МОТИВИ по НОХД 2719/2016г. по описа на
СГС-НО, 2 състав
В Софийски
градски съд – Наказателно отделение е внесен обвинителен акт срещу И.Я.С. за
това, че на 09.11.2015г. около 09.00 часа в гр.С., жк „Д.“, ул. „*******“ до
бл.24 отнел чужди движими вещи – сумата от 180.00 лева от владението на Н.В.Т. с
намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и деянието е
извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа предявеното спрямо С. обвинение. Тази своя
позиция той базира на показанията, депозирани от св. Й.Х. – поемно лице при
проведено разпознаване по снимки, в които той сочи, че пострадалата категорично
е разпознала подсъдимия по предоставения й фотоалбум. Прокурорът коментира и
показанията на св. Д.Д., характеризирайки ги като предварително подготвени и
опровергани от останалия събран доказателствен материал, включително и от
показанията на бащата на подсъдимия – св. Я.Д.. Преценявайки, че обвинението е
доказано по категоричен начин, претендира за признаване на подсъдимия за
виновен и налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Служебният
защитник на подсъдимия счита, че не може да бъде направен несъмнен извод, че
именно нейният подзащитен е осъществил деянието, за което му е предявено
обвинение от прокуратурата. В пледоарията си акцентира на показанията на
свидетеля Д.Д., който посочва, че на инкриминираната дата подсъдимият е
пребивавал в дома му и тези показания, според защитата, се подкрепят и от
получената справка от 8 РУ-СДВР. Не са подминати и показанията на св. Й.Х. –
поемно лице при извършено разпознаване и твърдяна негова увреда на слуха към
момента на извършване на процесуално-следственото действие, както и непоказване
по време на разпознаването на приложения по делото фотоалбум, а на повече
снимки. Според защитата, от показанията на сина на пострадалата се установява,
че тя не е могла да възприеме продължително извършителя и дори не е могла да го
разпознае на записващите устройства в района на местопроизшествието. Поради
липсата на несъмнени и преки доказателства, които да обосноват участие на
подсъдимия в деянието, моли да бъде постановена оправдателна спрямо него
присъда.
Подсъдимият
не дава обяснения по делото. В хода на съдебните прения концентрира вниманието върху
фотоалбума към протокола за разпознаване, на който твърди, че е поставен знак
единствено под неговата снимка, за да бъде обозначен. Заявява, че
„бездействието на органите на реда и прокуратурата“ могат да доведат до
осъждане на невинен човек.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
И.Я.С. е роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование,
осъждан, ЕГН **********.
На 09.11.2015г.
Н.Т. /впоследствие починала/ около 09.30 часа се намирала на банкомат на банка,
намираща се гр.С., жк „Д.“, ул. „*******“ в близост до бл.24, за да изтегли от
дебитната си карта парична сума. Тя изтеглила паричната сума и се отдалечила от
устройството, когато била бутната от лице в областта на дясната ръка, в която
държала сумата от 180.00 лева, като тя й била взета от лицето. След отнемане на
сумата неизвестното лице избягало в неизвестна посока, а Н.Т. се опитала да го
догони, но не успяла. При бягството на лицето то изпуснало дебитна карта с №
67607219165812019 с титуляр М. К.К. и лист с написан на него пин код 0035 и
цитираният номер на дебитната карта. Същия ден тя подала заявление до Началника
на 8 РУ-СДВР, в което описала случилото се.
Впоследствие
- на 05.02.2016г. подсъдимият И.С., който бил обявен за общодържавно издирване
като свидетел по настоящото производство, бил задържан. Било извършено разпознаване
с участието на Н.Т. и в присъствието на св. Й.Х. – поемно лице, при което й
били предявени няколко неоформени във фотоалбум снимки, сред които тя посочила
снимката на подсъдимия като лицето, което й отнело сумата от 180.00 лева,
удряйки я по ръката. След това И.С. бил привлечен в качеството на обвиняем по
делото.
Изложената
фактическа обстановка се обосновава от свидетелските показания на Й.Х. и В.Т., от
писмените доказателства - протокол за доброволно предаване /л.11 от материалите
по досъдебното производство/, заявление /л.10/, преписи-извлечение от акт за
смърт № 0464/07.09.2016г. и № 257/05.05.2016г., справка от „Инвестбанк“ АД,
удостоверение за наследници на Н.Т., справка от 7 РУ-СДВР №
338200-15375/29.12.2016г. и справка за съдимост на подсъдимия.
Основният
източник на доказателствена информация – поради притежаваното от нея качество и
механизмът на извършеното - би следвало да носят показанията на Н.Т.. От препис
–извлечение от акт за смърт № 0464/07.09.2016г., обаче, се установява, че на
06.09.2016г. в 20.43 часа Н.Т. е починала. Нейните показания от досъдебната
фаза на процеса не бяха приобщени от съда поради липсата на съгласие между
всички страни в процеса за прилагане на тази процесуална техника, а
разпоредбата на чл. 281, ал.4 НПК не предоставя възможност за приобщаването към
доказателствената маса на показания на починал в хода на производството
свидетел. Поради това и фактите за извършеното съдът събра от заявеното от сина
на Н.Т. – св. В.Т., с когото тя е споделила за случилото се, както и от описаното
в заявление от нейна страна до Началника на 8 РУ-СДВР. При преценка на
показанията на В.Т. съдът отчете добросъвестността на техния източник. В тях свидетелят
изнася информация, макар и опосредена, че майка му Н.Т. е заявила, че не е видяла
добре „момчето“, отнело й паричната сума, впоследствие е посещавала многократно
полицейското управление за извършване на неформално разпознаване на извършителя
по предоставени твърдени видеозаписи /неприложени по делото по съответния
процесуален ред/ от охранителни камери в района на местопроизшествието, при
което тя не е успяла да посочи извършителя поради липса на нейна сигурност
относно идентичността му. Свидетелят добросъвестно коментира, че майка му не е
споделяла с него за извършване на разпознаване по снимки, но това обстоятелство
– за извършено разпознаване, опровергано от св. Х., не дискредитира показанията
на Т., тъй като той сочи липса на свое знание за провеждане на това
процесуално-следствено действие, а не изобщо за неизвършването му. От този
доказателствен източник съдебният състав придоби информация за неналичие на
категоричност у пострадалата относно личността на извършителя поради
възприемането му в гръб от нейна страна и кратковремието на случилото се, препятстващо
я да придобие представа за визията на извършителя. Тези показания бяха
съпоставени с изнесеното от св. Й.Х., отразен като поемно лице в протокол за
разпознаване по снимки от 06.02.2016г. /л.57 от материалите по досъдебното
производство/. Този свидетел също добросъвестно възпроизведе възприятията си по
време на извършване на действието, потвърждавайки и наличие на свой подпис на
коментирания протокол, но заявявайки, че при това действие на Н.Т. не е
предоставен приложения към протокола фотоалбум, а други няколко /между четири и
шест/ разпръснати, без поставена номерация, снимки. Описвайки своите възприятия,
свидетелят Х. посочва, че „бабичката“ /Н.Т. – б.м./ е посочила без колебание
извършителя на посегателството спрямо нея. Именно това е довело впоследствие и
до привличане на И.С. в качеството на обвиняем по делото за извършено престъпление
по чл. 199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1,б.“а“ и „б“ НК. Въпреки
отразяването на М.К. като второ поемно лице в коментирания протокол, свидетелят
Х. оспорва присъствие на лице от женски пол като „свидетел“ на разпознаването,
а сочи, че е присъствало такова от мъжки пол, което е пристигнало след
започване на действието. Показанията на Й.Х. за начина на провеждане на
разпознаване с участие на Н.Т. от страна на полицейски служител, нейните
изявление и присъствалите при това действие лица, не са опровергани от други
доказателствени източници, а съобразявайки и нетипичността на събитието в
битието на свидетеля, представляващо инцидентен случай в неговия живот - да
участва в това процесуално качество, съдебният състав не преценява наличието на
основания да дискредитира заявеното от него. Тук е мястото да бъде посочено, че
не могат да бъдат възприети аргументите на защитата, че изнесеното от Й.Х. не
може да бъде възприето като достоверно поради увреда на слуха му към момента на
провеждане на действието, тъй като самият той коментира пред съда, че има
нарушения в зрението и слуха пет-шест месеца преди съдебното заседание от
06.10.2016г., т.е. към 06.02.2016г. той не е изпитвал посочените от защитата
страдания, затрудняващи адекватните му възприятия.
Преценявайки
депозираното от св. Т. и това, изнесено от Х., съдът е препятстван да приеме
като процесуално издържан доказателствен източник извършеното разпознаване и
респективно протоколът с приложения фотоалбум, който го обективира. Базирайки
се на заявеното от Т., че неговата майка-пострадала от деянието, е коментирала
пред него невъзможността си да посочи извършителя поради възприемането му в
гръб и за кратко време, съпоставено с депозираният от Х. начин на провеждане на
разпознаване, сочещ на процесуални пропуски при извършването му –
непредоставяне на разпознаващия на приложения впоследствие към протокола за
разпознаване фотоалбум със цифрови обозначения и номер под снимката на
подсъдимия, съответстващ на отразения в протокола като номер, под който е
разпознат извършителя, липса на категорични данни за действително присъствие на
посоченото като поемно лице М.К., внася съмнения у съдебния състав относно съпричастността
на подс. И.С. към деянието, в чието извършване е обвинен. Не на последно място
съдът положи усилия в хода на съдебното следствие да установи титуляра на
предадената доброволно от Н.Т. дебитна карта /усилия, неположени от органите на
досъдебното производство/ и в резултат на тях се установи, че извършителят е
владеел дебитна карта и написан неин пин код на лицето М. К.К., която, обаче, е
починала на 04.05.2016г. /препис –извлечение от акт за смърт № 257/05.05.2016г./.
При
преценка показанията на свидетеля Я.С. съдът отчете неговото качество - баща на
подсъдимия и възможната повлияност на тази родствена връзка върху обективността
на изнесеното от него, от една страна, а от друга – противоречивите емоционални
отношения между тях, като съпостави изнесеното и с останалите доказателствени
източници. От депозираното от този свидетел се установява, че на 08.11.2015г.
подсъдимият е пребивавал в дома си, където живее заедно със своя баща, намиращ
се в гр.С., кв. Г., ул. „*******“ № 10. Показанията на свидетеля се подкрепят
от отразеното в изискана и получена от съда справка от 7 РУ-СДВР с приложени
копия на отразявания и докладна записка, че на тази дата – 08.11.2015г. около
08.55 часа е получен сигнал в полицейското управление за „буйстващо лице след
употреба на наркотични вещества“. Такъв сигнал е получен именно от св. Я.С. по
повод агресивно поведение на сина му – подс. И.С.. Адресът е посетен от
полицейски служители и след отправено предупреждение те са напуснали адреса.
Тази информация е в пълен унисон с коментираното от св. С. като съдебният
състав преценява, че следва да възприеме с доверие и останалата част от
заявеното от него поради логично посочване на причините, поради които, въпреки
темпоралната разлика между възприето и възпроизвеждано пред съда, притежава
спомен за тези факти – сигнализиране на полицейски служители, пристигнали
впоследствие в дома му и събитие от църковния календар – Задушница.
Добросъвестно свидетелят коментира, че след това синът му излязъл, за да си
купи цигари и се върнал след час. До излизането на свидетеля за работа вечерта
на същия ден, подсъдимият е бил в дома, но връщайки се на сутринта, той не
пребивавал вече като се прибрал около обяд. Тези изявления съдът съпостави с
афишираното от св. Д.Д. – приятел на подсъдимия, който в хода на настоящото
съдебно следствие коментира конкретно датата 08.11.2015г. и обстоятелството, че
подсъдимият е отишъл в дома и е пребивавал в него до часовете преди обяд на
следващия ден, давайки обяснение, че е запомнил тази дата, тъй като подсъдимият
му насочил вниманието поради извикване на полицейски служители на адреса.
Всъщност именно със сигнализирането на полицията подсъдимият, според заявеното от
Д., обяснява и необходимостта да пренощува у тях. Обяснението на св. Д.Д.,
разгледано в контекста на липса на негов спомен за заниманията му на близки до
коментираната дата, не почива както на житейската, така и на доказателствената
логика, тъй като непоследователно е поведението на подсъдимия, който след
напускане на адреса от полицейските служители е излязъл за кратко до магазин и
се е върнал в дома си до вечерта в присъствието на баща си, а едва вечерта го е
напуснал, за да отиде при св. Д., притеснявайки се от ново посещение на адреса
от полицейски служители или суицидна нагласа от страна на баща си, който последният
напълно отрича. Именно това противоречие както между изнесеното от Я.С. и Д.Д.,
така и в нелогичността на действията на подсъдимия, заявени от самия Д., внасят
съмнения у този съдебен състав относно кредитиране показанията на св. Д.. Независимо
от невъзприемане на пребиваване на друго, различно от местопроизшествието място
от страна на подсъдимия към момента на деянието, каквато цел преследва свидетелстването
на Д.Д., съдът не може да обоснове безспорен извод, че именно подс. И.С. е
лицето, което е отнело вещите след употребена спрямо Н.Т. сила от нейно
владение. Този извод се налага поради липсата на показания на лицето, което предвид
своята правна природа – пострадал от деянието, би могъл да депозира показания
както за неговия конкретен механизъм, така и за личността на извършителя, а
тази липса на свидетелства от страна на Н.Т. поради нейна кончина след приключване
на досъдебното производство, не бе запълнена от други източници, тъй като
показанията на св. Й.Х. разколебаха съдебния състав относно действителността на
отразяване в протокола за разпознаване. Това съмнение се подсилва и от изявленията
на св. В.Т., който, въпреки че възпроизвежда своите опосредени възприятия
относно случилото се, коментира, че пострадалата Т. е споделила своя
невъзможност да разпознае извършителя поради взаимното местоположение на
двамата, препятстващо непосредствено възприятие и неочакваността и бързината на
случилото се. Неналичието на каквито и да било допълнителни обективни находки,
свързани с ненамиране на предмета на посегателството, представляващ
родовоопределени вещи, както и други свидетелства в подкрепа на обвинителната
теза, мотивира съда да постанови оправдателна спрямо С. присъда по възведеното обвинение.
Именно поради това и съблюдавайки принципа за постановяване на осъдителна
присъда при несъмнена доказаност на обвинението, съдът призна подсъдимия за
невиновен в извършване на вмененото му във вина престъпление по чл.199, ал.1,
т.4 вр. чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК.
Поради характера на
постановената присъда и на основание чл.190,
ал.1 НПК бе постановено направените по делото разноски в размер на 510.00 лева
да останат за сметка на държавата.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
: