№ 248
Гр.П., 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Велислава В. Василева
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20214400100363 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба /ИМ/ от В. Ш. Ш. чрез пълномощника му адвокат Н.М. от ПАК срещу
Гаранционен фонд гр. С. /ГФ/.
В ИМ ищецът твърди, че е биологичен баща на детето Ф.П.К., починало
при ПТП, осъществено на 05.11.2018 г. на общински път между с. *** и с. ***
с участието на лек автомобил м. „***“ с рег. № ** *** **, управляван от
виновният водач Б. Ш. А.. Твърди, че по отношение на автомобила към датата
на ПТП не е имало сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", което обосновава отговорността на ответника.
Ищецът твърди, че живее от дълги години на семейни начала с майката на
детето П. К. К. и останалите им деца – О., А. и К., не е припознал детето си
Ф., но от раждането на детето до смъртта му са живеели заедно и се е грижил
за него, както и че е съществувала силна емоционална връзка между тях.
Твърди, че детето е било отговорно, добър ученик, отличавано е с грамоти,
имало е ясни планове за бъдещето си и амбиции за живота си, поради което
загубата му донесла значителна емоционална травма на родителите му, един
от които е ищеца.
1
Ищецът твърди, че между страните е водено друго гражданско дело със
същия спор, а именно гр.д. № 855/2019 г. /погрешно посочено като 885/2019
г./ по описа на Плевенския окръжен съд, решението по което обезсилено от
ВтАС на формално основание, а производството прекратено, тъй като ищецът
не е предявил пред ГФ преди подаване на ИМ уведомление за неимуществени
вреди и не е получил отказ, преди да потърси правата си по съдебен ред.
Ищецът твърди, че след влизане в сила на решението на ВтАС е подал до
ГФ уведомление за вреди на 17.02.2021 г. и е получил писмо с изх. № от
25.02.2021 г., в което му ГФ му отказва изплащане на обезщетение с
аргумент, че е налице висящ спор между страните. Твърди, че с писмо с изх.
№ от 26.04.2021 г. ГФ е поискал представяне на допълнитени доказателства, а
с писмо изх. № от 07.05.2021 г. ГФ окончателно е отказал изплащане на
обезщетение.
Ищецът твърди, че е претърпял значителни емоционални болки и страдания
от смъртта на детето си Ф., които оценява на 200 000 лв., като вредите се
изразяват в мъка заради загубата на детето в толкова ранна възраст, липса на
житейска радост, загуба на смисъла на живота, неблагоприятно физическо и
психическо състояние на нестабилност, негативни мисли, чувства и
преживявания, които нарушават човешкото спокойствие и причиняват
дискомфорт, стрес и безсъние, отразяват се негативно върху
работоспособността му и не са отшумели към датата на подаване на ИМ като
според ищеца ще имат негативно влияние върху целият му бъдещ живот.
Ищецът моли съда като се запознае с представените по делото
доказателства да осъди ответника да му заплати на основание чл. 557 ал. 1 от
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на
Ф.П.К., починал на 05.11.2018 г. при ПТП, осъществено от МПС без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 05.11.2018 г. до
окончателното й заплащане.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника Гаранционен фонд – гр. С. /ГФ/ чрез
пълономощника му юрисконсулт Й.Ш.. С отговора предявеният иск се
2
оспорва изцяло като неоснователен и недоказан, като се оспорва ищецът да е
баща на детето Ф.П.К.. Алтернативно искът се оспорва по размер поради
прекомерност на претенцията с оглед емоционалната връзка между ищеца и
детето, принципа на справедливостта и установените икономически условия в
страната, като се позовава на трайна съдебна практика в тази насока,
подробно посочена в отговора на исковата молба. Прави се възражение за
присъждане на законната лихва за забава преди датата на подаване на ИМ
като се позовава на това, че ГФ се е произнесъл в законоустановения срок
отказвайки да изплати обезщетение.
В о.с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адвокат Н.М. поддържа
предявения иск. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на пълномощника на ищеца при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА поради
оказана безплатна правна помощ по делото. В депозираните писмени бележки
ищецът чрез пълномощника си поддържа твърденията в ИМ и счита, че от
доказателствата по делото се установяват понесените болки и страдания от
загубата на детето Ф. к. в претендирания размер. Представя договор за правна
помощ и списък на разноските.
Ответникът чрез пълномощниците си адвокат Н. И. от ВтАК и адвокат В.К.
от ВтАК оспорват предявения иск и претендират направените по делото
разноски. Пълномощниците на ответника не оспорват механизма на
осъществяване на ПТП, но се позовават на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на детето, като се счита, че същото е можело да прецени
употребата на алкохол от страна на водача на МПС и да откаже да се качи в
колата, управлявана от него. Позовават и на това, че родителите не са оказали
достатъчен родителски контрол върху детето, разрешавайки да се качи в
тъмната част на денонощието в автомобил на водач в нетрезво състояние,
който е техен близък родН.. В депозираните писмени бележки от адвокат Н.
И. се поддържат възраженията в отговора на исковата молба и възражението
за съпричиняване. Поддържа се, че виновният водач, шофирал след употреба
на алкохол е брат на ищеца, с който живеят заедно, а ищецът не е осъществил
необходимия контрол и надзор над детето като е позволил детето му да се
вози в колата на брат му след употребата на алкохол от последния. Поддържа
се, че както ищецът, така и майката на детето са проявили безотговорност към
детето, тъй като не са знаели къде се намира то в нощта на ПТП. Поддържа
3
се, че предявената претенция е от лице, което не е родН. на починалото дете и
не доказва особено близка емоционална връзка с него, поради което не следва
да бъде уважавана, тъй като ищецът попада извън кръга на лицата, които имат
право на обезщетение.
Третите лица помагачи М. А.Ю. и Ш. А.Ш.., редовно призовани, не се
явяват в о.с.з. и не вземат становище по основателността на иска.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 вр. чл. 519 ал. 1 т. 1от КЗ вр.
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв., вследствие непозволено увреждане - ПТП, осъществено
на 04/05.11.2018г., при което е загинало детето Ф.П.К., за което ищецът
твърди е негово биологично дете и между тях е съществувала силна
емоционална връзка, в резултат на което претърпял описаните в ИМ
неимуществени вреди. Неимуществените вреди се претендират от ГФ поради
това, че лекият автомобил, с който е причинено ПТП м.м. „***“ с рег. № **
***** не е имал сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" към датата на ПТП – 04/05.11.2018 г., като върху сумата се
претендира и законна лихва от датата на увреждането.
С влязло в законна сила на 02.04.2021 г. решение № 26/09.02.2021 г. по в.т.д.
№ 292/2020 г. на ВтАС е обезсилено решение № 315 от 09.04.2020 г. по гр.д.
№ 855/2019 г. по описа на Плевенския ОС, а производството по предявения от
В. Ш. Ш. срещу Гаранционен фонд гр. С. иск на същото основание за сумата
от 280 000 лв. е прекратено поради недопустимост на иска. ВтАС е приел, че
за да е допустим иска с правно основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 от КЗ е
необходимо ищецът да удостовери, че преди предявяването му е сезирал
застрахователя с искане за изплащане на застрахователно обезщетение по чл.
380 от КЗ и е изтекъл срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ, като същият не е платил,
отказал е да плати или увреденият не е съгласен с размера на обезщетението.
4
Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото
писмени доказателства от ищеца /л.8-15/, които не са оспорени от ответника,
че на 17.02.2021 г. ищецът В. Ш. Ш. е подал до ГФ искане за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на детето Ф.П.К.,
образувана е щета № ***/18.02.2021 г. по описа на ГФ и след кореспонденция
между страните с писмо с изх. № 24-01-106 от 07.05.2021 г. ГФ е информирал
ищеца, че с решение на УС на ГФ от 25.02.2021 г. е постановен отказ за
изплащане на обезщетение по предявената от него претенция.
Установява се от приложеното към доказателствата по делото ДП № Д-
228/2018 г. по описа на ОП Плевен, че на 04.11.2018 г. Б. Ш. А. при
управление на МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ** ***** изгубил
управлението върху автомобила, който се обърнал странично и се ударил в
крайпътно дърво. Установява се, че при осъщественото ПТП са починали три
лица - водачът Б. Ш. А. и две деца: Ф.П.К. и Б.Г.П.. Установява се, че ДП е
образувано на 05.11.2018 г. и в хода на същото са извършени различни
процесуално - следствени действия, в това число е изготвена химическа
експертиза, заключението на която се съдържа в протокол № 138т от
16.11.2018 г., съгласно което при иззетите от трупа на Б. А. проби е
установена концентрация на алкохол в кръвта 2,24 промила и в урината 2,70
промила. Установява се, че с влязло в сила постановление на ОП Плевен от
07.08.2019 г. наказателното производство по ДП № Д-228/2018 г. по описа на
прокуратурата е прекратено поради смърт на дееца.
Не се спори, а видно и от представените по делото удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 933/07.06.2004 г. от
Община Гр.П. /л. 37/ и препис – извлечение от акт за смърт, издаден от
Кметство с. ***, обл.П. на 06.11.2018 г. /л. 33/, че на детето Ф.П.К. е родено на
04.06.2006 г. в Гр.П. от майка П. К. К. при неизвестен баща и е починало на
04.11.2018 г..
Установява се от представеното удостоверение за наследници на детето,
издадено от Община Плевен /л. 38/, че негов законен наследник е единствено
майката.
Установява се от представените по делото удостоверения за родствени
връзки и актове за раждане на децата О. В. Ш., А. П. к. и К. П. к. /л.
5
3934,35,36/, че детето О. В. Ш., родено през *** г. е припознато от ищеца като
негово биологично дете и същият е вписан в акта му за раждане за разлика от
останалите три деца на съжителката на ищеца, които не са припознати от
ищеца, поради което за баща на починалото дете Ф., детето А., роден 2009 г.
и детето К., роден 2016 г. в актовете за раждане е вписан баща неизвестен.
Не се спори между страните, че по отношение на МПС, управлявано от
виновния водач Б. А., с което е причинено ПТП - лек автомобил мрака “***“ с
рег. № ** ***** не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП - 04.11.2018 г..
Спорни в настоящото производство са въпросите: налице ли са
предпоставките на чл. 558 ал. 5 вр. 557 ал. 1 вр. чл. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ за
ангажиране отговорността на Гаранционния фонд /ГФ/, явява ли се ищецът
В.Ш. увредено лице, спрямо което ГФ дължи обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на детето Ф.П.К., настъпила при ПТП на
04.11.2018 г., установена ли е особено близка, трайна и дълбока емоционална
връзка между ищеца и починалото дете, претърпял ли е ищецът описаните в
ИМ неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат, което обосновава намаляване на обезщетението.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателства. От показанията на разпитаните свидетелки Р. Н. К. и П. К. К.,
които кореспондират помежду си и съдът кредитира, по делото се установи,
че повече от 18 години ищецът е живял на семейни начала с майката на
починалото дете и останалите родени от нея деца в дома на родителите на
ищеца в с. ***, грижил се е за децата на съжителката си, считайки ги за свои
и отношенията му с тях са били като между родител и дете. Свидетелките
установяват, че ищецът е обичал детето си Ф., считал го за свой втори син,
понесъл тежко смъртта на детето, затворил се в себе си, страдал, направил
паметник на гроба на детето и ходи на гробища сам и до момента.
Свидетелките установяват също, че вечерта, в която е починало детето Ф.
/неделя/, ищецът и майката на детето са го оставили не за първи път на
грижите на негов вуйчо, на 23 години към този момент, очаквали са детето да
нощува извън дома си и са разбрали какво се е случило с детето едва на
следващата сутрин като го потърсили за училище.
6
В разпоредбата на чл. 45 и сл. ЗЗД не е определен кръгът на лицата, които
имат право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при
смърт на пострадалия. Съгласно т. ІІІ. 1 и т. 2 на Постановление № 4 от
25.V.1961 г. на Пленума на Върховния съд право да получи обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са
понесли такива вреди, като самия пострадал, а в случай на смърт неговите
деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на
издръжка по закон от пострадалия. Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най -
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Имат право на
обезщетение за неимуществени вреди и отглеждащият го, ако единият от тях
почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. С Постановление №
5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд се допълва т. ІІІ. 2 на
Постановление № 4 от 25.V.1961 г., както следва: Имат право на обезщетение
за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно
отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено
увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на
морала. С ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г. е
разширен кръга на лицата, материално легитимирани да предявяват искове за
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
Съгласно същото материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
7
Съдът съобрази и решение № 93/30.10.2019 г. по т.д. №2624/2018г., І т.о. на
ВКС, в което на база цитираното ТР е прието, че лице, което не е вписано
като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното
трайно е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице
и са били изградени отношения аналогични на връзката биологичен родител -
дете е материално легитимирано да получи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, без да се поставя условие за предприети формални
процедури по осиновяване или установяване на произход.
При тези правни изводи и съобразяване на описаните по-горе писмени
доказателства, съдът приема, че предявеният с ИМ на 12.05.2021 г. иск с
правно основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 вр. чл. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ във
вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Актът за раждане на детето Ф.П.К. е официален свидетелстващ документ,
чието оспорване според съда с оглед изложените в ИМ твърдения се проведе
неуспешно от страна на ищеца, поради което не може да бъде направен
обоснован правен извод, че същият е биологичен баща на починалото дете и
следва да се приеме, че същият е от кръга на лицата посочени в ТР №
1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г. и следва да докаже
наличие на създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалото
дете. Съдът счита, че въз основа на събраните гласни доказателства не се
установява по безспорен начин произхода на починалото дете от ищеца, като
обстоятелството, че ищецът и съжителката му са живеели заедно и
установените емоционални отношения между ищеца и детето не са
достатъчни за да се направи обоснован извод относно произхода на детето от
ищеца. Ищецът е имал възможност в продължение на 12 години, в случай, че
се счита за биологичен баща на детето Ф., родено от съжителката му да
предприеме процедура по припознаване на детето, за каквито действия по
делото не се събраха доказателства. Наред с това майката на детето при
условията, предвидени в СК /действащ и отменен/ също е имала правна
възможност с иск, предявен в тригодишен срок от раждането на детето при
отказ на бащата доброволно да го припознае да защити правата на детето си и
да установи произхода му от този баща, за каквито действия на майката по
делото също не се събраха доказателства.
8
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че са налице предпоставките на чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ вр. чл. 519 ал.
1 т. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. В
случая не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е
задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и за виновността на дееца.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства, подробно
обсъдени по – горе, съдът приема, че е осъществен фактическият състав на
чл. 45 от ЗЗД. Налице е виновно и противоправно поведение на загиналия
водач Б. Ш. А., който на 04.11.2018 г. е причинил ПТП, управлявайки МПС в
нарушение на правилата за движение, след употреба на алкохол, в пияно
състояние при установена концентрация 2,24 промила алкохол в кръвта и 2,70
промила в урината, както и без да притежава свидетелство за
правоуправление. Съдът приема за доказано по делото, че настъпилият
вредоносен резултат – смъртта на три лица, едно от които детето Ф.П.К., на
12 години е пряка последица от противоправното поведение на виновния
водач, който е изгубил управлението на автомобила след като го е управлявал
без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол. Налице са
предпоставките на чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ вр. чл. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ за
ангажиране отговорността на ГФ, доколкото по делото не е спорно
обстоятелството, че МПС, с което е причинено ПТП към дата на
извършването му 04.11.2018 г. не е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
При съобразяване на показанията на разпитаните свидетелки съдът приема
за доказано по делото, че ищецът живее на семейни начала с майката на
детето от 2003 г. и към момента в едно общо домакинство в дома на
родителите на ищеца и съвместно са полагали грижи по отглеждането и
възпитанието на четирите деца О., Ф., А. и К., както и че въпреки, че ищецът
не е припознал детето Ф. го е считал за свое биологично дете, а детето се
обръщало се е към ищеца като към баща. Безспорно се установи по делото, че
ищецът трудно преживява загубата на детето. При тези доказателства съдът
приема, че по делото е доказано наличието на трайна емоционална връзка
между починалото дете и ищеца, независимо, че по делото липсват безспорни
доказателства същият да е биологичен баща на детето, тъй като създадените
9
отношения между тях са като между биологичен родител и дете. Съдът
приема, че претърпените от ищеца болки и страдания са с висок интензитет и
значителна продължителност доколкото смъртта на близък човек,
респективно на дете, отглеждано като свое причинява тежка емоционална
травма, болка, скръб и страдание за всеки човек, но също така, че при
определяне на размера на обезщетението следва да бъдат съобразени всички
установени конкретни обстоятелства по делото, в това число тези,
установяващи недостатъчно отговорно изпълнение на доброволно поетите
задължения във връзка с отглеждане на детето от страна на ищеца в нощта на
смъртта на детето. Съобразявайки доказаните по делото емоционални болки и
страдания на ищеца, които се намират в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на лицето Б. Ш. А., който на 04.11.2018 г. е
причинил ПТП, управлявайки МПС, без за същото да е сключена застраховка
„гражданска отговорност“ и установените по делото обстоятелства, съдът
намира, че на основание чл. 52 ЗЗД на ищецът следва да бъде присъдено
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
дължимо от ответника, като за разликата до претендирания размер от 200 000
лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съдът приема, че по
делото не се доказа, тежестта за което е върху ищеца, интензитетът на
негативните душевни страдания при него да надхвърля нормално присъщите
морални болки и страдания от загубата на дете, както и наличието на промени
в здравословното състояние на ищеца, респ. на неговата работоспособност
или други по-сериозни прояви на стрес в резултат на смъртта на детето.
Съдът съобрази разпоредбата на чл. 493а КЗ, в сила от 07.12.2018 г.,
съгласно която размерът на обезщетението се определя съгласно Методиката,
утвърдена с Наредбата по ал. 2 на същата разпоредба, както и разпоредбите на
§ 96 ал.1 и ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗ, но приема, че въведеният в § 96 ал.1 от
ПЗР на ЗИДКЗ лимит от 5 000 лв. относим към момента на осъществяване на
деликта като обезщетение за неимуществени вреди противоречи на основния
принцип за определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД –
принципа на справедливостта и не следва да съобразява същия. Нормата на §
96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие и с чл. 9 ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно
застраховката "гражданска отговорност" при използването на моторни
10
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, която гласи: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции,
които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане –
минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000
евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на
имуществени вреди – 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо
от броя на пострадалите". Въведеният с § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ и то само
за определена категория пострадали лица лимит на максималното
обезщетение, което може да се получи при застраховка "гражданска
отговорност на автомобилистите" е значително по - нисък от минималния
размер на застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО, както и в
КЗ и като противоречаща на европейското законодателство, тази норма не
следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери правото на ЕС.
Този извод е съобразен и с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 година по
дело С - 277/12 /V. D. срещу B. A./, което е задължително за съда съгласно
разпоредбата на чл. 633 от ГПК, уреждаща действието на решението по
преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕС е
именно преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕ, а
решението по преюдициалния въпрос е, че член 3, § 1 от Директива 72/166 и
член 1, § 1 и §2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че
не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, § 2 от Втора директива 84/5. По изложените
съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди на ищеца следва да бъде определено не в границите, установени по § 96
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост,
съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Съдът съобрази направеното от ответника възражение за съпричиняване на
11
вредоносния резултат от страна на починалото дете Ф.П.К., което само е
поставило в риск живота и здравето си, като се е качило при алкохолно
повлиян и неправоспособен водач, знаейки това. Съдът съобрази ТР №1 от
23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК, съгласно което
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. ВКС приема, че
съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина, като дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен
случай. ВКС приема, че такова рисково поведение е пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на
съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото
е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена
нормална дължима грижа и се изразява в поемането на предвидим и реално
очакван риск или в неговото неоправдано игнориране. ВКС приема, че това
поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно -
транспортно произшествие, като тежестта за доказване е върху позоваващата
се на съпричиняването страна в процеса - делинквент или застраховател,
която следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства
обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при
проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което
е пътувал, е употребил алкохол. Следователно единствено констатацията, че
водачът на моторното превозно средство, в което пострадалият е пътник, е
употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за
причинените вреди, на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай по
делото е безспорно установено, че водачът на МПС, чието противоправно
поведение е довело до смъртта на детето Ф. е употребил алкохол над
законодопустимия минимум и не е бил правоспособен, но липсват
доказателства за наличие на знание у починалото дете за тези обстоятелства.
При тези изводи съдът счита, че не е налице съпричиняване от страна на
починалото дете на вредоносния резултат, настъпил от осъщественото ПТП
на 04.11.2018 г..
12
Съдът съобрази направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като полагащ грижи за починалото
дете Ф.П.К., но намира същото за неоснователно. От показанията на
свидетелките действително по делото се установи липса на отговорно
осъществен контрол върху детето в нощта на смъртта му, но според съда тези
обстоятелства не могат сами по себе си да доведат като пряка последица до
съпричиняване на вредоносния резултат, поради което не са налице
основанията на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
Съдът съобрази искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху
размера на обезщетението от датата на увреждането до окончателното й
заплащане, но приема, че върху обезщетението от 10 000 лв. се дължи
законната лихва от датата на отказа, постановен от ГФ - 25.02.2021 г. до
окончателното й изплащане, като искането за присъждане на законна лихва за
периода от 05.11.2018 г. до 25.02.2021 г. е неоснователно и следва да се
остави без уважение. Гаранционният фонд не е делинквент, нито
застраховател, а дължи обезщетение при определени в закона предпоставки.
Съгласно чл. 558 ал. 1 изр. 2 от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд
се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ, а по силата на чл. 497
ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496 ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 от КЗ. По делото липсват доказателства, тежестта за което е върху ищеца
същият да е депозирал молба - претенция за изплащане на обезщетение до ГФ
в по-ранен момент от 17.02.2021 г., поради което следва да се приеме, че
ответникът не е изпаднал в забава по отношение на заплащането на
обезщетението преди датата на постановяване на отказа да изплати
обезщетението, постановен в определения от закона срок.
Ищецът е освободен от внасяне на ДТ по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК, поради
което на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати ДТ по
сметка ПОС в размер на 400 лв. върху уважената част от иска.
13
С оглед уважената част от иска и представените доказателства по реда на
чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в полза на пълномощника на ищеца адвокат Н.М. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв..
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
по делото, което следва да бъде определено от съда при условията на чл. 78
ал. 8 от ГПК при съобразяване, че отговора на исковата молба е депозиран от
упълномощен от ответника юрисконсулт. На основание чл. 37 ал. 7 от ЗПП
вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за правната помощ и като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер 300 лв. в полза на ответника. При съобразяване на отхвърлената част
от иска, съдът приема, че в полза на ответника се дължат разноски в размер
на 285 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558 ал. 5 вр. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ във вр. 519 ал.
1 т. 1 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД Гаранционен фонд, гр. С., ул.“***“
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на В. Ш. Ш., ЕГН ********** от с. ***, ул.“***“ №***,
общ. ***, обл.П. със съдебен адрес за призоваване: адвокат Н.М. от ПАК,
Гр.П., ул.“***“№ 2 сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Ф.П.К.,
починал на 04.11.2018г., вследствие на ПТП, осъществено на 04.11.2018 г.,
причинено от Б. Ш. А. при управление на лек автомобил „***“ ***, за което
МПС не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.02.2021 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над 10 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. и относно претенцията за присъждане на
законна лихва върху главницата за периода от 05.11.2018 г. до 25.02.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК Гаранционен фонд, гр. С., ул.
“***„ №2 да ЗАПЛАТИ по сметка Плевенският окръжен съд държавна
14
такса в размер на 400 лв. съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА Гаранционен фонд, гр. С., ул.
“***„ №2 да ЗАПЛАТИ в полза на адвокат Н.А. М., егн ********** от ПАК,
Гр.П., ул.“***“№ 2 сумата от 830 лв. за адвокатско възнаграждение при
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК В. Ш. Ш., ЕГН ********** от
с. ***, ул.“***“ №***, общ. ***, обл.П. да заплати на Гаранционен фонд, гр.
С., ул.“***„ № 2 разноски съобразно отхвърлената част от иска за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 285 лв..
Решението е постановено при участието на М. А.Ю., ЕГН ********** и
Ш. А.Ш.., ЕГН **********, трети лица-помагачи на страната на
ответника Гаранционен фонд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновския Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15