Р Е Ш Е Н
И Е
№ 267 08.12.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седми декември две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 283 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от главен юрисконсулт Б. Л. като процесуален представител
на НАЧАЛНИКА НА СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ ОТДЕЛ „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ ПРИ ОДМВР
– КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 12 срещу
решение №195/19.09.2022г., постановено по а.н.д.№69/2022г. на РС - Кюстендил.
Касаторът релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на
съществени нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние.
Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
ответника.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
с.з. адв.В.П. *** като пълномощник на ответника Л.Г. със съдебен адрес:***
оспорва жалбата като неоснователна. Моли за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно, обосновано и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на
жалбата. Не счита, че са налице касационни основания за отмяна на въззивното
решение, което намира за правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №22-1139-000019/17.01.2022г. на началник сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което
на Л.Г. /LEARD GORANI/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
900лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 17.01.2022г. с мобилно
техническо средство Трафик радар TFR 1М 523,
монтирано в патрулен полицейски автомобил, на ПП I-6,
км. 6+600 на територията на с.Раненци, община Кюстендил е установено и заснето
превишаване на максимално допустимата за населено място скорост от 50км/ч с лек
автомобил „Ауди“, модел А6 с рег.№01-965-РМ, като скоростта на движение на
автомобила е била 129км/ч. В хода на последващата полицейска проверка е
установено, че нарушителят е водач на автомобила. В съдържанието на АУАН и НП
наказуемата скорост е определена на 125км/ч след приспадане на 3% толеранс в
полза на водача. Приложена е снимка от видеоклип с точния час на заснемане,
измерената скорост, приспаднания толеранс и ограничението за движение. АУАН е предявен на нарушителя без отбелязване
за извършен устен превод на разбираем за него език. Преди съставяне на АУАН
нарушителят собственоръчно е попълнил декларация, че е управлявал автомобила,
който е негова собственост. АУАН е предоставен незабавно на АНО, като към АУАН
не са снети и приложени писмени обяснения от нарушителя.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Според съда, привилата на чл.21,
ал.2 и чл.142, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН задължават органите в
съответната фаза на процеса да назначат преводач на лицето, което не владее
български език, като преводачът не може да бъде актосъставителя или свидетеля
по АУАН. В конкретния случай, съдът е посочил, че нарушителят не е български
гражданин и не владее български език, поради което е следвало да му се назначи
преводач за участие в процедурата по издаване и предявяване на актовете по
ЗАНН. Според съда, в съдържанието на АУАН липсва указание, че при съставянето
му е присъствало лице, което е могло да разбере и предаде текста на достъпен на
жалбоподателя език. Съдът е отрекъл възможността чрез свидетелски показания да
се установява факта на извършен превод. Нарушението на процедурата за превод е
преценено и в контекста на разпоредбата на чл.6, т.3, б.“е“ от КЗПЧОС. Отделно от това, съдът е установил и
нарушение на чл.44, ал.4 от ЗАНН поради липса на приложени към АУАН писмени
обяснения и възражения на дееца. По съществото на спора съдът е установил
доказано съставомерно деяние. По посочените правни доводи съдът е отменил НП и
е осъдил ОДМВР – Кюстендил да заплати на жалбоподателя 400лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Разпоредбата на чл.189, ал.14 от ЗДвП определя като
приложим реда по ЗАНН за установяване на нарушението, издаването, обжалването и
изпълнението на НП.
В съдържанието на ЗАНН липсва норма, задължаваща
актосъставителя и АНО да назначат преводач на нарушител, който не владее
български език. Правилото на чл.84 от ЗАНН не съдържа препращане към
разпоредбите на НПК досежно изискванията за назначаване на преводач в
досъдебната фаза на административнонаказателното производство, включваща
съставяне на АУАН и издаване на НП. Това изключва изначално приложимостта на
коментираните от районния съд норми на чл.21, ал.2 и чл.142, ал.1 във вр. с
чл.148, ал.1, т.1 от НПК, поради което посоченото от съда задължение на актосъставителя
и АНО за назначаване на преводач на лице, което не владее български език не
произтича от правилата на НПК. В тези правила, включително в Глава тридесета
„а“ от НПК са транспонирани нормите на Директива 2010/64ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод
в наказателното производство. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.1, §3
от Директивата когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с
компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага
единствено за производството по обжалване пред този съд. Правото на справедлив
съдебен процес по чл.6, §3, б.“е“ от КЗПЧОС в контекста на правото на лицето да
ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика,
използван от съда, касае извършени криминални престъпления и е приложимо в
съдебното производство. Следователно, липсва действаща правна норма от
националното или съюзно право, която да задължава актосъставителя или АНО да
назначи преводач на нарушителя, ако същият не владее български език, на който
език се води административнонаказателното производство за извършеното в
Република България административно нарушение. Това означава, че липсата на назначен
преводач не нарушава правото на лицето на справедлив процес. Правото на лицето
да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем език безспорно е
част от правото му на защита. В случая по делото на районния съд това право не
е нарушено. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява факта,
че деецът е узнал за обвинението. Същият собственоръчно е попълнил изготвената на
български език декларация по чл.188 от ЗДвП. Нарушителят е подписал връчения му
АУАН без отбелязвания и възражения, че не разбира написано или че желае да му
се назначи преводач. В съдебното производство пред районния съд е представляван
от адвокат, което е проявление в пълна степен на правото на защита срещу
издаденото НП. Самото пълномощно с адвоката е изготвено на български език, като
няма данни да се е налагало неговия превод. Посочените обстоятелства в своята
съвкупност установяват факта на осигурено право на защита на дееца срещу
обвинението.
Нормата на чл.44, ал.4 от ЗАНН въвежда правило за незабавно
предоставяне на наказващия орган на съставения АУАН срещу нарушител без
постоянен адрес в Република България, като към АУАН се прилагат писмени обяснения
и възражения на нарушителя. По делото е безспорно, че към АУАН липсват писмени
обяснения и възражения на нарушителя. Касае се обаче за уредено в закона право
на дееца, а не негово задължение. Деецът не се е възползвал от това право.
Освен това, в жалбата срещу НП и в рамките на съдебното производство пред
районния съд чрез пълномощника нарушителят е релевирал всичките си възражения
срещу НП. Следователно, липсва съществено нарушение на процедурата, противно на
приетото от районния съд.
Касационният съд споделя извода на районния съд за
доказано съставомерно деяние по чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Между страните няма спор, че нарушителят е имал
качеството на водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП,
т.к. доказателствата установяват, че същият е управлявал описаното МПС.
Приобщеният снимков материал от паметта на техническото средство и редовно
съставения Протокол за използване на АТСС установяват релевантните фактически
обстоятелства относно времето, мястото и часа на това управление,
съставомерната за отговорността наказуема скорост, мястото за контрол и начина
на заснемане. Средството е от одобрен тип и преминало последваща проверка за
точност на измерванията. Гласните доказателства потвърждават данните от
писмените такива.
Наложените за деянието административни наказания са
определени при спазване на изискването по чл.27, ал.1 от ЗАНН. Деянието не
разкрива белезите на маловажен случай по дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на
районния съд ще се отмени като неправилно. На основание чл.222, ал.1 от АПК
касационният съд ще реши делото по същество, като потвърди НП.
На
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН ответникът дължи заплащане на ОДМВР –
Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ за касационната инстанция. Разноските
са надлежно поискани и доказани посредством осъщественото представителство от
юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №195/19.09.2022г., постановено по а.н.д.№69/2022г.
по описа на РС – Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22-1139-000019/17.01.2022г. на началник сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на Л.Г.
/LEARD GORANI/ за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
900лв. /деветстотин лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА Л.Г. /LEARD GORANI/
да заплати на ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет лева/ за представителство пред
касационния съд.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.