№ 766
гр. Варна, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:М. Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от М. Недкова Въззивно гражданско дело №
20243100501003 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх. № 12265/13.02.2024г. от ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление -гр. София, бул. "Черни връх" N 51Д, чрез
процесуален представител срещу Решение № 94/09.01.2024г. по гр.д. № 4795/2023г. по описа
на ВРС, В ЧАСТТА с която въззивника е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Т. ЕГН
**********, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител А. Н. К.
ЕГН ********** и двете с адрес ****** законната лихва, считано от 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, а именно - сумата от 10 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания
от получените травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на дясната
мишница и предмишница, и негативни психически преживявания и емоционален стрес,
претърпени в резултат от реализирано на 19.07.2022 г. застрахователно събитие - ПТП,
възникнало по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с рег. № ******,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
ответното дружество, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно касателно началния момент , от който
се дължи лихва за забава върху главницата, моли за отмяната му и постановяване на друго, с
което началния момент на присъдената законна лихва да бъде определен, считано от
1
13.01.2023г. – дата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице, а не от датата на
ПТП-19.07.2022г.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно
и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените
поделото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, чрез процесуалния
си представител, с писмена молба поддържа жалбата , претендира уважаването й и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия,чрез процесуалния си представител
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне й ,
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски съгласно представен
списък.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Н. М. Т. с ЕГН **********,
действаща със съгласието на нейната майка и законен представител А. Н. К. с ЕГН
**********, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 вр.чл.84 от ЗЗД против
въззивника за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от получените
травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на дясната мишница и
предмишница, и негативни психически преживявания и емоционален стрес, претърпени в
резултат от реализирано на 19.07.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, възникнало по
вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, както и сумата от 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в сторени разходи за психологично
консултиране и психологично изследване, за която сума е издадена фактура № 6/21.12.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата молба ищеца твърди, че на 19.07.2022 г., около 00:45 ч., на път III-902,
настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******,
управлявайки същия с несъобразена скорост, изгубил контрол над превозното средство и се
блъснал в дървета по пътя. Твърди, че тя била пътник в самокатастрофиралия автомобил,
като се возила на предната дясна седалка с поставен предпазен колан, както и че в резултат
от произшествието получила травматични увреждания – разкъсно контузна рана на дясната
мишница и предмишница. Сочи, че за настъпилото събитие бил съставен протокол за ПТП с
2
пострадали лица, в който като виновен бил посочен водачът на лекия автомобил. На
последния била ангажирана административно-наказателната отговорност с влязло в сила на
14.11.2022 г. наказателно постановление. Същият бил застрахован при ответното
застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Твърди, че на 13.01.2023 г. завела пред
ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на обезщетения за
имуществени вреди в размер на 400 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
претърпени в резултат от процесното ПТП, но по преписката нямало произнасяне в срока по
чл. 380 КЗ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал
писмен отговор, в който признава наличието на валидно застрахователно правоотношение
по отношение на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******, действащо към
момента на ПТП. Признава и посочения механизъм на събитието, както и причинно-
следствената му връзка с получените от ищцата травматични увреждания. Оспорва размера
на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка оспорва сочения
интензитет на търпените от ищцата физическите болки. Прави и възражение за
съпричиняване, което обосновава с твърдения, че ищцата била допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, като пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан, в
нарушение на чл. 137а ЗДвП. Оспорва и началния момент на дължимата лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че лихва се дължи от 13.01.2023 г.,
когато била заведена застрахователната претенция. С тези аргументи по същество моли за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в намален размер, както и за
отхвърляне на иска за обезщетение за имуществени вреди.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа и инстанция доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от
3
29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.).
Предмет на настоящото произнасяне е началния момент , от който се дължи
присъденото в полза на ищеца обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди.
Решение № 94/09.01.2024г. по гр.д. № 4795/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с
която Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, Е
ОСЪДЕНА да заплати на Н. М. Т. с ЕГН ********** действаща със съгласието на нейната
майка А. Н. К. с ЕГН ********** сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от получените травматични
увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на дясната мишница и предмишница, и
негативни психически преживявания и емоционален стрес, претърпени в резултат от
реализирано на 19.07.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, възникнало по вина на водача
на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, както
и сумата от 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от
същото събитие, изразяващи се в сторени разходи за психологично консултиране и
психологично изследване, за която сума е издадена фактура № 6/21.12.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
По делото липсва спор и относно дължимостта на законна лихва върху главницата от
10 000 лева, доколкото основателността на главното вземане обуславя основателност и на
акцесорното такова за заплащане на законна лихва.
Не се спори , а и е установено от представените по делото писмени доказателства -
претенция № 021/13.01.2023 г. за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите-л.19 от
първоинстанционното производство, че застрахователя е уведомен за настъпилото ПТП
именно на 13.01.2023г.
Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която
от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на Д.ието, а
застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл. 380
от КЗ. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от застрахователя, за
уведомяването му от ищеца на 13.01.2023 г. , поради което законната лихва следва да бъде
присъдена от този момент до окончателното изплащане на главницата, а не от датата на
4
деликта – 19.07.2022г., както неправилно е приел районния съд.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева в полза на Н. М. Т. с ЕГН **********,
действаща със съгласието на нейната майка и законен представител А. Н. К. с ЕГН
********** да бъде определено с начална дата 13.01.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
Уважаването на депозираната въззивна жалба , в конкретната хипотеза, не
предпоставя основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на
присъдените разноски.
При този изход на спора, направеното искане и представените доказателства, в полза
на въззивника следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 25.00
лева – представляващи заплатена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 94/09.01.2024г. по гр.д. № 4795/2023г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, с която Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, Е ОСЪДЕНА да заплати на Н. М. Т. с ЕГН ********** действаща със съгласието на
нейната майка и законен представител А. Н. К. с ЕГН ********** законната лихва, считано
от 19.07.2022г. върху сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от получените травматични увреждания,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана на дясната мишница и предмишница, и негативни
психически преживявания и емоционален стрес, претърпени в резултат от реализирано на
19.07.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, възникнало по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, на основание чл.
86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, бул. "Черни връх" N 51Д ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Т. с ЕГН ********** действаща
със съгласието на нейната майка и законен представител А. Н. К. с ЕГН ********** и двете
с адрес ****** законната лихва върху сумата от 10 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от получените
травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на дясната мишница и
предмишница, и негативни психически преживявания и емоционален стрес, претърпени в
резултат от реализирано на 19.07.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, възникнало по
5
вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ******, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, считано от 13.01.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението на
основание чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н. М. Т. с ЕГН ********** действаща със съгласието на нейната майка А.
Н. К. с ЕГН ********** и двете с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна
Компания „ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. "Черни връх" N 51Д
сума в размер на 25.00/двадесет и пет/ лева заплатена държавна такса за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6