Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 08.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ-ми граждански състав в
открито заседание, на седми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ЗОРНИЦА
БАНКОВА
При секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдия Банкова гражданско дело №4939 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 124 от ГПК
Пред ПлРС
е постъпала ИМ от Мобилтел ЕАД против *** К.К., в която се твърди, че между
кредитора „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***
и длъжника е съществувал и валидно е
действал Договор с индивидуален потребителски номер М4231367 от дата 18.09.2014
г, с който на длъжника са предоставяни ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ услуги.Съгласно чл. 26
от Общите условия на мобилния оператор ..Заплащането на услугите се извьршва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми. В срока на действието на договора за мобилни услуги
М4231367 от дата 18.09.2014 г, по който е/са издадена/и следната/те фактура/и:
- фактура №
*********/21.04.2015 г., с падеж на плащане 06.05.2015 г., за отчетен период от
16.03.2015 г.до
15.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 59.15 лв.
(петдесет и девет лв. и 15 ст.);
- фактура №
*********/20.05.2015 г., с падеж на плащане 04.06.2015 г., за отчетен период от
16.04.2015 г.до
15.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.12 лв.
(НУЛА лв. и 12 ст.);
- фактура №
*********/22.06.2015 г., с падеж на плащане 07.07.2015 г., за отчетен период от
16.05.2015 г.до
15.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лв.
(НУЛА лв. и 6 ст.);
- фактура №
*********/28.08.2015 г. , с падеж на плащане 28.08.2015 г., за отчетен период
от
16.07.2015 г.до
15.08.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 249 лв. (Двеста четиридесет и
девет лв. и 0 ст.).
Твърди се,
че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е
заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребен и договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната-длъжник П.К.К. договори за далекосъобщителни услуги и да
му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги.Претендираната сума в размер на 323.03 лв. (Триста
двадесет и три лв. и 3 ст.), посочена като главница е формирана като сбор от
предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в размер на 59.33 лв.
(петдесет и девет лв. и 33 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4231367 от дата 18.09.2014 г и
сума в размер на - 249 лв. (Двеста четиридесет и девет лв. и 0 ст.) - неустойка
за предсрочно прекратяване на договор М4231367 от дата 18.09.2014 г и
мораторната лихва в размер на 14.7 лв. (Четиринадесет лв. и 70 ст.) начислена
върху:- фактура № *********/22.06.2015 г.Твърди се, чеА1 България ЕАД има право
да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги., както и има право да получава в срок всички суми по т.
34,а- З4.в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните
услуги, предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури .В случая,
клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги
към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно
са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за
страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази
хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка
фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договора в Раздел
Отговорност и гласи „5 случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките па определения срок за ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези ши всички Услуги/ ши да получи неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки),дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване Основанието
за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния
оператор, в които е казано, че А.Б. ЕАД има право да ограничи достъпа до част
от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени
дължими вземания към А.Б. ЕАД. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел има право
едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след
изтичане срока за плащане.„ За самото прекратяване на договора законът не
изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите
условия на оператора.Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати
сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до
прекратяването на индивидуалните договори на ответника П.К.К. с ЕГН: **********
и до начисляването на договорна неустойка.Видно е от представените договори, че
ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. З7.а.
от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) А.Б.
ЕАД има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването
на предоставените услуги.37.б. А.Б. ЕАД има право да получава в срок всички
суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. А.Б. ЕАД
предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени
от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е
обусловило правото на А.Б. ЕАД /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на П.К.К. с ЕГН: ********** ,,Мобилтел има право
едностранно да прекрати Договора за услуги ши временно да спре достъпа на
абоната до мрежата в следните случаи:54.1. При неплащане на дължими суми след
изтичане срока заплащане. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка по
цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно
изрично договореното, а именно, както е изрично посочено раздел Отговорност от
Приложенията към цитираните договорите В случай че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, включително и
при прекратяване на договора по вина ши по желание на абоната в рамките на
минималния първоначален срок на договора. Операторът има право да прекрати
Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими от Абоната за съответната 81М карта до изтичан на посочения в договора
срок„Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила ог момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.Съгласно
чл. 22.3.5. от Общите условия "Всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел.”Съгласно
чл. 23, 6) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.По силата на чл. 26.4 от Общите условия на „А.Б.”
ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимата сума” 26.4. (Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила
от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора А.Б.
ЕАД уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от А.Б.
ЕАД след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми.”Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.В конкретният случай ответникът П.К.К. с ЕГН: ********** е подписал
договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените й мобилни услуги не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които, не са
заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора
си.Претендира се главница и неустойка, поа издадена заповедпо чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№152/2018г. на ПлРС Производството потношение на лихвата за забава е
прекратено по чл.233 от ГПК.Претендират се и разноски.
В срокът по чл. 131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, след като се съобрази със становищата
на страните и събраните по делото писмени, прецени ги по реда на чл. 235 ал.2
от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от приложеното гр.д.№ 152/2018г. по
описа на РС-Плевен е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да заплати на ищеца рова,
сумата 308,33 лв., от които:59,33 лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга; 249,00 лв. –
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга;мораторна лихва в размер на 14,70 лв. за периода от 08.07.2015 г. до
18.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 08.01.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни
разноски в размер на 25,00 лв. – внесена държавна такса и 180,00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Вземането произтича
от следните обстоятелства: Между кредитора „Мобилтел“ ЕАД и длъжника П.К.К. е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М 4231367
от дата 18.09.2014 г., по които са издадени фактури.
Претенцията
на ищеца за главница и неустойка, намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. по
описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледани по
същество, исковете са неоснователни.
Вземането
на ищеца „А.Б.” ЕАД произтича от сключен договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги. По делото са
приложени фактури, издадени от ищеца, които не са оспорени в преклузивния срок
по чл.193 от ГПК и по които липсва плащане от страна на ответницата. Общата стойност на ползваните и
неплатени услуги по тези фактури възлиза на сумата от 59,33лв. Тук е мястото да
се отбележи, че ответницата не е представила доказателства, че е оспорила
месечните си сметки, отразени в процесните фактури, по реда, предвиден в т. 26.
6 от Общите условия за взаимоотношенията между “А.Б.” ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на оператора. С оглед правилата
за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в
настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на вземане спрямо
ответницата за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено по надлежния
ред, като ищцовото дружество е провело пряко и пълно доказване на твърдените от
него факти. При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен за сумата
от 59,33 лв., представляваща ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги.
Относно до
претенцията на ищеца за сумата от 249 лв., представляваща неустойка, съдът
намира, че същата следва да бъде отхвърлена, тъй като има право служебно да се
произнесе относно нейната нищожност. Абонатът притежава качеството потребител
по смисъла на § 13 т. 1 от ДП на Абонатът притежава качеството потребител
по смисъла на § 13 т. 1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на
понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. На ответницата в качеството на физическо
лице е предоставена далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Процесният договор е
сключен при предварително определени условия от едната страна- ищецът
оператор, като абонатът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не
се установи атакуваната клауза на договора да е била индивидуално договорена и
липсват такива твърдения и доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146 ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05. 04. 1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. С оглед на всички събрани доказателства, съдът приема, че в случая
не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи
отговорността на страните и дължимата неустойка. Съобразно съдебната
практика неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края
на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за
нарушение на ЗЗП и за нелоялна търговска практика. Тази
неустойка е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразена нито с естеството на обезпеченото задължение,
нито с възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да плаща
дължимите месечни вноски. Всъщност така уговорена неустойката има подчертано
санкционен характер и води до несправедливия правен резултат доставчикът да
получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата.
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй като създава условия за
неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за
справедливост.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че поради нищожност на
неустоечната клауза претенцията за признаване вземането на ищеца за сума в
размер на 249лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът приема, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.
Съобразно
т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да
се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода
на спора, с осъдителен диспозитив и се осъди ответника да заплати разноските в
размер на 37,65лв. общо.
Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство:49,07лв.,
съобразно уважената част от исковете.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че П.К.К., ЕГН**********, ДЪЛЖИ на “А.Б.“ ЕАД/предишно
наименование Мобилтел“ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата общо 59,33лв.- главница - потребени н незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителна
услуга М4231367/18.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението -08.01.2018г. до окончателното
изплащане на същата, за които суми е
издадена Заповед№72 от 09.01.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№152/2018г. на
РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от кредитора“А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** против П.К.К., ЕГН**********, иск с правно основание
чл.422 вр. с чл.124 от ГПК вр. счл.92 от ЗЗД, за сумата 249лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, за която сума е издадена Заповед№72 от
09.01.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№152/2018г. на РС-Плевен, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.К.К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, направените
разноски в исковото производство в размер общо 49,07лв., съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.К.К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, направените
разноски общо от 37,65лв.-
разноски по ч.гр.д.№152/2018г. по описа на ПлРС, съобразно
претендираната и уважена част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :