Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр. Дело № 1838/2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на „З.Л.И.“ АД – длъжник по изп.д. № 20209210400655 - срещу разпореждане
от 13.10.2020 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на допълнително претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение и за изменение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят
твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед
фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния
представител изпълнителни действия. Наред с това поддържа, че възнаграждението
не е част от вземанията по изпълнителния лист и поради това не следва да бъде
включвано в базата за изчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят
ЗАД „А.Б.“ оспорва жалбата, като твърди, че размерът на адвокатското
възнаграждение с включен ДДС е съобразен с определения към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие минимум в Наредба № 1/2004 г.
Поддържа, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът не заплатил задължението
си по изпълнителния лист и това наложило подаването на молби за извършване на допълнителни
изпълнителни действия, разноските за които следвало да бъдат поети от длъжника.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като до погасяване на задължението се е стигнало след
изпълнение на наложения по молба на взискателя запор върху банковите сметки на
длъжника. Договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение било
по-малко от законоустановения минимум за образуване и водене на делото и същото
следвало да бъде включено в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26
ТТРЗЧСИ.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.06.2020 г., издаден в
полза на „З.Л.И.“ АД, за сумата от 23178 лв. - суброгационно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по чл. 213, ал.
1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.2017 г. до
изплащането, както и 2212,39 лв. - разноски в производството по гр. д. № 57518/2017
г. на СРС, 60 състав. На 11.08.2020 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, като липсват данни задължението да е погасено в дадения
с нея срок. С молба от 10.09.2020 г. взискателят е поискал извършване на
справка относно откритите на името на длъжника банкови сметки. С молбата са
представени и доказателства за допълнително уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 645,85 лв., което е присъединено за събиране от
съдебния изпълнител с постановление от 14.09.2020 г.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения.
Възнаграждение в размер само на 200 лв. (по т. 1 на чл. 10
от Наредбата) би се дължало единствено при
погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение чрез плащане или в
резултат от приложен в този срок изпълнителен способ. В настоящия случай такова
погасяване не е било извършено и поради това длъжникът следва да отговаря и за
разноските за правна помощ, направени в резултат от необходимостта от продължаване
на изпълнителното производство след изтичане на срока по чл. 428, ал. 1 ГПК. Претендираната
в случая сума за допълнително възнаграждение за водене на делото е в минимума,
определен съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и поради това не се явява прекомерна.
Неоснователно е и възражението на длъжника,
че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се изчислява единствено върху
вземането по изпълнителния лист. Тази такса следва да се определи въз основа на всички подлежащи на събиране
суми с изключение на сумите, които изрично са посочени в Тарифата като
неформиращи тази основа – това са авансовите такси съгласно заб. 4 към т. 26 от
Тарифата. Всички останали суми, за събирането на които съдебният изпълнител
извършва действия (вземането по изпълнителния лист и дължимото в изпълнителното
производство адвокатско възнаграждение, включително допълнително присъединеното
такова с начислен ДДС), формират основата по т. 26 от Тарифата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З.Л.И.“
АД, ЕИК ******** – длъжник по изп.д. № 20209210400655 - срещу разпореждане от 13.10.2020
г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
допълнително претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и за
изменение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.