РЕШЕНИЕ№ 30
гр. Монтана, 25 януари 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 13.01.2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА Д. в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 493
по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е на основание постъпила касационна жалба от „С*** п***“ ООД,
гр. София, ЕИК * , представлявано от управителя Д.Д.В. против Решение № 185 от 07.10.2022
г.по АНД № 20221630200306 по описа за 2022 година на Районен съд – Монтана, с
което е ИЗМЕНЕНО Наказателно постановление № 12-2200025/ 24.02.2022 г. на
Директора на Дирекция „ИТ" - Монтана, с което му е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл. 416 ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, като същото е НАМАЛЕНО
на имуществена санкция в размер на 1500 лв. Наложеното наказание е за това че дружеството,
в качеството си на работодател, при прекратяване на трудовото правоотношение,
не е предало трудовата книжка на Д*** С*** М*** незабавно. С Решението „Стар пост" ООД е осъдено да заплати
на Дирекция „ИТ" - Монтана на основание чл. 63 от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата се твърди, че от представените и приети по
делото доказателства, а именно в съставения Протокол ПР2141389/13.01.2022
проверяващите са изискали от дружеството редица документи, които са своевременно
представени. Документите са съпроводени с подробни обяснения, от които става
ясно, че не са налице нарушения на трудовото законодателство. В НП се твърди,
че трудовото правоотношение с лицето Д*** С*** М*** е прекратено на 06.12.2021
г. със заповед № 514/06.12.2021 г. от същата дата, а трудовата и книжка е
върната чак на 23.12.2021 г., което е видно от представената в хода на
проверката разписка, с което работодателят е нарушил чл. 350, ал. 1 от КТ. На
проверяващите беше обяснено, че трудовото правоотношение на служителката Д***
С*** М*** действително е прекратено на 06.12.2021 г. поради изтичане на срока
на предизвестието, но както преди тази дата, така и след нея лицето не е идвало
на работа и не е могло да бъде открито, нито да си получи дължимите трудови
възнаграждения, нито да си получи заповедта на прекратяване на трудовото
правоотношение и трудовата книжка. Това е потвърдено от нейни колеги участвали
в нейното издирване. След множество опити да се свържат със служителката, тя се
появява на 23.12.2021 г., когато са й връчени, заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и трудовата книжка и са изплатени дължимите й се
трудови възнаграждения. В случая, не е
налице нарушение на разпоредбите на КТ, тъй като няма как трудовата книжка да
бъде върната на лице, което отсъства и не се явява да си я получи. Трудовата книжка следва да бъде връчена лично
на лицето срещу подпис, което изключва възможността да бъде изпратена по пощата
или с куриер. При обсъждане на изложените аргументи следва да бъде взето
под внимание и обстоятелството, че от забавеното, не по тяхна вина, връщане на
трудовата книжка, не са произтекли никакви вредни последици за лицето или за
трети лица, поради което следва да се приложат общите правила за маловажен
случай предвидени в ЗАНН и прилагащия се субсидиарно НПК и въобще да не се
стига до издаване на АУАН, НП и налагане на санкция.
Ответникът
- Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана, чрез процесуалния си представител
юрк К*** оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила като правилно и обосновано. Моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор
от ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издаденото
наказателно постановление отговаря изцяло на изискванията на закона, а
нарушението е доказано по несъмнен начин, за което правилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Решението на районния съд е обосновано
и мотивирано, като предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи
и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от
надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
За да
потвърди обжалваното НП въззивният съд, приема, че от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин,
че при извършената на 11.01.2022 г. проверка по документи
административнонаказващия орган е констатирал нарушение на чл. 350, ал.1 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е
спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички
факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Актът е съставен на 25.01.2021
г., като преди това е изпратена покана с изх. № 22001971/13.01.2021 г., с която
управителят на дружеството е поканен да се яви в Дирекция „ИТ" - Монтана
на 24.01.2022г. в 14.00 часа за съставяне на АУАН. Поканата за съставяне на
АУАН е получена в дружеството на 17.01.2021 г., но на посочената дата и час
представител на дружеството жалбоподател не се е явил за съставяне на АУАН.
Поради непосочване на уважителни причини за неявяването си, административнонаказващият
орган е приложил разпоредбата на чл. 416, ал. З от КТ. Срещу съставения АУАН не
са подавани писмени възражения по реда на чл. 44 от ЗАНН, респ. не са прилагани
писмени доказателства. Правата на наказания субект не са накърнени, тъй като за
него остава възможността да атакува издаденото НП. Въззивният съд се позовава
на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ, който изисква работодателят незабавно при
прекратяване на трудовото правоотношение да предаде на работника надлежно
оформена трудова книжка, което задължение възниква в момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя,
неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява
от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето
й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка
не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на
задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, като съобщи на работника
или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка. В случая се установява по несъмнен начин, че
жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно
установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в
изискуемата форма. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М*** П***
Г*** , тъй като същите са изолирани от останалия събран в хода на
производството доказателствен материал, както и поради това, че същата е
служител при административнонаказания, което е индиция за заинтересованост. Приема
и че показанията й звучат недостоверно. АНО е обсъдил наличието или липсата на
основания по чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая
е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се
за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и
предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и
служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае
за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на
което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и
респективно вреди за определени субекти, то не може да се приема в случая, че
се касае за маловажно нарушение. Още повече, че за да бъде определено едно
нарушение, като маловажно съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, то
следва същото да бъде отстранено веднага. В конкретния случай нарушението е
отстранено, но в никакъв случай не и веднага, както императивно е заложено в
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Позовава се и на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, която норма гласи, че редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите
констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Описаното деяние съдържа всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява, както от
субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по
чл. 350, ал.1 от КТ. Поради установен неправилно завишен размер на наложеното
наказание въззивният съд е намалил същото на 1500 лв. и на основание чл. 63 от ЗАНН жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият
касационен състав не споделя направените, въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, правни изводи на районния съд.
Видно и
безспорно е между страните, че Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с Д*** С*** М*** , считано от 06 12 2021 г. е издадена на основание чл. 326, ал. 1 от КТ -
Работникът или служителят може да прекрати трудовият договор, като отправи
писмено предизвестие до работодателя и е връчена на 23 12 2021 г. На същата
дата е връчена и трудова книжка Б№463572. Текстът на чл. 335, ал. 1 от КТ
гласи, че трудовият договор се прекратява писмено или в случая няма забавяне при
получаване на трудовата книжка, която е предадена незабавно в деня на връчване
на писмения акт - Заповедта, с който трудовото правоотношение с лицето е
прекратено. Необосновано районния съд се позовава на чл. 6, ал. 3 от НТКТС,
който текст се свързва с обстоятелства по връчване на трудовата книжка, не и с
обстоятелства по връчване на Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение.
На
следващо място необосновано въззивният съд приема, че показанията на свидетелката
М*** П*** Г*** , служител в дружеството, са изолирани, респ. недостоверни,
поради което и не ги кредитира. Тази свидетелка, както и свидетелката М*** Т***
, актосъставител, установяват обстоятелството, че при проверката, дружеството е
представяло доказателства в подкрепа на твърденията си, че от негова страна са
правени опити да се свържат с лицето, но същите са били неуспешни. В тази
връзка по делото са представени, съставените от същата свидетелка М*** Г*** два
броя докладни, в които е отразено, че лицето е търсено за връчване, както на
Заповедта за прекратяване, така и на трудовата книжка, но не е намерено. Няма
противоречие между показанията на разпитаните свидетели, нито между показанията
на свидетелката Г*** и посоченото от нея в докладните до нейния работодател.
Различието произтича единствено от
удостоверяваните различни обстоятелства, което не е недопустимо. АНО не е извършил
проверка, липсват доказателства в тази насока, след като работничката Д*** С***
М*** е подала писмено предизвестие до работодателя, същата в какъв период от
време и до кога се е явявала на работа, с оглед твърденията на
административнонаказания, че лицето е търсено, но не се е явявало, за да си
получи акта за прекратяване, респ. трудовата книжка.
Единствено
и само обстоятелството, че представител на дружеството не се е явило за
съставяне на АУАН, респ. не са подадени възражения, не може да бъде тълкувано
във вреда на това дружество, респ. тези обстоятелства сами по себе си не могат
да обосноват извод за извършено нарушение. Неявяването за съставяне на АУАН
може да се обоснове с вече решеният към този момент въпрос по връчване на
трудовата книжка, респ. липсата на други доказателства, извън представените по
време на извършваната проверка.
Този
състав на Административния съд, счита, че с оглед на горепосочените
доказателства, надлежно събрани в хода на въззивното производство, оборват правната
фикция въведена в текста на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, който гласи, че
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното.
При
тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния
съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен
състав счита същото за неправилно, поради което следва да бъде отменено, а с
него и издаденото Наказателно постановление като незаконосъобразно.
От гледна точка на валидността
и допустимостта на съдебния акт, съдът намира, че същият има качествата на
такъв.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение
№ 185 от 07.10.2022 г.по АНД № 20221630200306 по описа за 2022 година на
Районен съд – Монтана, с което е ИЗМЕНЕНО Наказателно постановление №
12-2200025/ 24.02.2022 г. на Директора на Дирекция „ИТ" – Монтана и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 12-2200025/ 24.02.2022 г. на Директора на Дирекция „ИТ" –
Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: