Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/21.11.2019г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 11637 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от З. „А.” АД *** срещу
разпореждане от 30.07.2019г., с което е отказано да бъде намалено
претендираното от взискателя по изп.дело № 20199240401078 по описа на ЧСИ Г.К.с
рег.№ 924 на КЧСИ адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
дело.
В жалбата се твърди, че отказът
на ЧСИ да намали присъденото в полза на взискателя по изп.дело адвокатско
възнаграждение в размер на 993,05лв. е незаконосъобразен, тъй като е
немотивиран, както и че разпоредбата на чл.38 от ЗАдв е неприложима в
изпълнителното производство, доколкото съдебният изпълнител няма право на
самостоятелно основание да определяя суми за събиране и да задължава длъжника
да ги заплати. Поддържа се, че при оказана безплатна правна помощ и съдействие
длъжникът по изпълнението не може да се осъжза от съдебния изпълнител да
заплати възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Излага се, че присъденото в полза на взискателя от
ЧСИ адвокатско възнаграждение е прекомерно, доколкото осъществената от
пълномощника на взискателя правна помощ е единственно във връзка с подадената
от адвоката молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен
изпълнителен способ, което обаче е изискване за редовност на молбата, поради
което и адвокатското възнаграждение, предвид и невисоката фактическа и правна
сложност на делото следва да бъде определено само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер не
по-висок от минимално предвидения от 200лв. Излага се, че ЗАД «А.» АД е
дружество с публично оповестени банкови сметки, поради което и изпълнителните
действия за събиране на вземания от сигурен платец не представляват правна
сложност, поради което и се поддържа, че присъденото адвокаско възнаграждение е
прекомерно. Прави се искане за отмяна на действията на ЧСИ по определяне на
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя за горницата над
200лв. до начислените такива в размер на 993,05лв., както и да бъде намален
размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира се присъждане на разноските за настоящото
производство.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е
постъпило възражение от взискателя по изп.дело – И.К.Ц., подадено чрез
пълномощника му – адв. Р.М., като жалбата се оспорва.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност
на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело №
20199240401078 по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ и район на действие СГС, е образувано на 22.07.2019г. по
молба на И.К.Ц., подадено чрез пълномощника му – адв. Р.М. и въз основа на
изп.лист от 03.07.2019г., издаден на основание решение по гр.дело № 1959/2018г.
по описа на САС, за заплащане от ЗАД «А.» АД на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ още 14 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от пътно-транспортно произшествие на 30.05.2012г., ведно със законната лихва от
30.05.2012г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е направил искане ЧСИ да извърши цялостно проучване на имуществото
на длъжника, да наложи запори на всички сметки на длъжника в лева и валута във
всички банки, да изиска от НАП дневници за покупки и продажби по ДДС за
последното тримесечие, да наложи запор на вземанията на длъжника по отношение
на трети лица негови контрагенти. Към молбата са приложени адвокатско пълномощно
и договор за правна защита и съдействие, като е договорено възнаграждение,
определено на основание чл.38 ал.2 и ал.1 т.2 вр.чл.36 ал.2 от ЗАдв вр.чл.10
ал.1 т.1 и т.2 вр.чл.7 ал.2 т.4 и т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС.
На длъжника е връчена ПДИ на 23.07.2019г., с която е
уведомен за размера на дълга, както и за разноските по изпълнението: 27 344,36лв.,
от които: главница в размер на 14 000лв. със законна лихва в размер на
10 223,70лв. за периода 30.05.2012г. – 05.08.2019г., както и разноски по
изп.дело, в т.ч. 993,05лв. – адвокатско възнаграждение, 2127,61лв. – такси по
ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ, дължими към 05.08.2019г.
Длъжникът е подал възражение вх.$ 09083/26.07.2019г.
по описа на ЧСИ, като е възразил срещу размера на определеното адвокатско
възнаграждение, като е поискал намаляването им, както и на разноските по
ТТРЗЧСИ по съображения, идентични с тези, наведени пред съда.
Постъпило е становище от взискателя по изп.дело за
неоснователност на подаденото възражение.
С разпореждане от 30.07.2019г. ЧСИ е отказал да уважи
възражението на длъжника за намаляване на приетото по изп.дело № 20199240401078
адвокатско възнаграждение до размера от 200лв., като длъжникът е уведомен да
разпореждането на ЧСИ на 01.08.2019г.
Не се спори между страните и от представените по
делото платежни документи се установява, че длъжникът е погасил задължението си
на 30.08.2019г. - след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от
пълномощника на взискателя, намира, че обжалваното разпореждането се явява
незаконосъобразно, поради следното:
От приложените по делото
доказателства се установи, че по договор за правна защита и съдействие от
19.07.2019г., сключен между адв. Ралица Иванова Мутафова и взискателя по
изп.дело – И.К.Ц., е договорено адвокатското възнаграждение да бъде заплатено
по реда на чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗАдв. По делото липсва спор, че в хода на
изпълнителното производство взискателят е бил представлян от посочения по-горе
упълномощен от него адвокат.
Независимо, че извършеното
плащане от длъжника е извън срока за доброволно изпълнение, съдът счита, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
основателно, при съобразяване на невисоката правна и фактическа сложност на
делото, поради което и счита, че са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК.
В случая не се е налагало извършването на други действия от ЧСИ, освен
изпращането на ПДИ, както и не са извършвани други действия от пълномощника на
взискателя, свързани с принудителното изпълнение за събиране на вземането по
издадения изпълнтелен лист, освен подаването на молба за образуване на делото,
в която е посочен изпълнителен способ, съгласно изискването за редовност на
молбата, визирано в чл.426 от ГПК.
Като съобрази изложеното, както и
обстоятелството, че седалището и банковите сметки на ЗАД»А.» АД са публични и
общоизвестни, като спрямо него не се налага осъществяването на каквито и да
било принудителни действия за реализиране на вземанията, след като съобрази и
фактически извършените действия, посредством които е осигурено събиране на
вземанията, съдът счита, че възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за водене
на изпълнителното дело не се дължи.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното
постановление, с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското
възнаграждение за разликата над 200лв. до 993,05лв. следва да бъде отменено,
вкл.в частта относно определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 2060,70лв.
до 2127,61лв., изчислена по реда на чл.26 б.»г» от ТТРЗЧСИ.
Независимо от изхода на спора,
при съобразяване с установената съдебна практика, че разноски в производство по
искане за определяне на разноски не се дължат, съдът намира, че сторените разноски
за настоящото производство не следва да се присъждат на частния жалбоподател.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
разпореждане от 30.07.2019г., с което е отказано да
бъде намалено претендираното от взискателя по изп.дело № 20199240401078 по
описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско
възнаграждение за разликата над 200лв. до 993,05лв., както и в частта, относно определената такса по т.26
от ТТРЗЧСИ за разликата над 2060,70лв. до 2127,61лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.