Р Е Ш Е
Н И Е
№ 37
29.05.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви
въззивен наказателен състав На 20 май 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пепа Чиликова
Членове: Петранка Жекова
Иван И.
Секретар
Ив.Златева
Прокурор Д.Люцканов
Като разгледа докладваното от съдия Жекова
Ванд № 72 по описа за 2020г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на Ю.Ю., депозирана от адв.Д.Ц., против решение № 54/ 5.02.2020г.постановено по анд № 25/2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С процесното
решение обв.Ю. е признат за виновен, в това че на ******. в гр.*****, пред ******в сектор ********** ******- ****************Г.Д. е потвърдил
неистина в писмена декларация рег.№ ********/******.по чл.141, ал.2 от ЗДвП,
която по силата на закон се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелството, че
свидетелството за регистрация на МПС, част //, с рег.№ *******от ********.на
л.а."********" с рег.№ ********, е изгубено, като същото е било
отнето от контролните органи на територията на Република У.- престъпление
по чл.313 ал.1 НК, като на основание чл.78а НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 2 000лева.
Ю. е осъден
да заплати и направените по делото разноски в размер на 174,34лв., вносими в
приход на Републиканския бюджет, по сметката на ОСлО при ЯОП.
В жалбата на
обв.Ю. се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение и за явна несправедливост на наложеното административно наказание.
Твърди се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй
като не е установено по безспорен и несъмнен начин дали процесния регистрационен талон е иззет
от проверяващите органи в Република У. или е забравен от обвиняемия по време на
проверката, както и че не е изяснено точно кога е иззет талона. Относно несправедливостта
на размера на наложеното наказание се сочи, че решаващия съд не е отчел
наличните смегчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. На
това основание се правят две алтернативни искания или да се отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да оправдае изцяло въззивника Ю. или да се
намали размера на наложеното наказание до минимума от 1 000лв.
В съдебно
заседание възз.обвиняем участва, чрез защитник адвокат Ц., чрез който поддържа
изцяло жалбата по изложените в нея съображения.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура - Ямбол пледира за неоснователност на въззивната жалба и прави
искане да се потвърди процесното решение, тъй като не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
Окръжен съд-
Ямбол след проверка на атакувания съдебен акт, пледоарията на защитника на
обвиняемия, доводите в жалбата и
становището на прокурора намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Приетата
фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована и правилна, тъй като
се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, които ценени поотделно и
в тяхната съвкупност са безпротиворечиви. Съдът се е съобразил с разпоредбата
на чл.378, ал.3 от НПК като е разгледал делото в рамките на фактическите
положения , посочени в постановлението.
По безспорен
и несъмнен начин е установено, че на ********.обв.Ю. е управлявал собствения си
л.а. "********" с рег.№ ******** в Република У. и при проверка от
мобилна група за контрол на управлението на пътни такси е било установено, че
същия дължи доплащане на такса за предходен период. По този повод контролните
органи са поискали и същия е предал свидетелството
за регистрация на МПС, част //, с рег.№ ********, след което самоволно напуснал
проверката и се прибрал в България.
След като се
прибрал решил да се снабди с ново свидетелство за регистрация като за целта на ******.отишъл
в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Ямбол и пред служителя св.Г.Д.
подал писмено заявление рег.№ **********за
издаване на свидетелство за регистрация на собствения му лек автомобил. Към
заявлението приложил подписана от него писмена декларация по чл. 141, ал.2 от
ЗДП с рег.№********, в която декларирал, че свидетелството му за регистрация на
МПС, част // за собствения му лек автомобил "********" с рег.№ ********
е изгубено. Декларирал е също така, че му е известна наказателната отговорност
по чл.313 от НК за деклариране на неверни данни. Собственоръчно е написал, че е
установил преди няколко дни малкия талон
на автомобила му липсва, като предполага, че го е оставил на някоя граница при
прибиране от Г..
От
заключението на графическата експертиза е видно, че както подписът в
декларацията, така и ръкописния текст са изпълнени от обвиняемия.
Свидетелството
за регистрация е било изпратено от Областния отдел на К., У. с писмо № **********от
**********.на МВР с обяснение, че същото е било предадено от водача на л.а. с
рег.№ ******** при проверка за плащане
на пътни такси в У. и, че лицето си е тръгнало от мястото на проверката ,
оставяйки удостоверението си за регистрация.
За да приеме
за установена горната фактическа обстановка районният съд е анализирал подробно
събраните на досъдебното производство доказателства като е изложил своите
съображения за тяхното кредитиране. Правилно и обосновано е прието, че всички
събрани писмени и гласни доказателства са непротиворечиви, последователни и
логични. В тази насока съдът приема като неоснователен довода във въззивната
жалба за неизясняване на фактическата обстановка относно обстоятелството дали
процесния регистрационен талон е иззет от контролните органи в Република У. или
е оставен от обвиняемия. Това обстоятелство е ирелевантно за предмета на
доказване, тъй като е безспорно установено, че декларираното от обвиняемия
обстоятелство, че е изгубил талона е невярно.
При правилно
установена фактическа обстановка районният съд е направил и обосновани правни
изводи като е приел, че обвиняемият Ю.Ю. с деянието си е осъществил както от
обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.313 ал.1 от НК, тъй като на ******. в гр.*****, пред ******в сектор **********Ямбол- ****************Г.Д.
е потвърдил неистина в писмена декларация рег.№ ********/******.по чл.141, ал.2
от ЗДвП, която по силата на закон се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че свидетелството за регистрация на МПС, част //, с рег.№ *******от
********.на л.а."********" с рег.№ ********, е изгубено, като същото
е било отнето от контролните органи на територията на Република У.
Деянието е
осъществено от обективна страна, тъй като по делото е безспорно установено, че
на инкриминираната дата Ю. е потвърдил невярно обстоятелство в писмена
декларация, а именно че е изгубил процесното свидетелство за регистрация на
МПС. В последствие е било установено, че това
твърдяно обстоятелство е неистинско, тъй като свидетелството за регистрация е било изпратено
от Областния отдел на К., У. с писмо № **********от **********.на МВР с
уточнение, че същото е било предадено от водача на л.а. с рег.№ ******** при
проверка за плащане на пътни такси в У.
и, че лицето си е тръгнало от мястото на проверката , оставяйки удостоверението
си за регистрация. Това обстоятелство се установява и от показанията на св.Б..
Т.е.декларирането, че свидетелството е изгубено е неистинско, неистинско е
отбелязаното уточнение от обвиняемия, че е възможно да е оставил свидетелството
на граничен пункт при пътуването от Г. за България. Налице е и втория елемент
от обективния състав на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като
процесната декларация се изисква по силата на закон- чл.141, ал.2 от ЗДП.
Деянието е
осъществено и от субективна страна , тъй като обвиняемият е съзнавал
обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
Относно вида
и размера на наложеното наказание:
Извършеното от обвиняемия
престъпление е умишлено, за същото законодателя е предвидил наказание лишаване
от свобода до 3 години или глоба от 100 до 300лева, обвиняемия е неосъждан и от
деянието не са настъпили имуществени вреди, поради което правилно районният съд
е приел, че са налице всички материално правни предпоставки за приложението на
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК. При
определяне размера на административното наказание глоба са отчетени наличните
смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, поради което наложеното
административно наказание глоба в размер на 2000лева е справедливо. Съдът не
споделя доводите във въззивнатга жалба за явна несправедливост на наложеното
наказание, тъй като същото е определено при превес на смегчаващите вината
обстоятелства към минимума. Искането за намаляване размера на глобата в
законовия й минимум от 1000лв. е неоснователно, тъй като с наказание в този
размер не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция на
закона и същото би било проява на необоснована снизходителност.
По изложените го- горе съображения, обжалваното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/ 5.02.2020г.постановено по анд № 25/2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:1. 2.