№ 427
гр. Благоевград, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 903130/16.02.2022 г., по описа на РС – Благоевград,
подадена от ЗАД „ОЗК – З“ АД, ЕИК *********, чрез юрк. Х., срещу Решение №
906062/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 911/2020 г., по описа на РС – Благоевград, в
частта, с която въззивното застрахователно дружество е осъдено да заплати сумата над
присъдените 4775 лв.-главница за причинени имуществени вреди на полуремарке, а както и
в частта за присъденото обезщетение за репариране в размер на 1050 лв.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението в обжалваните части, поради
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон. По
съображения, изложени във ВЖ се моли за отмяна на решението на БлРС в обжалваните
части и за постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият “У.Т.“ ЕООД, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба като неоснователна, излагайки съображения, според които
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Моли за
присъждане на разноските във въззивното производство.
Постъпил е и писмен отговор от третото лице помагач ЗК „Л.И.“ АД, в който се сочи
неправилност на постановеното решение на първостепенния съд.
В o.с.з. страните не се представляват, като от пълномощниците им са депозирани писмени
1
молби, с които въззивникът настоява за уважаване на жалбата, а въззиваемият - за
оставянето й без уважение.
БлОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе
предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд, с атакуваното решение, е осъдил ЗД "ОЗК-З" АД, с ЕИК
*********, представлявано от А.Л. и Р.Д., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С.
С." № 7, ет. 5 да заплати на "У.Т." ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление
гр. Благоевград, ж.к. "С.", ул. „Я.С.“ № 21, вх. Б, ет. 3, представлявано от управителя В.У.
чрез адвокат Н.Г., със съдебен адрес гр. С., ул. "П." № 39, на основание чл. 405 КЗ, сумата от
10 435, 07 лв. /десет хиляди четиристотин тридесет и пет лева и седем стотинки/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на
полуремарке марка „Ш“ (SCHMITZ), с дата на първа регистрация 16.09.2019г., година на
производство 2019г., с рег.№ Е 5269 ЕЕ, застраховано при ответното дружество по Договор
за застраховка „Каско“, полица № 0020020201900343, настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие реализирано на дата 27.11.2019г., около 12:05 часа в
Община Б., на първокласен път Е79 при км 339+410 в посока град С., ведно със законната
лихва върху сумата от 9 795, 07 лв. от датата на подаване на исковата молба- 10.06.2020г. до
окончателното й изплащане, а върху сумата от 640, 00 лв. от датата на молбата по чл. 214,
ал. 1 от ГПК-17.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 486,
97 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху главницата от 10 435, 07 лв. за периода от 23.12.2019г. до
07.06.2020г., като е отхвърлил исковете за главница за разликата над уважения размер от 10
435, 07 лв. до предявения от 13 795, 07 лв. и за законна лихва за забава за периода от
12.12.2019г. до 22.12.2019г. и за разликата над 486, 97 лв. до предявения размер от 685, 92
лв. като неоснователни. На следващо място, РС е осъдил ЗД "ОЗК-З" АД, с ЕИК *********,
да заплати на "У.Т." ЕООД, на основание чл. 405 КЗ сумата от 1050, 00 лв. /хиляда и
петдесет лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за извършените, в
резултат на настъпилото на дата 27.11.2019г. пътнотранспортно произшествие, разходи по
репатрирането на застрахованото имущество полуремарке марка „Ш“ (SCHMITZ), с дата на
първа регистрация 16.09.2019г., година на производство 2019г., с рег.№ Е 5269 ЕЕ, ведно
със законната лихва върху главницата от 1050, 00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба-10.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 49,
01 лв. /четиридесет и девет лева и една стотинка/, представляваща лихва за забава върху
главницата от 1050, 00 лв. за периода от 23.12.2019г. до 07.06.2020г., като е отхвърлил
исковете за главница за разликата над 1050, 00 лв. до претендирания размер от 3600, 00 лв. и
за законна лихва за забава за периода от 12.12.2019г. до 22.12.2019г. и за разликата над 49,
01 лв. до претендирания размер от 179, 00 лв. като неоснователни.
2
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и същата правилно е
разкрита от районния съд.
Установено е и не е налице спор, че със застрахователна полица № 0020020201900343, за
полуремарке марка „Ш“ (SCHMITZ), с дата на първа регистрация 16.09.2019г., година на
производство 2019г., с рег.№ Е 5269 ЕЕ, с рама WSM00000003341400, по която е заплатена
само първа вноска, в срока на застрахователно покритие е осъществено процесното ПТП.
Установено е, че същото представлява покрит застрахователен риск и че на застрахованото
ППС са причинени щетите, описани в съставения от ответника опис на щета.
Установено е, че на 27.11.2019г., около 12:05 часа в Община Б., на първокласен път Е79 при
км 339+410 в посока град С. водачът на влекач марка „М.“, модел „ТХ“, с рег.№ Е 0303 МС
и прикачено полуремарке марка „Ш“, е рег.№ Е 5269 ЕЕ, собственост на ищеца, е бил
участник в пътнотранспортно произшествие. Между ищеца и ответното дружество, е
сключена Застраховка „КАСКО“ на СПС. Застрахователният номер на полицата е
0020020201900343, с валидност от 15:00 часа на 07.10.2019г. До 14:59:59 часа на
07.10.2020г.
В следствие на застрахователното събитие застрахованото при ответното дружество
тежкотоварно моторно превозно средство- влекач „М.“ и полуремаркето марка „Ш“ не са
били в състояние да се движат на собствен ход. Към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие полуремарке марка „Ш“ (SCHMITZ), с дата на първа
регистрация 16.09.2019г., година на производство 2019г., с рег.№ Е 5269 ЕЕ, с рама
WSM00000003341400, е с валидно сключена Застраховка „КАСКО“ на СПС, видно от
Застрахователна полица № 93001710068676 с валидност от 00:00 часа на 09.08.2017г. до
24:00 часа на 08.08.2018г. Налице е и Заявление за регистрация на имуществена щета,
вследствие на което е образувана Щета № 0020-020- 0246/2019.
От изготвената по делото и приета съдебно-техническа експертиза се установи, че в случая
по отношение на процесното полуремарке е налице „тотална щета” по смисъла на чл.390,
ал.2 от КЗ. Действителната стойност на процесното полуремарке към дата на настъпване на
процесното пътнотранспортно- произшествие е в размер на 43 810лева. След
дерегистрацията на полуремаркето то е предадено от ищеца за скраб срещу сумата от 3 360
лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Решението на БлРС в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от БлРС.
Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния
3
закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от
ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
въззивника- ответник във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания
съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и
ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено З
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при
настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.
Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ. Застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в
закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл.9 ЗЗД
свобода на договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат до: умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение (т.1); умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2);
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (т.3); в
други случаи, предвидени със закон (т. 4).
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са:
1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора,
което се явява покрит от застраховката риск - в конкретния случай, че процесният лек
автомобил е увреден при настъпилото застрахователно събитие; 3. изпълнение на
задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на
настъпване на застрахователното събитие. При въведено от ответника възражение, че са
4
налице основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, респ. за
намаляването му, в негова тежест е да докаже фактите, на които основава възражението си.
В случая между страните не е спорно и по делото е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните по имуществената застраховка "Каско"
относно процесното полуремарке. Не се спори и относно изпълнението на задълженията на
застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
По делото е установен и точния механизъм на ПТП, но като се има предвид, че са касае за
ангажиране на отговорност по имуществената застраховка "Каско", а не по застраховката
"Гражданска отговорност", без правно значение е поведението на водача при настъпването
на ПТП, неговата противоправност и вината му, т.е. механизмът на ПТП. От значение за
случая е обстоятелството, че причинените на застрахования лек автомобил вреди са резултат
именно от ПТП, доколкото вещото лице е категорично в заключението си, че уврежданията
на полуремарке марка „Ш."4, са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-
транспортно произшествие от 27.11.2019 г. Установено е, че с извършена рязка М.евра се е
стигнало до преобръщане на полуремаркето в задната си част, реализирано е усукване на
около 1/4 оборот по цялата дължина на полуремаркето около въображаемата хоризонтална
ос, минаваща през масовия му център и така се е стигнало до пълно разрушаване на
конструкцията, разкъсване на шасито, респ. тотално увреждане на рамковата конструкция.
Така се установява, че е настъпила тотална щета на полуремарке марка „Ш.“, собственост
на ищеца.Тоест, безспорно е налице причинна връзка между настъпването на
застрахователното събитие и вредите по застрахованото превозно средство, като е установен
и размерът на вредите.
Спорът по делото се свежда до това до каква стойност на щетите отговаря застрахователя по
имуществена застраховка „Каско на МПС“- до определената от него такава или до
действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Този спорен въпрос е разрешен от първоинстанционния съд при правилно приложение на
материална закон и при правилен анализ на установената съдебна практика.
Настъпилата тотална щета на полуремарке марка „Ш.“, собственост на ищеца, препраща
към нормата на в чл. 390, ал. 2 КЗ и касае хипотезата на пълна загуба на МПС. В този
смисъл се касае за увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70% от неговата действителна стойност. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ преди
изплащане на обезщетение определено като тотална щета на МПС регистрирано в България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователната услуга, удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.
Ищцовото дружество е изпълнило императивното изискване на закона. Вследствие на
дерегистрацията, е издадено Удостоверение с рег.№191116000831 от 12.12.2019г.. от което е
видно, че регистрация на превозно средство полуремарке с рег.№ Е 5269 ЕЕ марка „Ш“ е
прекратена.
Горното обосновава извода, че дължимото обезщетение следва да е равно на вредата към
5
настъпване на застрахователното обезщетение. И това е така, защото според разпоредбата
на чл.386, ал.2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подЗ и З по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на
вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.
Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято
отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Застраховката „Каско“ на МПС, сключена между страните, е с
основно покритие на застраховката - „последиците при ПТП“, за което застрахования
собственик е заплатил застрахователна премия. Срокът на валидност на полицата е от 15:00
часа на 07.10.2019г. До 14:59:59 часа на 07.10.2020г. Съгласно чл.19, ал.9 от Общите
условия по Застраховка „Каско“ на сухопътни превозни средства на ответното дружество
при настъпване на застрахователното събитие покрито по полицата на територията на
Република България, в резултат на което застрахованото СПС не може да се движи на
собствено ход, в застрахователното обезщетение се включват и транспортните разходи за
репатриране. Няма спор, че на дата 27.11.2019г. в срока на застраховката, превозното
средство на ищцовото дружество-полуремарка марка „Ш“ е претърпяло ПТП с резултат -
напълно разрушена конструкция, като е налично и извършено плащане в размер на 70 % от
застрахователната сума на застрахованото полуремарке /т.е. частично/ и заплащане на
цялата претендираната сума по отношение на влекача марка „М.“.
Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от БлРС /не
предоставена възможност за становище по искането на ищеца по чл. 214 ГПК/ са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава
по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са
процесуални нарушения /ако са налице, а в случая не се констатират/, които не водят до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение. С оглед на което доводите за
допуснати процесуални нарушения от БлРС, изложени в депозираната въззивна жалба се
явяват неоснователни. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение не е
допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни
норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.
На следващо място, като неоснователни следва да се преценят и доводите за неправилност
на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното
решение е правилно и обосновано. Неоснователни са изложените доводи във въззивната
жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях
обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства.
6
В обобщение, преценявайки доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивната инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е приел ищцовата
претенция за заплащане на застрахователното обезщетение за основателна и доказана в
уважените размери, съобразно направеното изменение на предявения иск. В тази му част
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата - да
се остави без уважение.
Поради съвпадане в крайните решаващи изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да се потвърди и в частта на разноските,
сторени пред първата инстанция.
При този изход на спора пред въззивния съд, право на разноските за тази инстанция има
въззиваемият, на който следва да се присъдят разноски в размер на 1000лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906062/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 911/2020 г., по
описа на РС – Благоевград в обжалваните му части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗД "ОЗК-З" АД, с ЕИК *********,
представлявано от А.Л. и Р.Д., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С. С." № 7, ет.
5 да заплати на "У.Т." ЕООД, с ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление гр.
Благоевград, ж.к. "С.", ул. „Я.С.“ № 21, вх. Б, ет. 3, представлявано от управителя В.У. чрез
адвокат Н.Г., със съдебен адрес гр. С., ул. "П." № 39 сумата от 1000 лв. /хиляда лева /,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника-
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр.С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
М.С.М.-Гъркова и П.В.Д..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7