Решение по дело №642/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260103
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203100900642
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №642/2020г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на П.К.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.Вл.Ш. от ВАК, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, резултат от претърпяно ПТП на 03.11.2019г., когато ищецът като пешеходец бил блъснат от неизвестно МПС в гр.Варна, ул.Тодор Влайков №24, пред магазин Елба, в резултат на което получил средна телесна повреда – счупване на дясна срамна кост. Твърди се, че по случая било образувано ДП №470/2019г. на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Варна, пр.преписка №14389/2019г. на ВРП като с Постановление от 14.01.2020г. наказателното производство било спряно поради липса на данни за разкриване автора на деянието и невъзможност да бъдат продължени оперативно – издирвателните работи.

Твърдят се претърпени от ищеца при ПТП травматични увреди и свързаните с тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства. Ищецът твърди, че не е обезщетяван за получените увреждания. На 13.02.2020г. била заведена щета пред ответника под №20210053. С писмо от 26.03.2020г. Гаранционен фонд отказва изплащане на обезщетение по щетата. Поради това чрез иска се претендира осъждане на ответника съгласно чл.557, ал.1, т.1 КЗ да заплати на пострадалия обезщетение ведно със законна лихва от датата на увреждането 03.11.2019г. до окончателното изплащане. Претендират се и сторените разноски, вкл. адв.възнаграждение, което следва да бъде изплатено на пълномощника съгласно чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Ш., поддържа исковете и не прави възражения по изготвения проектодоклад с определение №26001/01.07.2020г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, чрез ю.к.Т.М., със становище за неоснователност на иска. Направеното в началната част възражение срещу реда за разглеждане на делото съдът намира за неотносимо доколкото е налице изрично постановяване разглеждане на делото по Част II, Общ исков процес. Ответникът оспорва наличието на предпоставките по чл.558, ал.1 КЗ и основанието за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд. Оспорва се механизмът, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, които в съвкупност ангажират по риска Гражданската отговорност ответника. Твърди, че се не са установени предпоставките на деликта, доколкото не е налице влязла в сила присъда или друг съдебен или адм.акт. Признава се сезирането на фонда от пострадалия и образуването на щета от 19.02.2019г. както и отказа от изплащане на обезщетение поради липсата на представени от увреденото лице доказателства съгласно чл.557, т.2, б.“а“ от КЗ. Оспорва се причинната връзка на претендираните увреждания с процесното ПТП. Представеният към исковата молба Констативен протокол не е сред актовете, които се ползват с официална доказателствена сила относно обстоятелствата по чл.300 ГПК. Оспорва се истинността на отразеното от актосъставителя в приложения протокол. В евентуалност, ако съдът приеме иска за основателен, ответникът оспорва размера като твърди съпричиняване от страна на увреденото лице. Твърди се, че при наличие на тротоари, ищецът се е движил по пътното платно като сам се е поставил в опасност. Правят се доказателствени искания както за САТЕ, така и за СМЕ. Противопоставят се на искането за допускане свидетел-очевидец на ищеца, тъй като такъв не е отразен в КП. Твърди се прекомерност на иска в предявения размер съобразно утвърдената съдебна практика. /цит.съд.практика/ Претендира отхвърляне на иска, евентуално уважаване в по-малък размер.

В съдебно заседание ответникът поддържа оспорването на изложените основания като цели отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.

Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съобразно приложимите нормативни актове, намира за установено следното:

Съгласно приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2080/03.11.2019г., на същата дата, около 08.58 часа в гр.Варна, на ул.Тодор Влайков, пред магазин Елба, е бил блъснат ищецът П.Г. от неизвестно преминаващо покрай него МПС. Протоколът е изготвен от мл.инспектор П.Д.Г.. Съставителите на протокола П.Г. и К.К., в качеството им на служители на ПП на ОД на МВР –Варна, са изслушани в досъдебното производство /с приложени протоколи за разпит от 03.11.2019г. както и като свидетели пред настоящия състав. От разпита им се установява, че същите са били изпратени в спешен център на МБАЛ Св.Анна за проверка състоянието на пострадали при ПТП, при което се натъкнали на ищеца П.К.Г., който бил с травми от пътен инцидент. От прегледа се установило, че същият има фрактура на срамна кост. Приложеният по делото КП от 03.11.2019г. е изготвен от  служителите по сведение на самия пострадал, тъй като след посещение на местопроизшествието същите не могли да установят свидетели на случилото се и/или записи на видеокамери на място. Показанията им относно начина за настъпване на ПТП съдът не възприема за достоверни, тъй като са опосредени и непреки; не са базират на показания на очевидци и/или обективни находки на място.

Съдът установи, че с постановление от 14.01.2020г. образуваното наказателно производство по ДП №470/2019г. на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Варна е спряно поради липса на данни за извършител и невъзможност за извършване на оперативно – издирвателни работи.

От приложената СМЕ, изготвена от Д-р С.М., се установява, че в журнала за прием на пациенти от 03.11.2019г. е отразен П.К.Г., който като пешеходец получил травма – счупване на пубисна кост, контузия на главата и дясна раменна кост, на десен лакът. Това заключение е потвърдено от изслушаната в настоящото производство медицинска експертиза, съгласно която при ПТП на 03.11.2019г. ищецът е получил счупване на дясна срамна кост, което е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник  за период от около 2-3 месеца. Според проведения преглед при изготвяне на СМЕ по настоящото дело не са установени травматични увреждания или остатъчни такива от предходна травма. Вещото лице е изразило становище, че получените травми от ищеца, установени в листа за преглед на пациента /на л.9/, са могли да бъдат получени при посочения от ищеца начин, тъй като са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети, основно в дясната област на тялото. Според заключението, към момента десният крайник е възстановен без дефицит.

Според изготвената по делото комплексна експертиза /на л.130 и сл./ се установява, че е налице несъответствие между показанията на свидетелите К. и Пл.Г., изготвили констативен протокол за ПТП от същата дата, с установения на място механизъм на настъпване на ПТП -  неточността касае посоката на движение на неизвестния микробус Форд, блъснал ищеца П.Г. с лявата част на автомобила, с ляво странично огледало. Съответно, ударът на ищеца е в дясната половина на тялото му, тъй като в този момент ищецът е бил в покой като е отключвал лявата предна врата на паркирания му собствен автомобил. Според заключението, ППС на ищеца и микробуса са били в една посока като микробусът се е опитвал да избегне насрещно движещия се по ул.Т.Влайков, посока с.Тополи, автобус. Пострадалият се е намирал в дясно на посоката на движение на микробуса, поради което не би могъл да бъде ударен с ляво странично огледало, в каквато насока са показанията на длъжностните лица, изготвили констативен протокол. Ударът за пострадалия е реализиран в дясна странична част на тялото. Установените травми са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Според заключението, мястото на удара е било вдясно и извън платното за движение на улицата, където в този момент е бил паркирал ищеца. Мястото на удара е било срещу магазин Елба. Вещото лице изразява становище, че водачът на микробуса е имал видимост към мястото на удара, а увреденото лице П.Г. не е имал видимост, тъй като е бил застанал косо на улицата, към предна лява врата. Съгласно т.10 от КСТМЕ, са налице данни за настъпилото на 03.11.2019г. ПТП както и за причинната му връзка с уврежданията на ищеца, изразяващи се в счупване на дясна срамна кост.

Според устните обяснения на вещите лица в съдебно заседание на 21.12.2020г., не е възможно микробусът да се е движил в насрещна пътна лента спрямо пешеходеца П.Г., каквито са били първоначалните данни, вкл. и тези, отразени от служителите на Пътна полиция, обективирани в скицата на протокола. Както протоколът, така и заключението са изготвени изцяло по показанията на пострадалото лице.

От показанията на св.Г. /на л.151/ не се установява точното местопроизшествие – пред или срещу магазин Елба на ул.Тодор Влайков както и точното местоположение на пешеходеца при удара. Не се установява къде точно и как е бил паркиран автомобилът на ищеца – по протежение на улицата или напречно подобно на другите автомобили. На скицата към констативния протокол е видно, че автомобилът на ищеца е паркиран на пътното платно, напречно на останалите паркирани автомобили /перпендикулярно на паркираните автомобили/. Показанията на св.Г. са вътрешно противоречиви и неубедителни, тъй като от една страна същият сочи, че щом е отразил на скицата автомобила, значи го е възприел на място, а после сочи, че не помни дали е видял МПС на ищеца, не е правил снимки, не е снел по надлежния ред показания от продавач в магазин Елба, който е чул шума и видял падналия пешеходец. Поради изложеното както и очевидното противоречие с данните от заключението на вещото лице, съдът не кредитира дадените от св.Г. показания относно механизма на настъпване на ПТП. Същите са компрометирани и поради обстоятелството, че не са базирани на преки доказателства за инцидента, а представляват хипотеза/версия/ за ПТП след оглед на мястото.

В подобен смисъл са и показанията на втория св.К., от които също не може да се установи механизъм на местопроизшествието. Единственото, което се установява от съвкупния анализ на свидетелските показания е, че полицаите са извикани по сигнал в Спешна помощ на МБАЛ Св.Анна, поради данни за пострадало от ПТП лице, извършили са оглед на местопроизшествието на същата дата и не са открили видеозаписи на същото нито свидетели на ПТП.

Показанията на двамата свидетели са изолирани и не съвпадат както с данните от заключението, така и с обясненията на самия пострадал, изслушани от съда и вещите лица в съдебно заседание на 15.02.2021г. От същите се установява, че автомобилът на ищеца е бил паркиран не непосредствено пред, а срещу магазин Елба. /“през улицата, успоредно на шосето, но извън шосето“/ От изявленията на ищеца се установява, че същият е паркирал срещу магазина като с микробуса са имали една посока на движение – срещу светофара по ул.Т.Влайков в гр.Варна. Микробусът го ударил докато отключвал автомобила си като ударът бил усетен зад гърба на пешеходеца /в таза/ като го изхвърлил настрани от МПС.

От допълнителната КСАТЕ /на л.170/ се установява, че въз основа на предоставения от Сектор Пътна полиция снимков материал вещото лице Ем.И. е установило механизма на ПТП. Даденото допълнително заключение съвпада с изразеното от тях в предходно заключение предположение за начина на настъпване на ПТП. Изготвена е и окомерна скица на местопроизшествието въз основа на снимковия материал и замерване на място от вещите лица. Според вещото лице И., не може да се твърди, че мястото, където е паркиран автомобилът на ищеца е част от активната лента за движение по двулентовия пътен участък – по една лента във всяка посока. На място не са открити маркировки и пътни знаци. Според вещото лице, автомобилът е бил паркиран срещу магазина, в означената на скицата площ от 5.80 и 6.80, на образувал се автобусен джоб. Мястото на удара е посочено с №8 на приложената скица към ДСТЕ, а автомобилът е бил паркиран в зона 3 от същата скица. По този начин именно лявата страна на МПС е към улицата. Посоката на паркирания автомобил е към светофара на ул.Иван Рилски, а микробусът се е движил в същото направление в дясна лента на ул.Тодор Влайков. При това движение плътно вдясно, поради преминаващия в насрещната лента автобус, микробусът удря леко и повлича пешеходецът с дясната си страна.

Ищецът се е отказал изрично от допуснатите му свидетели за установяване на претърпените неимуществени вреди, поради което съдът е заличил същите.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е осъдителен пряк иск от П.К.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.Вл.Ш. от ВАК срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, София, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, резултат от претърпяно ПТП на 03.11.2019г., когато ищецът като пешеходец бил блъснат от неизвестно МПС в гр.Варна, ул.Тодор Влайков №24, пред магазин Елба, като в резултат получил средна телесна повреда – счупване на дясна срамна кост, ведно с обезщетение за забавено изпълнение от датата на увредата 03.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като исковете не се признават от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с определение по чл.140 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест съобразно твърдените положителни факти и обстоятелства, попадащи в обхвата на правната норма на чл.558 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд /ГФ/ на осн. Чл.557, ал.1, т.1 КЗ е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: да е настъпило ПТП на територията на РБългария, причинено от водач, който е напуснал мястото на произшествието и е неидентифициран, чието виновно противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователно събитие, да са причинени вреди, както и да е установено причинно-следствена връзка между тях.

Въпреки недостатъчното преки доказателства за настъпилия пътен инцидент, съдът намира за установено увреждането на ищеца като пешеходец на 03.11.2019г. от неизвестен автомобил – микробус, който е напуснал местопроизшествието и не може да бъде идентифициран. За получените от ищеца травми са налице данни както в съставения констативен протокол за ПТП с пострадало лице, така и от отбелязването в журнала за прием на пациент в Спешен център на МБАЛ Св.Анна на посочената дата, така и в изготвения лист за прегледа на пациент в ДКЦ на МБАЛ Св.Анна. Тези данни се потвърждават от изслушаните показания на двамата свидетели – служители на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Варна, които съдът цени в тази част като достоверни – съвпадащи с останалите доказателства по делото. Въз основа на тази преценка на доказателства, съдът намира, че се установява настъпило на 03.11.2019г. ПТП между преминаващо по ул.Т.Влайков МПС, посока светофарната уредба на ул.Иван Рилски в гр.Варна и намиращия се до собствения си /паркиран/ л.а. ищец П.Г..

Въз основа на двете заключения на комплексната СТМЕ се установява механизъм на ПТП, който адекватно съответства на получените травми на ищеца. Установява се причинно –следствената връзка на получената фрактура на срамна кост в дясно и други съпътстващи контузии в дясната страна на тялото на ищеца и пътния инцидент. /в този смисъл е медицинското заключение на експертизата/ При удара десностранно на ищеца от преминаващо зад гърба му неизвестно МПС е получено счупване на дясна срамна кост, което представлява средна телесна повреда, с нормален оздравителен период от 2-3 месеца. При извършения преглед на ищеца от вещото лице се установява излекуване и липса на дефицит в движението на снагата и крайника.

Въпреки липсата на доказателства за хода на оздравителния процес, неговата продължителност и търпените от ищеца болки, страдания и дискомфорт, предвид установената средна телесна повреда, съдът намира, че същата е нормално свързана с болка и неудобство, с нарушаване ритъма на нормалното ежедневие на пострадалото лице. В рамките на 2-3 седмици са отшумели и останалите травматични увреди – в рамото, лакътя и главата. Вещото лице изрично е посочило, че тези наранявания могат да бъдат получени по описания в протокола начин при ПТП.

Тъй като, въпреки положените старания не е установено превозното средство, което е причинило ПТП както и деецът на същото, с постановление от 14.01.2020г. е спряно наказателното производство по ДП №470/2019г., образувано на 03.11.2019г. въз основа на същия инцидент. Тези данни се подкрепят и от свидетелските показания на изготвилите протокола за ПТП служители на Пътна полиция както и от изслушаното по САТЕ вещо лице Е.И.. Не са открити преки свидетели както и записи на поставени на местопроизшествието видеокамери. Независимо от това, доколкото са налице данни за реализирано ПТП на 03.11.2019г., при което е пострадал пешеходецът Г. като ППС, причинило катастрофата е неидентифицирано, то са налице основания за ангажиране отговорността на ГФ, съгласно чл.558 КЗ. Заявлението за обезщетяване може да бъде подадено директно пред фонда съгласно ал.5 на цит.разпоредба.

Тъй като този факт не е спорен между страните, съдът приема, че уведомяването на ГФ е извършено от пострадалия съгласно приложената разписка, на 13.02.2020г. Искът е предявен след изтичане на предвидения срок по чл.496 КЗ. /приложима и спрямо Гаранционен фонд е регламентацията в глава 47 от КЗ/

Заключението на комплексната експертиза е установило причинно -средствената връзка между получената от ищеца травма на срамна кост и ПТП както и механизмът на произшествието. Установен е нормалният оздравителен процес и продължителността му както и липсата на усложнения и дефицити от получената травма.

В тежест на ответника е било установяване на въведеното възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ищеца, което съдът намира, че не е установено убедително. Напротив, от изслушаната основна и допълнителна САТЕ се установява, че автомобилът на ищеца е бил паркиран на обичайно за временно спиране и паркиране на автомобили, място в дясната част на ул.Тодор Влайков, срещу магазин Елба /посока светофара на ул.Иван Рилски/ като вещото лице изрично заявява, че автомобилът не е бил спрян в активната зона за движение, т.е. не е бил на пътното платно. /“описаната асфалтирана площ е оформена за паркиране на автомобили пред жилищен блок №13“, ДСТЕ на л.171/ Освен това, от заключението се установява, че ищецът не е могъл да възприеме приближаващия се л.а., тъй като е бил с гръб към пътя, с лице към предна лява врата на паркирания си собствен автомобил. От друга страна, водачът на микробуса е могъл да забележи ищеца и да съобрази движението на управляваното от него МПС като и контролира непрекъснато същото и осигури свободно разминаване с идващия в насрещното пътно платно, автобус.

Съгласно чл.94, ал.3 ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, както се установява в случая. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая не са налице данни за стеснения на пътя както и за наличие на специална вертикална и хоризонтална маркировка и пътни знаци. Вдясно от пътното платно е налице площ, която се ползва за паркиране на автомобили пред блок №13. Именно в тази зона е бил паркиран автомобилът на ищеца. Всеки водач е длъжен с оглед разпоредбите на чл.20 ЗДвП да съобрази скоростта си на движение и дистанцията между неговия автомобил и предходния с конкретната пътна и метеорологичната обстановка. Нарушаването на правилата за движение води до виновност на неизвестния водач на МПС, останал неидентифициран, тъй като същият е могъл е бил длъжен да съобрази движението си с конкретните обстоятелства на пътя като не навлиза в зоната за паркиране вдясно от пътното платно.

Поради изложеното, съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд, който отговаря на извъндоговорно основание, с оглед възложената му от закона обезпечителна функция на правото на обезщетение на увредените лица при ПТП при условията на чл.557, ал.1, т.1 КЗ вр.чл.558 КЗ и чл.432 КЗ.

По отношение размера на обезщетението съдът следва да съобрази предвидените размери по застраховка ГО на автомобилистите, които са приложими и спрямо отговорността на Гаранционен фонд. В този смисъл, съдът следва да съобрази отново всички обстоятелства от предвидените в чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, предмет на иска. Въз основа преценка възрастта на пострадалото лице, характера на увреждането, съпроводено с болка и неудобства, продължителността на оздравителния процес, но и като съобрази пълното възстановяване на ищеца, съдът намира за справедлив размер обезщетение от 5 000 лева. За разликата до претендираните 50 000 лева искът е недоказан и неоснователен. Предявеният размер обезщетение съдът намира за прекомерен и несъответен на неимуществените вреди. Не са събрани, въпреки предоставената на ищеца възможност и указаната му доказателствена тежест, доказателства за понесени по-големи от обичайните болки, страдания и дискомфорт, за претърпени емоционални и психологически травми, за остатъчен дефицит било във физически, било в емоционален аспект. Такива биха могли да бъдат както медицински документи, така и свидетелски показания, т.е. всички допустими доказателствени средства. Ищецът сам се е отказал от допуснати му от съда свидетелски показания за установяване характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди.

Същевременно не са събрани доказателства, които да сочат наличие на съпричиняване от пешеходеца съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД – навлизане на пътното платно, паркиране на необозначено място и изобщо допринасяне за настъпване на ПТП. Съгласно Решение №169/28.02.2012г. на ВКС по т.д.№762/2010г. на Второ т.о., при определяне на поведението на пострадалото лице като съпричиняване на вредоносния резултат не е достатъчно установено несъответствие на това поведение със съответните правни норми, а следва същото да е в пряка и непосредствена връзка с настъпването на конкретните вреди. В тази насока е и Р № 159/24.10.2010г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, Второ т. о. От двете изслушвания но вещото лице Е.И. се установява, че мястото на удара се намира вдясно от платното за движение и извън същото /т.7 от основната СТЕ, на л.131 и л.170/ Автомобилът на ищеца е бил паркиран срещу магазин Елба на ул.Т.Влайков, през улицата, в зона с широчина 5м, която се ползва за паркиране на автомобили – същата е с височината на бордюра /5 см./ над пътното платно, изградена като спирков джоб като в дясната си част е ограничен от бордюр от 15 см., след което е налице тротоар от 2.20 м. Според вещите лица описаната зона по същество и изпълнение не е активна лента за движение на превозни средства. /допълнителна СТЕ/ Тъй като не се установява от ответника навлизане на ищеца върху платното за движение на ул.Т.Влайков както и други негови действия/бездействия, които да са допринесли за инцидента, то не се установява и съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Поради това определеният размер обезщетение в размер на 5 000 лева не следва да бъде редуциран. 

Относно дължимата законна лихва, претендирана от датата на увреждането 03.11.2019г. до окончателното изплащане, съдът намира следното: И по отношение на ГФ приложение намира разпоредбата относно срока за определяне на обезщетение съгласно чл.497 КЗ. На основание чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а и съгласно чл.558, ал.1 КЗ, разпоредбата на чл.497 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок за периода от ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая, ищецът е сезирал Гаранционен фонд още на 10.02.2020г. като заявлението му е получено на 13.02.2020г., видно от известие за доставяне. С писмо от 20.02.2020г. са поискани допълнителни доказателства от пострадалото лице чрез пълномощника му адв.Ш.. /на л.14 по делото/ С изрично писмо от 26.03.2020г. ГФ е отказал определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по посочения номер щета поради липса на доказателства за конкретното противоправно поведение на неизвестния водач на МПС, причинило процесните увреждания. Тъй като видно от заявлението от 13.02.2020г. към същото са били приложени всички налични на ищеца писмени доказателства като допълнителни доказателства са изискани от ВРП по ДП №470/2019г., съдът намира, че лихвата следва да бъде присъдена съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ. При подадено изначално копие от постановлението за спиране на досъдебното производство, поисканите допълнително от заявителя /пострадал/ доказателства съгласно чл.106, ал.3 КЗ, не могат да послужат и не са от значение за определяне размера на обезщетението. Считано от 26.03.2020г. ГФ е постановил отказ за изплащане на обезщетение, поради което лихвата се дължи, считано от 28.02.20г. /с изтичане на 15 дни от сезиране на фонда/ до окончателното изплащане на задължението.

Поради частичната основателност на иска, държавната такса върху уважения размер се дължи от ГФ в размер на 200 лева, вносими по сметка на ВОС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Ответникът дължи на ищеца съответна на уважените искове част от сторените разноски в размер на 20.00 лева както и на основание чл.38 ЗА възнаграждение за процесуалния представител на ищеца, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на МРАВ, в размер на 580 лева, на основание чл.78, ал.1 вр.ал.8 от ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, София, да заплати на П.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от 5 000 /пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца на 03.11.2019г., когато същият като пешеходец претърпял ПТП и получил травма – фрактура на срамна кост, закрито вдясно, причинена от неидентифициран водач на МПС, в гр.Варна, ул.Тодор Влайков /срещу магазин Елба/, на основание чл.558 вр.чл.557, т.1 от КЗ ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 28.02.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 5 000 лева до претендираните 50 000 лева.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, София, да заплати на П.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от 20 лева, представляващи съответна на уважените искове част от сторените разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, София, да заплати по сметка на ВОС дължимата за производството държавна такса върху уважените искове в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, София, да заплати на адв.В.Ж.Ш., ЕГН **********, ВАК, дължимо съобразно уважените искове възнаграждение в размер на 580 лева, на основание чл.32 ЗА и чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване преписи на страните с въззивна жалба пред ВнАС.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: