Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на тридесети ноември, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Х.
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия М.Х.
гражданско
дело № 16813 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на Т.М.Г. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата
50000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и на сумата
1500.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен хонорар
за защита от адвокат в наказателното производство, причинени в резултат на
повдигнато и обвинение за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1 и
ал. 2 НК, чл. 159г, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и 4, вр. ал. 2,
т. 6, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, чл. 159г, за което впоследствие е била призната за невиновна с
присъда постановена по НОХД № 1707/2015г. на СпНС,
влязла в сила на 19.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди считано от 19.11.2019г., а върху главницата за имуществени
вреди от датата на предявяване на иска, до окончателното им изплащане.
Твърди, че в ранните
часове на 30.07.2014г. била арестувана от служители на ДАНС и задържана под
стража за 24 часа по ЗМВР, като в следобедните часове на същата дата и било
предявено постановление за привличането и като обвиняем по четири тежки
престъпления от общ характер, а именно: престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1 и
ал. 2 НК, чл. 159г, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и 4, вр. ал. 2,
т. 6, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, чл. 159г. В началото на разследването била задържана с нареждане на П.за
72часа.
Твърди, че
наказателното производство срещу нея продължило за период от 5 години, 5 месеца
и 20 дни, на три съдебни инстанции, като още с първоинстанционното
решение била оправдана. Ответникът протестирал оправдателните присъди и с
решение на ВКС оправдателната присъда постановена по НОХД № 1707/2015г. на СпНС, влязла в сила на 19.11.2019г.
Твърди, че по време
на съдебното производство били проведени около 30 съдебни заседания, на които
трябвало да присъства лично, както и, че сторила разноски за защита от адвокат
в наказателното производство в размер на 1500.00лв.
Твърди, че по време
на наказателното преследване преживяла интензивни негативни емоции и сериозни психоемоционални проблеми – страх, че ще бъде несправедливо
осъдена и ще лежи в затвора, както и, че ще трябва да плаща глоба във висок
размер, чувство за безнадеждност и малоценност, силен стрес, започнала да
проявява безпричинна агресия и нетипична за нея раздразнителност, изпаднала в
постоянна депресия, често плачела, самоизолирала се,
върнали се спомените и от тормоза, който и бил оказван в дома за изоставени
деца, където отрасла, започнала да се плаши от затворени помещения, не можела
да спи сама, сънувала кошмари. След престоя в ареста получила тикове –
клатушкане на цялото тяло, като при аутизъм. Развила
зависимост към алкохола, като пиела всеки ден бира или вино. Страдала от
хронично безсъние и започнала да приема сънотворни, които се налагало да смесва
с алкохол за по-добър ефект.
Получила и чисто
физически последици: започнала да получава припадъци – загуба на съзнание;
кръвното и започнало да варира; получила силни хормонални нарушения – понякога
имала менструация три пъти месечно, понякога 2-3 месеца нямала; в съдебната
фаза и прилошавало и получавала паник атаки, бъбречни
кризи, позиви за повръщане; получила гастрит, болки в стомаха, разстройство на
храненето – ядяла малко или нищо и често повръщала без причина; получила
хронично главоболие и се налагало да пие силни обезболяващи – аулин, нурофен, паракофдал, седалгин нео; много
от зъбите и се развалили и се наложило да бъдат извадени.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. не оспорва, че срещу ищеца
е водено наказателно производство продължило за период от 5 години, 5 месеца и
20 дни, на три съдебни инстанции, за престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1 и
ал. 2 НК, чл. 159г, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и 4, вр. ал. 2,
т. 6, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, чл. 159г, за което впоследствие е оправдан с присъда по НОХД №
1707/2015г. на СпНС, влязла в сила на 19.11.2019г.
Възразява, че за
ищеца не са настъпили твърдените неимуществени вреди, а ако са настъпили не са
с твърденият интензитет.
По отношение
имуществените вреди не оспорва, че са реализирани твърдените разходи за защита
от адвокат, но възразява, че заплатеното възнаграждение е прекомерно.
В отношение на
евентуалност оспорва претенциите по размер.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото,
прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни
изводи:
Предмет на
разглеждане в производството са искове с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато обвинение
за престъпление, за което впоследствие е постановена оправдателна присъда.
За да се приеме, че
са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест
настъпването на твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена
последица от повдигнатото обвинение, по което лицето впоследствие е оправдано.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда в
посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО П.на Р.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че на 30.07.2014г. ищцата е била
задържана за период от 24 часа, впоследствие – 72 часа, като на същата дата и е
предявено постановление за привличането и като обвиняем по престъпления по чл.
321, ал. 2, вр. чл. 159а, ал. 3, вр.
ал. 1 и ал. 2 НК, чл. 159г, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и 4, вр. ал. 2,
т. 6, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, чл. 159г. Наказателното производство срещу ищцата е продължило за
период от 5 години, 5 месеца и 20 дни, на три съдебни инстанции и е приключило
с оправдателната присъда постановена по НОХД № 1707/2015г. на СпНС, влязла в сила на 19.11.2019г. По време на съдебното
производство са проведени около 30 съдебни заседания. В наказателното производство
ищцата е сторила разноски за защита от
адвокат в размер на 1500.00лв.
От показанията на св.
Ц.Г.С.се установява, че познава ищцата от 2006г., когато живеела в домът за
деца без родителска грижа. През 2007г. ищцата забременяла и била изхвърлена от
дома. Кръстницата и я настанила в домът за деца при Отец Иван в Нови хан. От
там я прибрала свидетелката и я настанила в домът си, защото била изложена на
психически и физически тормоз. Свидетелката имала финансова възможност и помагала
и на други деца от този дом. Т. родила детето и свидетелката и помагала, като
се опитвала да бъде неин жизнен наставник, защото тя нямала други близки хора.
Делото, в което били въвлечени през 2014г. и се отразило зле психически и
физически. Третирали я като ромка, каквато била. Оставили я без вода и храна в
коридорите цял ден. Престоя в ареста и се отразил зле. Върнали се старите
травми нанесени и в дома за деца. Тя била изнасилвано дете и какво ил не и се било случвало, но била стабилизирана, защото
много хора и помагали. Започнала работа, станала майка, вземала уроци по
български език, за да може да се изразява. В ареста получила пристъп на
клатушкане. Така я видяла свидетелката. Целият процес от пет години и
опасността ищцата и свидетелката да бъдат изпратени в затвора и да няма кой да
се грижи за детето и и се отразил доста зле. Арестували ги заедно с ищцата. Тя
пак деградирала. Започнала да пие алкохол, успокоителни, защото не можела да
спи, имала няколко бъбречни пристъпа, зъбите и силно пострадали, не можела да
изпълнява задълженията си в детската градина, където работела. Постепенно
загубила интерес към всичко и изпаднала в депресия. Ходила при психолог, но
това имало временен ефект. Била ту агресивна, ту депресивна. Имала и хормонални
проблеми, аритмия, менструацията и станала нередовна, имала бодежи в сърцето,
задушаване, кръвното и налягане варирало, имала обострен
гастрит. Имала приятели във ВМА и там ходела на прегледи. Ходела и на
зъболекар. Нямали документи за прегледите.
Прието е заключение
по КСМЕ, в части: от вещо лице уролог, от в.л. психиатър и психолог, от в.л.
невролог, вътрешни болести и кардиолог, от в.л. невролог, от в.л.
гастроентеролог.
От заключението по
КСМЕ се установява, че липсва мадицинска документация
от консултации със специалисти и резултати от специализирани изследвания,
доказваща причините за оплакванията наведени в исковата молба и момента на
възникването им. При прегледа от уролог е установено наличие на камък в десния
бъбрек с големина, която позволява да излезе спонтанно, без външна намеса, с
помощ на медикаменти, каквито са изписани при прегледа. Установява се и, че
ищцата е водела нездравословен начин на живот – с повишен прием на алкохол и нестероидни противовъзпалителни средства и, че има най
вероятно психосоматични стомашни оплаквания заради стреса, на който е била
подложена в периода от 2014г. – 2019г. Установява се и, че в резултат на
повдигнатото и поддържано обвинение ищцата е изживяла негативни емоции на
изненада, неизвестност, страх за собственото си бъдеще и съдбата на детето си,
затворила се в себе си, била нервна и
раздразнителна, отказвала комуникация и проявявала агресия при общуване.
Изпитала и притеснение от общественият резонанс на случващото се, изпитвала и
напрежение, негодувание, отдръпнала се от социални контакти. Била емоционална,
лабилна, подтисната, загубила увереност, била песимистична. Тези отрицателни
изживявания не са отшумели и към момента.
Предвид изложеното
съдът приема, че е установено е наличието на фактическия състав на разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, а именно
повдигнато е обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна
присъда.
Цени показанията на
св. Ц.Г.С.при условията на чл. 172 ГПК, т.к. свидетелят е лице, срещу което
също е повдигнато обвинение по НОХД №
1707/2015г. на СпНС, поради което съдът счита, че е заинтересована в полза на
ищцата. Показанията и в частта за придобитите
от ищцата заболявания в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение
са изолирани и не са подкрепени от други доказателства по делото, поради което
съдът не им дава вяра. В останалата част, за наличните отрицателни емоции и
преживявания от ищцата – страх, че ще бъде несправедливо осъдена и ще лежи в
затвора, както и, че ще трябва да плаща глоба във висок размер, чувство за
безнадеждност и малоценност, силен стрес, проява на безпричинна агресия и
нетипична за нея раздразнителност, постоянна депресия, плачливост, самоизолация, безсъние и неспокоен сън, ги кредитира, т.к.
са в съответствие и са подкрепени от заключението по КСМЕ в частта изготвена от
в.л. психиатър и психолог. От друга страна
е естествено и логично в резултат на повдигнато и поддържано обвинение
за процесния период да бъдат развити подобни
негативни усещания. Допълнителна предпоставка за това е и тежкото детство и
последвало битие на ищцата, която безспорно е от ромски произход, отрасла е в
дом за изоставени деца, без семейна подкрепа и опора, което предполага по лесно ранима
психика и крехка емоционалност.
Намира заключенията
по приетата КСМЕ за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на
останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Въз основа тях приема
за недоказани твърденията за наличие на заболявания придобити в резултат на
повдигнатото и поддържано обвинение у ищцата, описани в исковата молба. Приема
за доказани отрицателни емоции и преживявания от ищцата твърдени в исковата
молба, установени от заключението в частта изготвена от в.л. психиатър и
психолог.
Въз основа
свидетелските показания и заключението по приетата КСМЕ в частта изготвена от
в.л. психиатър и психолог приема, че в резултат на воденото наказателно
производство ищцата е изживяла отрицателни
емоции и преживявания – страх, че ще бъде несправедливо осъдена и ще
лежи в затвора, както и, че ще трябва да плаща глоба във висок размер, чувство
за безнадеждност и малоценност, силен стрес, проява на безпричинна агресия и
нетипична за нея раздразнителност, постоянна депресия, плачливост, самоизолация, безсъние и неспокоен сън.
При това положение
съдът намира, че ищецът не е установил главно и пълно, че в резултат на
повдигнатото обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна
присъда, за него са настъпили твърдяните
неимуществени вреди в очертаният обем и интензитет.
Предвид установените
субективни преживявания - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
извършвани, съдът намира, че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 5000,00лева. За сумата 45000,00лв., която е разлика
над уважения размер от 5000,00лв. до пълно предявеният от 50000,00лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, настоящият състав намира, че следва да присъди законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 19.11.2019г., до
окончателно изплащане на задължението.
За основателен съдът
намира искът за присъждане на неимуществени вреди в претендираният
размер от 1500.00лв. Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че
такъв разход за възнаграждение за защита от адвокат в наказателното производство
е фактически извършен. Като взе предвид видът на повдигнатото обвинение,
извършените с участието на ищеца процесуални действия, както и периода от време
в който същите са извършвани, съдът намира, че заплатеният хонорар съответства
на фактическата и правна сложност на делото. Следователно не е прекомерен и не
подлежи на редукция.
Поради изложеното в
полза на ищцата следва да се присъди сумата 1500.00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано
от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
По разноските:
Ищецът е освободен от
такси и разноски, поради което такива не се присъждат в негова полза.
Направено е искане за
присъждане на разноски за защита от адвокат в полза на адв.
К. М.М. в качеството на процесуален представител на
ищеца, определени по реда на чл. 38 ЗА, които са в размер на 4770.00лв.
определени по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществената безплатна
правна помощ. Съобразно уважената част от исковете в полза на адв. К. М.М. в качеството на
процесуален представител на ищеца, следва да се присъди сумата 602.00лв., на
основание чл. 38 ЗА.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на СГС сумата 316.00лв., представляваща
сторените разноски за вещи лица от бюджета на съда съобразно уважената част от
исковете.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата 5000,00 /пет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1500.00 /хиляда и петстотин/лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – заплатен хонорар за защита от адвокат в наказателното
производство, причинени в резултат на повдигнато и обвинение за извършване на
престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 НК, чл. 159г, вр.
чл. 159а, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и 4, вр. ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, чл. 159г, за което
впоследствие е била призната за невиновна с присъда постановена по НОХД №
1707/2015г. на СпНС, влязла в сила на 19.11.2019г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени
вреди за сумата 45 000.00 /четирдесет и пет/лв., която е разлика над присъдените
5000.00 /пет хиляди/лв., до общо претендираните
50000.00 /петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди считано от 19.11.2019г., а върху главницата за имуществени
вреди считано от датата на предявяване на иска – 23.12.2019г., до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. М.М. – САК, в качеството на процесуален предстатвител на Т.М.Г., ЕГН **********, сумата 602.00 /шестотин
и два/лв., представляваща сторените
в производството пред СГС съдебни разноски за защита от адвокат съобразно
уважената част от исковете, определени по правилата на чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на СГС сумата
316.00 /триста и шестнадесет/лв., представляваща сторените разноски за вещи
лица от бюджета на съда съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна
жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.