Мотиви към
присъда № 379/19.06.2017 година по НОХД
№ 02093/ 2015
година по описа на Пернишки районен съд за 2015 година .
С обвинителен акт Районна
прокуратура-гр.П.е повдигнала обвинение
срещу А.И.И. за
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3
вр. с чл.194 ал.1 вр. с
чл.29 ал.1 б.”б” вр. с чл.26 ал.1 от НК,за
това,че за периода от 11.05.2013 година
до 22.10.2013 година в гр.П.в условията на продължавано престъпление от лек автомобил марка “Ауди А-4” с ДК № ********,спрян
на ул.”Рашо Д.” и от магазин “Кауфланд България”ЕООД
филиал 3100,находящ се в гр.П.ул.”********” №1, чрез
повреждане на прегради,здраво направени за защита на имот /счупване стъкло на
предна дясна врата на лекия автомобил/ е
отнел чужди движими вещи-5000 лв.пастърма марка “Кайзер”-0,265кг. и филе
“Елена”-0,470 кг. на стойност 5 021,69 лв. от владението на МОЛ при “********”ЕООД-гр.София
Р.К.Р. и МОЛ при “Кауфланд България енд Ко” филиал
3100 И.В.С. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като
деянията са извършени в условията на “опасен рецидив” ,след като деецът е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер ,като изпълнението на поне едно от тях не е отложено по чл.66 ал.1 от НК,както следва:
-На 11.05.2013 година в гр.П.от лек
автомобил марка “Ауди А-4” с ДК № ********,спрян на ул.”Рашо Д.”, чрез
повреждане на прегради,здраво направени за защита на имот /счупване стъкло на
предна дясна врата на лекия автомобил/ е
отнел чужди движими вещи-5000 лв. от
владението на МОЛ при “********”ЕООД-гр.София Р.К.Р., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението
на поне едно от тях не е отложено по чл.66 ал.1 от НК
-На 22.10.2013 година в гр.П.от магазин “Кауфланд България”ЕООД филиал 3100,находящ
се в гр.П.ул.”********” №1 е отнел чужди
движими вещи-пастърма марка “Кайзер”-0,265кг. и филе “Елена”-0,470 кг. на
стойност 21,69 лв. от владението на МОЛ при “Кауфланд
България енд Ко” филиал 3100 И.В.С. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено в условията на “опасен
рецидив” ,след като деецът е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер ,като изпълнението на поне едно от тях не
е отложено по чл.66 ал.1 от НК,
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение .Намира,че
същото е доказано по несъмнен,категоричен и безспорен начин.След разбор на
събраните в хода на производството по делото доказателства по преценка на
прокурора се стига до единствено възможния извод,че именно подсъдимият е
осъществил от обективна и от субективна страна деянието,описано в обвинителния акт.Предлага И.
да бъде признат за виновен по него,като му бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок от пет години,което същия да изтърпи при първоначален строг
режим с оглед данните за съдебното му минало.Предлага да бъдат възложени на
подсъдимия и направените по делото разноски.
Назначения
за служебен защитник на подсъдимия на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК адв.В.В. *** предлага на
съда да оправдае напълно подсъдимия по повдигнатото му и предявено обвинение
или алтернативно да бъде признат за виновен само за второто деяние ,включено в
продължаваната престъпна дейност,което да се приеме,че е маловажен случай.Защитникът
на подсъдимия излага подробни доводи,акцентиращи основно върху твърдението,че
по време на извършване на деянието на 11.05.2013 година подсъдимия е бил заедно
със свой приятел на риболов,а след това е играл карти с приятели .Излага доводи
за допуснати процесуални нарушения при провеждане на процесуално-следственото
действие разпознаване в хода на досъдебното производство .Излага доводи относно
доказаността на обинението,
с оглед датата на повдигане на същото.Намира,че по отношение на подсъдимия
следва да намери приложение разпоредбата на чл.218 б ал.1 от НК.
Подсъдимия А.И.И. се присъединява към заявеното от защитника си.
В последната си дума моли да бъде напълно оправдан.
Пернишкия Районен съд,след като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК
намира за установено следното:
Подсъдимия А.И.И. е роден на *** ***.Българин е.Има
българско гражданство.Живее в гр.П.ж.к.”****” бл.** вх.”*” ет.* ап.**.Има
средно образование.Към момента е безработен.Женен е .До настоящия момент е
осъждан за извършени от него престъпления от общ характер.Търпял е и ефективни
наказания “лишаване от свобода”.Деянието,предмет на настоящия обвинителен акт
същия е осъществил в условията на “опасен рецидив” по см. на чл.29 ал.1 б.”б” от НК, след като е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер ,като
изпълнението на поне едно от тях не е
отложено по чл.66 ал.1 от НК,
От фактическа страна съдът намери за
установено следното:
Р.К.Р. е управител на “*********”ЕООД-гр.Перник.Дружеството
се занимава с осъществяване на транспортна дейност.Във връзка с това в гр.П.кв.”****”
ул.”*** *.” №3 “*********” същото притежавало двор с изградени върху него
халета,където престоявали товарни автомобили. За поддръжката на двора се грижел
бащата на Р. св.К.Р.Т. .Същия имал поставена задача от Р. в
случай,че забележи в двора на халето лица и транспортни средства,които са му
непознати да запише номера на автомобила и да му го предаде.На 11.05.2013
година както всеки ден Т. се намирал в халето.Р. също бил там.Междувременно от
пътуване извън пределите на Република България се прибрал и св. С.Й.А.,който по
това време бил на длъжност “шофьор” в дружеството.Тримата мъже се срещнали,като
А. предал на Р. сумата от 5000 лв. във връзка с осъществения транспорт.Не след
дълго Р. напуснал двора на халето с лек автомобил марка “Ауди А-4” с ДК № *********.Сумата
от 5000 лв.,предадена му от А. той поставил в автомобила под
седалката,предназначена за водача.Отишъл
в гр.П.на ул.”*** Д.”,за да извърши оглед на парцел,който бил обрасъл с
треви и изоставен.Паркирал автомобила си на улицата.Не след дълго, напускайки
парцела възприел,че стъклото на автомобила от дясната страната до мястото на водача е счупено и от
вътрешността на автомобила излиза човек,който избягал.Р. възприел,че същия се
качва в лек автомобил марка “Хюндай” бял на цвят с ДК № *********.Отивайки при
автомобила Р. установил,че сумата от 5000 лв.,оставена под седалката му липсва.
След напускането на Р. на халето на Т.
направило впечатление ,че непосредствено след неговия син халето напуснал лек
автомобил марка “Хюндай Лантра”бял на цвят ,на който записал номера *********.Същия
този автомобил влязъл в двора на гаража,като на бащата на Р. направило
впечатление,че бил с тъмни стъкла,като
тези на предните седалки били леко открехнати.В автомобила Т. възприел,че има
двама мъже,които не слезли от автомобила,а само оглеждали халето и двора на
халето.Това усъмнило свидетеля,тъй като в двора на халето влизали малко хора и
нямало охрана.Именно това поведение на двамата мъже го провокирало и записал номера на автомобила.Когато
синът му се обадил и му казал,че паричната сума му липсва,както и му обяснил
всички обстоятелства във връзка с отнемането на парите Т. му предоставил данни
за превозното средство,което напуснало двора непосредствено след излизането на Р.
от там и те съвпадали с данните на моторното превозно средство ,което същия
възприел пред парцела на който извършвал оглед.
На
22.10.2013 година св.Р.Д.М. и К.О.Д. *** магазин “****** и **”филиал №3100 на
ул.”********” №1 .Същите изпълнявали служебните си задължения като “охранители” на магазина.Свидетелите наблюдавали движението на клиентите на
магазина,посредством монтирани охранителни камери .Установили лице от мъжки
пол,което взело колбаси от рафт в търговското помещение и ги поставило под
якето си.Това действие съсредоточило вниманието на охранителите и същите
проследили движението на лицето.То преминало касовата зона,без да плати
продуктите и веднага било задържано.При задържането служителите на охраната
установили,че под якето на лицето има пастърма марка “Кайзер”-0,265кг. и филе
“Елена”-0,470 кг.Установили и неговата самоличност.Това бил подсъдимия А.И.И.. Незабавно били сигнализирани органите на МВР Перник.На
място пристигнали полицейските служители М.Х.М. и М.Б.Й.,които оформили
документите по задържането на И..
По
доказателствата :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена,като взе предвид
обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните по делото свидетели К.Р.Т.,С.Й.А.,Р.К.Р.,М.Х.М.
,М.Б.Й.,И.В.С.,Р.Д.М., ,К.О.Д.,С.Я.С.,С.Б. С.,А.Й.А.,И.С.Д.
,от заключенията по назначените и изготвени експертизи-съдебно-оценителна и графологична и от приетите и приложени като доказателства
по делото писмени документи.
В обясненията си подсъдимия заявява,че
няма общо с описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение
на деянието ,извършено на 11.05.2013 година и че същия ден и по –същото време е
бил на риболов в гр.Радомир, а по-късно е играл карти с приятели.По отношение
на деянието на 22.10.2013 година твърди,че е извършено по погрешка.
По извършеното деяние на 11.05.2013 година:
На
11.05.2013 година в Дежурната оперативна част на 02 РУ П.се е явил Р.К.Р.,който
е заявил ,че на същата дата за времето от 16,30 часа до 16,50 часа в гр.П.на
ул.”*** Д.” неизвестно лице, чрез счупване на предно дясно стъкло на лек
автомобил марка *****с ДК № ****** е извършило кражба на 5000 лв.Сигналът е бил
приет на 11.05.2013 година в 17,45 часа.Случая е бил възложен за работа на мл.разузнавач М.М..Било е
образувано досъдебно производство.
На същата дата е бил извършен оглед
на местопроизшествие с предмет на огледа лек автомобил марка “Ауди А6” с ДК №*****.Същия
се е намирал пред сградата на полицейското управление, находяща
се в гр.П.ул.”Минск” №6.В хода на извършения оглед било установено,че е счупено
стъклото на предна дясна врата и че по предната дясна седалка се наблюдават
множество парченца счупени стъкла.В хода на извършения оглед,видно от описаното
в неговата обстоятелствена част не са били иззети следи и веществени
доказателства.Следва са се отбележи,че
оглед на автомобила не е извършен на мястото на произшествието, а същия
е докаран лично от пострадалия пред полицейското управление т.е. местопроизшествието
е незапазено и е абсолютно естествено да не са иззети никакви или годни за
изследване дактилоскопни и одорологични
следи.
Разпитан в хода на досъдебното
производство на 11.05.2013 година и в
хода на съдебното следствие Р. е дал
показания относно механизмът на
осъществяване на деянието.По показанията на Р. в автомобила имало две
лица,едното от които:”висок на ръст,със слабо телосложение около 1,70-1,80
см.обут с къси панталони,с кестенява коса,разрошена на клечки и мургав цвят на
лицето.”Св.продължава.....”Държанието му беше съмнително.Беше много напрегнат.”
В контекста на тези показания са и
показанията на неговия баща К.Р.Т.,дадени в хода на досъдебното производство на
17.05.2013 година и в хода на съдебното следствие,който пръв е установил
марката,модела и номера на автомобила и който описва обстоятелствата,които са
му направили впечатление и са го мотивирали да го запише ясно и
недвусмислено:”Тези мъже ми направи впечатление,че не слизат от колата,а само
оглеждат....Ако ги видя пак не мога да ги разпозная....не бяха
възрастни......Около 30-40 години.”.
В хода на досъдебното производство и
на съдебното следствие е проведен разпит на св.С.Й.А. на длъжност “шофьор” в “*******99”
ЕООД-гр.П..Разпитан в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие
потвърждава факта на предаването на парична сума на Р. и то на посоченото
място,като е категоричен,че с изключение на един от работниците никой не е
видял предаването на паричната сума.В хода на досъдебното производство Р. е
разпознал подсъдимия,като лицето,което е видял да излиза от предна дясна част
на автомобила му през счупен прозорец.Посочил го е като извършител на деянието
и в хода на съдебното следствие,като е заявил,че го познава по физиономия,тъй
като го е виждал и друг път.
Посредством тези свидетелски показания се установяват по безспорен начин следните
обстоятелства:
На 11.05.2013 година св.А. е
предал на св.Р. сумата от 5000 лв,която последния е
сложил под предната седалка на автомобила си и е потеглил към парцел ,находящ се на ул.”***** Д.” за извършване на оглед.
На същата дата в двора на
хале,собственост на управляваното от него юридическо лице св.Т. е установил лек
автомобил марка “Хюндай Лантра” с ДК № *****,в който
му направило впечатление,че има две лица,които не слизали от автомобила,а
оглеждали през спуснати наполовина тъмни
стъкла.Горното е мотивирало същия да запише данните на моторното превозно
средство,така,както са се разбрали предварително със своя син.
Същия автомобил кратко време
след това се е намирал в близост до мястото,където се е намирал паркиран
автомобила,управляван от Р. т.е. логично и закономерно е подсъдимият ,намирайки
се в автомобила да е възприел лично предаването на паричната сума ,да е
проследил Р. и виждайки,че същия слиза от автомобила и навлиза в парцел
,обрасъл с трева по описания начин да е проникнал в автомобила и да е отнел
паричната сума.Нещо повече, Р. е категоричен относно възприятието си,че именно
подсъдимия е видял да излиза от предна дясна част на автомобила,тъй като не го
вижда за първи път и това е потвърдено и в хода на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие.
По несъмнен начин е
установено,че към датата на деянието автомобилът е ползван от подсъдимия.В
подкрепа на това твърдение са показанията на св.И.С.Д.,дадени в хода на
съдебното следствие на 04.07.2016 година.
В този аспект на обсъждане
подлежи въпросът за това, съгласно
предвидения процесуален ред ли е проведено разпознаването на подсъдимия с оглед
и заявеното от допуснатите до разпит в
качеството на свидетели В.Ж.Х. и А.М.Р..В показанията си,дадени в качеството на
свидетел на 23.01.2017 година в хода на
съдебното следствие Х. е заявил,че за първи вижда подсъдимия в съдебната
зала,като при предявяване от страна на съда на съставения в хода на досъдебното
производство протокол за разпознаване е заявил,че подписът,положен от негово
име в качеството на поемно лице не е изпълнен от
него.Разпитан в качеството на свидетел А.М.Р. на 03.04.2017 година в хода на
съдебното следствие също заявява,че не познава подсъдимия и никога не го е
виждал.Р. също твърди,че не се е подписвал под никакви документи ,но при
предявяване от страна на съда на протокола за разпознаване на лица същия е
заявил,че подписът,положен под №2 на протокола за разпознаване е изпълнен от
него.Това,че подписите положени за поемни лица от
страна на В.Ж.Х. и А.М.Р. са изпълнени от тях се потвърждава по
несъмнен,категоричен и безспорен начин
от заключението на назначената и
изготвена съдебно-графологична експертиза.Видно от същото подписите ,положени под т.1 и т.2 от
приложения по досъдебното производство протокол за разпознаване на лица са
изпълнени от В.Ж.Х. и А.М.Р..При проведен разпит в хода на съдебното следствие
на 29.05.2017 година вещото лице ,изготвило цитираната експертиза Е.Л. К. е категоричен,след като е бил предупреден
за наказателната отговорност по чл.291 от НК,че сравнителния материал,ползван
при изготвяне на заключението е бил напълно достатъчен за изготвяне на пълно и
обосновано такова.Тук е мястото съдът да коментира доводът на защитника на
подсъдимия в хода на съдебните прения ,че с оглед дадените показания от поемните лица са
допуснати процесуални нарушения при извършване на това процесуално следствено
действие ,тъй като същите са заявили в показанията си,че не познават подсъдимия
и никога не са го виждали.Този довод съдът не споделя.Съгласно разпоредбата на
чл.177 ал.1 от НПК :”Разпознаването се осъществява в присъствието на поемни лица”,като съгласно съдържанието на ал.2 на същата
разпоредба:”Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица
,сходни на него по външност,като се вземат мерки то да не осъществи
предварително пряк контакт с разпознаващия.”В този аспект доводът,че това процесуално следствено
действие е опорочено остава изолиран от събраните в тази насока гласни и
писмени доказателства.Поемните лица ,посочени в
протокола за разпознаване са присъствали при извършването на разпознаването и
са положили подписите си върху съставяния за това протокол.Няма нищо ,подлагащо
на съмнение прецизността на извършването
на това процесуално-следствено действие в показанията на св.,че същите не
познават подсъдимия и никога не са го виждали.И. е бил предявен за разпознаване на Р. и той е
разпознаващото лице,което е било категорично в изявлението си ,а Х. и Р. само
са присъствали при извършване на това действие по разследването.
В хода на досъдебното
производство и на съдебното следствие са били разпитани в качеството на
свидетели С.Я.С.,С.Б.С. и А.Й.А..Посредством техните
показания се изгражда тезата,че по време на извършването на деянието подсъдимия
се е намирал на различно място ,с
различни хора и в различна обстановка.
Свидетелят С. ,разпитан
в съдебно заседание на 21.11.2015 година твърди следното:”Подсъдимия го
познавам ,зная,че се прибирах от работа и играхме карти,беше късния следобяд.Показанията на този свидетел ,дадени в хода на
досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК,тъй като същия е заявил,че с оглед
изтеклия продължителен период от време
не помни определени обстоятелства.На лист 68 от досъдебното производство на
05.06.2013 година С. е категоричен,че на
11.05.2013 година около 15,00-15,30 часа се е намирал заедно със свои
приятели в гр.П.кв.”Твърди ливади” и че там е бил и подсъдимия,с когото са
играли карти до 19,00 часа .Не може да не направи впечатление категоричността
на свидетеля по отношение на интервала от време,в което е бил заедно с
подсъдимия,а именно от 15,00 часа до 19,00 часа
т.е. около 4 часа .Видно от приложеното в хода на съдебното следствие
писмо рег.№25678/30.11.2016 година от Началник 02 РУ П.Р. се е явил на същата
дата в управлението и е съобщил,че
деянието,осъществено против неговата собственост е извършено на 11.05.2013
година за времето от 16,30 часа до 16,50 т.е. по показанията на С. през това
време подсъдимия е играл карти в кв.”Твърди ливади.”
Свидетелят С.Б.С.,разпитан
в същото съдебно заседание заявява,че на посочената дата 11.05.2013 година за
времето от 15,00 часа до 18,00 часа е бил в компанията на подсъдимия в
кв.”Твърди ливади” и са играли карти.Показанията и на този свидетел са
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от
НПК.На лист 69 от досъдебното
производство при проведен разпит същия е
заявил :”Играхме карти до около 19,00 часа.Никой от нас не е напускал
мястото,само аз ходих за цигари и бира в кафе “Наслада” ....А. си тръгна към
тях.......беше около 19,00 19,30 часа. И този свидетел акцентира в показанията си
основно на периода от време,през който е престоял в кв.”Твърди ливади” и е
играл карти с подсъдимия.
В хода на съдебното
следствие в хипотезата на чл.281 ал.1 т.4 от НПК при изразено съгласие от
страните са прочетени показанията на св.Ю.Ю.Р.,дадени
на л.74 от досъдебното производство.Разпитан в качеството на свидетел същия
заявява следното:”На 11.05.2013 година около обяд ходихме на риба с мой познат-казва
се А.И. по прякор “Канапа” по река Струма в района на Арката в селата след
гр.Радомир.Бяхме с лек автомобил марка “Хюндай”бял на цвят.......Този автомобил
го ползва А.. Прави впечатление,че именно лек автомобил марка”Хюндай Лантра” с ДК № ***** св.Т. е установил да се намира с двама
човека в него на същата дата в халето,стопанисвано от управляваното от Р.
юридическо лице.Кратко време след това самия Р. е възприел автомобил със същите
данни пред описания в неговите показания парцел.Възприятията на св.Р. и св.Т.
за марката и модела на моторното превозно средство са във времето след 14,00
часа,когато по показанията на Р. същия вече не е бил с подсъдимия.Св.Р. в хода
на досъдебното производство е заявил,че :”Около 14,00 часа се прибрах в къщи и
същевременно твърди,че .....Спомням си,че разговарях с А. по телефона ......А. ми каза,че играе карти в кв.”Твърди
ливади.”Съдът акцентира върху един друг факт-този свидетел е разпитан в хода на
досъдебното производство на 31.07.2013 година.Св.С. и С. са разпитвани на
05.06.2013 година, когато са заявили,че от 15,00 до 19,00 часа са били с подсъдимия.През този период Р. по показанията му е бил в дома си ,а св.Т. и Р.
са установили пребиваване на лек автомобил ,идентичен с марката ,която ползва
подсъдимия на посочените от тях дата и място.В показанията си,дадени в хода на
досъдебното производство св.Р. продължава:”За извършената кражба от автомобила
на Р. разбрах на другия ден сутринта от две момчета,които дойдоха в нас и ме питаха дали знам нещо за този случай.С
тях отидохме при Р. в кв.”Изток” и.......аз му казах,че нямам нищо общо с
извършената кражба.”От тези показания се стига до извод,че този свидетел се
познава много добре със св.Р..Поставя се на обсъждане въпросът защо и кое е
наложило същия да заявява пред него,че няма общо с извършената кражба при все
че не са дадени показания ,че Р. го е подозирал в това.
Съдът намира,че именно тези
показания в същност оборват категорично показанията на св.С. и С. и тезата на подсъдимия и неговия защитник,че
по време на извършване на кражбата е бил
на място,различно от мястото извършването й .Ако се проследи внимателно
хронологията на движение на подсъдимия в този ден и твърденията на
свидетелите,съпоставими с показанията на св.Р.
и периода от време от извършване на деянието до провеждане на разпита
съдът приема същите като защитна теза,която не издържа проверката на
доказателствата.За пълнота съдът държи да отбележи,че в съдебно заседание
,проведено на 29.05.2017 година подсъдимия и неговия защитник са направили
искане за допускане на още двама свидетели при режим на довеждане за изясняване
на обстоятелства по местонахождението на подсъдимия по време не
деянието,обстоятелства,които са били изяснени,чрез показанията на св.С. ,С. и Р.
.Съдът с оглед ненакърняване на процесуалните им права им е предоставил такава
възможност.В проведеното съдебно заседание на 29.05.2017 година подсъдимия е
заявил:”Двете жени,които исках за свидетели ,едната е в Гърция ,а другата я е
страх да дойде.Каза,че ще я подведат за лъжествидетелство.Водих
ги лично в следствието аз пет човека,дознателя
каза,доведи още свидетели,защото положението е сериозно”В това съдебно
заседание,когато съдът е оставил без
уважение искането за разпит на свидетели подсъдимия е заявил :”Не мога да
посоча данни за свидетелите.Едната зная,че се казва Жана и е от Твърди
ливади.”Горното твърдение в контекста на целия събран доказателствен материал
относно местонахождението на подсъдимия по време на деянието опровергава
категорично тезата му.
По отношение на доводът на защитника
на подсъдимия ,че същия е задържан на
по-късен етап по повод извършване на друго престъпление ,което обосновава и
недоказаност на коментираното такова съдът не приема и не споделя.Оперативно –издирвателните мероприятия по установяване на извършителя
на дадено престъпление е възможно да продължават и в значителен период от време
и са свързани с прилагане на оперативни методи по Закона за МВР.Не е
задължително незабавно да се пристъпи към задържане на конкретно лице и
повдигане на обвинение.Съдът намира,че деянието и съпричастността на подсъдимия
към него е доказано по несъмнен,категоричен и безспорен начин.
Относно деянието ,извършено на 22.10.2013 година.
Извършването на деянието на
посочената дата и участието на подсъдимия в него е доказано по
несъмнен,безспорен и категоричен начин.Доказателствата в тази насока са безпротиворечиви.Видно от св.показания на Р.Д.М.,дадени в
хода на съдебното следствие на 04.07.2016 година същия в качеството си на охранител в магазин
“Кауфланд” ,следейки движението на хора в магазина
чрез охранителните камери е забелязъл лице,което крие
колбаси под якето си.Св.продължава:”Веднага застанахме на касовата зона ,за да
видим дали ще ги плати,но той/сочи подсъдимия/ мина без да си плати
продуктите.Задържахме го.” С показанията на този св.кореспондират и показанията
на св.К.О.Д.,също по време на деянието на длъжност охранител в търговския
обект.По показанията му ,след задържането на подсъдимия на същия била разяснена
възможността да заплати продуктите,но :”той се опита да звънне на няколко
приятели,но не се получи и стоката се върна обратно в магазина.”След
задържането на подсъдимия в магазина от посочените свидетели на място по техен
сигнал са пристигнали служителите на 01 РУ П.св.М.Х.М. и М.Б.Й.,които оформили
документите по задържането.Св.М. твърди:”Съдържанието на съобщението от
охраната на магазина беше,че има задържано лице.При пристигането на място
видяхме охранителите и лицето/сочи подсъдимия/ .....Обясниха ни, че не е
заплатил стока.”По св.показания на св.Й.:”Подсъдимия и лицето ,което задържа
охраната са едно и също лице.”
В контекста на крайните си изводи
относно авторството на деянието и участието на подсъдимия в него съдът
намира,че следва да подложи на коментар предложението на адв.В.
за приложение на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК по отношение на второто
деяние.Конкретното деяние не представлява маловажен случай с оглед легалната
дефиниция на чл.93 т.9 от НК .Размерът на отнетото имущество не е единствения
критерии за определяне на маловажния случай.В конкретния случай по отношение на
това деяние е налице проникване в
охраняван обект.За подсъдимия е било пределно ясно ,че в магазина са налице
охранителни камери и въпреки всичко е предприел действия по отнемане на
хранителни продукти от него.Нещо повече извършеното деяние е в условията на
опасен рецидив,което не може по разбиране на съда да покрие критериите за
маловажност.Видно от събраните гласни доказателства не са наведени такива,че
подсъдимия е демонстрирал разкаяние или оказал съдействие на органите на
охраната и реда.Самия той квалифицира поведението си като извършено по
погрешка,тъй като в момента разполагал с парични средства.В този смисъл пък
абсолютно неприложима е разпоредбата на чл.218 б от НК.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът
намира,че с поведението си подсъдимия е осъществил съставът на престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 ,тъй като : за периода от 11.05.2013
година до 22.10.2013 година в гр.П.в условията на продължавано
престъпление от лек автомобил марка
“Ауди А-4” с ДК № ********,спрян на ул.”Рашо Д.” и от магазин “Кауфланд България”ЕООД филиал 3100,находящ
се в гр.П.ул.”********” №1, чрез повреждане на прегради,здраво направени за
защита на имот /счупване стъкло на предна дясна врата на лекия автомобил / е
отнел чужди движими вещи-5000 лв.пастърма марка “Кайзер”-0,265кг. и филе
“Елена”-0,470 кг. на стойност 5 021,69 лв. от владението на МОЛ при “********”ЕООД-гр.София
Р.К.Р. и МОЛ при “Кауфланд България енд Ко” филиал
3100 И.В.С. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като
деянията са извършени в условията на “опасен рецидив” ,след като деецът е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер ,като изпълнението на поне едно от тях не е отложено по чл.66 ал.1 от НК,както следва:
-На 11.05.2013 година в гр.П.от лек
автомобил марка “Ауди А-4” с ДК № ********,спрян на ул.”Рашо Д.” чрез
повреждане на прегради,здраво направени за защита на имот /счупване стъкло на
предна дясна врата на лекия автомобил/ е
отнел чужди движими вещи-5000 лв. от
владението на МОЛ при “********”ЕООД-гр.София Р.К.Р. без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив,след като деецът е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер ,като изпълнението
на поне едно от тях не е отложено по
чл.66 ал.1 от НК
-На 22.10.2013 година в гр.П.от
магазин “Кауфланд България”ЕООД филиал 3100,находящ се в гр.П.ул.”********” №1 е отнел чужди движими вещи-пастърма марка
“Кайзер”-0,265кг. и филе “Елена”-0,470 кг. на стойност 21,69 лв. от владението
на МОЛ при “Кауфланд България енд Ко” филиал 3100 И.В.С.
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено
в условията на “опасен рецидив” ,след
като деецът е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер ,като изпълнението на поне едно от тях не е
отложено по чл.66 ал.1 от НК-по НОХД №339/2009 година по описа на Районен съд
–гр.П.и НОХД №1967/2016 по описа на Районен съд-гр.Перник.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие-
доколкото непосредствен обект на кражбата са обществените отношения,които
осигуряват нормалните условия за упражняване на правото на собственост, то с деянието си подсъдимият
е прекратил фактическата власт върху вещите ,която до момента се е
упражнявала от Р.К.Р. в качеството на МОЛ
на “*******99”ЕООД и от И.В.С.-МОЛ на “Кауфланд
България енд Ко” ЕООД КД филиал 3100. Деянието си на 11.05.2013 година
подсъдимия е осъществил чрез разрушаване
и повреждане на прегради,здраво направени за защита на имот- /счупване стъкло
на предна дясна врата на лекия автомобил/ по който начин е проникнал в
моторното превозно средство.Деянието си подсъдимия е осъществил в условията на
опасен рецидив,след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер,като изпълнението на поне едно от тях не
е отложено по чл.66 от НК и в условията на продължавано престъпление-деянията
са извършени през непродължителен период от време ,при еднородност на вината и
при една и съща фактическа обстановка,при което предхождащото се явява
продължение на предшествуващото.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината– И. е съзнавал обществено
опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
Като причини за извършване на деянието
съдът приема ниското правно съзнание на
подсъдимия ,незачитане на правото на
собственост.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства- подсъдимия е осъждан за извършени от него престъпления от общ
характер.Търпял е и ефективни наказания.
Смекчаващи
отговорността обстоятелство –няма.
По вида и размера на наказанието:
Съдът,след като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29
ал.1 б.”Б” от НК му наложи наказание
“лишаване от свобода” за срок от три години.Размерът на наказанието съдът
определи,преценявайки цялата съвкупност от доказателства ,събрани в хода на
производството по делото и личността на подсъдимия.С оглед съдебното минало на
подсъдимия и факта,че същия до момента е търпял ефективни наказания съдът
определи същия да изтърпи наказанието при първоначален строг режим.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което по отношение на
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”,считано от
22.11.2013 година до 11.12.2013 година ,като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Съдът
намира,че именно такова по вид и размер
наказание съответства в пълен обем на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия и чрез
налагането му,макар и в законоустановения минимум биха били постигнати в пълен
обем целите на наказанието,залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК,да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави и да се
въздейства предупредително и превъзпитателно върху другите членове на
обществото,както и по отношение на самия него,да се въздържа от извършване на
престъпления.
По
разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски за експертизи в размер на 65 лв. и сумата от 100 лв.,направени разноски в
хода на съдебното следствие, ,които същия следва да заплати по сметка на ОД на МВР
.За тях след влизане на присъдата в
законна сила следва да бъде издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
06.07.2017 година РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
ИГ