РЕШЕНИЕ
№
Град
Варна, 14 ноември 2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 1727 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано е по
въззивни жалби, както следва:
1.На „ЛИБЕРТИСТА“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Х.,
против Решение № 91 от 10.05.2019 година, постановено по гр.дело № 1064/2018
година, по описа на ДРС, в частта, с
която е било осъдено дружеството да заплати в полза на К.Г.Л., ЕГН **********,
действащ чрез своите родители и представители Г.Л.Л., ЕГН **********, и М.А.Д.,
ЕГН **********, сумата в размер на 2 000
лева /две хиляди лева /, представляваща обещетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства, уплах и психо-емоционални
негативни последици и дискомфорт, причинени от нападение на паун на
01.05.2018г. в механа „Калимански хан“
с. K., общ. С., намиращ се под надзора на
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за
разноските.
С жалбата се излага, че решението се явява неправилно и
че не отчита наличните по делото доказателства.Твърди се, че деликта не е бил
доказан с наличните процесуални способи и оттам несправедливо е била ангажирана
отговорността дружеството – въззивник.По същество се настоява частично
уважените искове да бъдат отхвърлени.
2.Втората жалба е насрещна, по реда на чл.263 ал.2 от ГПК
е подадена от адв.Т., като процесуален представител на К.Г.Л., чрез неговите
законни представители против същото решение, в отхвърлителната му част, с която
съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата пад сумата от 2 000 лева
до претендираната сума от 3 000 лева, представляваща
обещетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
неудобства, уплах и психо-емоционални негативни последици и дискомфорт,
причинени от нападение на паун на 01.05.2018г.
в механа „Калимански хан“ с. K., общ. С., намиращ се под надзора на ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Съобразно доводите в жалбата съдът е присъдил несправедливо
обезщетение, без да съобрази нанесените по детето вреди, както и психо –
емоционалното му състояние.Искането е обезщетението да бъде коригирано в
сочения в исковата молба размер, а именно да се присъди сумата от 3 000
/три хиляди/ лева.
В срока по чл.263 от ГПК, всяка от страните е депозирала отговор против жалбата на другата, како
доказателствени искания не са били направени.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивното
дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Х., които моли съдът да
уважи въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява, но чрез адв.Т. оспорва първата въззивна жалба и моли съдът да уважи
насрещната такава.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция е бил предявен
иск с правно основание чл.50 от ЗЗД от К.Г.Л., действащ чрез своите родители и
представители Г.Л.Л., ЕГН **********, и М.А.Д., ЕГН **********, срещу ответника
„ЛИБРЕТИСТА“ ЕООД, ЕИК *********, за
осъждането му да заплати на ищовата страна сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства, уплах и
психо- емоционални негативни последици и дискомфорт, причинени от нападение на
паун на 01.05.2018 година в механа
„Калимански хан“ с. K., общ. С., намиращ се под надзора на ответника, ведно със законната лихва върху
главницата от 02.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.Твърденията в
молбата са следните: там се излага, че на 01.05.2018 година, около 12.00 часа
ищеца К.Г.Л. и неговите родители Г.Л.Л. и М.А.Д. са посетили механа „Калимански
хан” с. K., общ. С., стопанисвана от ответника; влезли са в двора на механата с
намерението да обядват.Забелязали, че там се движат без надзор най- различни
птици – патици, пауни, кокошки и други, като един от пауните се приближил и се нахвърлил
се върху ищеца, повалил го на земята и започнал да го кълве и дере с нокти в
областта на лицето и главата.Птицата е била прогонена от родителите на детето,
но в резултат на нападението последното се разплакало, започнало да пищи от болка и уплаха. От главата му започнала да
капе обилно кръв.пострадалия е бил транспортиран до Спешния център на МБАЛ Св.
Анна АД в гр. Варна, като по целия път дотам детето плачело, а лицето и главата
му били окървавени.Там е бил прегледан, а раните обработени, с диагноза V.l.
faciei, по главата и лицето му личали
рани и ожулвания, една от които била залепена с хирургическо лепило. По време
на престоя си в болничното заведение детето пищяло, родителите му не могли да
го успокоят до вечерта на същия ден. Травматичните увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Раните в областта на
лицето и главата на ищеца заздравели за около три седмици. В този период ищецът
се оплаквал от болка в областта на обработената с лепило рана, не давал, да му
се обличат тениски и блузки през главата и да го къпят. Понастоящем в лява
челна област на главата в близост до лява вежда на ищеца личи белег с
неправилна форма, като се е оформил и козметичен дефект – вдлъбване на кожата
на лицето с ръбче в областта на цикаткрикса. В резултат на инцидента ищецът
претърпял негативни изменения и в психичната и емоционално – волевата сфери. В
първите дни след инцидента ищецът се будел през нощта, плачейки, понастоящем
изпитва страх от различни животни, включително и домашни, започва да плаче и да
се крие у някой от родителите си, щом види птици в градска среда, споделя, че
го е страх от повторно нападение и нараняване, което го ограничава в игрите и
влошава качеството му на живот.
От фактическа страна е видно, а и не се спори
от страните, че на 01.05.2018 година в Спешен кабинет в консултативно
–диагностичен блок/спешно отделение при МБАЛ” Св. Анна –Варна “ АД, амб.
№4858/01.05.2018г. е бил приет ищеца - К.Г.Л. и му е поставена диагноза V.l.
faciei/ разкъсно - контузна рана на лицето /, травма на главата с рана.Проведени
били консултации с детски хирург, а раните били обработени, залепени и
превързани.
Представено е и Удостоверение № 361 от 2018 година
на Служба Съдебна медицина към „МБАЛ Света Анна-Варна“ АД, от което става ясно, че се касае за
разкъсно-контузни рани по главата и лицето и че тези увреждания са резултат на
удари и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи предмети с подчертани
ръб или връх и биха могли да се получат по указаните време и начин, вкл. от
нокти на паун. Травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Пред ДРС е била изслушана комплексна Съдебно
медицинска и психиатрична експертиза, видно от която в резултат на възникналия
инцидент на 01.05.2018 година ищецът е получил разкъсно –контузни рани по
окосмената част на главата и на лицето. Същите са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети с добре изразен връх и биха могли да се получат в
резултат на действието на нокти на птица в указаното време. Травматични
увреждания от този вид обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и отзвучават в рамките на 2-3 седмици. При такива травматични увреждания
се извършва първична обработка на раните –почистване, с последващо лепене или
поставяне на хирургичен шев. При получаване на тези увреждания е налице болка,
кръвотечение, като същите -
кръвотечението отзвучава след първичната хирургична обработка, а болките в
рамките на дни. Към момента на изготвяне на експертизата са били видими два
белега, които са разположени на местата, отразени в СМУ №361/2018г. Тези белези
са налични, но не водят до загрозяване.
Според заключението на вещото лице А. Ц.при
проведеното психологическо изследване се наблюдава в поведението и отговорите на ищеца, определени
защитни механизми, чрез които се редуцират или избягват на подсъзнателно
ниво негативните състояния като
конфликти, стрес, тревожност и фрустрация.Експерта сочи, че детето е с нормално
за възрастта си психологическо състояние, което се характеризира със ситуативна
тревожност и страхови преживявания,
които са характерни към определен психичен стимул. Не е установено увреждане на
психиката на детето в тежкия, клиничния смисъл на думата, но се забелязват
негативни последици в състоянието му, които са във връзка с инцидента, описан в
исковата молба. Това са т.нар. flashback
- внезапни оживявания на спомени, равносилни на действителността.Обяснено
е, че детето страни от куче, домашен любимец, въпреки, че преди не се е
страхувал, а сега се плаши; че се плаши от по- големи насекоми, а понякога по
време на разходка казва на майка си да “ изгони “ врабчетата, за да не го
клъвнат. Като цяло въпреки наличието на стрес и травматично преживяване
възрастта на ищеца до известна степен го е предпазила от по- сериозни
инциденти. В същото време се забелязват типичните flashback моменти, като точна
прогноза докога ще се проявяват и как точно биха се отразили на психиката за в
бъдеще, не може да се направи или тя ще бъде в сферата на предположенията.
Също пред ДРС са били разпитани и свидетели,
които изясняват релевантни за случая факти.
При наличните доказателства, решаващия съд е
достигнал до извода за основателност на претенцията, като е присъдил обезщетение
в размер на 2 000 лева.
Становището
на съда е следното:
Отговорността
на собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, е безвиновна. Те
отговарят солидарно, а помежду си - по-равно за обезвреда на вредите. В
процесния случай, безспорно е осъществен фактическият състав на чл.50 от ЗЗД.От
събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно е установено, че ответното дружество
е лице, под чийто надзор се намира тази вещ.Възражението, че вредните последици
са настъпили по вина на пострадалия и незачитане на частната собственост, съдът
приема за изцяло неоснователни.Това е така, т.к. от показанията на свидетелите
изрично се сочи, че инцидента е възникнал на територията на заведението; не се
установява, че пострадалото дете извършило действия, с които сам да е
предизвикал агресивното поведение на птицата и е допринесъл за инцидента. Напротив
– от показанията на разпитаните пред ВРС изрично се установява, че птицата в
двора на „Калимански хан“ непровокирано се е насочила към пострадалия и му е
причинила описаните наранявания.Установено е още, че пауна, наред с други
животни е бил част от атракциона на заведението; че не са били поставяни
табели, сочещи на внимателност или такива,
предупреждаващи за опасно поведение от страна на птиците и други животни там.При
тези обстоятелства следва да се формира извод, че след като влизането в обекта
е било опасно и там е имало клиенти, ответното дружество е било задължено да
вземе всички необходими мерки, за да предотврати това нападение.Собственика или
лицето, под чиито надзор се намира веща е следвало да предприеме действия за
предотвратяване на инцидента - както го задължава чл.35 ал.2 от Закона за
защита на животните.Според този текст собственикът следва да предотврати всяка
проява на необоснована агресия на животно, проявена на обществени места и
ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни/.Отделно от това
нормата на чл.172 т.2 от ЗВМД /Закона за ветеринаро-медицинската дейност, сочи,
че който отглежда домашни любимци е задължен да вземе мерки, щото да не създаде
опасност за хора или други животни.Ето защо, при тези данни е било редно и
обосновано да се ангажира отговорността на ответното дружество за репариране на
причинените вреди, най – вече с оглед неполагането на достатъчна грижа за
обезопасяване на животното, което е станало причина за настъпване на телесните
увреждания и психическия стрес, преживени от ищеца – а се касае за невръстно
дете.Доколкото отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна, за поведението на
ответното дружество е без значение е дали птицата е негова собственост или не –
тя се е намирала в двора на заведението и самото дружество е отговорно за
причинените вреди. Възраженията, че управата не е реагирала и е останала в
неведение за станалото, не изключват отговорността на дружеството и са
неотносими към спора, по простата причина, че е напълно оправдано родителите
първо да се погрижат за здравето на детето и потърсят медицинска помощ. Отделно
от това има доказателства, че ищецът е влязъл в двора със знанието и съгласието
на ответното дружество и няма данни за съпричиняване на травмите.
Въз основа на така установените факти, решаващия
съд е направил обоснован и законосъобразен извод за наличието на фактическия
състав за ангажиране отговорността на ответника по чл.50 от ЗЗД. Безспорно е
установено по делото, че към момента на причиняване на увреждането птицата паун
е била под неговите грижи и надзор.При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида,
характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката
на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики
-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие.На база на СМЕ е доказано по делото, че в резултат на
възникналия инцидент на 01.05.2018 година ищецът е получил разкъсно –контузни
рани по окосмената част на главата и на лицето. Същите са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети с добре изразен връх и биха могли да се получат
в резултат на действието на нокти на птица в указаното време. Травматични
увреждания от този вид обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и отзвучават в рамките на 2-3 седмици. При такива травматични увреждания
се извършва първична обработка на раните – почистване, с последващо лепене или
поставяне на хирургичен шев.Нанасянето на тези наранявания е съпътствано с
болка, кръвотечение, като те са отзвучали след първичната хирургична обработка,
а болките в рамките на дни. Експерта е посочил, че към датата на изготвяне на
експертизата са били видими два белега, които са разположени на местата,
отразени в СМУ №361/2018г. Тези белези са налични, но не водят до загрозяване.
Според заключението на вещото лице А. Ц.при
проведеното психологическо изследване се наблюдава в поведението и отговорите на ищеца, определени
защитни механизми, чрез които се редуцират или избягват на подсъзнателно
ниво негативните състояния като
конфликти, стрес, тревожност и фрустрация.Експерта сочи, че детето е с нормално
за възрастта си психологическо състояние, което се характеризира със ситуативна
тревожност и страхови преживявания,
които са характерни към определен психичен стимул. Не е установено увреждане на
психиката на детето в тежкия, клиничния смисъл на думата, но се забелязват
негативни последици в състоянието му, които са във връзка с инцидента, описан в
исковата молба. Това са т.нар. flashback
- внезапни оживявания на спомени, равносилни на
действителността.Обяснено е, че детето страни от куче, домашен любимец, въпреки,
че преди не се е страхувал, а сега се плаши; че се плаши от по- големи
насекоми, а понякога по време на разходка казва на майка си да “ изгони “
врабчетата, за да не го клъвнат. Като цяло въпреки наличието на стрес и
травматично преживяване възрастта на ищеца до известна степен го е предпазила
от по- сериозни инциденти. В същото време се забелязват типичните flashback
моменти, като точна прогноза докога ще се проявяват и как точно биха се
отразили на психиката за в бъдеще, не може да се направи или тя ще бъде в
сферата на предположенията.Така или иначе психологическата травма е била
нанесена.С оглед на това въззивния съд приема, че размера на обезщетението е
бил определен правилно и е съответен на претърпените болки и страдания.Горното
прави неоснователни жалбите и на двете страни, което обуславя потвърждаване на
решението в цялост.
Предвид горното, ВОС,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
Решение № 91 от 10.05.2019 година, постановено по гр.дело № 1064/2018 година,
по описа на ДРС, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: