№ 3662
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100113647 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Г. С., с
ЕГН:********** и съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. А. Г., срещу Столична
Община, с адрес: гр. София; ПК 1000; район Оборище, ул. „Московска” № 33, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от деликт от 06.10.2023г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 06.10.2023г. до окончателно плащане;
-сумата от 301,68лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от деликт от 06.10.2023г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 06.10.2023г. до окончателно плащане;
Ищецът твърди, че на 06.10.2023г. около 18:00 ч. вървяла по площад „Света
Неделя“, от лявата страна на бул. „Мария Луиза“ / от страната на Министерството на
здравеопазването /с посока на движение от булевард „А. Стамболийски“ към бул. „Тодор
Александров“ към входа на метростанция Сердика / откъм Уникредит Булбанк / като преди
входа на метростанция Сердика стъпва с левия крак в несигнализирана и необезопасена
счупена плочка на самия тротоар в непосредствена близост до входа на метростанцията,
кракът й се изкривява губи равновесие и пада върху левия си крак. Към момента на
събитието на мястото където е настъпило събитието е имало свидетели очевидци.
След инцидента М. С. е посетила УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ ЕАД където след
извършен преглед и рентгенография, като е установено счупване на метатарзална кост,
1
закрито на ляв крак. Установена е болка и оток в лявото ходило. Поставена й е гипсова
шина. Издаден й е лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 221244 от 06.10.2023г.
Поради процесния деликт ищцата се е придвижвала с помощни средства в
продължение на 60 (шестдесет ) дни. След махане на помощните средства за период от
около 2 месеца имала раздвижване на увредения крайник и рехабилитация. Към момента на
предявяване на иска ищецът е в отпуска по болест 74 ( седемдесет и четири) дни, като
поради факта, че М. С. все още не е възстановена се очаква да бъде удължена още.
Вследствие на процесния деликт ищцата е претърпяла и имуществени вреди в
размер на 301.68 ( триста и един лева и шестдесет и осем стотинки ) лева, направени както
следва :
на 07.10.2023 г. - 200 ( двеста ) лева - за закупуване на статична ортеза за глезенна
става, за което й е издадена фактура № ********** от 07.10.2023 г. от „О.“ ООД;
на 13.10.2023г. - 15 ( петнадесет ) лева за запис на медицинско изследване. Издадена
й е фактура № ********** от 13.10.2023 г. от УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ ЕАД.;
на 08.11.2023г.- 50.78 (петдесет лева и седемдесет и осем стотинки) лева за
закупуване на лекарства - коксамин и калциливин, за което й е издадена фактура №
********** от 08.11.2023 г. от „С.**“ ЕООД.;
на 10.11.2022г. - 35.90 (тридесет и пет лева и деветдесет стотинки) за закупуване на
лекарства - санокор, за което й е издадена фактура № ********* от 10.11.2023г. от „Б.Ф.“
ЕООД.
Силните негативни изживявания, предизвикани от инцидента продължават и до
днес при спомена за случилото се. Ищецът изпитва страх да ходи по улиците.
В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е
оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Оспорва наличието на елементи от фактическия състав на възникване на
правото на обезвреда вследствие причинени неимуществени вреди, състоящи се в търпени
болки и страдания. По делото липсват преки доказателства, от които да се направи
обосновано предположение, че вредите действително са настъпили вследствие счупена
плочка на тротоарна настилка. Липсват и доказателства за твърдените от ищцата страх да
ходи по улиците, раздразнителност, силно безпокойство и напрегнатост. Не са представени
доказателства в тази насока, както и доказателства, от които да е видно по какъв начин това
събитие е повлияло впоследствие на нормалното й ежедневие или на служебните й
задължения. От представените по делото медицински документи не се установява причинно-
следствената връзка между процесния инцидент и претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
прекомерно завишен.
Прави възражение, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като е могла да възприеме наличието на неравности по
настилката, но не го е сторила. Така тя не е проявила дължимата грижа за здравето си при
2
движението си по тротоара и това е в причинна връзка с настъпилите вреди. Поради това
Столична община моли съда да отхвърли исковете, евентуално да намали размера на
присъденото обезщетение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
От показанията на свидетеля Д.А.С. (протокола, л. 86-87) се установява, че на
06.10.2023г. ищцата се е движела по тротоара от Министерство на здравеопазването в гр.
София към метростанцията на пл. „Света Неделя“. Преди входа на метрото се намирала
шахта, плочките около която били счупени и повдигнати над останалите. Било полутъмно и
ищцата не видяла счупените плочки. Тя стъпила върху тях с левия си крак и паднала.
От приетото по делото и неоспорено заключение (СМЕ) на в.л. д-р К. С. (л. 80-83) се
установява, че вследствие на инцидента М. С. е получила счупване в основата на 5-
предходилна кост на ляво стъпало.
Поради инцидента ищцата е постъпила в спешния център на УМБАЛСМ
Н.И.Пирогов, видно от листа за преглед на пациент (л. 7). Тогава кракът е обездвижен с
гипсова шина. При контролния преглед, извършен на 13.10.2023г., обездвижването е
продължено за срок от 45 дни. Видно от експертизата е, че това е обичайният период за
който се обездвижват глезенната става и ходилото при такива травми, след което се
провежда рехабилитация. При ищцата, при контролен преглед е направена рентгенова
снимка и установено забавено зарастване на костта и имобилизацията е удължена с две
седмици (до общо 60 дни). При този тип увреждания обичайният период на възстановяване е
около 3 месеца, което и в случая е постигнато за същия период. През това време ищцата е
търпяла болки и страдания, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет.
След премахването на имобилизацията е проведена рехабилитация. За период от общо 104
дни (до 18.01.2024 г.) ищцата е била нетрудоспособна, видно от приетите по делото
болнични листове (л. 11, л. 17, л. 23, л. 50) и решение на ЛКК (л. 25).
При изготвянето на заключението вещото лице е извършил преглед на 20.05.2024г.,
при който не е установен функционален дефицит на лява глезенна става и ходило.
Същевременно за в бъдеще е възможно ищцата да чувства болки в областта на счупването
при натоварване и смяна на времето.
В резултат на счупването е настъпило изменение в походката на ищцата (накуцване
наляво) и изкривяване на костната система на крака (деформиране на първа
3
метатарзофалангеална става), което се установява както и показанията на свидетеля Д.С.,
така и от амбулаторния лист за извършен преглед (л. 69).
За лечението си ищцата е направила следните разходи:
1/ на 07.10.2023 г. - 200 ( двеста ) лева - за закупуване на статична ортеза за глезенна
става, видно от издадената фактура № ********** от 07.10.2023 г. от „О.“ ООД и фискалния
бон (л. 8); 2/ на 13.10.2023г. - 15 ( петнадесет ) лева за запис на медицинско изследване,
видно от издадената фактура № ********** от 13.10.2023 г. от УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“
ЕАД и фискалния бон (л. 10).; 3/ на 08.11.2023г.- 50.78 (петдесет лева и седемдесет и осем
стотинки) лева за закупуване на лекарства - коксамин и калциливин (фактурата и фискалния
бон, л. 20).; 4/ на 10.11.2022г. - 35.90 (тридесет и пет лева и деветдесет стотинки) за
закупуване на лекарства – санокор (фискалния бон и фактурата № ********* от 10.11.2023г.
от „Б.Ф.“ ЕООД, л. 21).
От СМЕ се установява, че лечението е било адекватно и правилно проведено. Затова
съдът приема, че направените разходи са във връзка с увреждането.
В настоящото производство във връзка с търпените неимуществени вреди от ищцата
са събрани свидетелски показания на Д.А.С. - съпруг на М. С.. От тях се потвърждават така
установените от заключението по изслушаната СМЕ травматични увреждания, както и
проведеното лечение. Установява се още, че през този период ищцата е ползвала патерица за
придвижването си. Това е довело до затруднения в ежедневието и необходимост от
ползване на чужда помощ. Към момента М. С. все още се чувства неспокойна, когато върви
по улиците, постоянно си гледа в краката, тъй като изпитва страх да не се случи същото.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на
обезщетения за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди от деликт от
06.10.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането
(06.10.2023г.) до окончателно плащане.
Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната.
Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при
наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и
4
за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е
предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет
охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби.
Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти
за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно
доказване.
В случая ищцата е заявила в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е
изпълнило задължението си обезопаси и да поддържа в добро състояние тротоара, по който
тя е минавала.
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., пленум на ВС,
вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Ето защо, за
да е налице противоправно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се
ангажира, трябва да е имал задължение да действа.
Съгласно чл. 11 от ЗОС „имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин“. Общинските пътища са собственост на общината (чл. 8, ал. 3 ЗП). Част от тях са
и тротоарите, по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, както и от § 6, т. 6 от ДР на
ЗДвП. На основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП поддръжката на тротоара
като част от земното платно е задължение на ответника. Следователно, общината има
задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на
тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението им за безопасно ползване
от пешеходците.
По делото не се спори, че мястото, на което е реализиран процесния инцидент, е
част от тротоар, който е общинска собственост. Установи се, че на тротоара в близост до
входа на метрото на пл. „Света Неделя“ е имало счупени и разместени плочки, върху които
ищцата е стъпила и след това е паднала. Ето защо съдът приема, че служителите на
ответника не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на
процесния тротоар в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно
бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в
правната сфера на ищцата. Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички
5
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищцата.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението
за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България.
Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период от около 3 месеца (през първите 30 дни от които М. С. е търпяла
болки и страдания с по-голям интензитет); затруднените движения на крайника на
пострадалата, в резултат на счупването на метатарзалната кост и поставената имобилизация,
носена за период от 60 дни и необходимостта от чужди грижи за този период; ползваният
общо 104 дни отпуск поради нетрудоспособност; промяната на походката и деформацията
на първа метатарзофалангеална става; негативните психически изживявания вследствие на
инцидента; възрастта на М. С. към датата на инцидента – 52 г.; както и социално-
икономическите условия към същия момент и към настоящия момент. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на
живот на М. С., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 25 000лв. За разликата до пълния предявен
размер от 40 000 лева искът е неоснователен. При преценката си за размера съдът съобрази
и практиката на горестоящата инстанция по дела за обезщетяване на вреди от сходни
увреждания (Решение № 156 от 15.02.2024 г. по в. гр. д. № 2541/2023 г. на САС; Решение №
189 от 20.02.2023 г. по в. гр. д. № 2432/2022 г. на САС).
Сумата се претендира с лихва за забава от датата на инцидента. Съгласно чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. При задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Ето защо с оглед
основателността на главната претенция, основателна е и акцесорната за лихва от датата на
увреждането – 06.10.2023 г.
По отношение на имуществените вреди съдът установи, че ищцата е направила
6
разходи във връзка с лечението си в размер на общо 301,68лв. Затова искът за
имуществените вреди е изцяло основателен. Сумата се дължи с лихва за периода от датата
на увреждането- 06.10.2023г. до окончателното плащане. В този смисъл и практиката на
ВКС по отношение на началния момент на изискуемостта на вземанията за имуществени
вреди от непозволено увреждане (Решение № 11 от 03.05.2018г. по т. д. № 643/2017г. на I
ТО на ВКС).
При този изход на спора съдът дължи произнасяне по своевременно направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца,
която се придвижвала без да прояви нужното внимание, с което е допринесла за
настъпването на инцидента.
Съпричиняване от страна на пострадалия е налице, когато с поведението си той е
създал предпоставки за осъществяването на деликта и за настъпването на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди,
независимо дали е действал или бездействал виновно.
Тротоарът е част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци. Това, че пешеходците са отделени от превозните средства
означава, че те са предпазени от тях и би следвало на тази част от пътя да се чувстват в
безопасност. Поради това не може да се очаква или изисква движението по тротоара да се
извършва с повишено внимание. Още повече в урбанизирана територия и то в централната
градска част на населено място, където инфраструктурата е изградена от човека и следва да
се поддържа от него, не може да се приеме, че пешеходците следва да проявяват внимание
каквото биха проявили при движение по пресечен терен. В същия смисъл е и практиката на
съдилищата по идентични случаи, която акцентира и на липсата на предвидено в
нормативен акт задължение пешеходците постоянно да следят с погледа си пътната
настилка, през която преминават (Решение № 273 от 28.02.2022 г. по в. гр. д. № 2986/2021 г.
на САС).
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Ищцата е
заплатила 1 612,07 лева за държавна такса и 500 лева за депозит за вещо лице. От тях
съразмерно с уважената част от исковете ѝ се дължат 1 325,97 лева.
М. С. е била представлявана безплатно от адвокат Г. на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна
помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена по
договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ.
Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя
възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
7
ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на
ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ в процесния случай е в
размер на 3874,13лв.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото
от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски
за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. Г. сумата от 3000 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата в съответствие с уважената част от исковете. Не е налице фактическа и правна
сложност, като делото е приключило в едно съдебно заседание.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в
размер на 300 лв. Ответникът не е направил други разноски. Предвид изложеното съдът
намира, че на Столична община следва да бъде присъдена сумата от 111,66 лв. в
съответствие с отхвърлената част от исковете.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на М. Г. С. , с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „ ****, чрез адв. А. Г., на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД следните суми:
8
1/ 25 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени от М. С.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от деликт настъпил
на 06.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023г. до окончателното
плащане и
2/ 301,68 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени от М. С.
имуществени вреди (разходи за лечение) от деликт от 06.10.2023г., ведно със законната
лихва, считано от 06.10.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 40 000
лева.
ОСЪЖДА М. Г. С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „ ****,
чрез адв. А. Г., да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 111,66 лева ,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт в съответствие с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на адвокат А. Х. Г. , с адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3 000,00 лева, – адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищеца в съответствие с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9