Решение по дело №84/2014 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……

 

Димитровград, 26.02.2014г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Районен съд- Димитровград

на  двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                                                                       Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                                       Членове:

                                                                       Съдебни заседатели:

 

Секретар: С.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

административно-наказателно дело № 84 по описа за 2014г.

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

 

            ПРИЗНАВА нарушителя В.М.П.- роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********,*** ***,  за ВИНОВЕН, в това ,че на 23.02.2014г., в Димитровград, извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към М. Т. М. и Т.Т.Н., както и в сбиване с М. Т. М., на публично място, пред повече хора, с които действия нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.325 от НК, поради което и на основание чл.6 б.”а” вр. чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ му налага административно наказание “Глоба” в размер на 350 /триста и петдесет/лева.

 

            ПРИЗНАВА нарушителя С.С.Ф.- роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********,*** 15-Б-12,  за ВИНОВЕН, в това ,че на 23.02.2014г., в Димитровград, извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към М. Т. М. и Т.Т.Н., както и в сбиване с Т.Т.Н., на публично място, пред повече хора, с които действия нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.325 от НК, поради което и на основание чл.6 б.”а” вр. чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ му налага административно наказание “Глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/лева.

 

 

 

 

     Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Хасково в срок от 24-часа, считано от 15.00 ч. на 26.02.2014 г.

            В случай на обжалване, насрочва делото за разглеждане в Окръжен съд Хасково на 04.03.2014 г. от 14.00 часа. 

 

 

СЪДИЯ:        

 

 

 

 

 

Мотиви към решение №34/26.02.20**г., постановено по НАХД №84/20**г. по описа на РС-Димитровград .

 

            В.М.П.- роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********,*** ***, е предаден на съд по реда на УБДХ, с обвинение , посочено в Акт за констатиране на дребно хулиганство, изготвен на 23.02.20**г. от служител на РУ”Полиция” – Димитровград, за това, че на 23.02.20**г., в Димитровград, извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към М. Т. М. и Т.Т.Н., както и в сбиване с М. Т. М., на публично място, пред повече хора, с които действия нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.325 от НК- нарушение по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ.

С.С.Ф.- роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********,*** 15-Б-12, е предаден на съд по реда на УБДХ, с обвинение , посочено в Акт за констатиране на дребно хулиганство, изготвен на 23.02.20**г. от служител на РУ”Полиция” – Димитровград, за това, че на 23.02.20**г., в Димитровград, извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към М. Т. М. и Т.Т.Н., както и в сбиване с Т.Т.Н., на публично място, пред повече хора, с които действия нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.325 от НК- нарушение по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ.

            Двамата нарушители не се признават за виновни в извършване на твърдяното нарушение ,като твърдят ,че не те, а свидетелите М. Т. М. и Т.Т.Н. са ги нападнали и са им нанесли побой без да има причина за това.

            От събраните по делото доказателства съдът установи, че на 23.02.20**г., около 22.30 часа, двамата нарушители дошли до намиращия се в Димитровград, на ул.”П.Е.”, блок №**, като искали да се срещнат със свой приятел живеещ във вход А на същия. Тъй като входната врата на блока била заключена, П. и Ф. започнали да чукат и блъскат по нея. В следствие на това, стъклото на прозореца на вратата се счупило. От вдигнатия шум се събудили живущите на първия етаж на същия вход свидетели М. и Н.. Първоначално само свид.М. излезнал от жилището си и слезнал до входа на блока, за да провели какво става там. Видял, че стъклото на вратата е счупено, като излизайки пред блока забелязал наблизо двамата нарушители. Попитал ги кой е счупил стъклото, на което наруш.П. заявил, че той го е счупил. Започнал да обижда свидетеля, наричайки го „дебел педераст”, както и да отправя закани за саморазправа към него. М. се върнал обратно във входа ,за да се облече, като там срещнал свид.Н.. Последният му казал, че е уведомил полицията за случилото се. След като се облякъл, М. отново излезнал пред блока си заедно със свид.Н.. Двамата забелязали ,че нарушителите се отдалечават в посока паркинга пред фирма „Л” и ги последвали, за да се разберат за плащането на счупеното стъкло. В момента, в който ги настигнали, П. и Ф. се обърнали срещу тях и се нахвърлили да ги бият. П. съборил на земята свид.М. и започнал да го удря с юмруци в областта на лицето. Същевременно псувал и обиждал свидетеля. В същия момент наруш.Ф. се нахвърлил да бие свид.Н.. Последния обаче, успял да се предпази, като съборил на земята нападателя си и успял да го задържи без да му позволи да го удари. В следствие на вдигнатия в късен час шум на улицата, на местопроизшествието се събрали множество граждани, в т.ч. посетители и персонал от близко заведение. Те се намесили и успели да прекратят сбиването, като малко по-късно при тях дошъл и полицейски автопатрул. След изясняване на случилото се, полицаите отвели П. и Ф. ***, където им били съставени Актове за констатиране на дребно хулиганство.

            Гореизложените факти бяха установени от съда от показанията на разпитаните по делото свидетели на инцидента- М. Т. М., Т.Т.Н., И.Ю.М. и С.А.Ш.. Показанията на свид.Б.Г.Р., посочена от страна на нарушителите, съдът не кредитира, доколкото същите са объркани, нелогични и противоречат на еднопосочните твърдения на останалите разпитани по делото свидетели. Видно от показанията на Р е, че тя твърди ,че е присъствала на местопроизшествието от самото начало на инцидента, но не видяла кой кого удря, нито чула отправянето на псувни, обиди и закани. Твърди ,че нарушителите били в нормално състояние, което пък не кореспондира с твърденията на всички останали свидетели, в т.ч. и на актосъставителя, че те са били силно повлияни от алкохол, което им личало дори и на следващия ден. Не се потвърждават и показанията на свидетеля за преминало край нея и нарушителите бягащо момче с качулка на главата, като за такова не се споменава както в показанията на свидетелите, така и в обясненията на самите нарушители, които не оспорват, че малко преди инцидента са влезли в пререкания със свид.М. пред неговия блок.

            В предвид изложеното, съдът счита ,че нарушителите П. и Ф. са осъществили състава на административно нарушение, санкционирано по УБДХ- на 23.02.20**г., в Димитровград, извършили непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към М. Т. М. и Т.Т.Н., както и в сбиване с М. Т. М. и Т.Т.Н., на публично място, пред повече хора, с които действия нарушили обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл.325 от НК- нарушение по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ.

            Така извършените от П. и Ф. действия изразяват неуважение към установения обществен ред. Същите са неприемливи от гледна точка на морала и нормите на поведение в обществото, поради което следва да бъдат третирани като нарушение. Характера на засягане на обществени отношения не е с интензитет, от който да се направи заключение, че действията съставляват престъплението, визирано в чл. 325 ал.1 от НК , тъй като опасността за обществото от извършеното е по- ниска.

Действията си нарушителите П. и Ф. са извършили при наличие на пряк умисъл – съзнавали са обществено опасния им характер ,предвиждали са техните общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.

            За така извършеното нарушение, П. и Ф. следва да бъдат санкционирани, съгласно разпоредбите на УБДХ. С оглед характера на нарушението, изразяващо се в оскърбително отношение и държане към  М. Т. М. и Т.Т.Н.- отправяне на обиди, ругатни и псувни към тях, в присъствието на повече хора, на публично място- на паркинга пред фирма „Л”, както и в сбиване с горепосочените двама свидетли, съдът приема, че П. и Ф. са  нарушили обществения ред и спокойствие.

            От събраните по делото доказателства се установи, че причина за възникналия инцидент е противоправното поведение на наруш.П., който първо е счупил стъклото на входната врата на блока, в който живеят М. и Н., след това е отправял към тях псувни, обиди и закани за саморазправа, а накрая е нанесъл побой с юмруци на свид.М.. 

С оглед на това съдът счита ,че по отношение на този нарушител следва да бъде наложено по-лекото предвидено в Указа наказание, а именно „Глоба”, като определя същото в размер на 350 лева. Размерът на така определеното административно наказание е над средния по отношение на предвиденото в чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ  наказание. Този размер съдът определи като взе предвид, че именно нарушителя П. е бил водещата фигура при извършване на хулиганската проява и деянието представлява едно сравнително тежко нарушение на обществения ред по смисъла на УБДХ.

На следващо място съдът счита ,че по отношение на наруш.Ф. също  следва да бъде наложено по-лекото предвидено в Указа наказание, а именно „Глоба”, като определя същото в размер на 250 лева. Размерът на така определеното административно наказание е средния по отношение на предвиденото в чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ  наказание. Този размер съдът определи като взе предвид, че първоначално наруш.Ф. се е опитал да възпре П. да не обижда и псува М. и Н., като с поведението си в самото начало на инцидента той не е дал повод за възникването му. В последствие обаче, Ф. също отправя псувни, обиди и закани към двамата свидетели, като прави и опит да се сбие с Н.. Последният обаче, е успял да го неутрализира, като на практика удари между тях не са били разменяни.

С така наложените административни наказания, съдът счита, че ще бъде постигнат възпитателен ефект по отношение на нарушителите , които за в бъдеще ще се въздържат от извършване на такива действия .

            Мотивиран така , съдът постанови своето решение .

 

                                                                                               СЪДИЯ  :