относно оплакването на
осъдения против приложението на последната и при преценка на правилността на
определението на ВРС в тази му част, следва да се съобрази следното: Наказанието няма за
цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешко достойнство, нито е
само възмездие за извършено престъпление. То има за цел преди всичко поправяне и
превъзпитание на осъдения, който да се приучи към спазване на законите и добрите нрави в
обществото. Не на последно място, то има за цел да му се въздействува предупредително и
му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също така, за да се въздействува
предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото. Ето защо, за да
приложи чл.24 от НК, Съдът следва да направи преценка на цялата престъпна дейност на
подсъдимия. След такава преценка и при обоснован извод, че и най-тежкото наложено на
осъдения наказание за отделните престъпления не ще осъществи целите на наказанието така,
както са посочени в чл. 36 от НК, Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 24 от НК.
ВРС е извършил такъв анализ и е обосновал приложение на горния регламент с
тенденциозноста в престъпната дейност на Д.. Действително, видно от справката за
съдимост на осъдения, той е осъждан многократно, като присъдите, а в частност и двете
цитирани по – горе, са за тежки умишлени престъпления от общ характер против
собствеността. Показателно е обстоятелството, че Д. е извършил деянията за които са му
наложени двете наказания през непродължителен период от време, при условията на
повторност и скоро след като е изтърпял наказание „лишаване от свобода” за предишни
престъпления. Тези обстоятелства са индиция, че този осъден е развил резистентност към
специалната превенция на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, а преценено заедно с
всичките му предишни осъждания, го характеризира негативно като личност с утвърдени
престъпни навици. Налага се извода, че относно този осъден наложеното му най - тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, не е годно да изпълни целите на чл.36
от НК и е необходимо същото да бъде увеличавано съобразно чл.24 от НК, както правилно е
сторил това ВРС. По тези съображения следва да се потвърди атакуваното определение на
2
ВРС.
ВОС не подлага под съмнение обстоятелството, че осъдения е започнал работа в друг
град, в която насока са представения трудов договор, длъжностна характеристика и
документ за проведен първоначален инструктаж. Независимо от това, неоснователни са
доводите в жалбата, че изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срока от 1
месец, с който е увеличено най- тежкото наказание от групираните, ще създаде битови
проблеми на осъдения, което ще го подтикне към престъпна дейност. Тези доводи по
същество сочат на слаби морално-волеви задръжки на осъдения, и не поставят под съмнение
правилността на приложението на чл.24 от НК, но са допълнителен аргумент за
правилността на определението на ВРС в тази му част, която е в унисон с целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Водим от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №349/25.03.2022г. по ЧНД№ 247/2022г., по описа на
Районен съд – Видин, за групиране на наказания на осъдения ВЛ. ПЛ. Д. с ЕГН **********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3