Решение по дело №1103/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 487
Дата: 18 ноември 2021 г.
Съдия: Трифон Пенчев Славков
Дело: 20214120101103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Горна Оряховица, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101103 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2,
във вр чл. 188, т. 1 КТ.
Ищецът В. Г. В. оспорва наложеното му със Заповед № 39/18.05.2021г.,
издадена от Директора на „Поделение за пътнически превози - Горна
Оряховица”, дисциплинарно наказание „забележка”, като незаконосъобразно.
Посочва, че работи на длъжност „кондуктор, стрелочник маневрен“, като бил
наказан за това, че на 25.03.2021 г. не извършил качествена проверка на
документите за пътуване и не издал своевременно билети, по време на
движение на влак № 20163, в участъка спирка Т. – гара Б.. Намира, че
деянието му не съставлява дисциплинарно нарушение, че е извършил
качествена проверка на пътниците по време на работа и е издавал
своевременно билети. Иска от съда да отмени дисциплинарното наказание
като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответното дружество „БДЖ-ПП“ ЕООД оспорва иска. Посочва, че
ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
това че на 25.03.2021 г., във влак № 20163, в участъка спирка Т. - гара Б., в
качеството му на „кондуктор, стрелочник маневрен“, не извършил качествена,
частична проверка на документите за пътуване на пътниците и не издал
своевременно билети на тези от тях непритежаващи такива, следствие на
1
което допуснал в проверяваната от него част на влака да пътуват 9 пътника
без билет, пътуващи от сп. Т. до гара В., 1 пътник без билет, пътуващ от
гара П. до гара В.. Квалифицира описаното деяние като нарушение на чл. 14,
т. 2 и чл. 17, т. 5 от Инструкция за кондуктора. Счита, че описаното деяние
нарушавало и вменените в длъжностната му характеристика основни трудови
задължения, а именно: да извършва проверка на превозните документи на
всички пътници; недопускане на пътуването на пътници непритежаващи
документи за пътуване; раздел – основни нормативни документи, които
трябва да познава лицето, заемащо длъжността – „Инструкция за
кондуктора“. Твърди, че е отчел дадените от ищеца обяснения по повод
образуваното дисциплинарно производство, но не ги е кредитира. Намира, че
ищецът за 15 мин след спирка Т. към гара Б., е имал достатъчно време да
снабди всички пътници с билети, след като вече е установил, че същите
пътуват във влака. Счита, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 186 КТ, защото виновно не изпълнил трудовите си
задължения; чл. 187, ал. 1, т. пр. първо от КТ - не изпълнил възложената
работа, и чл. 187, ал. 1, т. 7 пр. първо КТ - не изпълнил законните нареждания
на работодателя. Изложеното го мотивирало да му наложи най-лекото
дисциплинарно наказание „забележка“. Иска от съда да отхвърли
предявеният иск. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск за отмяна на наложено със Заповед № 39/18.05.2021г.,
дисциплинарно наказание „забележка” – чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2,
във вр чл. 188, т. 1 КТ.
Дисциплинарното наказание „забележка” се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя.
2
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира
предявеният иск за неоснователен.
Установено е, че ищецът В. работи при ответника по правоотношение,
възникнало от трудов договор, като заема длъжността „кондуктор,
стрелочник маневрен”. На същият е наложено дисциплинарно наказание
„забележка” със заповед, връчена на 21.05.2021 г. за нарушение, състоящо в
неизпълнение на задълженията на кондуктор, извършено на 25.03.2021 г.
Дисциплинарното наказание е оспорено при следните фактически твърдения:
работодателят не е изяснил обективно фактическата обстановка и неправилно
отхвърлил възраженията на работника, че не е доказано извършването на
нарушението, а именно, че влакът е бил в състав от четири вагона, като
първият проверяван от началник влака е бил неотопляван, което наложило
пътниците да се препращат към задните три вагона, обслужвани от ищеца.
Ищецът освен проверка на билетите на пътниците имал и други задължения
свързани с проследяване на процеса на качване и слизане на пътниците,
подаване на сигнал - готово, и други задължения, които подробно били
описани в Инструкцията за кондуктора. Посочва се, че докато влакът бил в
престой на гара или спирка, кондукторът не можел да издава билети, т.к. има
други задължения, най-вече свързани с подаване на сигнали към гаровите
работници. Излага се несъвършенство на Инструкцията на кондуктора, която
не описвала начина, по който следвало да се уреди таксуването на пътниците
и снабдяването им с документи-билети. Счита, че не е възможно да се издадат
всички билети за времето между сп. Т. и гара Б., т.к. влакът спира в тази
отсечка три пъти, средно са около 5 минути.
Съдът намира, че наказанието е наложено в срока по чл.194 ал.1 КТ.
Съгласно установената по реда на чл.290 ГПК практика, двумесечният срок за
налагането му тече от датата, на която субектът на дисциплинарна власт е
узнал за извършеното нарушение (установено в съществените му признаци -
субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и
индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна
страна - решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/ 2010 г., IV г. о. и др.).
Съобразно писмените доказателства по делото, законните представители на
работодателя са уведомени за посоченото в заповед нарушение на 09.04.2021
г., когато в „БДЖ-ПП“ ЕООД Поделение за пътнически превози Г. Оряховица
3
е постъпило писмо изх.№ 51-04-33/09.04.2021 г., с което ПЛ. ИВ. ИВ. е
изготвил доклад за установеното при извършената частична проверка по
дейността и обслужването на влак № 20163, в участъка гара Б. – гара В., на
25.03.2021 г., в което са посочени обективните и субективните му признаци.
Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ изтича на 09.06.2021 г. В рамките на
този срок работодателят с писмо изх.№ 22-04-84/13.04.2021 г. е изискал
обяснения за извършеното нарушение от ищеца. Същото е получено от него
на 18.04.2021 г., т. е. процедурата в тази част е спазена.
Видно от приложените писмени доказателства ищецът е подал
обясненията си до работодателя на 23.04.2021 г.,съгласно чл.193 КТ (приети
като доказателство по делото). Съдът приема, че обясненията са достигнали
до знанието на субекта, упражняващ дисциплинарна власт, преди налагане на
наказанието (решение № 322/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г., ІІІ г.о. на
ВКС, решение № 66/ 03.04.2014 г. по гр.д.№ 3413/ 2013 г., ІІІ г.о. на ВКС и
др.). В случая това условие е спазено, тъй като обясненията са обсъдени в
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от
заключителната част на заповедта, същата е надлежно връчена от
работодателя.
Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е
мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 КТ. В нея са посочени
нарушителят, мястото и датата на извършване на нарушението, нарушените
разпоредби и наложеното наказание. Посочените законови текстове
съответстват на въведените в заповедта фактически твърдения за
неизпълнението на задълженията на „кондуктор, стрелочник маневрен“,
съгласно вътрешните актове на дружеството – работодател, а именно
Инструкцията за кондуктора – чл. 14, т. 2 и чл. 17, т. 5. Освен това според
установената практика (напр. решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр. д. №
1068/ 2009 г., IV г. о., решение № 205 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г.,
IV г. о., решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о.,
всички на ВКС), релевантни са фактическите основания за издаване на
заповедта. Дори при несъответствие между тях и посочените като нарушени
законови разпоредби, това не опорочава заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Достатъчно е в нея извършените нарушения и
наложеното наказание да са посочени по разбираем за работника начин.
4
Неоснователно се поддържа от ищеца, че работодателят не е изяснил
обективно фактическата обстановка и че не е доказано претендираното в
заповедта нарушение. Наказанието е наложено заради неизпълнение на
задълженията по чл. 14, т. 2 и чл. 17, ал. 2 от Инструкция за кондуктора,
според които разпоредби кондукторът проверява редовността на документите
за пътуване на пътниците след заминаване от началната и след всички гари и
спирки, в които влакът спира по разписание, както и при установяване на
пътник без билет кондукторът е длъжен да уточни началната и крайната
спирка на пътуването му, да определи дължимата цена, да я получи и
незабавно да издаде влаков билет. В противен случай той е длъжен незабавно
да вземе мерки за отстраняване на пътника от влака. От фактическа страна е
посочено, че на 25.03.2021 г. ищецът, в качеството му на „кондуктор,
маневрен стрелочник“ по време на работа във влак №20163, не е извършил
качествена частична проверка на документите за пътуване на пътниците и не
издал своевременно билети на тези от тях непритежаващи такива, следствие
на което е допуснал във влака да пътуват, както следва: девет пътника без
билет, пътуващи от сп. Т. – гара В. и един пътник без билет, пътуващ от гара
П. за гара В.. Пътниците били уредени с билети след извършената му
контролна проверка на влака след гара Б.. От събраните по делото гласни
доказателства – разпитите на свидетелите С.О. и П.И. безспорно се
установява, че на пътниците нито е издаден превозен документ, нито са взети
мерки за незабавното им отстраняване от влака. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели относно нарушенията извършени от
ищеца, тъй като структурата на изложението им е последователна и логична,
касае преки и непосредствени техни възприятия относно поведението на
кондуктора. В същото време не се открива, каквато и да било нестабилност в
изложението или съмнения в предубедеността им относно обективността на
фактите изнесени от тях. Същевременно следва да се отчете, че ищецът не
оспорва, описаното нарушение. Както е посочено в исковата молба между
спирка Т. до гара Б. влакът спира три пъти, през които ищецът е следвало и е
можел да отстрани пътниците без билет, в случай, че не са искали да заплатят
цената на билета. Това следва и от обясненията на ищеца, дадени по реда на
чл.193 КТ, в които той признава, че са открити въпросните 10 лица, пътуващи
без билет в обслужваните от него вагони на влака. Следователно
нарушението се доказва от обясненията на самия ищец, защото като
5
кондуктор на влака е следвало незабавно да предприеме съответните
действия за закупуване на билети или отстраняването им от влака на първата
гара след спиране на влака – чл. 17, т. 5 от Инструкцията за кондуктора.
Неизпълнението на тези задължения е нарушението на трудовата дисциплина,
за което му е наложено наказание. В случая е неотносимо обстоятелството,
какви са останалите му задължения по време на движение или престой на
влака, за колко време се издава билет, претоварен ли е бил влака или не. Няма
доказателства и твърдения в тази насока, в случай, че пътниците са били
проблемни, да е потърсил съдействие от колега - началник влак или по друг
начин да реши създалия се проблем. В случая за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност е релевантно единствено има ли доказано
неизпълнение на трудови задължения. Такова безспорно е налице, защото
ищецът не спори, че нито е издал превозен документ на десетте пътника, нито
е взел незабавно мерки за отстраняването им от влака. Именно това е било в
неговите преки задължения като кондуктор, маневрен стрелочник, съгласно
Инструкцията на кондуктора. Неотносимо е и възражението, за какво време
следва да се издаде съответния билет, при положение, че няма доказателства
ищеца да е започнал каквато и да било дейност по издаване на билети или
смъкване на пътници несъгласни да заплатят стойността на билета. Налице е
пълно неизпълнение на основните му служебни задължения, а именно по
извършване на проверка на превозните документи на всички пътници и
недопускане на такива непритежаващи документи за пътуване.
Видно от изложеното, доказано е извършването на посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение. То е тежко,
защото касае неизпълнение на едно от основаните трудови задължения на
кондуктора на пътнически влак – да осуетява ползването на ресурсите на
работодателя, предназначени за осъществяване на основната му дейност, без
насрещна престация. Наложеното дисциплинарно наказание е адекватно на
констатираното нарушение, поради това не може да се приеме, че при
определяне на наказанието работодателят е допуснал нарушение на чл.189
ал.1 КТ.
С оглед приетото, всички доводи, въз основа на които ищецът е оспорил
с исковата молба дисциплинарното наказание, се явяват неоснователни.
Волеизявлението на работодателя е направено при наличието на
предвидените в КТ предпоставки, поради което искът за обявяването му за
6
незаконосъобразно следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС /реш. №
86/25.05.11 г. по г. д. № 1734/09 г., IV ГО на ВКС, реш. № 513/14.01.13 г. по г.
д. № 1559/11 г., IV ГО на ВКС, реш. № 201/13.10.2014 г. по г. д. № 7329/13, III
ГО на ВКС, реш. № 108/21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о.,
ГК на ВКС, реш. № 265/30.09.2014 г. по г. д. № 3072/2014 г., IV ГО и др. /,
която настоящият състав напълно споделя.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е извършил
вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, като наложеното за него
наказание се явява съответно, а искът му следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна
такса остават за сметка на съда. Ответникът претендира разноски в размер на
30 лв. депозит за призоваване на свидетели и 600 лв. адвокатско
възнаграждение, поради което следва да му се присъдят.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. В., ЕГН ********** от гр. Ш., срещу
„БДЖ-Пътнически превози” ЕООД – „Поделение за пътнически превози” гр.
Г.Оряховица, ЕИК по БУЛСТАТ 1754056470213, адрес гр. Г. Оряховица, ул.
„Цар Освободител” 112-а, иск за отмяна на дисциплинарно наказание
„Забележка” наложено със Заповед № 39/18.05.2021 г. на Директор
„Поделение за пътнически превози” гр. Г.Оряховица – С. Г., по чл. 357, ал. 1,
вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр чл. 188, т. 1 КТ, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН ********** от гр. Ш., ул. *** да заплати на
„БДЖ-Пътнически превози” ЕООД – „Поделение за пътнически превози” гр.
Г.Оряховица, ЕИК по БУЛСТАТ 1754056470213, адрес гр. Г. Оряховица, ул.
„Цар Освободител” 112-а, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
/шестстотин/ лв. и разноски за заплащане на депозит за явяване на свидетели
в размер на 30 лв.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8