Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….08.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА – Мл. съдия
при
участието на секретаря ГАЛИНА СЛАВОВА, разгледа докладваното от съдията К.
Иванов в. гр. дело № 917 по описа за
2020 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 657/13.02.2020
год., постановено по гр. дело № 12807/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е
прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът Р.С.Д. ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс – Г“ сумата от 5079, 28 лева, претендирани от ответника като цена на
консумирана ел. енергия за периода 08.04.2018 год. – 07.04.2019 год. за обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ № 88а, ап. 10,
с аб. № **********, за която сума ответното дружество е издало фактура №
*********/08.07.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество
ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от
5079, 29 лева
съставлява стойност на реално потребено
количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради
извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 07.04.2019 год. от
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера,
отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на
неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 26048 кВтч ел.
енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са
отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в
случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.)
методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала
през електромера и съответно доставена до обекта на ищеца електрическа енергия от 26048 кВтч, чиято стойност последният
дължи на дружеството – доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Р.С.Д.
***, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение
за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В с. з., чрез процесуален
представител, въззивникът (ответник по иска) поддържа жалбата си.
В писмено становище въззиваемият
поддържа подадения отговор на жалбата. С молба от 13.07.2020 год. въззиваемият Р.С.Д.
– ищец по предявения отрицателен установителен иск, чрез процесуален
представител, е заявил отказ от иска за сума в размер на 80 лева, като е
заявил, че поддържа иска до размера от 4999, 28 лева.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си
молба ищецът Р.С.Д. *** е навел следните твърдения:
Потребител
е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, местност Свети Никола № 88а,
ап. 10, с аб. № **********, доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД –
Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на
електроенергия. При проверка на сметката си за ел. енергия установил, че дължи на
ответника сумата от 5079, 28 лева, съставляваща цена на
консумирана ел. енергия за периода 08.04.2018 год. – 07.04.2019 год. по фактура № **********/08.07.2019 год. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е
потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и
поради това, че липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни
количества ел. енергия.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5079, 28 лева по фактура № **********/08.07.2019 год., съставляваща цена на консумирана ел. енергия за периода 08.04.2018 год. – 07.04.2019
год. за обект, находящ се в гр. Варна, местност
Свети Никола № 88а, ап. 10, с аб. № **********.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби”
АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел. енергия за процесния обект на потребление с
аб. № **********, по който договор дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в гореописания обект.
На 07.04.2019 год. е
извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на
ищеца ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано
количество ел. енергия от 26048 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е
активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 26048 кВтч е било потребено от абоната, но не
е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична
експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е
установила осъществена нерегламентирана намеса в тарифната му схема – наличие
на преминала ел. енергия от 26048 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не отговаря на техническите характеристики. Посоченото количество
ел. енергия от 26048 кВтч е остойностено с фактура № **********/08.07.2019 год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която ел.
енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 50 ПИКЕЕ (2013
год.), вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 23-24 от делото на РС-Варна констативен протокол
№ 1105433/07.04.2019 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение
Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1114
0215 6609 9226, монтиран на обекта на ищеца в гр. Варна, местност Свети Никола
№ 88а, ап. 10, с аб. № **********, при която са
снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 4832 кВтч; 1.8.2 – 11730 кВтч;
1.8.3 – 26048 кВтч; 1.8.4 – 0000 кВтч и 1.8.0 – 42611 кВтч. Електромерът
е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507396 и изпратен за експертиза
в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели, с посочени три
имена и точен адрес на единия свидетел, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
1230/27.06.2019 год. след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала
ел. енергия на тарифа Т3 – 26048 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на ел. енергия, но не съответства на технически
характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за
начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от
метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия от 26048 за периода 08.04.2018 год. – 07.08.2018 год. За
стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/08.07.2019 год. за сумата от 5079, 28 лева.
От констативен протокол № 1033743/12.01.2016 год. (л. 38
от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е
монтиран електромера с фабричен номер 1114
0215 6609 9226. В протокола не е отразено какви са били показанията на
електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0. Отразени са
само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (за нощна тарифа и за дневна
тарифа), които са били нулеви.
Според заключението на СТЕ,
изслушано в първата инстанция, електромерът с фабр. № 1114 0215 6609 9226, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип; през
2015 год. е преминал първоначална метрологична проверка и към датата на проверката
на 07.04.2019 год. е в срок на метрологична годност. Налице са данни за
извършено вмешателство в софтеура на процесния електромер – констатирано е
наличие на показания в тарифа 3 – регистър 1.8.3, което не е визуализирано на
дисплея и съответно не е отчетено при редовните месечни отчети. Според
заключението електромерът е измерил цялото количество потребена от обекта на ищеца
ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.3. За това говори и
описаното в констативния протокол № 1105433/07.04.2019 год. количество ел.
енергия в регистър 1.8.0 в размер на 42611 кВтч. Регистър 1.8.0 е сумарен
регистър, който отразява сумата от преминалата през всички регистри ел.
енергия.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че процесното
количество ел. енергия, отчетено в „скрит“ регистър е отчетено от уред,
създаден да измерва доставена ел. енергия и след като при монтажа на
електромерът е бил с нулеви показания за нощна и за дневна тарифи, това
означава, че през него не е преминавала електрическа енергия, при което и
показанията и на останалите тарифи са били нулеви.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Сумата, която ответното дружество
претендира да му бъде заплатена от ищеца и дължимостта на която сума ищецът
оспорва с предявения иск, е в размер на 5079, 28 лева и представлява (съгласно
отразеното във фактурата №
**********/08.07.2019 год.) стойност на служебно начислено
количество ел. енергия от 26048 кВтч ел. енергия за периода 08.04.2018 год. – 07.04.2019
год.
Според твърденията на ответника,
наведени в отговора му на исковата молба, служебното преизчисление на
доставените в периода 08.04.2018 год. – 07.04.2019 год. количества ел. енергия
до обекта на ищеца е извършено на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ
(средството за търговско измерване), при което е установено точното количество
доставена но неотчетена ел. енергия, съгласно представената от ответника
справка от 04.07.2019 год. на л. 27 от първоинстанционното дело. Твърди, че
процесната сума представлява стойността на действително доставено и потребено
от обекта на ищеца количество ел. енергия, което не е отчетено при регулярните
ежемесечни отчети и се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
В случая Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, които са приети от КЕВР и обнародвани в ДВ,
бр. 98/12.11.2013 г. в сила от 16.11.2013 год. в съответствие с чл. 86, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ, са окончателно отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по
адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., ПИКЕЕ
(2013 год.) са окончателно отменени, считано от 23.11.2018 год., при което към
момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до
обекта на ищеца ел. енергия на дата 07.04.2019 год. ПИКЕЕ (2013) не са част от
действащото право.
При положение, че към момента на
извършването на проверката на дата 07.04.2019 год. липсват норми, които да
уреждат правилата за измерване на количеството ел. енергия, които правила да
регламентират и условията, реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяването на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия, съгласно предвиденото в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката, то и липсва нормативно основание за служебно
начисляване на допълнителни количества ел. енергия и преизчисляване на сметките
на потребителите за минал период.
На следващо място доколкото според ЗЕ
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ
липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД)
следва извода, че когато е било доставено определено количество енергия, но
поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже
при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия
и разликата между заплатеното и действително дължимото.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество
ел. енергия от 26048 кВтч
е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не е
установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0215
6609 9226 на обекта на ищеца на дата 12.01.2016 год. отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 са били с
нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод,
че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то
сочи, че след като при монтажа електромерът
е бил с нулеви показания за нощна и за дневна тарифи, това означава, че през
него не е преминавала електрическа енергия, при което и показанията и на
останалите тарифи са били нулеви. По
същността си това е предположение. Без данни за показанията на електромера по
всички регистри при неговия монтаж (например в протокола за монтаж от
служителите на „Електроразпределение – Север“ АД-Варна или в протокол от първичната
метрологична проверка преди пускането на електромера в експлоатация, респ.
преди монтирането му на обекта) подобен извод е необоснован.
Т.
е., по делото липсват безспорни доказателства, от
които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били
показанията на отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 при монтажа на електромера (което
очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед
възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или
неактивирани за търговски отчет регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите
на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, както това е направено при монтажа на
дата 07.04.2019
год. на новия електромер с фабр. № 1127021804006267, монтиран
на мястото на процесния), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и
категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел.
енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) от 26048 кВтч
е действително потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни
отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата
от 5079, 28 лева, представляваща
стойност на начислено количество ел. енергия за периода от 08.04.2018 год. –
07.04.2019 год., за обект, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ №
88а, ап. 10, с аб. № **********, за която сума ответното дружество е издало
фактура № *********/08.07.2019 год., е
недължима.
Искът е основателен и подлежи на
уважаване.
С
оглед направения от ищеца отказ от иска за сумата от 80 лева, т. е., за размера
над 4999, 28 лева до 5079,
28 лева, първоинстанционното решение в тази част следва да се обезсили и
исковото производство да се прекрати в посочената част.
По разноските:
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства в полза на ищеца (настоящ
въззиваем) следва да се присъдят разноски общо за двете инстанции, съразмерно
на уважената част от иска, а именно: в общ размер на 1533, 65 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, в
полза на ответника (настоящ въззивник) следва да се присъдят разноски за двете
инстанции, съразмерно на частта от иска, за която е заявен отказ. Възражението
на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
за първата и за втората инстанция в размер на по 1392 лева за всяка инстанция е
основателно. Делото не се отличава, нито с фактическа, нито с правна сложност,
във всяка инстанция е приключило в едно съдебно заседание, поради което и
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 1392 лева за всяка
инстанция е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК и същото
следва да бъде намалено, съответно: до 840 лева, с вкл. ДДС (700 лева без вкл.
ДДС) за производството пред първата инстанция и до 780 лева с вкл. ДДС (650
лева без вкл. ДДС) за производството пред въззивната инстанция.
При това положение в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за двете инстанции, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК, в общ размер на 30 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 657/13.02.2020 год., постановено по гр. дело №
12807/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът Р.С.Д. ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс – Г“ сумата от 5079, 28 лева, претендирани от ответника като цена на
консумирана ел. енергия за периода 08.04.2018 год. – 07.04.2019 год. за обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ № 88а, ап. 10,
с аб. № **********, за която сума ответното дружество е издало фактура №
*********/08.07.2019 год., В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА НАД 4999, 28 лева до
първоначално заявената с иска сума от 5079, 28 лева (т. е., в частта за сумата от
80 лева), поради отказ от иска за посочената част и
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 12807/2019 год. по описа на РС-Варна и по в. гр.
дело № 917/2020 год. по описа на ОС-Варна в тази част, на основание чл. 233 ГПК;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 657/13.02.2020 год., постановено по гр. дело №
12807/2019 год. по описа на РС-Варна, В
ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено в отношенията между страните, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Р.С.Д. ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
“Вл. Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ сумата от 4999, 28 лева, претендирани от ответника
като цена на консумирана ел. енергия за периода 08.04.2018 год. – 07.04.2019
год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ №
88а, ап. 10, с аб. № **********, за която сума ответното дружество е издало
фактура № *********/08.07.2019 год. на обща стойност от 5079, 28 лева;
ОТМЕНЯ Решение № 657/13.02.2020 год., постановено по гр. дело №
12807/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Р.С.Д. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1533, 65 лева (хиляда петстотин тридесет
и три лева и 65 ст.) – разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената
част от иска;
ОСЪЖДА Р.С.Д. ЕГН ********** ***, да
заплати на „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 30 лева (тридесет лева) – разноски за
двете инстанции, съразмерно на частта от иска, за която е заявен отказ от иск и
исковото производство в тази част е прекратено.
Решението в частта му, с която е
прекратено производството е с характер на определение и в тази част подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част решението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.