Определение по дело №127/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №66/02.06.2015год., постановена по Н.о.х.дело № 243/2014год.,Момчилградският районен съд е признал подсъдимия П. Я. Т. от Г. с ЕГН *, за виновен в това, че на 30.01.2012 год. в Г., общ. М., обл. К. пред надлежен орган на властта PC – М., набедил Ш. Р. Ц. с ЕГН * от с.Ч., общ.К., обл.К. в престъпление по чл.147 ал.1, предложение второ от НК - клевета: за това, че на 18.12.2011 год. в с.Ч., общ.К. тя му е приписала престъпление по чл.115 от НК като е знаел, че е невинна и набедената е била привлечена към наказателна отговорност по НЧХД № 25/12 год. по описа на PC-М., поради което и на основание чл.286 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.54 от НК го е осъдил ва наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, както и на наказание „обществено порицание”, като е постановил присъдата бъде обявена на информационното табло на Община - М..На основание чл.66 от НК, е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 5 години. Осъдил е П. Т. да заплати на Ш. Р. Ц. от с.Ч., общ.К., с ЕГН * сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществÕни вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар. Осъдил е П. Т. да заплати по сметка на PC-М. сумата в размер на 200 лв., представляваща държавна такса върху уваженият граждански иск.

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от подсъдимия П. Я. Т., който е останал недоволен от така постановената присъда и я атакува чрез защитника си –А.А.С. от АК-К.,като необоснована, незаконосъобразна, неспра­ведлива и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства.Иска от съда да отмени присъдата и да постанови нова,с която да бъде оправдан, като гражданския иск се отхвърли и му се присъдят разноски.Втория защитник на подсъдимия-А.С. Д. от С. е депозирал допълнение към въззивната жалба, в която пространно е изложил съображенията си против присъдата, като иска от съда да я отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,като прави и алтернативно искане за решаване на делото по същество и признаване на подзащитният му за невиновен по повдигнатото обвинение.В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му А.С. поддържат жалбата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна.Не споделя твърденията за малозначителност на деянието.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Въззиваемата – частен обвинител и Г.ищец Ш. Р. Ц., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, като повереника й А.Л.Б. от АК-К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна и обоснована. Моли същата да бъде потвърдена,като претендира разноски.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

За да постанови присъдата си съдът е приел, че на 30.01.2012 год. подсъдимият е подал тъжба в РС- М. срещу пострадалата свидетелка Ш. Р. Ц. с правно основание чл.147 ал.1 предложение второ от НК.По повод тъжбата, на свидетелката Ц. било повдигнато обвинение и с присъда № 49/26.04.12 год. постановена по образуваното НЧХД №25/12г.,Момчилградският районен съд я признал за невиновна по повдигнатото й обвинение. С решение № 39/27.07.12 год. ОС-К. потвърдил оправдателната присъда.От писмените обяснения на св.Ц. дадени от нея по преписка с рег.№ 199/11 год. на РУП-К. било видно, че същата дала обяснения, че на 18.12.11 год. от преминаващ покрай нея и Ф. К. лек автомобил, жълт на цвят е бил изхвърлен светещ предмет, който оприличавала на цигара и пиратка, но същият не е гръмнал, като по-нататък в обясненията си споделила, че е казала за случилото се на сина си - Д. Ц., който се обадил на св.Б. С. и е била извършена проверка по повод обяснението на Д. Ц..

Видно от докладна записка, изготвена от свидетеля Б.С. същата била със заключение, че не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, като в нея имало обяснения, в които по никакъв начин не можело да бъде направен извод, че свидетелката и пострадала от деянието, а именно Ш.Ц. е посочило или е приписала каквото и да е престъпление на подсъдимия. Тази докладна записка била изготвена близо месец преди 30.01.2012 год., а именно датата , в която подсъдимият е депозирал тъжба в PC-М., по която е образувано и НЧХД № 25/12 год. по описа на същия съд.

След тази доста пестеливо описана фактическа обстановка, съдът е приел,следното:„…Съдът не кредитира показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели, с изключение на св.Ш. Ц., тъй като същите на практика преповтарят случки, факти и обстоятелства, които са били необходими за изясняване на обективната истина по НЧХД № 25/12 г. по описа на МРС, по което дело има влязъл в сила съдебен акт, предвид и решението, посочено по-горе на ОС- К.. Казано по друг начин от тези актове може да се направи единствения извод, че Ш. Ц. не е набеждавала подсъдимия по настоящото дело, нито му е приписвала каквото и да е било престъпление за случай касаещ 18.12.2011 год.”В резултат на горното съдът е стигнал до извода,че подсъдимият е осъществил предявеното му обвинение от обективна и субективна страна.

Изключително кратко, незаконосъобразно и правно неиздържано изложение, което в никакъв случай не може да се приеме за мотиви към присъда.Първоинстанционният съд даже не е посочил в мотивите си, кой е текста от НК, който обсъжда и състава на който е осъществен от подсъдимия, за което е постановена осъдителната присъда. Има два пасажа, които касаят това, а именно „..предявенообвинение с обвинителен акт да е извършил описаното в обстоятелствената част на същия престъпление по време, начин и място.” и „…подсъдимият е осъществил предявеното му обвинение от обективна и субективна страна”.

Въпреки, че базира присъдата на единствено кредитираните/неясно защо/ показания на свидетелката Ц.,то такива де факто няма събрани, или приобщени по делото.Действително същата е давала показания пред органите на разследването, но пред първоинстанционния съд е заявила „ …случая стана преди много време, аз не помня нищо..” както и „…нищо не помня какво стана.” Въпреки това, и въпреки искането на прокурора за прочитане показанията на свидетелката, дадени на предварителното производство на осн.чл.281 ал.4 НПК и съгласието на останалите страни по делото, в това число и на повереника на свидетелката, съдът е отказал с неясния, незаконосъобразен мотив,че не са налице условията на чл.281 ал.4 НПК.

Разпоредбите на закона за обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, както и за техния прецизен и внимателен анализ, който да доведе съда до вземане на решение по вътрешно убеждение, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, са нарушени в пълна степен.

На практика се касае до липса на мотиви към атакуваната присъда, в които районният съд е следвало да опише установено ли е по безспорен начин извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;както и съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация.Задължително в мотивите следваше да се посочат установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

Така изготвените мотиви не дава възможност на тази инстанция да проследи вътрешното убеждение на първоинстанционния съд - дали то е формулирано при спазване на принципа на чл.14 от НПК.По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото, но и да има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.

Настоящият състав намира, че изложените дотук съображения налагат извода, че мотивите на предходната инстанция изобщо не покриват критериите за съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изслеõване на всички обстоятелства по делото.Липсата на съображения в съдебния акт по въпроси, с които се решават обстоятелства от съществено значение за делото, винаги съставляват абсолютно процесуално нарушение, по чл.348 ал.3 т.2 от НПК-липса на мотиви, и обуславят отмяна на атакувания акт,още повече, че е направено такова конкретно възражение от страните.

По този начин,първоинстанционният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.Нарушението не може да се отстрани от тази инстанция,поради което присъдата следва да се отмени изцяло и делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав .

Мотивиран от горното, и на основание чл. 334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.1 т.2 и чл. 348 ал.3.,т.2. от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда №66/02.06.2015год., постановена по н.о.х.дело № 243/2014год., по описа на Момчилградският районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.