Р Е
Ш Е Н И Е
№ 191/26.07. 2019 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 05.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при секретаря Десислава
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 204 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба от “Уника“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор
Александров“ №18, представлявано от Д Т и Н Г, срещу Решение №
1023/20.12.2018год. по т.д. № 1967/2017год. на ВОС с което дружеството е
осъдено да заплати на “СОД Спартак“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.147, вх.1, ет.11, ап.29,
представлявано от Р Х Я, сумата от 136558.19лв., съставляваща обезщетение по
застраховка “Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, обективирана в Полица
№15053110225, за л.а.“Audi S6 4.0 TFSI Quattro“, с рег.№ВХХХХВВ, рама
№WAUZZZ4G4GN078364, увреден при настъпил на 30.07.2016г. покрит застрахователен
риск-ПТП, което обезщетение е резултат от разликата от пазарната цена на вещта
в размер на 149 958.61лв., намалена със стойността на запазените части в размер
на 6500лв. и с вече изплатените обезщетения по предходни щети по същата
застраховка в общ размер на 6900.42лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-08.12.2017г.
до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 9911.13лв., съставляваща
деловодни разноски.
Счита, с оглед на събраните
доказателства решението за неправилно-
поради противоречие с материалния закон
и необосновано, по изложени съображения. Относно необосноваността:
Счита за недоказано
твърдението, че причина за настъпване на ПТП е пресичането на неустановено
животно.
На второ място, не се
установява и кой е водачът на катастрофиралия автомобил. Соченото за водач лице
С.Й., е променил няколко пъти версията си, защо е напуснал произшествието. Но
дори и да се приеме, че това е лицето, управлявало л.а., то по неясни причини
същият е напуснал местопроизшествието и не е уведомил органите на полицията. В
общите условия към застрахователния договор-т.11.5.3 се изисква да се уведомят
органите на МВР, когато това се изисква по закон-т.е. при условията на чл.125
от ЗДвП. В тази връзка е предвидено и основание за отказ, тогава, когато макар
и задължително, органите на МВР не са уведомени/т.6.2.4. от ОУ/. Действията на
водача са в нарушение на посочените разпоредби от ОУ, което е основание за
отказ от заплащане на обезщетение.
Освен това, дори и да се
приемат за верни твърденията на ищеца, че причина за произшествието е внезапно
изкочило животно, същото се явява предвидимо препятствие, тъй като е налице
знак А 22. За това и водачът е бил длъжен да избере такава скорост, че да може
безопасно да спре, което очевидно същият не е сторил, движейки се с скорост от 123км./ч. Това поведение
следва да се охарактеризира като груба
небрежност, а според т.6.3 от ОУ, застрахователят не изплаща щети в резултат на
груба небрежност.
С жалбата се иска решението
да бъде отменено и постановено ново, с което претенцията да бъде отхвърлена.
В евентуалност твърди, че
дори и искът да е основателен, обезщетението следва да се редуцира на
осн.чл.207 ал.2 КЗ/отм./, тъй като действията на водача са допринесли в значителна степен
за настъпване на събитието.
Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима. Насрещната страна чрез
писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени
съображения.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуалните
представители на страните. Процесуалният представител на въззивното дружество е
представил писмена защита в подкрепа на становището си.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваното решение:
Производството е
образувано по искова молба от “СОД Спартак“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, чрез адв.С.Й. от
ВАК, против Застрахователна компания “Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 136558.19лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка “Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, обективирана
в Полица №15053110225, за л.а.“Audi S6 4.0 TFSI Quattro“, с рег.№ВХХХХВВ, рама
№WAUZZZ4G4GN078364, увреден при настъпил на 30.07.2016г. покрит застрахователен
риск-ПТП, което обезщетение е резултат от разликата от пазарната цена на вещта
в размер на 149958.61лв., намалена със стойността на запазените части в размер
на 6500лв. и с вече изплатеното обезщетение по предходни щети по същата застраховка
в размер на 6900.42лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Твърди
се, че на 13.10.2015г. ищеца закупил фабрично нов л.а.“Audi S6 4.0 TFSI
Quattro“, с рег.№ВХХХХВВ, рама №WAUZZZ4G4GN078364, за сумата от 190586лв., като
на същия ден автомобилът бил застрахован в ответното дружество с Договор за
застраховка “Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, за което е съставена Полица
№15053110225. Твърди се, че застрахователната стойност била определена от
ответника по фактурната цена на автомобила-190586лв., а застрахователната
премия в размер 7462.86лв., която следвало да се плати на четири вноски, всички
от които са изплатени в срок.
Твърди се, че на 30.07.2016г. около 07:40 ч.,
при управление на застрахования автомобил по Главен път 1-9 в посока от
гр.Балчик към гр.Варна, преди с.Оброчище, местност “Равна Гора“, за да избегне
удар със внезапно изскочило на пътното платно животно, упълномощеният водач-С С
Й., изгубил контрол над МПС, въртейки се напуснал пътното платно и се спрял в
крайпътните дървета. След първоначалния шок, предизвикан от катастрофата и
задействалите се въздушни възглавници, водачът слязъл от автомобила и предприел
опит да позвъни на полицията и на ръководителя си, но не успял да намери
мобилния си телефон, поради което започнал да ръкомаха на преминаващите
автомобили да спрат. След няколко минути се отзовал непознат, управляващ
л.а.“Опел Астра“, който спрял на местопроизшествието и след като разбрал какво
се е случило, качил Й. за да го откара в болница и в полицията. По пътя
катастрофиралият водач убедил управляващия л.а.“Опел Астра“, че не е пострадал
сериозно при ПТП и иска колкото се може по-бързо да се обади на шефа си. Твърди
се, че тъй като водачът на л.а.“Опел“ бил с изчерпан лимит на предплатената си
СИМ карта, било взето решение за транспортиране на Й. до центъра на
най-близкото населено място, в случая с.Оброчище. От телефона на случаен
минувач, Й. уведомил прекия си ръководител-А Д, като последния пристигнал около
09:00 часа и двамата се отправили към местопроизшествието, където заварили един
полицай. Твърди се, че десет минути по-късно със служебен автомобил пристигнал
и втори полицай, който изпробвал Й. за алкохол. Твърди се, че в последствие
пристигнала и мобилна разследваща група, имаща за задача оглед на
местопроизшествието. Допълнително Й. посетил химическата лаборатория на “МБАЛ
Света Анна“ АД-гр.Варна и дал кръвна проба, която потвърдила липсата на алкохол
в кръвта на водача. Твърди се, че за причинените значителни материални вреди е
образувано ДП №109/2016г. по описа на РУ МВР-Албена с предмет престъпление по
чл.343, ал.1, б.“А“ от НК, но поради заявено от пострадалото лице желание да не
се води наказателно производство, с Постановление №461/10.11.2016г. същото било
прекратено. Твърди се, че застрахователя бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, като била образувана Щета №15110530889/01.08.2016г. и
назначената застрахователна комисия установила и описала подробно по вид и
размер многобройните уврежданията по процесното МПС. Твърди се, е спрямо МПС е
налице икономическа и техническа тотална
щета. Това е така, понеже необходимите средства за нови части, боя,
спомагателни материали и труд за възстановяването на застрахования автомобила
по цени на официален сервиз, каквато стойност е приложима за МПС под 3г.
съгласно Общите условия, възлизат на 162000лв. и надхвърлят 70 % от
действителна стойност на автомобила към дата на ПТП, наред с това, в случая е
налице и технически тотал, тъй като възстановяването на автомобила в
първоначалния му вид при толкова на брой увредени детайли и агрегати чрез
ремонтни дейности е невъзможно.
Твърди
се, че вместо да изплати дължимото обезщетение, на 10.09.2016г. застрахователят
изпратил до ОД на МВР-Добрич запитване относно причината, поради която
Протокола за ПТП е съставен 30 дни след произшествието. Твърди се, че повече от
1 година застрахователят протакал плащането на обезщетение, като към настоящия
момент не се е произнесъл по претенцията-било то с отказ или с плащане на
обезщетение. Твърди се, че за да бъде на разположение на застрахователя във
вида след катастрофата, от датата на инцидента автомобилът е съхраняван на
частен паркинг и се е амортизирал ежедневно, без да има възможност да бъде
ползван, което мотивирало собственикът да прекрати регистрацията му на
30.11.2017г.
В
писмен отговор ответникът изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Оспорва се описания механизъм на пътното произшествие, като се
поддържа, че настъпването му не се дължи на външни причини, а изцяло на
субективните действия на водача. Твърди се, че с оглед вида на автомобила и по
конкретно неговите системи, подпомагащи водача при управлението му, както и на
участъка от пътя, където е станало произшествието, е невъзможно водача да не
успее да спре и/или овладее автомобила. Оспорвам се също твърдението на ищеца,
че към момента на настъпване на процесното ПТП автомобила е бил управляван от СЙ..
В подкрепа на оспорването се сочи, че соченото за водач лице е променило три
пъти версията си относно причината да напусне местопроизшествието. Оспорва са
часа на настъпване на произшествието, като се поддържа, че точният час на
настъпване на ПТП е 06:18:20 ч., като същия е установен, чрез извършената
диагностика на автомобила и на неговия ключ от официалния представител на
марката “Ауди“, със знанието и в присъствието на управителя на ищцовото
дружество. Твърди се, че автомобила е бил репатриран от Варна до София и обратно,
като при разчитане на системите му на 03.08.2017г. е съставен диагностичен
протокол, в който са отразени дейността на системите на автомобила. Твърди се,
че отчетеното време на активиране на предните въздушни възглавници е 06:18:20
ч. на 30.07.2017г. Твърди се, че от настъпване на произшествието в 06:18:20 ч.
до 10:30 ч., когато СЙ. и А Д са пристигнали на мястото на ПТП са изминали 04
часа и 12 минути, в което време водачът, който и да е той, или друг
представител на ищцовото дружеството, макар че А Д е знаел, не са уведомили
органите на полицията. Твърди се, че липсва логично обяснение за действията на
участниците в ПТП в този дълъг промеждутък от време, при положение, че
инцидента е настъпил по описания от ищеца. Твърди се, че липсва логика в
твърдените действия на сочения за водач-СЙ., който не е счел за нужно да
уведоми полицията, а само своя “шеф“, както и че е напуснал мястото на ПТП.
Сочи се, че тел.112 може да бъде набран от всеки телефон безплатно. С оглед
изложеното се поддържа, че от действията на лицата замесени в инцидента,
включително на лицето сочено за водач, може да се направи обоснован извод, че
не са имали намерение за уведомяване на органите на МВР.
Излага, че тези действия на застрахования
попадат в хипотезата на т.6.2.4. от ОУ към договора за застраховка, съгласно
която застрахователят не дължи обезщетение, ако водачът е напуснал мястото на
ПТП, без да уведоми органите на МВР, когато ЗДв.П изисква задължително
посещение на произшествието. Твърди се, че процесното произшествие изисква
посещение от органите на МВР по силата на чл.125, ал.8 от ЗДв.П, тъй като
същото е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Твърди
се, че ЗДв.П и застрахователят са поставили изискването водачът участвал в ПТП
да уведоми органите на полицията и да не го напуска, тъй като в интерес на
застрахователя е да се констатират по надлежен начин обстоятелствата около настъпване
на произшествието и по конкретно кой е водачът, употребил ли е той алкохол
и/или наркотични вещества, спазил ли е правилата за движение по пътищата и
т.н., с оглед наличието на освобождаващи застрахователя от отговорност
обстоятелства /неправоспособен водач, употреба на алкохол и др./. Твърди се, че
в резултат на напускането на мястото на ПТП, без водачът да уведомил полицията
и връщането му след повече от четири часа, се е осуетила възможността за
установяване по нормативно регламентирания ред, на посочените по-горе
обстоятелства. Твърди се, че представената кръвна проба от СЙ., е неотносима
към обстоятелството, дали той е бил употребил алкохол към момента на ПТП, тъй
като съгласно чл.3 ал.3 от Наредба №30 от 2001г. за реда за установяване
употреба на алкохол или друго упойващо вещество на водачите на МПС /отм./,
когато МПС е извън населено място, максимално допустимия срок, в който следва
да се вземе кръвна проба е 120 минути. На следващо място се поддържа, че е
налице и друго обстоятелство водещо до освобождаване на застрахователя от
плащане, а именно че сочения за водач се е движил с несъобразена скорост на
мокра настилка, когато на платното е излязло животно. Твърди се, че на около
100м. преди мястото на ПТП е поставен знак А22 “Възможна е появата на диви
животни“, с който знак водача е бил длъжен да съобрази, като избере такава
скорост на движение, че да може безопасно да спре или предотврати настъпване на
пътен инцидент. Твърди се, че самонадеяно, пренебрегвайки предупреждението за опасност,
водачът не се е съобразил с обстоятелството, че може да излезе животно на пътя
и се движил с несъобразена с пътните условия скорост, като действията му могат
да се квалифицират като “груба небрежност“. Поддържа се, че съгласно т.6.3 от
ОУ застрахователя не изплаща обезщетение за щети в резултата на груба
небрежност. Твърди се, че дадена в посочената точка дефиниция на това понятие,
следва да се разбира като неполагане на минимално дължимата грижа при
използване на МПС, както и при самонадеяност. Твърди се, че в посочения случай
се има предвид обществения аспект на самонадеяността, тъй като това е
обществено укоримо поведение, характеризиращо се с елемент на демонстрация на
несъобразяване и/или пренебрегване на възможните тежки последици, основаващо се
на неправилна преценка на собствените възможности, а също така и на флагрантно
несъобразяване с установени норми за поведение в ЗДвП. Твърди се, че действията
на водача по отношение на движението с несъобразена скорост при наличие на знак
за опасност, съставляват неполагане на минимално дължимата грижа, чрез
намаляване на скоростта и движение с разрешената съобразно закона и пътната
обстановка /мокра настилка/ и самонадеяност, която се изразява в това, че
въпреки наличието на знак, водачът не намалява скоростта и пренебрегвайки
предупреждението за опасност, допуска ПТП. Твърди се, че при сключване на
застрахователния договор на застрахования са предоставени, приложимите общи
условия, който с подписване на полицата, е декларирал връчването и приемането на
ОУ, в резултата от което същите са станали неразделна част от договора и
обвързват страните със силата на закон. Твърди се, че с ОУ, в съответствие с
чл.186 ал.5 от КЗ /отм./, ясно и недвусмислено за определени покритите рискове
и изключенията от покритие, както и и задълженията на застрахования. Поддържа
се, че в случая е налице основание за отказ, предвидено в раздел “Общи
изключения“, т.6 “Изключения от застраховката“, т.6.2.4 и т.6.3 от ОУ във вр. с
чл.211, т.2 от КЗ /отм./. Твърди се, че установената фактическа обстановка е
дала основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като в цитираните разпоредби от ОУ, изрично е предвидено и
указано на застрахованото лице, че в тези случаи застрахователя не е в риск и
няма да има основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се
също, че с действията си водача управлявал процесния автомобил е нарушил и още
една разпоредба, представляваща самостоятелно основание на застрахователя да
откаже плащане на застрахователно обезщетение -това е разпоредбата на т.6.5.16
от ОУ. Според разпоредбата, застрахователя може да откаже плащане на
застрахователното обезщетение при наличие на противоречиви становища, от които
не може да се установи налице ли е покрит риск. Счита, че наличните данни сочат
на това обстоятелство, тъй като има противоречиви становища, както от къде и на
къде се е движил автомобила, кога е настъпило произшествието и какви действия е
предприел водача и защо. За това, според ответника неслучайно описаните по-горе
обстоятелства, са предвидени от застрахователя като такива освобождаващи го от
отговорност, тъй като е неоправдано да се носи отговорност по застрахователен
риск, при положение, че тези действия благоприятстват настъпването на събитие и
водят до съществено увеличаване на риска от настъпване на застрахователно
събитие.
В
обощение сочи, че са налице всички предпоставки по чл.211 т.2 КЗ/отм./ за да
възникне правото на застрахователя да откаже плащане и отказът му да е
съобразен с изискванията на закона визирани в чл.211, т.2 от КЗ /отм./, а
именно:
Твърди
се, че застрахованият водач не се е съобразил и е пренебрегнал пряката
опасност, за която е бил сигнализиран от знак А22, в следствие на което сам се
е поставил, движейки се с несъобразена скорост, в положение да не може да
предотврати настъпването на произшествието. Твърди се, че нарушаването на
задължението на водача да не се напуска мястото на ПТП и да се уведомят
органите на МВР, се явява препятстващо доказването на вредите или
установяването на обстоятелствата по събитието, съответно същото се явява
основание за законосъобразен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.
В условията на евентуалност, при установена основателност на иска, се поддържа,
че на основание чл.207, ал.2 от КЗ /отм./, застрахователното обезщетение следва
да се намали, поради посочените по-горе основания, съставляващи неизпълнение на
договорните задължения на ищцовото дружество и водещи до настъпване на вредите.
Съдът, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваното решение:
Установява
се от приетия по делото препис от Свидетелство за регистрация на МПС-I част, че
ищеца е собственик на лек автомобил марка ”Ауди ”, модел ”С6”, с рег.№ВХХХХВВ.
Не
се оспорва пред настоящата инстанция, а това се установява и от приетия препис
от Полица №15053110225 /стр.42-43/, че по отношение на посочения автомобил, с
ответника е сключен валиден Договор за застраховка ”Каско на МПС”, клауза
”А-Пълно каско”, със срок на валидност от 13.10.2015г. до 12.10.2016г., със
застрахователна сума в размер на 190586лв. В полицата е отразено, че условията
са съгласно приложените Общи условия за застраховка „Каска“ на МПС, които са
неразделна част от полицата. В полицата е налице изричен текст сочещ
запознаване, получаване и приемане на Общите и специални условия на договора за
застраховане ”Каско на МПС” от застрахованото лице. В общите условия към застрахователния договор-т.11.5.3
се изисква да се уведомят органите на
МВР, когато това се изисква по закон.
Според чл.6.2.4
от ОУ Застрахователят не дължи обезщетение, ако водачът е напуснал
мястото на ПТП, без да уведоми компететнтните съгласно ЗДвП държавни органи,
когато ЗДвП изисква същите да констатират по официален начин обстоятелствата на
ПТП. Според чл.6.2.2 от ОУ Застрахователят не дължи обезщетение,
ако щетата е причинена от водач, който е управлявал МПС след употреба на
алкохол, наркотици и или упойващо вещество, а според чл.6.2- не дължи
обезщетение, ако МПС е управлявано от неправоспособен водач, или от водач без
валидно свидетество за управление. От ДП №109/2016г. по описа на РУ МВР-Албена
с предмет престъпление по чл.343, ал.1, б.“А“ от НК, което е приобщено към делото,
се установява, че на 30.07.2016г. по повод подаден сигнал на тел.122 органите
на полицията са регистрирали ПТП със застрахования автомобил, на Главен път 1-9
в посока от гр.Балчик към гр.Варна, преди с.Оброчище, местност “Равна Гора“. В ДП се съдържат Докладни записки и Протокол
за оглед на ПТП изготвени от служители на полицията, които са посетили
произшествието, ведно със схема на произшествието и снимков материал. Съдържат
се още Протоколи за разпит свидетели и Протокол №1240/01.08.2016г. за изследване
на взета на 30.07.2016г. в 13.25 часа кръвна проба от С С Й., като резултата от
изследването е, че не се съдържа концентрация на алкохол в кръвта. С оглед
декларираното от посочения като водач на застрахования автомобил-С С Й.,
признание на вина за настъпване на процесното ПТП и заявено от собственика на
автомобила нежелание за продължаване на наказателното преследване, с
Постановление №461 от 10.11.2016г. досъдебното производство, е прекратено.
От
материалите по приложената по делото застрахователна преписка, се установява,
че по повод гореописаното ПТП е образувана Щета №15110530889/01.08.2016г.
/стр.16/, като е изготвен Опис на щетите, съдържащ установените след оглед
увреждания по процесния автомобил, подробно описани в 77 позиции. В преписката
се съдържат Общи условия към договора за застраховка и документация, според която
в срока на действие на договора, собственика на застрахования автомобил е
обезщетен за други четири щети, съответно с 224.12лв., с 640.90лв., с
2807.15лв. и с 3338.25лв., или с общо с 6900.42лв. Съдържа се още водена между
страните кореспонденция по повод процесното ПТП, като видно от Писмо изх.№4642
от 2011.2017г. е, че застрахователя е отказал плащане на застрахователно
обезщетение на основание т.6.2.4. от ОУ, тъй като водачът на автомобила, е
напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР, когато ЗДв.П изисква
задължително посещение на произшествието.
Установява
се от приетия по делото заверен препис от Свидетелство за регистрация на МПС-I
част, че на 30.11.2017г. регистрацията на л.а.“Ауди С6“, с рег.№ВХХХХВВ, е
прекратена.
Видно
е от постъпилото Писмо от 28.05.2018г. от Дирекция национална система 112-МВР,
че сигнала за процесното ПТП е подаден на 30.07.2016г. в 8.58 часа от
тел.№**********.
По
делото е приет препис от Диагностичен протокол от 03.08.2017г. изготвен от
официалният представител на “Ауди“, ведно с превод на български език, който
протокол се състои от 56 страници, с описание на установените при
диагностицирането показания от датчици, системи и агрегати на процесния
автомобил.
По
делото са приети първоначално и допълнително заключения на САТЕ, които са
уточнени от в.л. в о.с.з. и които се кредитират от съдът като компетентно
дадени и неоспорени от страните. От заключенията се установява, че е възможно
констатираните увреждания по застрахования автомобил, да бъдат причинени при
движението по околовръстен път от гр.Балчик, в посока с.Оброчище, като при опит
на водача да избегне сблъсък с животно, чрез инстинктивно отклонение в дясно,
преди ляв завой, той да загуби управление и да навлезе в банкета и земна
настилка, при което автомобила се е завъртял около оста си по посока на
часовниковата стрелка и след удар на задна дясна част на автомобила в дърво, е
приключил движението си в дясно извън пътното платно.
Максималната
скорост на преминаване през завоя, преди който е настъпило ПТП, е не по-висока
от 87.34 до 92.95 км/ч. Спирачните следи от автомобила са започнали преди знака
“Внимание, опасност от преминаване на дивеч“, като скоростта на движение на
автомобила преди настъпване на ПТП, определена математически е 122.18 км/ч, а
според диагностичния протокол е 123 км/ч. Ако автомобилът се е движил с
нормативно признатата скорост е щял да премине през завоя без да се достигне до
вредоносните последици. Според диагностичния протокол защитните системи на
автомобила са се активирали на 30.07.2016г. в диапазона от 06:18:18 ч. до
06:18:20 ч. Съгласно диагностичен протокол на 20.07.2016г. е настъпил спад на
напрежение в автомобила и е регистрирана грешка, като предвид спада е възможно
системите на автомобилът да са преминали в заводски настройки и по-конкретно
часовникът му да е показвал време, спрямо страната на производство. Дори
автомобила да се движил с разрешената скорост при наличие на препятствие,
респективно извършване на маневра, той отново би излязъл от пътното платно,
като единствено, ако няма препятствие би могъл да мине безпроблемно. Ако автомобилът се е движил с разрешената скорост
от 90 км/ч и водачът употреби спирачки, за да избегне преминаващото животно и
завие в дясно, за да избегне удар, то той ще излезе от пътното платно и отново
ще настъпи ПТП, като е възможно вредите да бъдат по-малки от тези, които са
констатирани понастоящем. Минималната скорост за активиране на защитните
системи на автомобила е 35 км/ч, съответно разликата в щетите ще бъде, че те ще
са предимно механични. При скорост от 90 км/ч, отново би последвал удар в
дървото, т.е. основните щети ще са налице, но е възможно поради по-малката
кинетична енергия, щетите да бъдат по-малко с около 20 %. Установените в случая
спирачни следи от автомобила, са преди навлизане във въпросния завой и преди
знака указващ опасност от преминаващи животни. Началната точка на следите е
индиция за заобикаляне на препятствие, като не е налице “изтърване“ на завоя,
тъй като автомобилът все още не бил е навлязъл в самия завой, а се е намирал на
правата преди него. Не е възможен категоричен отговор на въпроса дали часът,
който е записан в диагностичния протокол, съответства на астрономическия час на
територията на България, по-скоро установената загуба на напрежение, е
възстановила заводските настройки часовника, т.е. това което е зададено основно
на автомобила.
В
показанията си свидетеля С С Й., сочи, че е управлявал застрахования автомобил
към датата на настъпване на процесното ПТП. Сочи, че е пътувал от сметището в
гр.Балчик към гр.Варна, като около 07.30 часа, при навлизане в ляв завой, на
пътното платно излязло животно-куче, лисица или някакво друго. Свидетеля
предприел маневра за избягването му, при което автомобила излязъл вдясно от
пътя, в тревата, поднесъл се и се спря в крайпътна горичка. След като се
свестил, свидетеля видял, че въздушните възглавници на автомобила са сработили,
като предната лява врата не се отваряла. Напуснал автомобила през задна дясна
врата, като известно време след това бил доста замаян и дезориентиран. Не успял
да открие телефона си и излязъл на пътното платно, за да потърси помощ, при
което спрял зелена кола, чиято марка не помни. Помолил шофьорът на спрелия автомобил за телефон, за
да се обади в полицията, но той казал, че телефонът му не работи. В този момент
на свидетелят му прилошало, поради което другия водач го поканил да седне в автомобилът
си и да го закара до болницата в гр.Добрич. По пътя свидетелят се почувствал
по-добре и поискал да се върне обратно, поради което шофьорът го оставил в
центъра на с.Оброчище, до един магазин. Тогава около 8.00 часа свидетелят се
обадил на началникът си, когото помолил да мине през офиса и да му вземе
забравените документи, тъй като се притеснил, че е управлявал чужда скъпа кола
без документи. След около час от обаждането, началникът взел свидетеля от
с.Оброчище и тръгнали към местопроизшествието, от където имали намерение да се
обадят на полицията. При пристигане на мястото на инцидента установили, че там
вече има един полицай, след което дошъл и втори. Сллед приключване на разпитите
началникът му го закарал до гр.Варна, за да го проверят за наличие на алкохол в
кръвта посредством кръвна проба. Според свидетеля скоростта на движение на
автомобила преди инцидента е била около 90-100 км/ч, но тъй като тревата около
пътя била мокра, автомобилът се поднесъл и завъртял. Свидетеля сочи, че не се е
обадил на тел.112, защото при ПТП изгубил мобилният си телефон. В резултат от
инцидента и предвид факта, че бил забравил чантичката с документите си в офиса,
съответно нямал никакви документи у себе си, бил паникьосан и се страхувал от
реакцията на служители на полицията.
При
разпитът му свидетелят И С П сочи, че към 30.07.2016г. пътувал с л.а.“Опел
Астра“, зелен на цвят, от гр.Каварна за гр.Варна. По пътя, преди с.Оброчище
видял св.Й. да маха кай пътя. Св.П разбрал, че е станал инцидент, затова спрял
автомобилът си и попитал св.Й. дали всичко е наред, като последния изглеждал
видимо неадекватен-бил уплашен, пребледнял и не отговарял адекватно, вероятно
поради преживения шок и уплаха. Св.Й. поискал телефон за да се обади на шефа си
и на жена си, на което св.П отговорил, че няма ваучер и могат само да го
набират. Св.П дал на пострадалия да пие вода и го завел да седне в колата си.
Тъй като пострадалия не изглеждал добре, говорил несвързано и се държал за
врата, св.П решил да го закара до болницата в гр.Добрич. По пътя св.Й. започнал
да се “освестява“ и поискал да го върнат обратно. Св.П оставил пострадалия на
спирката в с.Оброчище, където можело да има полицаи, има ресторант и движение.
Свидетеля П сочи още, че св.Й. бил “ошашавен“ но нямал физически
наранявания-нито натъртено, нито синини.
В
показанията си свидетеля М Т К, сочи, че работи в РУ-Албена като младши
автоконтрольор. На 30.07.2016г. около 08.30 часа се получил сигнал за автомобил
извън пътя, по Балчишкия път, близо до главния път, поради което с колегата му
тръгнали към посоченото място. При пристигането на място, между
08.35ч.-09.00ч., полицаите установили силно деформиран автомобил в крайпътните
храсти, който трудно се виждал от пътя. Според свидетеля автомобилът е излязъл
извън пътя, след лява крива и ляв завой, с ясно очертани и добре виждащи се
следи, като автомобила се е движил извън пътя в доста дълъг участък,
впоследствие преминава в банкета и се завърта на 180 º обратно на
посоката, в която се е движил. Траекторията на следите била на движещ се
странично /поднесен настрани/ автомобил по чакъла, разположен точно по банкета.
Полицаите уведомили оперативния дежурен, че няма пострадали и лица, присъстващи
на мястото на произшествието, поради което им било разпредено да го запазят до
идване на дежурно-оперативната група. Тъй като по време на запазване на
местопроизшествието било много горещо, св.К
отишъл до селото да взема вода, като при завръщането си установил, че са
дошли две лица-единият господин се представил за началник, а по младия за водач
на катастрофиралия автомобил. Към този момент лицето представило се за водач,
не било тествано за алкохол, а това станало на един по-късен етап, по
разпореждане на разследващия полицай. Свидетеля сочи, че от момента, в който
пристигнали на мястото на инцидента до момента, в който са дошли двете лица е
минал около час/час и половина. Сочи още, че водача не изглеждал увреден
физически, както и че местопроизшествието не било нарушено и не е имало следи
от местене на автомобила. При разговор с лицето, което се представило като
водач на автомобила, св.К не установил симптоми на алкохолно опиянение. Водача
отговарял адекватно, бил ударен и стреснат и казал, че не е останал на място,
защото е нямал документи и се уплашил заради това.
В
показанията си свидетеля Г. И Д сочи, че е земеделски производител, като около
08.00 часа пътувал с тракторът си към своя нива в близост до
местопроизшествието. Сочи, че тогава видял червеникаво “Ауди“ в гората, което
било обърнато на врати. На първата отбивка спрял и се обадил от личният си
телефон с №0888-331-316 на телефон №112, като подал сигнал за инцидента и че
няма хора около колата.
Свидетеля
М Н С, сочи, че работи в ответното дружество като Началник отдел “Ликвидация“.
Сочи, че по повод заведена щета във връзка с процесния автомобил, същия бил
закаран с платформа в официалния сервиз на “Ауди“ в гр.София за диагностика на
автомобила и по-конкретно за установяване кога са се задействали защитните му системи.
Управителят на застрахованото дружество бил информиран за процедурата и
присъствал при извършването ѝ. Лицето което се представило за управител
се казвало А Д и предоставило свой e-mail на свидетеля за да му се изпратят
резултатите от диагностиката, който били готови на момента.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В разглеждания
случай с оглед датата на сключване на застрахователния договор-според § 22 от
КЗ /2016г./ са приложими разпоредбите на част IV от Кодекса на застраховането
/2005г., отм./. За това приложива е разпоредбата на чл.208 КЗ/отм./.
Според чл.208 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие, възниква правото на
застрахования да получи, респективно и задължението на застрахователя, да
заплати застрахователно обезщетение.
Събраните
по делото доказателства- материалите по ДП №109/2016г. по описа на РУ
МВР-Албена и заключението на САТЕ, установяват
механизма на настъпването на процесното ПТП, респективно увреждането на
застрахования автомобил. От същите еднозначно се установява, че констатираните
и описани от застрахователя увреждания по автомобила са причинени при напускане
на пътното платно на околовръстен път от гр.Балчик, в посока с.Оброчище, при
опит на водача да избегне ПТП с животно, чрез инстинктивно отклонение в дясно,
…..преди ляв завой и последвала загуба на управление, при което автомобила е
навлязъл в банкета и земна настилка, завъртял се е около оста си по посока на
часовниковата стрелка и след удар на задна му дясна част в дърво, е приключил
движението си в дясно извън пътното платно.
Относно
възражението на ответника, че към момента на настъпване на процесното ПТП
автомобила не е бил управляван от С С Й.. Следва да се отбележи преди всичко,
че ответника има интерес от установяване кой е бил действителнсия водач на МПС,
при настъпилото ПТП. Това е така, с оглед разпоредбата на чл.6.2. и чл.6,2.2 от
ОУ-изключващи отговорността на застрахователя.
Съдът,
с оглед събраните доказатества, намира възражението за недоказано. Според показанията на свидетеля И С П, може
да се направи извод, че водач на застрахования автомобил е бил СЙ., като видно
е, че тези показания косвено се подкрепят от казаното на св.Св.Й., ценено при
условията на чл.172 от ГПК, като други доказателства, оборващи дадените
показания не са ангажирани. Ето защо следва да се приеме, че към момента на
настъпване на процесното ПТП застрахования автомобил е бил управляван от С С Й..
Във
връзка с оспорването на ответника относно часа на настъпване на процесния
инцидент, на първо място съдът съобрази, че информацията съдържаща се в
диагностичния протокол относно часът на задействане на защитните системи на
увреденият автомобил, а именно 06:18:20 ч.
Вещото
лице не е категорично, че това е установения
час, като излага съображения за извода, които следва да се споделят.
При това положение часът на настъпване на
инцидента следва да се определи на база останалите доказателства по делото.
Според информацията от Дирекция национална система 112-МВР и показанията на
свидетеля Г. И Д, към 8.58 часа на 30.07.2016г. произшествието вече е било
факт. Посочения в исковата молба час на настъпване на ПТП е 7.40 часа, като в
показанията си свидетеля С С Й. сочи час около 7.30 часа. Поради липсата на
доказателства, които да опровергават твърденията и гласните доказателства,
съдът намира, че инцидента е настъпил приблизително е около 7.30-7.40 часа.
Установеното време на завръщане на водача С С Й. на местопроизшествието е около
10.30 часа, в резултат, от което същия е отсъствал през период около 3 часа.
Относно
възражението на ответника, че напускането на водача на увредения автомобил, го
освобождава от отговорност на основание т.6.2.4. от ОУ към договора за
застраховка: Според посочената клауза от
ОУ, респективно от договора за застраховка, застрахователят не дължи
обезщетение, ако водачът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на
МВР, когато ЗДв.П изисква посещение местопроизшествието от органите на МВР:
Действително,
според показанията на свидетеля И П, след инцидента водача на катастрофиралия
автомобил е бил в неадекватно състояние, както и че инициативата пострадалия да
бъде откаран в болница в гр.Добрич е на свидетеля /макар че в показанията си
пред органите на МВР свидетеля С.Й. да твърди друго/.
Но
безспорно е установено, че водачът на катастрофиралия автомобил С. Й. е нямал
никакви телесни увреждания, респективно е нямал никаква необходимост да
посещава лечебно заведение. За това не се установява никаква извинителна
причина водачът на л.а. да има нужда да напуска местопроизшествието.
С
напускането на произшествието от водачът на застрахования автомобил, е
реализирана визираната в чл.6.2.4 от ОУ
хипотеза, според която Застрахователят не дължи обезщетение, ако водачът е
напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компететнтните съгласно ЗДвП държавни
органи. Безспорно е установено, че водачът е напуснал местопроизшествието, без
да уведоми компетентните органи, а същият съобразно чл.123 и 125 ал.8 ЗДвП е
бил длъжен да съобщи за ПТП и съответно да изчака органите да съставят
необходимия Протокол за оглед на ПТП, с който следва да бъде запознат и да бъде
подписан от него. А както се посочи по-горе, освен вмененото му задължение по
закон, в чл. 11.5.3 от Общите условия изрично е вменено задължение за
уведомяване на съответните органи на властта,
когато това уведомление се изисква.
Ответникът
основава възражението си срещу иска, респективно и отказа за заплащане на
застрахователно обезщетение с разпоредбата на чл.211 т.2 КЗ/отм./. Съобразно
разпоредбата, застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително, с оглед на интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон, или в застрахователния договор.
Следователно,
изискването за ненапускане на мястото на ПТП, въведено с Общите условия на
договора за застраховка, е в съответствие със задължението на водач, участник в
ПТП въведено в ЗДвП-чл.123 и чл.125 ЗДвП-т.е. това изискване-за ненапускане на
мястото на ПТП е предвидено и в ОУ и в ЗДвП. Поради което изискването на чл.211
т.2 КЗ/отм/ в тази част е изпълнено. Но въпреки установеното нарушение на
разпоредбата от ОУ на договора, следва да се прецени, дали това нарушение е
значително, с оглед на интереса на застрахователя-каквото е останалата част от
изискването на чл.211 КЗ/отм/. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на
задължение от страна на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от
плащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме, за договорено в съответствие с разпоредбата
на чл.211 т.2 КЗ/отм/. и да аргументира отказа единствено с факта на
неизпълнението му. Относно посочената конкретна клауза-дали същата отговаря на
критерия значителност с оглед интереса на застрахователя:
Както се посочи, от разпоредбата на чл.211 т.2 КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на
застраховатено обезщетение е единствено неизпълнение на това задължение, което
е значително за интереса на
застрахователя. Такова е само неизпълнение на задължение на застрахования,
което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица
настъпването на застрахователно събитие, респективно увеличаване на размера или
разширяване на обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им.
Следователно, нарушение което отговаря на посочените критерии следва да може да
се постави в основата на отказ от заплащане
на застрахователно обезщетение. Изложените съображения са съобразени и с
съдебната практика-напр.Р-е № 49 от 29.07.2013год. на ВКС по т.д. №
840/2012год., І т.о., Р-е № 185 от 5.03.2014год. на ВКС по т.д. № 350/2012год.,
І т.о., Р-е № 15 от 12.04.12год. по т.д. № 454/11год. на ВКС, ІІ т.о., № 2 от
20.05.2013год. на ВКС по т.д. № 1031/2011год., І т.о./.–Следователно, това е
критерият по който следва да се прецени извършеното нарушение на договорни
задължения по договора със самоволното
напускане на мястото на ПТП от водача на
застрахования л.а. дали е значително за интереса на застрахователя.
Съдът
намира, че това нарушение на водача на МПС е значително, за интереса на застрахователя, по см. на чл.211 т.2 КЗ,
поради следните съображения:
Не
е спорно, че в конкретния случай, водачът без да уведоми органите на полицията
е напуснал самоволно и без медицинска нужда мястото на ПТП, като това
задължение за уведомяване същият не е сторил и до завръщането си на
местопроизшествието след 10.30ч.-съобразно показанията на св.К, дадени в ДП. А
в интерес на застрахователя е, водачът на МПС, да не се отклонява от мястото на
ПТП. Това е необходимо, за да се констатират по надлежен начин обстоятелствата,
свързани с настъпване на ПТП:-кой е водачът на самокатастрофиралото МПС и какви
правила на ЗДвП е нарушил, за да се
осъществи ПТП, употребил ли е алкохол, евентуално правоспособен ли е. Съдебният
състав намира, че посочените обстоятелства, чието установяване е осуетено с
напускането от водача на МПС, са значими, с оглед на интереса на
Застрахователя. Това е така, понеже при наличие на посочените обстоятелства би
могло да се направи извод, че същите са способствали за настъпването на ПТП, за
това са значими за интереса на застрахователя, по изложените по-горе
съображения. Те са значими с оглед на
интереса на застрахователя и с това, че
освен че евентуално са способствали за настъпването на вредите, същите са част
от освобождаващите от отговорност за плащане
обстоятества, предвидени в сключения застрахователен договор-чл.6.2,
чл.6.2.2. А един от резултатите от напускането на мястото на ПТП от водача на
МПС е, че се препятства установяването на водача на МПС, освен това по този начин е възпрепятствана проверката на
водача за употреба на алкохол-понеже същата следва да бъде извършена в
нормативно определено времо от
120мин. За това и органите на полицията
не са извършили такава проверка, при заявяването от св.Й., че той е шофирал
МПС. По същите съображения и резултата от направеното по желание на водача в
още по-късен момент лабораторно изследване за наличие на алкохол е неотносимо и
не следва да се коментира.
Предвид
изложеното, дори и да се възприеме версията на св. Й., че той е шофирал
катастрофиралото МПС /понеже няма обективни данни за това/, с неговото
самоволно напускане на мястото на ПТП, същият е извършил нарушение на клаузи на
договора за имуществено застраховане на
МПС, които са основание за отказ от плащане на застрахователно
обезщетение и което нарушение е значително, по см. на чл.211 т.2 КЗ/отм./.
Следва да се отбележи, че този извод е съобразен и с даденото разрешение с
Решение № 65 от 9.07.2013год. на ВКС по гр.д. № 865/2012год. в което са
разгледани последиците от подобно поведение на водач на катастрофирало МПС.
За
това, възражението на ответното дружество за наличие на предпоставките за отказ
от заплащане на застрахователно обезщетение визирани в чл.6.2.4 от ОУ-поради
напускане на водача мястото на ПТП е основателно. Съдът намира, че за пълнота
следва да се произнесе и по останалите
възражения на ответника: Съдът намира същите за неоснователни. Действително,
водачът при настъпване на ПТП се е движил със скорост от 123 км/ч-при разрешена
90км/ч, която според САвЕ е горната скорост, при която може да се премине през
завоя. За това, дали е имало диво животно е без значение, понеже при тази
скорост автомобилът при всички положения е щял да напусне пътното платно.
Въпреки това нарушение на правилата на ЗДвП, съдът намира, че водачът не е
действал при условията на груба небрежност, която е по-тежка форма на
обикновената небрежност. В случаят, водачът недооценявайки в достатъчна степен
обстановката, действително се е движил с по-висока скорост, но все пак
разликата е само около 30 км., поради което водачът съдът счита, че водачът е
действал при условията на обикновена небрежност. Относно възражението за отказ
от заплащане на обезшетение, основаващо се на т.6.5.16 от ОС: Действително има
разминаване в даваните становища от
водача пред органите на полицията и показанията, давани по делото. Но тези
различия не са съществени, понеже не са попречили установяването на основните
обстоятелства, относно настъпилото ПТП. За това и това възражение за
освобождаване на застрахователя от имуществена отговорност, следва да се приеме за неоснователно.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД се
явява неоснователен, поради което следва да се остави без уважение.
Постановеното в обратния смисъл решение на ВОС следва
да бъде отменено.
Разноски: Предвид неоснователността на иска и на
основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответника се дължат направените разноски, за които
са представени валидни доказателства.
Пред ВОС ответникът е направил разноски в общ размер
на 945,5лв. Пред ВАпС разноските са в общ размер на 3031,16лв., поради което на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3 976,66лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №1023/20.12.2018г. постановено по
т.д.№1697/2017г. на ОС – Варна, търговско отделение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “СОД Спартак“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.147, вх.1,
ет.11, ап.29, представлявано от Р Х Я
срещу “Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Тодор Александров“ №18, представлявана от Д Т и Н Г, за
заплащане на сумата от 136558.19лв., съставляваща обезщетение по застраховка
“Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, обективирана в Полица №15053110225, за
л.а.“Audi S6 4.0 TFSI Quattro“, с рег.№ВХХХХВВ, рама №WAUZZZ4G4GN078364,
увреден при настъпил на 30.07.2016г. покрит застрахователен риск-ПТП, което
обезщетение е резултат от разликата от пазарната цена на вещта в размер на
149958.61лв., намалена със стойността на запазените части в размер на 6500лв. и
с вече изплатените обезщетения по предходни щети по същата застраховка в общ
размер на 6900.42лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда-08.12.2017г. до окончателното
ѝ изплащане
ОСЪЖДА
“СОД Спартак“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.147, вх.1, ет.11, ап.29, представлявано от Р Х Я да
заплати на “Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Тодор Александров“ №18, представлявана от Д Т и Н Г сумата от
3 976,66лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и 66ст./,
съставляваща разноски за двете инстанции, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал.
1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.