РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2148
гр. Пловдив, 26
ноември 2020 год.
Административен съд – Пловдив, ХIХ к.с., в открито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Б.К. и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа
докладваното от съдия Дичева КАНД № 2490 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 изр.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е касационна жалба,
подадена от изпълнителния директор на
НАП срещу Решение № 260062 от 24.08.2020 г., постановено по АНД № 4510/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено наказателно постановление
№ 507386-F537527 от 22.04.2020 г. на директор дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП – Пловдив. С цитираното НП, на „Майпуззи“ ООД, с ЕИК *********,
представлявано от В.А.А., ЕГН **********, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева,
за нарушения на чл.125 ал.5 във връзка с
чл.125 ал.3 от ЗДДС, за това, че не е спазило установения от закона срок за
подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС за данъчен период
01.12.2019 – 31.12.2019 г. в ТД на НАП – Пловдив. Отчетните регистри по смисъла
на чл.124 от ЗДДС не са подадени в ТД на НАП и към момента на съставяне на
АУАН.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност, тъй като в случая не се касае до едно
деяние, а до две различни такива, изразяващи се в две различни бездействия в
резултат от самостоятелни решения. Излагат се подробни доводи и срещу извода на
съда, че жалбоподателят е наказан в два отделни административно-наказателни
процеси два пъти за едно и също нарушение. Иска се отмяна на решението на ПРС и
потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е становище от гл.
юриск. П., в качеството на процесуален представител на ТД на НАП – Пловдив, с
което заявява, че поддържа жалбата и претендира разноски за делото.
За ответника по касационната жалба – „Майпуззи“
ООД, се заема становище от адв.Х. за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив е на становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
С оспореното Решение №
260062/24.08.2020 г. съдът е приел за установено, че наказателното
постановление е издадено за това, че на 15.01.2020 г. в ТД на НАП – Пловдив е
установено, че „Майпуззи“ ООД, ЕИК *********, като регистирано по ЗДДС лице, не
е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.12.2019 – 31.12.2019
г. до 14.01.2020 г. включително. Отчетните регистри не са подадени до момента
на съставяне на АУАН.
Горното е квалифицирано като нарушение
по чл.125 ал.5 във връзка с ал.3 от ЗДДС.
Съдът е приел, че така изложените в акта фактически констатации се
подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът е възприел и
кредитирал с доверие показанията на
разпитания в съдебно заседание актосъставител. Изложени са съображения, че
образуваното административнонаказателно производство е проведено правилно и
законосъобразно, при неоспорена фактическа обстановка. Въз основа на акта за
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като
административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в
акта, като крайният извод на съда е, че законосъобразно АНО е счел, че с
действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.125 ал.3 във връзка с
ал.5 от ЗДДС.
Въззивната инстанция е изложила много
подробни мотиви в насока маловажност на случая.
За да отмени оспорения акт,
първоинстанционният съд, като е установил наличие на оспорено пред съда НП №
507384-F537523, с което „Майпуззи“ ООД е наказан за това,
че, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за
подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП за
данъчен период 01.12.2019 – 31.12.2019 г. до 14.01.2020 г. включително, е приел, че жалбоподателят е наказан в два
отделни административно-наказателни процеса за едно и също нарушение, извършено
с едно и също деяние, което е несъвместимо с принципа „не бис ин идем“. В тази
насока съставът на ПРС е изложил много подборни мотиви с посочване на практика
на ВКС и значението на принципни постановки на Европейския съд по правата на
човека по приложение на принципа „не бис ин идем“.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен обаче неправилен извод за правилно ангажирана административно-наказателна
отговорност на дружеството. Ето защо фактическите констатации и правните
изводи, формирани от районния съд не се споделят от настоящата инстанция.
Както правилно е установил и РС,
справките – декларации и отчетните регистри се подават до 14-о число на месеца,
включително, следващ данъчния период, за който се отнасят. Процесните не са
подадени в законоустановения срок. От приложените по делото пред ПРС писмени
доказателства се установява, а и този факт не се отрича от самото дружество, че
към 14.01.2020 г. в ТД на НАП – Пловдив не са подадени отчетни регистри по
смисъла на чл.124 от ЗДДС, още повече, че и към момента на издаване на АУАН,
такива не са подадени.
„Майпуззи“ ООД, обаче, дължи подаването
на информация от отчетните регистри, заедно със СД по ЗДДС по смисъла на чл.125
от с. з., във всички случаи, включително
и, независимо, от реализирания финансов резултат (чл.124 ал.4 от ЗДДС). Това
изрично е разписано и в разпоредбите на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС.
В случая, правилно първоинстанционният
съд е пиел, че не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се
приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатото нарушение не се отличава и
от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност
е явно незначителна. Нарушението, за което на дружеството е наложена имуществена
санкция, е формално, и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на
вредни последици, за да може неговата липса да обоснове извод за по-ниска
обществена опасност. Освен това отчетните регистри не са били подадени и към
датата на издаване на АУАН.
Неправилен е обаче крайният извод на
състава на ПРС и, това е така, тъй като според разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125
ал.1, декларацията по чл.125 ал.2 (обобщена декларация, използвана за целите на
контрола и обмена на информация между държавите членки на Европейския съюз
/VIES-декларация/), отчетните регистри по чл.124 от закона (дневник за
покупките и дневник за продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000
лв. А според разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, декларациите и отчетните
регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. В случая, до 14.01.2020 г., тъй като
процесният данъчен период е периодът месец 12.2019 г. От своя страна, каза се, санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС предвижда
няколко отделни състава не неизпълнение на задължения за подаване на документи
към данъчните органи. Т.е. законодателят е предвидил санкции за няколко отделни
нарушения, всяко от които представлява отделно деяние, не се кумулира и не се
поглъща от останалите, съответно представлява отделен състав на нарушение и
подлежи на самостоятелно наказание. Анализът на горепосочените разпоредби налага
извода, че визираното нарушение е формално и се осъществява с неподаването в
срок на съответните данъчни документи, в частност на декларация по чл.124 от ЗДДС..
Следователно, по смисъла на чл.179 от ЗДДС, съставомерно е всяко деяние, представляващо неизпълнение на което и да
е от изброените задължения на регистрираните лица или изпълнението на такова
задължение след установения за целта срок.
При определяне на размера на наложеното
наказание административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, поради това правилно е наложил санкции в
минимално предвидените в закона размери.
Ето защо оспореното решение, с което е отменено
оспореното НП, следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а
НП – потвърдено.
При този изход на спора и предвид
претенциите на касатора за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива му се следват и същите се констатираха в размер на 120.00 (сто и
двадесет) лева, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 изр.2 във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XIX състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260062 от 24.08.2020
г., постановено по АНД № 4510/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 507386-F537527 от 22.04.2020 г. на директор
дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, с което на „Майпуззи“ ООД, с ЕИК
*********, представлявано от В.А.А., ЕГН **********, на основание чл.179 ал.1
от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
500 лева, за нарушение на чл.125 ал.5
във връзка с чл.125 ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„Майпуззи“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от В.А.А., да заплати на
Национална агенция по приходите сумата от 120.00 (сто и двадесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: