№ 26
гр. София , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502949 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д.№ 4389/2018г. по описа на СГС, І-25
състав срещу решението от 28.11.2019г., с което, при участието на К. В. М. като трето лице
помагач, са уважени частично предявените искове по чл. 226, ал.1 КЗ / отм./, като са
присъдени на ищците Л. К., И. Ц., Т. Ц., В. Ц. и Л. Г. и И. Г., последните две в качеството
им на наследници по закон и заместили първоначалния ищец Е. Г., съответно 130 000 лева,
140 000 лева, 140 000 лева, 140 000 лева и по 65 000, ведно със законната лихва върху всяка
от сумите от датата на ПТП до подаване на исковата молба и от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане и са присъдени разноски.
Въззивникът ЗАД Армеец обжалва решението с доводи за нищожност и неправилност.
Твърди, че непосочването на банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените
суми е порок на решението, който опорочава формата му и го прави нищожно. Възразява
срещу обосноваността на изводите на съда за справедлив размер на обезщетенията, като
сочи, че не са отчетени в достатъчна степен възрастта на пострадалата и на ищците,
социално –икономическите условия в страната към датата на ПТП и съдебната практика по
сходни случаи.
Въззиваемите Л. К., И. Ц., Т. Ц., В. Ц., Л. Г. и И. Г. оспорват въззивната жалбата. Подали
са частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд от 25.06.2020г., с което е
оставено без уважение искането на пълномощника им адв. Ц. М. за изменение на решението
от 28.11.2019г. в частта за разноските. Искат отмяната му, като по същество твърдят, че в
1
хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА е достатъчно правната помощ да е осъществена и да е налице
заявление, че е предоставена като безвъзмездна. Цитираните били налични и предвид изхода
по съществото на спора, на адв. М. се следвало адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на ищците.
Третото лице помагач К. М. не оспорва въззивната жалба в частта, с която се възразява
срещу размера на присъдените обезщетения и оспорва частната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията по въззивната
жалба и възраженията на въззиваемите, са следните:
Липсата на реквизита по чл. 236, ал.1 т.7 ГПК не влияе върху валидността на съдебното
решение. Твърдението на жалбоподателя за обратното е несъстоятелно и произволно.
Пред настоящата инстанция са безспорни материалноправната легитимация на страните,
като низходящи на починалата в резултат от ПТП от 04.09.2015г. Ц. Г. Т. ( за ищците) и като
застраховател на гражданската отговорност на прекия причинител на вредата третото лице
помагач М. ( за ответника); механизма на произшествието; противоправното поведение на
причинилия го водач М., както и причинно –следствената връзка между същото и смъртта
на Т., всички установени от събраните пред първата инстанция доказателства.
Основателни са и оплакванията на ответника, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД.
Към момента на смъртта на майка им ищците са възрастни индивиди и са се издържали
самостоятелно.
Е. Г. (45г.) и Л. К.(39г.) са живеели отделно от починалата от 2001г. ( св. И.), но са я
посещавали и поддържали контакт с нея, останали са емоционално привързани към нея. Г. се
е установил в Лондон година преди смъртта на майка си, там е работил и живеел.
Починалата се е грижила за децата на ищцата К. през ваканции и почивни дни, а Г. е
споделял, че майка му е отгледала дъщеря му, която е студентка в САЩ.
И. Ц.( 26г.), Т. Ц. (23г.) и В. Ц. (30г.) са живеели в едно домакинство с майка си, били са
сплотено и любящо семейство.
Травмата от внезапната загуба на майка им е сериозна за всеки от ищците, независимо от
разликата във възрастта и местоживеенето им. Скръбта на всеки от тях е провокирана от
прекъсването на конкретната емоционална връзка, която са имали с родителя си, а
последната във всеки от случаите и независимо от вариациите в съдържанието, е била
силна. Ето защо и доколкото при всеки от ищците страданието е обичайното, макар и
дълбоко, за подобна ситуация, им се дължат еднакви обезщетения за болките от смъртта на
майка им.
Справедливият размер на обезщетението, според настоящата инстанция, е по 120 000
лева, като се имат предвид установените по делото естество, интензивност и
продължителност на негативните преживявания на ищците и при отчитане обществения
критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение.
Като достига до различни крайни изводи от първостепенния съд, въззивната инстанция
следва да отмени решението в частта, с която на всеки от ищците са присъдени обезщетения
над 120 000 лева и отхвърли исковете за тези разликите над тази сума до присъдените от
СГС. Върху главниците се следва законна лихва от датата на ПТП. За периодите от датата на
ПТП до подаване на исковата молба, претенцията за лихва е заявена като самостоятелен иск
по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Размерът му, определен по реда на чл. 162 ЗЗД, начислен върху главница
2
от 120 000 лева, възлиза на 31247, 25 лева или първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта, с която на ищците е присъдена законна лихва за периода
05.09.2015- 29.03.2018.за разликата над 31 247, 25 лева ( над 15 632, 63 лева за Л. Г. и И.
Г.).
В частта, с която исковете са отхвърлени за разликите над 130 000 лева до 160 000 лева и
над 140 000 лева до 160 000 лева , решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззивника се следват разноски,
съразмерно на уважената част от жалбата( общо 80 000 лева) или 2052 лева, при
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Присъдените от първата инстанция
разноски в полза на СГС следва да бъдат намалени до 30 249, 25 лева .
На третото лице помагач не се дължат разноски независимо от изхода на спора, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК.
По частната жалба:
За да отхвърли искането на адвокатския пълномощник на ищците за присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, първостепенният съд е приел, че не е доказано
съществуването на договор за правна помощ между ищците и пълномощника им. Няма
спор, че такъв в писмен вид не съществува, а до приключване на устните състезания пред
първата инстанция не са доказват насрещни волеизявления между ищците и техния адвокат
за осъществяване от последния на безплатна правна помощ за процесуално
представителство по делото . Или не е установено по делото, че между ищците и техния
адвокат е сключен договор за правна помощ за процесуално представителство. Липсата на
такъв е основание за отказ да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. В този
смисъл е тълкуването на ЗА в обжалваното определение и константната съдебна практика,
включително представената с частната жалба.
По гореизложените съображения частната жалба е неоснователна. Този извод влече
отговорност за разноски в полза на ответната страна по частната жалба – ответника, който
изрично е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази защита в размер
на 100 лева( вж. списъка по чл. 80 ГПК)
За представителството на въззиваемите пред настоящата инстанция също е поискано
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. Такова принципно се следва,
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, но адв. М. не е представил, нито
установил сключването на договор за правна помощ с ищците и във въззивното
производство. Ето защо, при съобразяване с горните мотиви, не му се следва адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-25 състав от 28.11.2019г. по гр.д.№ 4389/2018г. в
частите, с които:
е присъдено на Л. К., на основание чл. 226, ал.1 КЗ/ отм/, обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 120 000 лева до 130 000 лева и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 05.09.2015г- 29.03.2018г. за
разликата над 31 247, 25 лева до 33 851,19 лева;
3
са присъдени на И. Ц., Т. Ц. и В. Ц., на основание чл. 226, ал.1 КЗ/ отм/, обезщетения за
неимуществени вреди за разликите над 120 000 лева до 140 000 лева, на всеки и на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за
периода 05.09.2015г. - 29.03.2018г. за разликата над 31 247, 25 лева до 36 455,16 лева, на
всеки;
са присъдени на Л. Г. и И. Г., в качеството им на наследници по закон и заместили
първоначалния ищец Е. Г., на основание по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм/, обезщетения за
неимуществени вреди за разликата над 60 000 лева до 65 000 лева, на всяка и на основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за периода
05.09.2015г.- 29.03.2018г. за разликите над 15 632, 63 лева до 16 925, 60 лева, на всяка;
е осъдено ЗАД Армеец да плати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
държавна такса над 30 249, 25 лева до 34 282, 71 лева
и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Б. К., И. И. Ц., Т. И. Ц., В. И. Ц. и Л. В. Г. и И. Е. Г.,
последните две в качеството им на наследници по закон и заместили първоначалния ищец
Е. Б. Г., всички със съдебен адрес адв. Ц. М., гр.***, жк ***, бул. ***, бл.***, вх.Е, офис 8
срещу ЗАД Армеец, гр.***, искове по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди от смъртта на Ц. Г. Т., настъпила в резултат на ПТП от
04.09.2015г., за разликите над 120 000 лева до съответно 130 000 лева, 140 000 лева, 140 000
лева и 140 000 лева и над 60 000 лева до 65 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Б. К., И. И. Ц., Т. И. Ц., В. И. Ц. и Л. В. Г. и И. Е. Г.,
последните две в качеството им на наследници по закон и заместили първоначалния ищец
Е. Б. Г., всички със съдебен адрес адв. Ц. М., гр.***, жк ***, бул. ***, бл.***, вх.Е, офис 8
срещу ЗАД Армеец, гр.***, искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди, натрупана в периода 05.09.2015г.- 29.03.2018г. , за
разликите съответно : над 31 247, 25 лева до 33 851,19 лева; над 31 247, 25 лева до 36
455,16 лева и над 15 632, 63 лева до 16 925, 60 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-25 състав от 28.11.2019г. по гр.д.№ 4389/2018г. в
останалата обжалвана част, с която исковете по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм/ са уважени до размери
от по 120 000 лева, ведно със законната лихва от 30.03.2018г. и са уважени исковете по чл.
86, ал.1 ЗЗД до размери съответно от 31 247, 25 лева и от 15 632, 63 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК от
25.06.2020г. по гр.д.№ 4389/2018г. по описа на СГС, І-25.
ОСЪЖДА Л. Б. К., И. И. Ц., Т. И. Ц., В. И. Ц. и Л. В. Г. и И. Е. Г., последните две в
качеството им на наследници по закон и заместили първоначалния ищец Е. Б. Г., всички със
съдебен адрес адв. Ц. М., гр.***, жк ***, бул. ***, бл.***, вх.Е, офис 8 срещу ЗАД Армеец,
гр.София да платят на ЗАД Армеец, гр.***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 2152 лева
– разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на К. В. М. като трето лице помагач на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5