№ 22302
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110159272 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № ...../09.04.2024 г., подадена от ответника „П. К. Б.“, за
изменение на решението от 18.03.2024 г. по гр. д. № 59272 г. по описа на СРС, ГО, 36
състав, в частта му за разноските.
С цитираното решение от 05.06.2023 г. съдът е споделил практиката на ВКС,
съгласно която, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове. Посочил е, че съдът не е обвързан от посочения от адвоката
размер, доколкото възнаграждението за безплатно процесуално представителство се
определя от съда и не е действителен разход. На следващо място, възнаграждението е
определяемо по реда, предвиден в чл.7,ал.2 НМРАВ, защото искът е оценяем, и то върху
интереса, както е посочено в разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредбата, а не върху цената на
всеки от исковете. По този начин, възнаграждението на процесуалния представител възлиза
на 897,60 лева с ДДС. Съответно, предоставянето на безплатна адвокатска помощ на
предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на
ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. В този смисъл е константната
практика на ВКС, обективирана в: Определение № 2600 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. №
4236/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021
г., II т. о., ТК, Определение № 287 от 6.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1360/2021 г., II т. о.,
ТК, Определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., Определение по ч. т. д. № 141/2019 г.,
Определение по ч. т. д. № 2559/2016 г. и др.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК адв. М. В. М., процесуален представител на ищеца е
депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който
1
е изложил твърдения за неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав , след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира
възприетото в цитираното решение, че в случая интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК.
Отделно от гореизложеното, следва да бъде отбелязано, че при разглеждане въпроса
относно дължимия размер за предоставената правна помощ следва да бъдат взети предвид и
фактическата и правна сложност на делото, и в тази връзка извършените процесуални
действия по осъществяване на защитата, които според настоящия съдебен състав не
оправдават присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер. В хода на
исковото производство е извършено действие по подаване на исковата молба, като
последното е приключило с разглеждане на делото в едно открито съдебно заседание по
събиране на доказателства и провеждане на устните състезания по съществото на спора.
Съгласно възприетото в решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на ЕС, съобразно
което чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, националният съд дължи да
откаже да приложи тази национална правна уредба, която противоречи на така цитираните
разпоредби и съгласно, която адвокатът и клиентът не могат да договорят възнаграждение в
по-нисък размер от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите, като от друга страна съдът няма право да присъди размер по-нисък от
определения в наредбата такъв.
Предвид изложените по-горе съображения, според настоящия съдебен състав
справедлив размер за дължимото адвокатско възнаграждение срещу предоставената
безплатна правна помощ е определеният с решение от 18.03.2024 г. размер, за който е взет
като основа общия сбор на цената по отделните искове и е съобразно минимума съгласно чл.
7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК, обективирано в молба с вх. №
2
...../09.04.2024 г., подадена от ответника „П. К. Б.“, за изменение на решението от 18.03.2024
г. по гр. д. № 59272 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3