Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр.
дело № 795/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 78 от 24.06.2019 год.
по гр. дело № 405/2018 год. П.ският районен съд е признал
за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 318, ал. 1 от ТЗ, чл. 286, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „Д.“
ЕООД, *** дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД сумата 492,38 лв. – главница за доставена
електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.04.2017 год. до
25.04.2017 год. по партида с клиентски номер ********** за обект: почивна
станция, ИТН 4005474 в гр. П., за което вземане е издадена фактура №
**********/26.04.2017 год. и сумата 48,01 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 11.05.2017 год. – 26.04.2018 год., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
27.04.2018 год. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 301/03.05.2018 год. по ч.гр.д. № 278/2018
год. по описа на РС-П.. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата 575 лв., представляваща направени разноски в исковото производство, като
и сумата 175 лв. – разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения,
че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове.
Ищецът оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на „Е.Б.Е.“ ЕАД П.ският районен съд е издал заповед № 301/03.05.2018 год. по
ч.гр.д. № 278/2018 год. по описа на РС-П. по чл. 410 от ГПК за посочените
по-горе суми, връчена на ответника чрез управителя.
Ответникът е направил възражение срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Исковете са предявени в законния срок.
Видно от Решение №
ОУ-013/10.05.2008 год. на ДКЕВР и Общи условия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, публикувани в
Д.В. от 27.05.2008 год., ищецът е краен снабдител по смисъла на чл. 92, т. 2 от
ЗЕ и продава електрическа енергия при публично известни общи условия – чл. 98а
от ЗЕ.
Със заявление № 27923/31.05.2014
год. на Л.Б. – управител на „Д.“ ЕООД, дружеството е поискало да получава
електрическа енергия от „Е.Б.Е.“ ЕАД за обект: почивна станция, ИТН 4005474 в
гр. П. в парцел I-5157
в кв. 249, местност „К.“, за стопански нужди, измервана на две тарифи при
постоянно захранване. Клиентският номер на заявителя е **********.
По делото е представена данъчна
фактура № **********, с която ищецът е начислил на ответното дружество сумата
492,38 лв. – цена на доставена и незаплатена електроенергия за периода
01.04.2017 год. – 25.04.2017 год. Тази сума е отразена и в препис-извлечение от
сметка за посочения по-горе клиентски номер с потребител „Д.“ ЕООД за обект
почивна станция гр. П.. Посочено е, че дължимата лихва върху главницата за
периода 11.05.2017 год. – 26.04.2018 год. е в размер на 48,01 лв.
Според заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Тодоринова
през процесния период на посочения обект е доставяна
електрическа енергия, видно от отчета на средството за търговско измерване,
поставен на обекта на 22.07.2015 год., съгласно констативен протокол № 224951,
като е преминал последваща проверка със срок на
валидност до 2019 год. Електромер с фабричен номер 03325557 е отчитан чрез
система за дистанционно отчитане между 26-то и 31-во число на месеца, като на
06.04.2017 год. е отчетен заради повишаване цените на ел. енергия и мрежови
услуги, а на 25.04.2017 год. - поради заявена услуга за смяна на партида.
Според вещото лице фактурираните показания за месец април 2017 год. съвпадат с
отчетените, като дължимата цена за използваната ел. енергия и мрежови услуги е
изчислена коректно съгласно Наредба № 1 от 14.03.2017 год. за регулиране цените
на ел. енергия с отчитане по две скали – дневна и нощна и предоставената
електрическа мощност 200 kW.
Собственик на СТИ е „Е.;Ю.“. Електромерът се намира на обекта в табло заедно
със сървъра, отчитащ дистанционно средството за търговско измерване. Крайният
снабдител е ищецът по делото, който от своя страна купува ел. енергия от „Е. Ю.“.
Последният е предал на вещото лице данните, които са снети от сървъра чрез
дистанционно отчитане.
Според протокол за принудително
отнемане и предаване държането на движими вещи по изп.
дело № 20178000400119/2017 год. на ЧСИ Божилова, на 25.04.2017 год. от
ответника „Д.“ ЕООД е иззето движимо имущество, намиращо се на обект „Почивна
станция“, гр. П. по искане на взискателя СО на КНСБ
при „А. Б.“, гр. П.. На тази дата е предаден и процесния
електроснабден имот. На 26.04.2017 год. от името на
дружеството – ответник е подадено и заявление за спиране захранването на
почивната станция до „Е.Б.Е.“ ЕАД.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените установителни
искове за признаване съществуването на вземането на ищеца – цена на ползваната
ел. енергия за посочения по-горе период са допустими. Това е така, тъй като при
успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по
чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се
издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.
Исковете
са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
318, ал. 1 от ТЗ, чл. 286, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на ответника е единствено да докаже факта на евентуално
извършени плащания на дължимите суми.
Съдът намира, че по делото се
доказа съществуването на облигационно правоотношение между страните
с източник договор за доставка и продажба
на ел. енергия. Правоотношението
е възникнало въз основа на
неформален договор за доставка на електрическа
енергия. Облигационното
правоотношение се регулира от Общите
условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, които
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите.
По силата
на договорно-правната връзка
в тежест на ищцовото
дружество е възникнало задължението
да доставя ел. енергия, а в тежест
на абоната - да заплаща отчетеното количество ел. енергия
в качеството на наемател на
процесния обект – почивна станция «Д.», гр. П., който
е бил снабдяван със съгласието на собственика и е бил
вписан като титуляр на партидата.
Съгласно чл. 1, т. 4 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез
електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.“ АД, потребител на електрическа енергия за стопански
нужди е юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански или
обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство. По делото се установи, че през процесния период ответникът е потребявал
електрическа енергия, като на негово име е открита и партида в счетоводството
на ищеца. Това обстоятелство се установи по категоричен начин от заключението
на съдебно-техническата експертиза. Начислената сума, за която е издадена
приложената по делото фактура, представлява цена на доставената ел. енергия
през процесния период. Електрозахранването на процесния обект – почивна станция е спряно на 26.04.2017
год. по заявление на ответника – потребител. Съдът кредитира заключението на
вещото лице относно изчисления размер на потребената
електроенергия за периода 01.04.2017 год. до 25.04.2017 год. и нейната стойност
при прилагане на Наредба № 1/14.03.2017 год. и приложените решения на КЕВР за
небитови клиенти с отчитане по две скали и предоставена електрическа мощност 200
kW.
В хода на производството по
делото ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
Това налага извод за основателност
на предявения главен иск за признаване за установено на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, че „Д.“ ЕООД, *** дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД сумата 492,38 лв. – главница
за доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.04.2017
год. до 25.04.2017 год. по партида с клиентски номер ********** за обект:
почивна станция, ИТН 4005474 в гр. П., както и на акцесорния
иск за сумата 48,01 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 11.05.2017 год. – 26.04.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2018 год. до
окончателното изплащане, ведно със законните последици.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Окръжният съд споделя и препраща и към мотивите на районния
съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 78 от
24.06.2019 год. по гр. дело № 405/2018 год. на П.ския
районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.