Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          № 260112

                                гр. Кюстендил, 20.05.2021 г.

 

                                           В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

           ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                          КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

 при участието на секретаря Симона Цикова, след като разгледа докладваното от съдия Костадинова  в. гр.дело № 137 по описа на КОС за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Адвокат Р.А. *** в качеството й на пълномощник на К.С.С., ЕГН ********** ***  обжалва решение №260062/08.02.2021 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д.№789/2020 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К.С.С.  искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ- за отмяна на заповед № 334/13.04.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ, а именно поради намаляване на обема на работа, за възстановяването на К.С. на заеманата от него преди уволнението длъжност „общ работник“ в ответното дружество и за заплащане на сумата *** лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето от 13.04.2020 г. до 13.10.2020 г.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на решението. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд едностранно е тълкувал събраните по делото доказателства- кредитирал и обсъждал е само доказателствата в полза на ответника, не се е съобразил с това, че ищецът е оспорил представените от ответника доказателства. Сочи се, че протоколът за подбор е съставен фиктивно и не е оформен по надлежния ред, същият е негоден да докаже, че подборът е извършен законосъобразно. Заявява се, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с това, че са оспорени заповеди №5 и №6/03.02.2020 г., в които работодателят е посочил като основание за подбора извършено съкращаване в щата, а не намаляване на обема на работа в дружеството. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за намаляване обема на работа в ответното дружество.  Изразява се становище и за нищожност на решението, доколкото от съдържанието му не може да се изведе волята на съда. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго с което да се уважат предявените искове, респ. за обявяването му за нищожно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Твърди се, че решението не е нищожно, тъй като волята на съда е обективирана и изразена точно. Оспорват се доводите във въззивната жалба, като е посочено, че съдът е обсъдил в съвкупност всички доказателства, че от свободната преценка на работодателя е коя мярка да предприеме- уволнение, поради намаляване обема на работа, закриване на част от предприятието или съкращение в щата, за да приведе личния състав в съответствие с нуждите на работния процес. Твърди, че в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор и в случая такива са представени по делото. Сочи се, че подборът е извършен съобразно критериите на чл. 329, ал.1 от КТ.

            Кюстендилският окръжен съд в настоящия си съдебен състав като взе предвид доводите, наведени във въззивната жалба, както и събраните по делото доказателства и след като ги прецени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

От фактическа страна се установява следното:

Въззивникът К.С. е заемал длъжността „общ работник” във въззиваемото дружество. Със заповед №334/13.04.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ, а именно поради намаляване на обема на работа.

Представена е Заповед №5/03.02.20220 г. на управителя на ответното дружество, с която считано от 03.02.2020 г. е утвърдено ново щатно разписание и по силата на което е взето решение за съкращаване на една щатна бройка от длъжността „общ работник“. Със Заповед №6/03.02.2020 г. е назначена комисия за извършване на подбора между работниците, заемащи посочената длъжност. По делото са приложени формуляри относно критериите за оценка на служителите. С решение от 23.02.2020 г. комисията по подбора е предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с К.С..

От служебна бележка, издадена от Д „Бюро по труда“ гр. Дупница се установява, че въззивникът К.С. е регистриран като безработен.

В съдебно заседание на 15.12.2020 г. районен съд е извършил констатация от трудовата книжка на въззивника и е констатирал, че същият е започнал работа при друг работодател на 24.06.2020 г.

           От прието заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Р. Х. се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период, а именно от 13.04.2020 г. до 13.10.2020 г. е 3 961.44 лв.

В заключението на допълнителната съдебно- счетоводна експертиза вещото лице Р. Х. е посочило, че размерът на обезщетението о чл. 225, ал.1 от КТ от датата на прекратяването на трудовото правоотношение- 13.04.2020 г. до 24.06.2020 г. е ***.97 лв.

В съдебно заседание  на 12.01.2021 г. районен съд е допуснал изменение на иска по чл.225, ал.1 от КТ, изразяващо се в изменението му по размер и е приел, че същият е предявен за сумата *** лв.извършил констатация от трудовата книжка на въззивника и е констатирал, че същият е започнал работа при друг работодател на 24.06.2020 г.

При така установената фактическа обстановка от районен съд, се налагат следните правни изводи:

            Предявени са обективно кумулативно съединени  искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ,  а именно за признаване на уволнението за незаконно и отменяване на атакуваната заповед, с която на основание  чл. 328,ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото  правоотношение на ищеца, за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението "общ работник” в ответното дружество и  за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа в размер на ***  лв., а именно периода 13.04.2020 г. до 24.06.2020 г.

В производството по обжалване на уволнението, съдът извършва проверка за неговата законност, като следва да  се установи дали са били налице всички факти, които се съдържат в хипотезата на правната норма, при настъпването на които работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. В конкретния случай трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, а именно при намаляване на обема на работа. Посоченото основание обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.

За да се упражни законосъобразно от работодателя на правото на уволнение  на посоченото основание, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1/ намаляване на обема на работата в предприятието, което може да се изрази в намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, на обема на стокооборота, на обема на услугите; 2/това състояние да е обективно и фактически да съществува; 3/ намаляването на обема на работа да  е свързано с изпълняваните от работника трудови функции. Доколкото работодателят носи доказателствената тежест да установи законността на уволнението, то той  следва да установи наличието на връзка между намаления обем на работата в предприятието и трудовите функции на уволнения работник. Ако някоя от предпоставките3 не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. В настоящия случай работодателят не е доказал нито една от посочените по- горе предпоставки, а именно, че е налице намаляване обема на работата в предприятието и че то е съотносимо към трудовата дейност, извършвана от ищеца. Доказването на посочените факти може да се извърши с всички доказателствени средства като съдът констатира, че по делото няма представени такива. Действително по делото се съдържа Заповед №5/03.02.2020 г. на управителя на ответното дружество, от която е видно, че е утвърдено ново щатно разписание, считано от 03.02.2020 г. и с него са променени щатните бройки за длъжността „общ работник“, като е съкратена  една щатна бройка. От тази заповед може да се направи извода, че е съществувала правната възможност за работодателя да прекрати трудовото правоотношение на друго правно основание, ако са налице предпоставките на чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращение в щата, а дали в случая са налице тези предпоставки не е предмет на спора, като относимо е единствено обстоятелството, че на посоченото в заповедта правно основание, същата е незаконосъобразна.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови друго по същество, с което да уважи предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат деловодни разноски за двете инстанции, които са  в общ  размер на *** лв.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати държавна такса по сметката на ДнРС в размер на *** лв. като се има предвид, че претенцията на ищеца беше уважена за два неоценяеми иска- по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ /по 40 лв./, както и един оценяем иск - този по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, както и държавна такса по сметката на КнОС в размер на половината от тази дължима пред първата съдебна инстанция или сумата в размер на 71,42 лв.

По сметка на ДнРС следва да заплати и изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещо лице, които са в общ размер на 188.30 лв.

            Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №260062/08.02.2021 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. №789/2020 г. по описа на същия съд и вместо него постановява:

            ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на К.С.С. ***, ЕГН ********** и ОТМЕНЯ  заповед за уволнение №334/13.04.2020 г., с която на  основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение.

            ВЪЗСТАНОВЯВА К.С.С. ***, ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник” в ответното дружество.

            ОСЪЖДА И.ЕООД, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на К.С.С. ***, ЕГН **********  на основание чл. 225, ал.1 от КТ сумата *** лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на незаконното  уволнение за времето от 13.04.2020 г. до 13.10.2020 г.,  ведно със законната лихва, считано от 09.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и *** лв. деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

            ОСЪЖДА И. ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****  да заплати по сметка на РС- Дупница  сумата от *** лв.  държавна такса и  сумата от *** лв. лева изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещо лице.

ОСЪЖДА И. ЕООД, със седалище и адрес на управление:***   да заплати по сметка на ОС- Кюстендил сумата в размер на *** лв., представляваща държавна такса.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от 20.05.2021 г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: