№ 185
гр. Бургас, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500390 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 886 от 27.07.2023 г., постановено по гр.д. 1737/ 2022 г.
на Окръжен съд Бургас е осъдено „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“ №
67А, представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от
изпълнителните директори, да заплати на Е. А. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Бургас, кв. Р., ул. „П.“ № 16, с адрес за връчване: гр.
София 1000, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., с банкова сметка: IBAN
BG67IORT73**********, BIC IORTBGSF, с титуляр Е. А. А., сумата от 100
000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на нейния
съпруг Р. Ф. Р., вследствие станалото на ***** г. пътнотранспортно
произшествие (ПТП), причинено от Д. Н. С. – водач на МПС лек автомобил
марка „Хюндай Н1“, с ДК № ******* ведно със законната лихва от
27.09.2021г., до окончателното изплащане, като искът над уважения до
претендирания размер от 150 000 лв. е отхвърлен.
Със същото решение е осъдено „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“
1
№ 67А, представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от
изпълнителните директори, да заплати на Д. Р. Р. , ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител Е. А. А., с постоянен
адрес: гр. Бургас, кв. Р., ул. „П.“ № 16, с адрес за връчване: гр. София 1000,
ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., с банкова сметка с IBAN
BG34UBB********, BIC UBBSBGSF, с титуляр Д. Р. Р., сумата от 100 000
лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на неговия баща
Р. Ф. Р. вследствие от станалото на ***** г. ПТП, причинено от Д. Н. С. –
водач на МПС лек автомобил марка „Хюндай Н1“, с ДК № ******* ведно със
законната лихва от 27.09.2021г., до окончателното изплащане, като искът над
уважения до претендирания размер от 200 000 лв. е отхвърлен.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Е. А. А. и Д. Р. Р. , представляван от
своята майка и законен представител Е. А. А., чрез процесуалния им
представител адв. Р. М., срещу постановеното решение, в която се изразява
недоволство от размера на определените обезщетения за неимуществени
вреди, като същите се считат за занижени. Иска се отмяната на решението в
атакуваната част – за размера над присъдените обезщетения до размера на
150 000 лв. за Е. А. и 200 000 лв. за Д. Р., и постановяване на ново такова за
уважаване на претенциите в пълния им предявен размер, ведно със законната
лихва.
В жалбата се сочи, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния
закон – нормата на чл.52 ЗЗД, като не е била постигната целта на закона за
пълно възстановяване на претърпените вреди.
Решението се квалифицира като немотивирано, а приетият
обективен принос на пострадалото лице към собственото му увреждане е
счетен за несъответен на обстоятелствата по делото и необосновано завишен.
Изтъква се, че неправилно е била възприета от първоинстанционния
съд скоростта, с която лекият автомобил се е движил при настъпване на
произшествието, тъй като вещото лице по едночленната съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ) не е посочило методите и изчисленията,
които е ползвало за изводите си. Горното, по мнение на въззивниците, е
2
довело до неправилно приемане наличието на съпричиняване, без да е
изследван в дълбочина въпросът относно ефективността на защитата на
предпазния колан при конкретния механизъм на ПТП.
Излагат се доводи, че съдът не е направил анализ на приетата
тричленна САТЕ, възприел е заключението, че пострадалият е бил без
поставен предпазен колан, но не е изследвал ефективността на колана при
конкретния механизъм на ПТП и данните за скоростта на автомобила, двата
последователни удара и последващото преобръщане. Оспорва се приетото
съпричиняване, доколкото в конкретния случай предпазните колани са
неефективни, изтъква се в жалбата.
Подчертава се, че по делото не е установено по категоричен и
безспорен начин, че Р. Р. се е возел в превозното средство без поставен
обезопасителен колан; обсъдени са били от вещите лица показания на
свидетели, дадени пред орган, различен от съда по делото. Налице е
позоваване на заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза, съгласно което, с оглед механизма, предпазният колан не би
предотвратил леталния изход.
Развити са съображения, че не е отчетено от решаващия съд, че
лимитът на застрахователната полица съставлява ориентир по отношение
икономическата обстановка, за която съдът следи, доколкото същата
представлява един от обективните критерии, определящи понятието
справедливост. Изтъква се, че съдът се е произнесъл в противоречие с
практиката на ВКС, формирана при сходни случаи.
Акцентира се на обстоятелствата, че пред първоинстанционния съд
безспорно е било установено, посредством разпитите на свидетели, че
отношенията в семейството на загиналия и претендиращите обезщетение са
били много добри, основани на взаимна обич, уважение и подкрепа, а след
инцидента въззивниците са се променили изцяло, загубата им е голяма и
непреодолима.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„З. к. „Л. и.““ АД, в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без
уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение бъде
потвърдено.
3
Поддържа се, че присъдените от съда обезщетения са съобразени с
представените и приети по делото доказателства, както и с принципа на
справедливостта. Първоинстанционният съд е взел предвид, също така,
заявява се в отговора, обществено-икономическите отношения в държавата,
както и конкретните взаимоотношения между починалия и увредените лица,
при съобразяване на константната практика на съдилищата относно
дължимите обезщетения за вреди, настъпили през 2021 г.
Посочва се, че правилно е отчетено съпричиняването на починалия,
пътувал без поставен предпазен колан.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани
да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в
кумулативно субективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд
Бургас претенции за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивниците, като следствие от пътен
инцидент, при който е загинал техният фактически съпруг – за Е. А., и баща –
за Д. Р., против застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
4
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия
причинител на увреждането – Д. Н. С..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивниците са отправили до
застрахователното дружество на 2.09.2021 г. писмена застрахователна
претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не
са получили плащане от застрахователя, са инициирали настоящото исково
производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им са допустими за разглеждане
по същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него,
първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенциите
за обезщетение за неимуществените вреди са уважени в размер на по 100 000
лв. за всеки от въззивниците. Ето защо, налага се изводът, че между страните
не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на
реквизитите от фактическия състав на деликта. Спорът пред настоящата
инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата и
наличието на съпричиняващо поведение на пострадалия спрямо собственото
му увреждане, основание за намаление на обезщетението, дължимо на
5
правоимащите лица.
За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение,
решаващият съд е необходимо да вземе предвид възрастта на починалия;
общественото му положение; отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди; начина на извършване на
противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и
интензитета на претърпените от въззивниците болки и страдания; прогнозата
за възстановяването им. Тези критерии, въведени със задължителна сила с
указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото
разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната
преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая
обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на
настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Към датата на деликта, загиналият е бил на възраст 38 г., а
въззивниците съответно на 29 г. – Е. Ат., и 5 г. – Д. Р..
Внезапната загуба на съпруг следва да се окачестви като тежка
емоционална травма, предвид дълбочината на връзката, формирана в резултат
на споделените чувства и съжителството. За детето лишаването от родител
във формиращите му години е увреждане със значим занапред отзвук.
Видно от данните по делото, на ***** г. около 20.16 ч. е настъпило
пътно-транспортно произшествие на автомагистрала „Тракия“, км. 356+250 м,
в участъка гр. Карнобат – гр. Бургас, в посока гр. Бургас, при което водачът
на фирмен миниван „Хюндай Н1“ с рег. № ********* Д. С., след предприето
изпреварване и при движение със скорост 122 км/ч., по субективни причини е
изгубил контрол над автомобила и след удар в левия бордюр, протриване на
мантинелата и отклонение рязко надясно, превозното средство е напуснало
платното за движение през десния банкет, попаднало е в канавката ,
преобръщайки се надолу по затревен скат през лявата си страна, до
установяването си по таван. Горният механизъм на пътния инцидент е
установен от заключението на изпълнената пред първоинстанционния съд
6
тричленна съдебна автотехническа експертиза. По отношение установяването
скоростта на движение на автомобила, преди произшествието, експертите са
ползвали данните по досъдебното производство, в това число протоколи за
оглед на веществени доказателства относно деформации както по автомобила,
така и по пътното платно. Аргументирали са изводите си с ползвани от тях
конкретни изчислителни методи, поради което оплакването в жалбата за
необоснованост на извода за скоростта на автомобила е лишено от
състоятелност.
По данни на вещите лица, в резултат на произшествието е
причинено изпадане от автомобила на петима пътници, като водачът е
останал в автомобила. Причинена е смъртта на Р. Р. – близкият на
въззивниците, както и още трима от пътуващите в автомобила, един от
пътниците е получил средна телесна повреда, а един е получил по–леки
наранявания.
Съдът не кредитира заключението на експертите, в частта му, в
която се сочи, че пътникът В. Г. К. е бил с поставен предпазен колан и поради
това не е изпаднал от автомобила и не е получил увреждания, тъй като, видно
от разпита на К. пред досъдебното производство, протоколът за който е
приобщен по настоящото дело – л.166,167 от първоинстанционната преписка,
той е слязъл от автомобила, преди настъпване на инцидента. В останалите
части заключението следва да се кредитира, като обосновано, обективно
дадено и почиващо на специалните знания на експертите.
От разпита на допуснатите пред първата инстанция свидетели – З. М.
– майка на починалия, Д. М. – тъща на починалия, Ан. П. и Л. М., става ясно,
че отношенията в семейството на починалия са били хармонични, топли и
сплотени. Починалият с обич и гордост е обгрижвал семейството си, а те са
разчитали на подкрепата му. Свидетелите убедително проследяват и
разкриват пред съда значимата промяна в душевния интегритет на
въззивниците, провокирана от загубата, намерила израз в скърбене, трудност
във възприемането безвъзвратността на загубата, отдръпване от социални
контакти, ангажираност в послесмъртни ритуали.
Следва да се съобразят всички релевантни гореизложени
обстоятелства – възрастта на въззивниците и техния починал родственик;
естеството на техните отношения и интензитета на претърпените от загубата
7
вреди, както и общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата
на увреждането. Ето защо, настоящият състав намира, че справедлив
стойностен адекват на претърпените вреди се явява сумата от по 150 000 лв.
за всеки от въззивниците.
Въведено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение
на правилата за движение по пътищата, поради неупотребата на предпазен
колан към момента на инцидента.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на
пострадалия.
В хипотези, когато пострадалият създава възможност за настъпване
на вредата, той я съпричинява. В конкретния случай се установи, че
починалият, като пътник в автомобила, е неглижирал задължението си да
постави правилно обезопасителния колан, с който превозното средство е било
екипирано, в разрез със задължението му по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Горното
обстоятелство се установява на базата на заключението на вещите лица по
съдебната автотехническа експертиза, при която е установено, че тялото на
пострадалия е напуснало автомобила, след удара, през задното дясно стъкло,
като преди това се е движило свободно вътре в купето. При разпита си в
съдебно заседание на 29.06.2023 г. пред първоинстанционния съд, експертът
Едр. категорично е заявила, че при поставен обезопасителен колан тялото на
пострадалия не може да напусне автомобила.
Вещото лице по съдебно – медицинската експертиза е посочило в
заключението си, че при правилно поставен предпазен колан получените
травматични увреждания биха били в по-лека степен, без да може напълно да
се изключи леталният изход. В допълнение е потвърдило при разпита си в
съдебно заседание, че при поставен колан не биха настъпили травми по
гръдния кош и главата с такава тежест, като наблюдаваната в конкретния
случай. Изразеното становище от този експерт относно потенциалната
възможност за настъпване на летален изход и при правилно поставяне на
8
колана не следва да се възприема, като неконкретизирано, произволно и
неподкрепено от фактическата установеност по делото, още повече, че самото
вещо лице е подчертало хипотетичния му характер.
На базата на данните от изпълнените експертизи, настоящият
апелативен състав приема, че непоставянето от починалия на обезопасителен
колан е допринесло за неговото увреждане. Този извод почива на вида и
степента на уврежданията, съпоставени с установения механизъм на
настъпване на произшествието, отчитайки функцията на колана, като пасивно
обезопасително средство, да осигурява фиксация на пътника към седалката.
Следва да се заключи, че пропускът на пострадалия да се обезопаси с колан е
оказал принос към собственото му увреждане. Този релевантен каузален
принос настоящият състав оразмерява на 20 %.
Следователно, претенциите на Е. А. и Д. Р. се явяват основателни до
размера на по 120 000 лв.
Претенцията за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на
паричното задължение е основателна, като същата е дължима, съобразно
правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 2.09.2021 г. – датата
на предявяване на застрахователната претенция от въззивниците.
Поради частично несъвпадане на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от същия
решение следва да бъде частично отменено, като бъдат присъдени
допълнително суми в горепосочения размер, ведно с лихвата за забава, от
горепосочения момент.
На процесуалния представител на въззивниците адв. Р. М. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение, на основание основание чл.38, ал.2,
вр.чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 4400 лв. (по 2200 лв. за всеки от субективно съединените искове ),
платимо от дружеството – въззиваем. В същия размер възнаграждение следва
да се присъди и за защитата пред първата инстанция.
9
Поради освобождаването на въззивниците от задължението да
заплатят държавна такса и разноски в производството, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, същите следва да се поемат от дружеството – въззиваем,
съразмерно на уважената част от претенциите в размер на общо 1600 лв. –
държавна такса за първоинстанционното и общо 800 лв. – за въззивното
производство.
На дружеството – застраховател се следват, предвид поискването и
ангажирането на доказателства за плащането, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
пропорционално на отхвърлената част от жалбите, разноски за защитата пред
въззивната инстанция, в размер на 396 лв. от претендираното
юрисконсултско възнаграждение 540 лв., по представения списък.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 886 от 27.07.2023 г. на Окръжен съд Бургас,
постановено по гр.д. 1737/ 2022 г., в частта, с която предявеният от Е. А. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, кв. Р., ул. „П.“ № 16, с адрес
за връчване: гр. София 1000, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., против „З. к.
„Л. и.““ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано от П. В. Д., В. В.
Ил. – заедно от двама от изпълнителните директори, иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на нейния
съпруг Р. Ф. Р., вследствие станалото на ***** г. пътнотранспортно
произшествие (ПТП), причинено от Д. Н. С. – водач на МПС лек автомобил
марка „Хюндай Н1“, с ДК № ******* е отхвърлен над уважения размер до
размера на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 2.09.2021г., до
окончателното изплащане, както и в частта, с която предявеният от Д. Р. Р. ,
ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Е. А.
А., с постоянен адрес: гр. Бургас, кв. Р., ул. „П.“ № 16, с адрес за връчване: гр.
София 1000, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., против „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Ст.,
бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от
изпълнителните директори, иск за присъждане на обезщетение за претърпени
10
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, стрес и страдания,
причинени от смъртта на неговия баща Р. Ф. Р., вследствие станалото на
***** г. пътнотранспортно произшествие (ПТП), причинено от Д. Н. С. –
водач на МПС лек автомобил марка „Хюндай Н1“, с ДК № ******* е
отхвърлен над уважения размер до размера на 120 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“ № 67А,
представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от изпълнителните
директори, да заплати на Е. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Бургас, кв. Р., ул. „П.“ № 16, с адрес за връчване: гр. София 1000, ул. „Ц. А.“
№ 1, ет.4 - адв. Р. М., с банкова сметка: IBAN BG67IORT73**********, BIC
IORTBGSF, с титуляр Е. А. А., допълнително сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта
на нейния съпруг Р. Ф. Р., вследствие станалото на ***** г. пътнотранспортно
произшествие (ПТП), причинено от Д. Н. С. – водач на МПС лек автомобил
марка „Хюндай Н1“, с ДК № ******* ведно със законната лихва за забава
върху тази сума от 2.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“ № 67А,
представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от изпълнителните
директори, да заплати на Д. Р. Р. , ЕГН **********, представляван от своята
майка и законен представител Е. А. А., с постоянен адрес: гр. Бургас, кв. Р.,
ул. „П.“ № 16, с адрес за връчване: гр. София 1000, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв.
Р. М., с банкова сметка с IBAN BG34UBB********, BIC UBBSBGSF, с
титуляр Д. Р. Р., допълнително сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на неговия баща
Р. Ф. Р., вследствие станалото на ***** г. пътнотранспортно произшествие
(ПТП), причинено от Д. Н. С. – водач на МПС лек автомобил марка „Хюндай
Н1“, с ДК № ******* ведно със законната лихва за забава върху тази сума от
2.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
11
ОСЪЖДА „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“ № 67А,
представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от изпълнителните
директори, да заплати на адв. Р. М., с адрес: гр. София 1000, ул. „Ц. А.“ № 1,
ет.4, сумата от 4400 лв. адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция, както и сумата от 4400 лв. адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“ № 67А,
представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от изпълнителните
директори, да заплати по сметката на Апелативен съд Бургас сумата от 800
лв. държавна такса.
ОСЪЖДА „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“ № 67А,
представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от изпълнителните
директори, да заплати по сметката на Окръжен съд Бургас сумата от 1600 лв.
държавна такса.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, и Д. Р. Р. , ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител Е. А. А., двамата с
постоянен адрес: гр. Бургас, кв. Р., ул. „П.“ № 16, с адрес за връчване: гр.
София 1000, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., да заплатят на „З. к. „Л. и.““
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700,
район Ст., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно
от двама от изпълнителните директори, сумата от 396 лв. – съдебно –
деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12