№ 9588
гр. София, 26.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110177572 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск.
Настоящият съд намира обективираното в писмения отговор възражение за
недопустимост на предявения иск за неоснователно. Това е така, тъй като съдът констатира,
че предявеният за разглеждане пред него спор е потребителски по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на Закона за защита на потребителите, доколкото ищецът претендира права от неизпълнение
от страна на ответника на договор за въздушен превоз, по който е договарял като физическо
лице, извън неговата професионална или търговска дейност. Съгласно чл. 113 ГПК - исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.
В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно чл. 7, параграф 1, буква „б“,
второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета,
съответстващ на чл. 5, параграф 1, буква „б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на
Съвета (отм.); и задължителното му тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 09.06.2009 г. по
дело С-204/08, компетентният съд да разгледа така предявеният иск е съдът - по избор на
ищеца между този, в чийто район се намира мястото на излитане /Мадрид, Испания/ или
този, в чийто район се намира мястото на пристигане на самолета /гр.София, България/.
Следва да се отбележи още, че според тълкуването, дадено с решение на СЕС
(четвърти състав) 9 юли 2009 година по дело C-204/08, в случай на множество места на
предоставяне на услуги в различни държави членки, следва да се търси мястото, което
гарантира най-тясна връзка между разглеждания договор и компетентната юрисдикция и по-
специално мястото, където по силата на договора следва основно да се предоставят
услугите. В решението СЕСП посочва, ч е мястото на седалището или основното място на
стопанска дейност на авиокомпанията няма необходимата тясна връзка с договора, ето защо
и компетентността не може да се обоснове въз основа на разпоредбата за седалище на клон.
1
СЕС разяснява, че единствените места, които имат пряка връзка с посочените услуги по
въздушен превоз на пътници, предоставени в изпълнение на задълженията, свързани с
предмета на договора, са мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета, с
уточнението че термините „място на излитане и на пристигане“ следва да се разбират като
местата, които са уговорени в съответния договор за превоз, сключен само с една
авиокомпания, която е действителният превозвач. Разпоредбата на чл.17, ал.3 от Регламента,
свързана с компетентността по потребителски договори, според която раздел 4
(Компетентност при потребителски договори) не се прилага по отношение на договор за
транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация
от пътуване и настаняване, има за цел да изключи договорите за въздушен превоз на
пътници като основание за определяне на компетентност на съд на държава-членка, а не да
отрече потребителския характер на договорите. Приложимостта на потребителската защита
по тези договори е изрично призната по дело С-519/19 Ryanair DAC срещу DelayFix, като
СЕС разяснява, че когато става въпрос за отношението на Директива 93/13 към правата на
пътниците във въздушния транспорт, като например правата, произтичащи от Регламент №
261/2004, Директива 93/13 e обща директива за защита на потребителите, предназначена да
се прилага във всички сектори на икономическа дейност, включително и в сектора на
въздушния транспорт. Целта на Регламент (ЕС) № 1215/2012 е да определи към съда на коя
държава-членка следва да бъде отнесен съответния спор за разглеждане и под място на
излитане или място на кацане следва да се разбира съд на съответната държава членка, в
която при реализация на договора за услуга самолетът е излетял/кацнал, а не привръзка,
имаща предвид едновременно и коя е компетентната държава членка и в кой съд на
държавата-членка спорът следва да се разглежда. Следва да се има и предвид, че
регламентът не цели изключване на националните законови разпоредби на компетентната
държава членка по отношение на местната подсъдност на спора. В този смисъл правилото
на чл. 113 ГПК, определящо подсъдността по потребителски спорове, се явява приложимо и
са спазването му съдът може да следи служебно (в този смисъл е определение
№3137/10.03.2023г. на СГС, по ч.гр.д. №13092/2022г.).
На последно място следва да се посочи, че в случай, че за спорното правоотношение
не намират приложение правилата на специалната компетентност в полза на потребителите,
предвид чл.17, параграф 3 от Регламент № 1215/2012 г., който гласи, че този раздел „не се
прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си
включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване, в който смисъл са и
постановените решения от 7 ноември 2019 година по дело C-213/18 и от 9 юли 2009 година
по дело C-204/08, то в Решение на СЕС от 09.07.2009г. по дело С-204/08, произнесено по
преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof по тълкуването на Регламент
№44/2001 -Специална компетентност - Съд по мястото на изпълнение на договорно
задължение, на което се основава искът - договор за предоставяне на услуги- Въздушен
превоз на пътници от една държава до друга държава членка - искане за обезщетение при
отмяна на полет на основание Регламент № 261/ 2004, е посочено, че компетентността на
съда се определя по мястото на излитане или мястото на пристигане, съгласно избора
2
на ищеца в конкретния случай.
Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които като
относими и допустими следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Обективираното в писмения отговор доказателствено искане за допускане на
съдебно-икономическа експертиза следва да бъде отхвърлено, тъй като поставения въпрос
относно общата пазарна стойност на услугата, съдът намира за неотносим към предмета на
спора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на
предявения иск и прекратяване на производството по делото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същата.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-
икономическа експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.04.2025 г. от 09:50 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявен от Д. А. Д. против РАЙЪНЕЪР
ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ /RYANAIR DAC/ дружество с ограничена
отговорност, регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег. № 104547 в регистъра на
дружествата на Ирландия, със седалище и адрес на управление Райънеър Дъблин Офис,
Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко. Дъблин, Ирландия иск, с който се иска дружеството да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 20,85 евро, представляваща цена за ръчен багаж при
договор за превоз, сключен между ищеца и ответника, като платена без основание – поради
нищожни договорни условия на ответното дружество.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.02.2024 г. сключил с ответника договор за
въздушен превоз по маршрут Мадрид-София, като полетът бил успешно проведен на
07.05.2024 г. Поддържа, че при сключване на договора заплатил цена за самолетен билет в
размер на 133,04 евро, в която бил включен превоз на багаж с размер 40х30х20 см, който
пътникът имал право да вземе със себе си в кабината на самолета. За да превози багаж в по-
голям размер, ищецът като пътник бил принуден да заплати допълнителна цена в размер на
20,85 евро, която ответникът-авиопревозвач свързвал с пакетна услуга, в която бил включен
ръчен багаж с размер 40х30х20, ръчен багаж на борда на самолета с размери 55х40х20 см,
както и приоритетно качване на борда на самолета. Излага съображения, че изискването за
3
заплащането на отделна цена в размер на 20,85 евро за превоз на ръчен багаж в кабината на
самолета на ответника с размери на багажа 55 x 40 x 20 см е незаконосъобразно, при
нищожно правно основание и по тази причина сумата от 20,85 евро следва да бъде върната
(възстановена) от ответника. Излагат се доводи, че ответникът не разполага с абсолютна
свобода на определяне на цената на услугата за превоз на ръчен багаж, ценообразуването е в
нарушение на особени повелителни норми в сферата на защитата на конкуренцията и
защитата на потребителите, нарушени са императивните разпоредби на Закона за защита на
конкуренцията и Закона за защита на потребителите. По изложените в исковата молба
доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за
неговото уважаване. Претендира и разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът излага доводи за
недопустимост, а по същество – за неоснователност на предявения иск. Поддържа се
становище, че СРС не е международно компетентен да разгледа и реши спора, като се
позовава на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12
декември 2012 г., а съгласно ОУ на ответника към договора, приложимо е ирландското
право. По същество на спора се излагат съображения, че причините относно политиката на
ответника за кабинен багаж имат логистичен и оперативен характер, като са продиктувани и
от съображения за сигурност и безопасност. Поддържа се, че дружеството предлага в
продажба ограничен брой билети/тарифи, които включват право на пътника да вземе със
себе си на борда на самолета и куфар с размери 55х40х20 см. (в допълнение към безплатна
чанта), съобразно капацитета на багажното отделение над седалките. Сочи се, че в
конкретния случай ищецът не е закупил услугата „Приоритет и 2 чанти ръчен багаж“, а е
закупил пакет от услуги и по-точно тарифата „Regular“, каквато е закупувал всеки път при
пътуването му с полети на ответното дружество. С оглед предходното се поддържа
становище, че след като ищецът е преди е избирал и ползвал тази услуга, то той не е бил
подведен. Излагат се и доводи, че чл.67 от Закона за гражданското въздухоплаване
предвижда, че в превозната цена се включва и превозът на багаж в размери, установени от
превозвача, а свободата в ценообразуването е уредена в Регламент (ЕО) № 1008/2008 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. Излага се становище, че лица,
които не са предприятия по смисъла на ЗЗК, нямат правен интерес да инициират
производства относно нарушения на забраната за нелоялна конкуренция, а отделно се
поддържа, че не е налице поведение на Райънеър в противоречие с добросъвестната
търговска практика, което да уврежда или да може да уврежда конкуренти. Оспорват се и
твърденията на ищеца относно противоречие на поведението на ответника с нормите на ЗЗП
по подробно развити в отговора аргументи. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска прекратяване на производство поради недопустимост на предявения
иск, а по същество – за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.-во ЗЗД.
В конкретния случай и съобразно нормата на чл.154, ал.1 ГПК, която постановява, че
всяка страна доказва фактите, на които основава своите искания и възражения, както и
принципа, че не се доказват отрицателни факти – в случая липса на основание, то в тежест
4
на ищеца е да докаже само плащане, а в доказателствена тежест на ответника е да
докаже съществуването на основание да получи, съответно да задържи извършеното
плащане.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз за
редовен полет на 07.05.2024 г. по маршрут Мадрид-София.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5