№ 97
гр. Враца, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело №
20241400900019 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Постъпила е искова молба от И. И. Т., с ЕГН **********, от *** срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***.
Ищцата твърди, че на 16.12.2022 г. на път II -15 км. 6 + 800, по посока от гр. Оряхово
към гр. Враца неизвестен автомобил се е движил в полагащата му се крайна дясна лента на
платното за движение със скорост от около 47 км/ч, с включени къси светлини, осигуряващи
му видимост напред, при ограничена видимост от гъста мъгла в границите до около 35 м. С
предна челна част в областта на левия рог на облицовката на предната броня удря бастуна
на пресичащата ищца - пешеходката И. Т., след което продължава движението си без да
спира и с това си поведение реализира ПТП. В пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП И. Т., в качеството си на пешеходец, получава телесни повреди. Видно от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.01.2023 г. по описа на ОД на МВР
Враца, сектор „Пътна полиция", с който е констатирано настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие, отговорността за последното е на неустановеният водач на
неизвестно МПС, напуснал мястото на ПТП. Относно инцидента има образувано ДП №
1350/2022 г. по описа на РУ Враца и пр.пр. № 9065/2022 г. по описа на РП Враца,
наказателното производство по което е спряно, а делото изпратено на РУ Враца за
продължаване на издирването на извършителя на деянието, неизвестният водач. Процесното
ППС е напуснало местопроизшествието и не е било установено (не индентифицирано
моторно превозно средство), предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ, което обуславя и
1
отговорността на Гаранционен фонд на осн. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. В качеството си на
пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, ищцата доколкото процесното ППС е
причинило на същата телесни увреждания и напуснало местопроизшествието и не е било
установено (не индентифицирано моторно превозно средство), има право по смисъла на чл.
478, ал. 1 от КЗ да предяви писмена молба /уведомление/, основание на чл. 557, ал. 1, т. 1 от
КЗ пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания по повод настъпило ПТП на 16.12.2022 г. и причинените
с него телесни увреждания, болки, психическо страдание, емоционално неудобство. На
основание чл. 380, ал. 1 КЗ, ищцата депозирала писмена претенция до Гаранционен фонд, с
вх. № 24-01-238/08.06.2023 г., във връзка с която била образувана щета № 23210101, при
ответника. Въпреки представянето от ищцата на необходимия набор от документи по
смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, получила отговор с писмо с изх. № 24-01-248/13.06.2023 г. от
ответника, с което била уведомена, че следва да представи допълнително множество
документи по образуваното досъдебно производство, както и удостоверение за банкова
сметка. Със своето писмо ответникът указвал на ищцата на първо място да приложи
документи, с които същата не разполага към онзи момент, а на второ място посочвал като
абсолютна предпоставка за решаване и изплащане на обезщетение, необходимостта от
документи, които не са абсолютна предпоставка, съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 3 т. 1 от КЗ, застрахователят не можел да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Констативният
протокол за ПТП с пострадали лица свидетелствал за настъпването на процесното
произшествие. Последният бил надлежно съставен от компетентен държавен орган,
съдържал всички необходими реквизити и бил подписан от длъжностно лице. Налице били
всички основания да се счита, че контролният орган е спазил стриктно служебните си
задължения и процедурата по изготвянето на протокола, като проверил надлежно всички
факти, констатирани в него. В този смисъл по своята правна природа констативният
протокол за ПТП с пострадали лица съставлявал официален свидетелстващ документ и
съгласно чл. 179 от ГПК протоколът имал обвързваща съда, респ. ответника, материална
доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на
длъжностното лице, а именно - механизмът на процесното ПТП. Получили и второ писмо с
изх. № 24-01-248/30.08.2023 г., с което ответника отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, именно поради причината, че предходно изисканите документи по
образуваното досъдебно производство не са представени, въпреки че последните не са
необходими за определянето на основателността на претенцията и размера на
застрахователното обезщетение. Непредставянето на банкова сметка от страна на ищцата,
имало за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако бъде
постановен основателен отказ, като ответникът не дължал законна лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение /чл. 380, ал.3 КЗ вр. чл. 409 КЗ/. Такава лихва би се
дължала, както е и в настоящата хипотеза, когато неоснователно са изискани допълнителни
2
документи, различни от тези в чл. 498, ал. 3 КЗ. С оглед изложените съображения,
ответникът в разрез с приложимия закон отказвал да разгледа претенцията по същество и да
определи обезщетение на увреденото лице, поради което ответното дружество, дължало
законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 КЗ върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 08.06.2023 г.
до окончателното й изплащане. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
последиците от него И. Т. търпяла имуществени и неимуществени вреди. Непосредствено
след процесното произшествие, Т. по спешност била приета в ЦСМП - Враца, а
впоследствие била приета за лечение в МБАЛ „Христо Ботев" АД Враца. Видно от Епикриза
ИЗ № 14644, Т. постъпва в лечебното заведение, в ортопедо-травматологичното отделение
на 16.12.2022 г., в задоволително общо състояние, с деформирана дясна длан, с открита рана
на трета метакарпална кост с кръвонасядане и фрактура. Изпитва спонтанна и палпаторна
болка в областта на дясната лакътна става и прокс. част на предмишница с хематом. с
ограничени по обем движения, намален силов захват. Поставена й е окончателна диагноза
счупване на друга метакарпална кост, открито. Извършени са й множество изследвания, част
от които: рентгенография на лакетна става, рентгенография на длан и пръсти,
рентгенография на бял дроб. Резултатите от така проведените изследвания установяват
наличие на фрактура на трета метакарпална кост на дясна ръка, открито; линеарна негативна
сянка в дистална част на раменната кост - суспектна за фрактура. Вследствие от това Т.
изпитва силни болки в областта на десния лакът, дясната длан и невъзможност за движение
в областта на дясната лакътна става и проксималената част на дясната предмишница.
Поради изброените телесни увреждания Т. претърпява оперативна интервенция на
16.12.2022 г. - „под локална анестезия със Sol. Lidocaini 2% се направил дебримент на
мястото на отворената фрактура на трета метакарпална кост на дясната ръка". Дясната ръка
на Т. била имобилизирана с гипс за период от 30 дни. Т. била изписана от лечебното
заведение с подобрение, назначено й било медикаментозно лечение с аналгетик и
антибиотик. Назначени и били два контролни прегледа на 19.12.2022 г. и 29.12.2022 г..
Лечението на Т. продължило в домашни условия, съобразно предписанията на лекуващите я
лекари. Предвид възрастта на Т., към датата на ПТП - 90 години, лечението и
възстановителния период преминавали по - бавно и по - трудно. С оглед имобилизацията на
дясната ръка, продължила 30 дни, а впоследствие необходими процедури по постепенното й
раздвижване, И. Т. изпитвала силни затруднения в извършването на ежедневните си
потребности и дейности като обличане, събличане, къпане, хранене, тъй като за
продължителен период от време не могла да използва активната си дясна ръка. Това
обстоятелство се отразявало изключително негативно върху емоционалното състояние на Т..
Тя се чувствала изплашена, притеснена, непълноценна, изнервена, стресирана. Всичко това
оставяло траен отпечатък върху живота на Т.. Във връзка с претърпените телесни
увреждания пострадалата търпяла, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за
един неопределен период от време, същата дълго време се нуждаела от чужда помощ и от
медикаменти. От посочените увреди и операция щели да останат големи белези по тялото на
пострадалата със загрозяващ характер. Налице били интензивни болки и страдания. И. Т. е
3
изпитвала затруднения и неудобства за един продължителен период от време, предвид
характера на претърпените увреждания. И. Т. претърпява изключително тежка катастрофа.
Този ден променя живота й в отрицателна посока. Преди процесното произшествие била
изключително дейна, щастлива и позитивна личност. В момента все още се чувствала много
тъжна и уплашена, дълго време след процесното произшествие преминавала през чести
депресивни състояния, състояния на несигурност в бъдещето относно това дали ще може да
възстанови предишното си здравословно състояние и дали ще има възможност отново да
води нормален живот и да има спокойни старини. Претърпените телесни увреди поставяли Т.
в изключително неравностойно и непълноценно състояние на човешко съществуване, като
на свой ред обуславяли разстройство на здравето, както физическо, така и психическо
такова. Преди инцидента пострадалата била изключително жизнена, добронамерена,
отзивчива, инициативна, изпълнена с желание да живее, ценена от всички - близки,
семейство и приятели, била усмихната, весела жена. С оглед характера на претърпените
увреждания, Т. дълго време нямала възможност самостоятелно да се грижи за себе си, да се
самообслужва и да извършва ежедневните си дейности, поради което за нея се грижили
близките й, които извършвали цялостното обслужване според нуждите на ищцата. След
катастрофата те били плътно до нея, от престоя й в болницата, както и след това за
следболничното й домашно лечение. Придружавали я навсякъде. Този факт се отразявал
негативно на самочувствието на Т., която преставала да се чувства като пълноценен човек, а
напротив - чувствала се потисната, безполезна, неравностойна, чувствала, че е в тежест на
близките си, поради което и изпадала в депресивни състояния. Към настоящия момент Т.
претърпяла една тежка оперативна интервенция и множество други манипулации, прегледи
и консултации със специалисти с оглед възстановяване на фрактурите и провеждане на
рехабилитационни процедури. Поради всичко гореизложено за дълъг период от време била
много уплашена и в тежка депресия. Като заключение, ищцата споделяла, че от инцидента
насам се чувства като затворник в дома си. Трудно се спрявяла с ежедневните домакински
задължения, всичко много й тежало. Не можела да прави нищо от нещата, които обича и се
чувствала напълно безсилна. Т. чувствала живота си преобърнат наопаки. Само при мисълта
за случилото се изтръпвала, изпитвала силен страх и негативни емоции, когато види кола
или чуе, че някой нейн близък се вози в кола. И. се чувствала потисната, притеснена, тъжна
и обезверена. Дълго време имала сериозни проблеми със съня - сънувала кошмари, будела се
често и поради това пълноценният й сън за едно денонощие не надвишавал повече от 2 часа.
Изпитвала страхове относно бъдещето - не знаела дали ще може да възстанови предишното
си здравословно състояние и да се върне към обичайния си начин на живот. Т. употребила
множество медикаменти от датата на ПТП до настоящия момент, видно от изписани
медикаменти с рецепти и от касови бонове за закупуване на предписаното лечение, в
медицинската й документация. И. всеки ден от ПТП насам се питала как ще продължи
живота си. Предвид възрастта на Т., която към датата на ПТП е на 90 години, лечението и
възстановителния период преминавали по - бавно и по - трудно. И. била кротка и добра,
дейна, винаги се притичвала на помощ, когато някой я помолел и никога не отказвала. Имала
много приятели и познати, с които се срещала в свободното си време, липсата на което в
4
момента много й тежало. След ПТП И. се затворила в себе си, изпитвала силни болки и се
притеснявала, дали някога ще може да възстанови предишното си здравословно състояние. В
заключение, така претърпените увреждания щели да оставят силен негативен отпечатък
върху бъдещия живот на Т.. В този смисъл претърпяната телесна увреда и остатъчни
негативни здравословни последици, поставяли ищцата, в изключително неравностойно и
непълноценно състояние на човешко съществуване, като на свой ред обуславяли
разстройство на здравето, психическо и физическо такова. В обобщение настъпилото
събитие имало за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на Т., като
налице бил особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен
отпечатък върху нейната психика. Предвид гореизложеното, ищцата намира, че
обезщетението, дължащо се от Гаранционен Фонд, за компенсиране на неимуществените
вреди, които претърпяла, търпи и ще продължава да търпи, във връзка претърпяната
катастрофа на 16.12.2022 г., възлизало на 40 000,00 лева. Този размер представлявал
справедливият такъв за обезщетението, което й се дължи, съгласно закона, за търпените от
нея неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение следвало да
се вземе предвид и нарастващата инфлация в страната. С оглед всичко гореизложено,
ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати
сумата 40 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
във връзка с настъпилото ПТП и законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл.
429, ал. 3 КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 08.06.2023 г.
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника Гаранционен фонд е подал писмен отговор. Ответника заявява, че оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва изцяло исковите претенции - по основание и по
размер, като прекомерно завишени и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Липсвали доказателства, установяващи механизма, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в
него. При условията на евентуалност оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм.
Въпреки че е официален документ, констативният протокол, в частта относно механизма,
обстоятелствата и причините за ПТП нямал качеството на свидетелстващ официален
документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализирал удостоверително изявление
на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради
това същия нямал и материална доказателствена сила. В протокола не бил описан
механизъм и причини за настъпване на ПТП. Така съставен документът не можел
категорично да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има посочения
от ищеца водач. Съгласно трайно утвърдената практика на ВКС, протоколът за ПТП бил
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползвал с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът имал доказателствена сила само
относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
5
съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носел тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следвало да ангажира
и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава. Протоколът притежавал единствено формална доказателствена сила,
която би обвързала съда и той да приеме, че автор на протокола е лицето, сочено за негов
съставител. Не били представени доказателства с оглед установяване на виновното
противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало
процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалите. Оспорва
твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че в процесния случай не
са налице основания за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд поради наличие
на случайно събитие по отношение на твърдения водач на МПС, тъй като И. И. Т. пресякла
внезапно коридора му на движение, без да е изпълнила изискванията на ЗДВП, се е явявала
непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от
страна на водача на л.а./т.а. Пешеходката предприела пресичане на пътното платно при
условията на силно намалена/ограничена видимост, в нарушение на чл. 114 от ЗДвП. В тази
връзка смята, че съобразно постановките, дадени в т. 5, б. "б" от Тълкувателно решение №
106/1982 г. на ОСНК на ВС, водачът на моторно превозно средство не носи наказателна
отговорност, когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде
увредено лицето, което е създало опасността. В тази връзка било и посоченото в т. 5 на
Тълкувателно решение № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, където изрично било посочено, че
когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта,
но не могъл и не бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на
общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане. Счита, че не са налице доказателства за водача на МПС, да е
реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено
произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищеца. Не спори, че при
деликтната отговорност, вината се презюмира, но при условията на евентуалност оспорва,
че в случая неговото поведение е противоправно. При условията на евентуалност, счита, че
вина за процесното ПТП има и И. И. Т., която, пресичайки коридора на движение на л.а. се е
движела неправилно по пътното платно. В случай, на приемане, че вина за процесното ПТП
няма И. И. Т., прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която се е
движела неправилно по пътното платно и е предприела пресичане на неопределено за целта
място, както и не е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение
на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. И. И. Т. имала възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако не предприела пресичането на пътното платно в момент и по
начин, в който било невъзможно да премине безопасно; предприела пресичането на пътното
платно при силно ограничена видимост, на необезопасено и необозначено място, на място,
на което е забранено пресичането на пешеходци, без да се огледа и да съобрази действията
си с интензитета на движението, с разстоянието и посоката на движението на превозните
6
средства. Ако И. И. Т. не била предприела подобно пресичане удар нямало да настъпи.
Предприетото движение от страна на пострадалата по платното за движение не било
безопасно по начин, място и време. Пешеходецът имал установени в закона задължения. В
случай, че не се изследва наличието на виновно поведение от страна на И. И. Т., от значение
била причинно следствената връзка на личното й поведение с настъпването на вредоносния
резултат. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че И. И. Т. търпи болки и страдания.
Посоченото в исковата молба било твърде общо и без конкретика. Не били представени
никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществувало основание в закона,
въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди.
При непозволеното увреждане вредата не се предполагала, а подлежала на пълно и главно
доказване от тази страна, която претендира обезщетение. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са
причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито по
отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер. Оспорва
твърдението на И. И. Т., че същата страда от психологически проблеми, има дискомфорт в
ежедневието си, има тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Твърдените
проблеми, свързани с психичното й здраве не били подкрепени с никакви писмени
доказателства до кога са продължили, дали и кога е проследявано състоянието им.
Посочените характеристики на емоционалното състояние на И. И. Т. били твърде общи и
без конкретика. Ищцовата страна не предоставяла никакви писмени доказателства в защита
на твърдените тежки увреждания на психиката си. Оспорва размерите на предявените искове
за неимуществени вреди, като счита същите за прекомерно и неоснователно завишени
съобразно претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в
страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с
практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки
случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. В
случай, че ищеца докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на
виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива от Гаранционен фонд, то
видът и интензитетът им в никакъв случай не можели да имат за паричен еквивалент на
стойност претендирания от ищците размер. В предявените размери исковете били
прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в
страната икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на ищцата и
трайната съдебна практика за процесната 2022 година на ПТП. Счита, че обезщетението
трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, който деморализира и
ненужно обогатява ищците и който смущава общественото нравствено чувство.
Гаранционен фонд, вече бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната
претенция № 23210101/08.06.2023г., уведомили ищцата, че следва да представи
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557,
ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не били представени в ГФ по
щетата, а и по делото. Не били налице основания за ангажиране отговорността на ГФ, тъй
7
като процесното пътнотранспортно произшествие настъпило при преимуществен принос от
страна на И. И. Т.. Налице било самоувреждане, тъй като приносът на пострадалия за
настъпване на вредите, надвишавал 50%. Преимущественият принос на пострадалия за
настъпване на произшествието, респ. вредата - изключвал изобщо отговорността на водача
на процесното МПС, а оттам на ГФ. При условията на евентуалност, в случай на приемане,
че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът на процесното
МПС, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която се движела неправилно по пътното платно и предприела пресичане на
неопределено за целта място, както и не се съобразила с приближаващите се пътни превозни
средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. И. И. Т. допринесла
значително за настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването на вредата изисквало
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Достатъчно било с поведението си пострадалият обективно да
способства за настъпване на този резултат или за увеличаване на обема на вредоносните
последици. Принос за настъпване на вредата бил налице и когато пострадалият не е
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане. Съпричиняването обичайно се свързвало с извършването на нарушение, без да е
нужно същото да е виновно, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на
вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Поведението на И. И. Т.
следвало да се определи като рисково според дефиницията, че на „всяко съзнателно или
несъзнателно контролирано поведение с възприемана несигурност относно неговия резултат
и/или относно възможните ползи или разходи за физическото, икономическото или
психологическото благосъстояние на себе си или на околните"; рисковото поведение е
социално неприемливо волево поведение с отрицателен резултат, при което не са взети
предпазни мерки. Съгласно приложените доказателства от ищеца можело да бъде направен
обоснован извод, че пострадалата действително предприела пресичане на необозначено за
целта място и внезапно пресякла коридора на движение на процесното ПТП. Оспорва по
основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид
акцесорния й характер. Неоснователността на главните искове водела и до неоснователност
на исковете за присъждане на законна лихва. Претенциите пред Фонда били отправени на
08.06.2023 г.. Фондът не бил деликвент, не бил застраховател и не изплащал обезщетения по
силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение при наличието на
законоустановените предпоставки и при спазване на определената в Кодекса за застраховане
процедура, поради което на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, задължението за лихва възниквало
след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Фондът се
произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Съгласно посоченото в исковата молба и
от молбата до ГФ, както и от писмата до ищеца, не били представени необходимите
документи, за да може да бъде определено обезщетение. От всичко гореизложено следвало
да се направи извод, че ГФ бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по
предявените претенции. Фондът уведомил ищцата, че следва да представи необходимите
доказателства, от които да е установено основанието за определяне на обезщетение, които не
8
били представени, а напротив заведена била искова претенция. Ищцата имала възможност
да предяви нова претенция с приложени необходимите документи, след което УС на ГФ
отново да разгледа претенциите и да вземе решение, но не го е направил. Фондът бил
учреден по силата на закон и бил юридическо лице със специална цел-гарантиране
изплащането на застрахователни обезщетения в определените със закон случаи и поради
тази цел разполагал с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение при
осъществяване на посочения и най-подходящ способ, но не и да заплаща напълно ненужно
голям размер на законната лихва. Оспорва началния момент на законната лихва и моли,
Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда -
19.02.2024 г., а в случай на евентуалност от 30.08.2023 г. - датата на постановения от ГФ
отказ. Моли, за отхвърляне предявените искове и за присъждане на Гаранционен фонд
всички сторени в хода на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско
възнаграждение. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.
В двуседмичен срок от връчване на препис от отговора с доказателствата, ищеца е
подал допълнителна искова молба, с която по подробно изложени в същата съображения
поддържа доводите си изложени в първоначалната молба и оспорва възраженията на
ответника.
В двуседмичен срок от връчване на препис от допълнителната искова молба с
доказателствата, ответника е подал допълнителен отговор, с който поддържа доводите в
първоначалния си отговор, като оспорва допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищцата, в докладвана молба поддържа предявения иск, по
съображенията в исковата молба и допълнителната такава. В писмена защита излага
съображения за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора си по съображенията в отговора и допълнителния такъв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.01.2023 г., че
е посетено ПТП от от мл. автоконтрольор Д. С. Д. и мл. автоконтрольор П. П. А. дежурни
ПТП от сектор ПП при ОДМВР - Враца, настъпило на 16.12.2022 г. около 07,00 ч. на път II-
15 в района на км. 6+800. ПТП настъпило между: Участник 1 - неизвестно МПС, с
неустановен водач, напуснал мястото на ПТП и Участник 2 – пешеходец – ищцата И. И. Т..
Пострадала от ПТП е ищцата, която е транспортирана от екип на ЦСМП-Враца получила
фрактура на III-та метакарпална кост на дясна ръка, настанена в Ортопедично отделение на
МБАЛ „Христо Ботев" Враца, без опасност за живота. Обстоятелствата и причините за ПТП,
са в процес на изясняване, като е образувано ДП № 1350/16.12.2022 г. по описа на РУ-Враца.
Установява се от постановление за спиране на наказателното производство на
прокурор от РП – Враца от 29.08.2023 г., че с посоченото постановление е спряно
наказателното производство по пр. пр. № 9065/2022 г. по описа на ВРП, ДП № 1350/2022 г.
9
по описа на РУ - Враца, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 3, б."б" от НК, водено за
деяние извършено на 16.12.2022 г., около 07,00 ч. на път II-15 в района на м."Деривол",
Врачанските лозя, от неизвестно лице управлявайки моторно превозно средство с
неустановена марка и модел, което блъснало преминаващата през пътното платно пешеходка
И. И. Т., вследствие на което й причинило средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник. От проведените оперативно-
издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия, извършителя на деянието
не е разкрит, поради което е прието, че воденото наказателно производство следва да бъде
спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК.
Установява се от извънсъдебна претенция на осн. чл. 380, ал. 1 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1
КЗ, с входящ номер на ответника 24-01-248/08.06.2023 г., писмо от ответника до ищцата, че
същата е заявила извънсъдебна претенция за сумите предмет на делото пред ответника, но
същият с писмо от 13.06.2023 г. е поискал представяне на допълнителни доказателства и
посочване на банкова сметка.
Установява се от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно -
медицинска и съдебна автотехническа експертиза, и от изслушването на същите в съдебно
заседание, съвкупно преценено с приложените документи, следните обстоятелства:
Причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са действия на водача на
неизвестното МПС с органите за управление, довели до закъсняла реакция на аварийно
спиране при възникване на опасността - пешеходка на платното за движение, с което сам е
поставил себе си и пешеходката в невъзможност да предотвратят настъпването на
процесното ПТП. Анализът на данните от протокола за оглед на местопроизшествието и
фотоалбума към него, извършените изчисления обуславят от техническа гледна точка
следния механизъм на произшествието: ПТП-то е станало на платното за движение на път
II-15 на км 6+800 преди разклона за с. Чирен до автобусна спирка в посока Враца - Оряхово
при следната пътнотранспортна обстановка: на 16.12.2022 г. около 07,30 часа в тъмната част
на денонощието при ограничена видимост от гъста мъгла, на двупосочно движение, на прав
участък с надлъжен наклон от 1%, на платно за движение с обща ширина 14,70 метра, което
се състои от две еднопосочни платна, разделени едно от друго от двойна непрекъсната
линия и всяко от тях разделено с единична прекъсната линия в две ленти. В дясната лента на
платното за движение на път II-15 се е движило неизвестно МПС (лек автомобил) в посока
Оряхово - Враца със скорост около 47 км/ч. Движило се с включени къси светлини на
фаровете, осигуряващи му видимост пред автомобила на разстояние около 35 метра, в която
зона водачът му е могъл да възприеме другите участници в движението в рамките на
осветена от фаровете му зона. В същото време пешеходката И. И. Т. на 90 години от гр.
Враца с бастун в дясната ръка е предприела пресичане на платното за движение от ляво на
дясно в посоката на движението на неизвестното МПС, към автобусната спирка с бърз ход
със скорост на движение около 4,1 км/ч. В определен момент, в който неизвестното МПС се
намирало на около 35 метра от мястото на удара, водачът му е имал техническа възможност,
осигурена му от светлините на фаровете, включени на къси светлини да види и възприеме
10
навлизането на пешеходката в коридора на движението - дясното платно за движение.
Поради закъсняла реакция на аварийно спиране, достигайки мястото на удара с предната
дясна ъглова част на предната броня е блъснал бастуна на пешеходката, при което е
повдигнат дясната ръка на пешеходката на горе и достигайки до лявото странично огледало
за задно виждане я блъснал в областта между китката и лакътя. След удара с неизвестното
МПС пешеходката е запазила равновесието си и се придвижила самостоятелно до
автобусната спирка, а автомобилът не е спрял и бързо е напуснал местопроизшествието. В
резултат на станалото ПТП пешеходка И. И. Т. от гр. Враца е получила описаните в
медицинските документи наранявания, а именно: Открито счупване на трета предкиткова
кост на дясна ръка и контузия на десен лакът и предмишница. Счупването на трета
предкиткова кост е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на горен десен
крайник, а останалите увреждания болка и страдание. Не са налице остатъчни последици и
усложнения при ищцата. Ищцата е претърпяла оперативна интервенция - дебридмант
(опресняване на ръбовете на раната), шев и гипсова имобилизация, което е било
наложително имайки предвид вида на травмата. Продължителността на оперативната
интервенция е била 30 минути, като последователността на манипулациите е отразена в
медицинската документация и сложността на операцията е малка. На ищцата е била
поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни. Няма данни да е провеждано
рехабилитационно и физиотерапевтично лечение от ищцата след приключване на
оздравителния период. Имало е налична рана в областта на дясна длан, като размера не е
отразен в медицинската документация. Налице е минимален белег в областта на дясна ръка
по тръбната повърхност, който е с размер 2 мм., като същия е дефинитивен. Оздравителния
период на посоченото счупване е около 1,5-2 месеца и същото подлежи на пълно
възстановяване, както и мекотъканните увреждания в лакътната област. Анализът на
данните в делото показват, че при станалото ПТП на 16.12.2022 г. около 07,30 часа на път II-
15 (Враца - Оряхово) на км 6+800 преди разклона за с. Чирен до автобусна спирка в посока
Враца участници са били двама, а именно: лек автомобил с неустановена марка, модел и рег.
№, тъмен на цвят, който се е движел в дясното платно за движение на път II-15 в посока от
Оряхово към Враца и пешеходката И. И. Т. от гр. Враца, която е пресичала път II-15 от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на автомобила с насоченост към автобусната спирка.
При огледа на ПТП-то от разследващия полицай не са установени спирачни следи от гумите
на неизвестния лек автомобил, който не е спрял след ПТП и е напуснал
местопроизшествието. Скоростта на движение на неизвестното МПС преди и в момента на
удара с пешеходката е била около 47 км/ч. Скоростта на движение на пешеходката преди и в
момента на удара с неизвестното МПС е била около 4,1 км/ч при бърз ход. Произшествието е
протекло в тъмната част от денонощието на 16.12.2022 г. около 07,30 часа на път II-15
(Враца - Оряхово) на км 6+800 преди разклона за с. Чирен до автобусна спирка в посока от
гр. Враца към гр. Оряхово при облачно време, гъста мъгла и намалена видимост.
Организацията на движението в района на станалото ПТП е двупосочна. Платното за
движение, където е станало ПТП е прав хоризонтален участък с надлъжен наклон 1% на
спускане в посока от гр. Враца към гр. Оряхово. Платното за движение е с обща ширина
11
14,70 метра, разделено с двойна разделителна линия М2 в две платна: дясно - посока към
Оряхово с ширина 7,40 метра и ляво - посока Враца - 7,30 метра, като всяко едно от тях е
разделено с единична прекъсната линия М3 в две ленти. От дясно на платното за движение
по посока към Оряхово от линията на ОР започва отбивка, която в най - широката си част е с
ширина 11,70 метра. От лявата страна на платното за движение по посока към Оряхово има
банкет с ширина 90 см. Пред автобусната спирка има поставен пътен знак Д24 Автобусна
спирка. В района на станалото ПТП не е имало препятствия, ограничаващи видимостта от
значение за ПТП-то, както за пешеходеца, така и за водачите на МПС. Предната част на
неизвестното МПС в момента, когато И. И. Т. навлиза в дясното платното за движение на
път II-15 в посока гр. Враца се е намирала от мястото на удара на разстояние около 38 метра.
Пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо за пешеходката, ако е спряла на
двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна за движение и е изчакала
неизвестното МПС да премине преди нея. Водачът на неустановения автомобил е имал
техническа възможност да предотврати удара с пешеходката в конкретната пътна обстановка
при своевременно реагиране на аварийно спиране. Водачът на неизвестното МПС е имал
възможност за първи път да възприеме пешеходката, като опасност в момента, който я
осветил с фаровете на автомобила и се намирал на разстояние около 35 метра от мястото на
удара с пострадалата пешеходката. В делото няма обективни данни за внезапно навлизане на
пешеходката на платното за движение по време на станалото ПТП. Ударът на тялото на И.
И. Т. с неизвестното МПС е бил с десния горен крайник в областта между китката и лакътя.
Ударът на неизвестното МПС с тялото на И. И. Т. е бил с лявото странично огледало за задно
виждане на автомобила. Дължината на опасната зона за спиране на неизвестното МПС при
движението му с определената скорост от 47 км/ч в условията на произшествието е била
около 33 метра. Когато пешеходката е навлязла от лявата в дясната част на платното за
движение, разделено с двойна непрекъсната линия М2, предната част на неизвестното МПС
намирала от мястото на удара на разстояние около 37,63 метра. В този момент пешеходката
се е намирала на около 3,3 метра от мястото на удара и водачът на неизвестното МПС не е
имал техническа възможност да я види и възприеме като опасност, тъй като не е била
осветена от фаровете на автомобила. Отстоянието на пешеходката от мястото на удара в
момента, в който е станала видима за водача на неизвестното МПС е било около 3 метра.
Водачът на неизвестното МПС в условията на произшествието е имал техническа
възможност да предотврати ПТП-то с аварийно спиране при своевременно реагиране на
опасността. Пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо за пешеходката, ако е
спряла на двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна за движение и е изчакала
неизвестното МПС да премине преди нея. В делото няма данни, от които да се направи
извода, че е имало внезапна промяна на траекторията и скоростта на движение на И. И. Т. по
време на станалото произшествие. Ако И. И. Т. е изчакала преминаването на процесното
неизвестно МПС не би настъпил удар между тях. Посочените увреждания отговарят да
бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, като същите могат да бъдат
приети за характерни, т.е. в своята съвкупност да бъдат получени при ПТП - блъскане от
екстериорна част на лекия автомобил (странично огледало). Посочените увреждания е
12
възможно да бъдат получени при падане от собствен ръст, но тогава щеше да има и други
такива в областта на главата или тазобедрената област имайки предвид напредналата възраст
на пострадалата, а за изпускане на тъп предмет върху съответна част от тялото няма данни.
Възможно е уврежданията да бъдат получени и при битов инцидент, но няма данни за такъв
към момента на първичния преглед на пострадалата. И. Т. е напълно възстановена от
претърпените травми. Физическото състояние на И. И. Т. към датата на експертизата е
задоволително, имайки предвид напредналата й възраст.
От показанията на свидетеля Людмил Томов, син на ищцата, преценени по реда на чл.
172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост
на свидетеля, се установява следното: свидетеля заявява, че му е известно ПТП, при което
пострадала майка му – И.; обадили му се от болницата и така разбрал за станалото; случило
се преди Коледа 2022 г. на "Деривол", на разклона за Чирен; видял майка си за първи път
след ПТП-то в болницата, била уплашена и с болки; от уплаха дори не можела да говори,
била изтръпнала; била й счупена дясната ръка, която я гипсирали в болницата, други
счупвания нямала, освен дясната ръка; имала натъртване на десния крак, но нямало
счупване; лечението й било гипсиране на ръката; в болницата я гипсирали и същия ден
свидетеля си я прибрал; ищцата била много уплашена, първо я закарали в Бърза помощ, след
това в Ортопедията, за снимки и за да я гипсират; ищцата не можела да се храни, тъй като й
била счупена дясната ръка; трябвало да й дават твърдо ядене, за да не е за лъжица, защото
сама не можела да се храни; помагали й в обслужването - за къпане, за тоалетна; сестра й
идвала, когато трябва да се къпе; около два месеца тя не можела сама да се обслужва, дори и
след като свалили гипса пак й било трудно сама да се оправя; били й отрязали десния ръкав,
за да може да се облича, а било зимата и било студено; след изписване от болницата
свидетеля и сестра му помагали в грижите за ищцата; съседката Румяна също помагала;
друга помощ нямало; всеки ден, за около два месеца, слагали превръзки - компреси, с оцет
на китката на ищцата, защото отичала; през двумесечния период не можела да си движи
ръката; ищцата била стресирана от случилото се, но свидетеля не забелязал емоционални
промени у нея; понастоящем физически и емоционално, за годините си ищцата била добре.
От показанията на свидетеля Х. П., се установява следното: свидетеля заявява, че
познава И. Т., като съсед, на имота, в местността "Мало краище", от около 40 години; в
много добри отношения са, ищцата е мила, човечна жена, кротка; знае за станало ПТП с И.;
още в деня на произшествието синът й Людмил му се обадил от болницата, ако има
необходимост да отиде да му помогне да я приберат; ПТП – то било през декември 2022 г.,
преди Коледа, преди празниците; след ПТП-то видял И. в деня, в който я прибрал синът й в
болницата; помагал й със сина й да слезе от колата; ищцата била с гипсирана ръка и не била
адекватна, силно стресирана, много уплашена, дори равновесие не можела да пази; трябвало
двамата със сина й да й помагат; тя била с гипсирана дясна ръка; след това, ходили на
профилактични прегледи в болницата; синът й редовно я карал на прегледи, но свидетеля не
знае дали е ходила на физиотерапия; тя се оплаквала от болки в ръката, понякога била
неконтактна от това преживяване; още не го била преживяла; и в момента също губела
13
равновесие, дори наскоро била паднала, синът й я бил оставил за малко и тя изгубила
равновесие и паднала; след изписването й от болницата ищцата била при сина си, тя не
можела сама да се обслужва, съпругата на свидетеля ходела да я изкъпе и да помага в това
отношение, защото тя не била в състояние; синът й готвел, перял, вършел всичко; дори и
към момента я обслужвал; оттогава психическото състояние на ищцата не било такова,
каквото било преди; много често се налагало и сега съпругата на свидетеля да й помага в
къпането, а преди ПТП-то И. била много енергична и работоспособна; за обличане синът й
помагал, а за бельо ходела съпругата на свидетеля; синът й я хранел първоначално, защото
ищцата не можела да се храни; сега вече, ищцата се хранела сама, но доста дълъг период от
време не била в състояние да се храни сама; дясната ръка на ищцата не можела да се движи;
преди случая ищцата била за възрастта си все едно с 20 години по-млада, но сега вече не
било така; преди това живеела в нейното си лозе, била много контактна, жизнерадостна;
след смъртта на мъжа си, ищцата също идвала и стояла при Людмил две години; сега се
натрупала у ищцата страхова невроза - страх от падане, от ходене, която сигурно нямало да
изчезне; преди това ищцата била жизнерадостна, весела жена, пишела стихотворения, сега
вече не - затворила се в себе си и много рядко се отпускала на разговори; свидетеля виждал
през ден ищцата преди катастрофата, сега също синът й изнасял едно столче навън да седи,
дори й взел инвалидна количка, за да може да я изкарва навън; преди ПТП-то ищцата
ползвала бастунче, но след ПТП-то синът й я слагал в количка, все я подкрепял и
придържал.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявеният иск, с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ,
предполага установяването от ищцата на следните предпоставки: че е претърпяла
посочените в исковата молба неимуществени вреди и техния размер; причинените от
делинквентът неимуществени вреди, са настъпили вследствие на телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство); причинените от делинквентът вреди, са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното му поведение.
От събраните по делото доказателства, в частност от констативен протокол от
19.01.2023 г., от показанията на разпитаните по делото свидетели, от заключението на
вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна автотехническа
експертиза, от изслушването на същите в съдебно заседание, съвкупно преценено с
приложените документи се установяват относимите по делото обстоятелства. Установява се,
че на 16.12.2022 г., около 07,30 часа в тъмната част на денонощието при ограничена
видимост от гъста мъгла, на платното за движение на път II-15 на км 6+800 преди разклона
за с. Чирен до автобусна спирка в посока Враца – Оряхово, на двупосочно движение, на прав
участък с надлъжен наклон от 1%, на платно за движение с обща ширина 14,70 метра,
състоящо се от две еднопосочни платна, разделени едно от друго от двойна непрекъсната
линия и всяко от тях разделено с единична прекъсната линия в две ленти, е настъпило
14
процесното ПТП. В дясната лента на платното за движение на път II-15 се е движило
неизвестно МПС (лек автомобил) в посока Оряхово - Враца със скорост около 47 км/ч..
Движило се с включени къси светлини на фаровете, осигуряващи му видимост пред
автомобила на разстояние около 35 метра, в която зона водачът му е могъл да възприеме
другите участници в движението в рамките на осветена от фаровете му зона. В същото
време пешеходката И. И. Т. на 90 години от гр. Враца с бастун в дясната ръка е предприела
пресичане на платното за движение от ляво на дясно в посоката на движението на
неизвестното МПС, към автобусната спирка с бърз ход със скорост на движение около 4,1
км/ч. В определен момент, в който неизвестното МПС се намирало на около 35 метра от
мястото на удара, водачът му е имал техническа възможност, осигурена му от светлините на
фаровете, включени на къси светлини да види и възприеме навлизането на пешеходката в
коридора на движението - дясното платно за движение. Поради закъсняла реакция на
аварийно спиране, достигайки мястото на удара с предната дясна ъглова част на предната
броня на неизвестното МПС е блъснат бастуна на пешеходката, при което е повдигната
дясната ръка на пешеходката нагоре и достигайки до лявото странично огледало за задно
виждане на автомобила ищцата е блъсната в областта между китката и лакътя. След удара с
неизвестното МПС пешеходката е запазила равновесието си и се придвижила самостоятелно
до автобусната спирка, а автомобилът не е спрял и бързо е напуснал местопроизшествието.
Причина за настъпване на процесното ПТП са действия на водача на неизвестното МПС с
органите за управление, довели до закъсняла реакция на аварийно спиране при възникване
на опасността - пешеходка на платното за движение, с което сам е поставил себе си и
пешеходката в невъзможност да предотвратят настъпването на процесното ПТП.
Пряка и непосредствена последица от деянието на водача на неизвестното МПС,
движещо се в посока Оряхово - Враца, са последвалите увреждания на ищцата, описани в
медицинските документи, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението
на вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна автотехническа
експертиза, а именно: открито счупване на трета предкиткова кост на дясна ръка и контузия
на десен лакът и предмишница. Счупването на трета предкиткова кост е причинило на
ищцата трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, а останалите увреждания
болка и страдание. Не са налице остатъчни последици и усложнения при ищцата. Ищцата е
претърпяла оперативна интервенция - дебридмант (опресняване на ръбовете на раната), шев
и гипсова имобилизация, което е било наложително имайки предвид вида на травмата.
Продължителността на оперативната интервенция е била 30 минути, като
последователността на манипулациите е отразена в медицинската документация и
сложността на операцията е малка. На ищцата е била поставена гипсова имобилизация за
срок от 30 дни. Имала е и налична рана в областта на дясна длан, като размера не е отразен в
медицинската документация. Налице е минимален белег в областта на дясна ръка по
тръбната повърхност, който е с размер 2 мм., като същия е дефинитивен. Оздравителния
период на посоченото счупване е около 1,5-2 месеца и същото подлежи на пълно
възстановяване, както и мекотъканните увреждания в лакътната област.
15
Констатациите относно конкретното деяние, авторството му и механизма на същото,
следват от изводите на вещите лица по комплексната съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза, подкрепени безпротиворечиво от приложените документи и
показанията на свидетелите, поради което следва да се приеме, че именно поведението на
водача на неизвестното МПС, движещо се в посока Оряхово - Враца става причина за ПТП.
С действията си същият е причинил, описаните по – горе увреждания на ищцата, като по
този начин е нарушил не само правилата за движение по пътищата, задължаващи го да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците,
конкретно престарелите хора - чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП, като се движи със скорост
съобразена с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост, да намали
скоростта, а в случай на необходимост и да спре, когато възникне опасност за движението -
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но и общото задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди другиму, поради
което поведението му е противоправно. Вината в гражданското право, се предполага до
доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе доказателства
обосновават извод за наличието й. Възражението на Гаранционния фонд, че се касае за
случайно събитие, тъй като ищцата е представлявала непредвидимо за водача препятствие,
пресичайки внезапно коридора му за движение, е неоснователно, предвид липсата на данни
за внезапно навлизане на пешеходката на платното за движение, нещо повече от
заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза се установява обратното.
Установиха се от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно -
медицинска и съдебна автотехническа експертиза, и от изслушването на същите в съдебно
заседание, съвкупно преценено с показанията на разпитаните по делото свидетели, че
ищцата, вследствие процесното ПТП е претърпяла посочените по - горе страдания, като и
към настоящия момент въпреки настъпилото възстановяване от физическите травми,
психическото състояние на ищцата не е такова, каквото е било преди ПТП.
Установи се по делото от постановлението за спиране на наказателното производство
на прокурор от РП – Враца от 29.08.2023 г., че въпреки проведените оперативно-
издирвателни мероприятия, извършителя на процесното деяние не е разкрит, като същият не
се установи и в хода на настоящото производство, като не са налице данни за него в който и
да било от доказателствените източници, поради което следва да се приеме, че телесните
увреждания са причинени на ищцата от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство).
Установи се от извънсъдебна претенция от 08.06.2023 г. и писмо от ответника до
ищцата, че същата е заявила извънсъдебна претенция за сумите предмет на делото пред
ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установиха предпоставките за
уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
16
Не се установи нито ищцата сама да е станала причина за увреждането си, нито
съпричиняване на увреждането от страна на същата, не се доказа по никакъв начин с
поведението си същата да е допринесла за настъпването и тежестта на конкретните
увреждания предмет на обезщетяване по настоящото производство, поради което и
възражението за съпричиняване на ответника е неоснователно. Конкретно установи се от
заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза, че в района на ПТП не е имало препятствия, ограничаващи
видимостта от значение за ПТП за пешеходката, като няма данни за внезапно навлизане на
пешеходката на платното за движение по време на ПТП. В § 6, т. 55 и т. 56 от ДР на ЗДвП са
разграничени понятията "Намалена видимост", причина за която би могла да е и наличие на
мъгла и "Ограничена видимост" - наличие на препятствия, които пречат на видимостта. По
делото не се установи ищцата да е нарушила забраната да пресича платното за движение при
ограничена видимост, респективно нормата на чл. 114, т. 2 ЗДвП, а наличието на намалена
видимост, поради мъгла не обосновава нормативна забрана за пешеходците за пресичане
платното за движение. Установените от свидетелските показания и заключението на вещите
лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна автотехническа експертиза,
за района на ПТП данни обосновават извод, че за ищцата е било налице правото да пресече
на процесния път и извън определените за това места, съобразно чл. 113, ал. 2 ЗДвП,
доколкото по делото липсват данни преди ищцата да е навлязла на платното за движение, на
процесния път извън населено място, да не се е съобразила с приближаващите се пътни
превозни средства, да е удължавала ненужно пътя и времето за пресичане, да е спирала без
необходимост на платното за движение, да е преминавала през ограждения от парапети или
вериги. Липсват по делото данни пострадалата да се е движела неправилно по пътното
платно или по друг начин да е нарушила разпоредбите на чл. 107 ЗДвП и чл. 108, ал. 2 ЗДвП.
Всичко изложено налага извод за неоснователност на възражението си за съпричиняване.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за
установено настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди, посочени по -
горе. По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
определено по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобразява следното:
характера, вида и броя на причинените травми, описани по – горе при посочване на вредите,
които съдът приема за причинени на ищцата; продължителността и интензивността на
свързаните с тях болки и страдания, установени от показанията на свидетелите, единият от
които син на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други
данни по делото, предвид възможната му заинтересованост, и от заключението на вещите
лица по събраната експертиза; вида и продължителността на проведеното лечение; възрастта
на ищцата; установените преживявания на ищцата в резултат на получените увреждания и
последвалото лечение и обществено - икономическите условия към момента на настъпване
на увреждането. Предвид изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по
сходни на процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди
на ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на 40 000,00 лева.
17
По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата 40
000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това основателен и
следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху
присъдената главница, като следва да се присъди законна лихва върху главницата, така както
е поискана в исковата молба, от 08.06.2023 г. - датата на предявяване на извънсъдебната
претенция пред ответника до окончателното й изплащане. Претендираната лихва следва да
се присъди от горепосочената дата - 08.06.2023 г. - датата на предявяване на извънсъдебната
претенция пред ответника, доколкото така определения начален момент е съобразен със
съдебната практика, споделена и от настоящият състав - решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.
д. № 2273/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, определение № 1613 от
03.04.2024 г. по гр. д. № 3844 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др..
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване
критериите в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на процесуалният представител на ищеца - адвокат Н. Н. Д. сумата 4800,00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на ОС – Враца държавната
такса в размер на 1600,00 лева, от заплащането на която ищцата е освободена, както и
направените от бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на
800,00 лева.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на И. И. Т., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ,
сумата от 40 000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.12.2022 г., причинило й телесни
увреждания, заедно със законната лихва от 08.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на адвокат Н. Н. Д., сумата 4800,00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати на ОС – Враца държавната такса в размер на 1600,00 лева, от заплащането на
която ищцата е освободена, както и направените от бюджета на съда разноски за
възнаграждения на вещи лица в размер на 800,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
18
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
19