РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Сандански, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Г. Ас. Г.
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200355 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба от АН. ТР. Н., ЕГН**********, с постоянен
адрес в село ***, община Сандански, против Наказателно постановление №244а-
1466/22.06.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Благоевград, с което за нарушение по
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на основание чл. 209а, ал. 4, пр.2 от ЗЗ, вр. с
чл.209а, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка
не отговоря на действителната и не е налице извършено нарушение от жалбоподателката.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, на изпраща
представител.
Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище на
упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа
се, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на НП.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 гръб, НП е връчено на жалбоподателя на
1
21.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 22.06.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.04.2020 г. около 10. 00 часа свидетелите С. и Г. – служители на РУ Сандански -
изпълнявали служебните си задължения в град Сандански на улица „Македония“. Пред
№13 забелязали лице, което се движи без поставена маска или друго средство, покриващо
носа и устата. След извършена проверка установили, че лицето е жалбоподателката Н.. На
въпрос на служителите на МВР защо е без маска, предвид въведоното ограничение за
движение на лица на открити и закрити публични места Н. отговорила, че има маска, но не
желае да я носи. Предвид установеното, свидетелят С. преценил, че с поведението си Н.
нарушава разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с със Заповед № РД-
01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на място съставил
АУАН с № 339а-269. Актът бил предявен на жалбоподателката , която се запознала с
неговото съдържане, подписала го и получила препис от него, без да направи възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН Административнонаказващият орган издал атакуваното НП, с което за
нарушение по чл. 209а, ал. 1, от ЗЗ на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ наложил на Н.
административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства към твърденията си за различна
фактическа обстановка от изложената в НП и пресъздадена от свидетелите.
Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното
следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във
воденото административнонаказателно производство са допуснати няколко съществени
процесуални нарушения, които го опорочават и водят до отмяна на наказателното
постановление, обект на проверка в настоящото дело. Съдът намира, че съдържанието на
АУАН и НП не отговаря на всички изисквания на закона.
Съдът намира, че, както в АУАН, така и в НП не са описани всички основни елементи от
състава на нарушението, което е визирано в сочената за нарушена разпоредба на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗдр.
Както беше посочено по-горе от фактическа страна в текста на АУАН са налице няколко
сериозни пропуска, които с оглед обвинителната функция на този основен за
административнонаказателното производство документ са съществени.
2
На първо място липсва цифрово или евентуално словесно посочване на точната неизпълнена
от жалбоподателя противоепидемична мярка.
Нито в АУАН, нито в НП не е цитиран чл. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,
който създава правна основа изобщо за постановяване на всяка от посочените заповеди и
който е единствено обнародван в ДВ. В този смисъл и учудващо и в АУАН и в НП са
посочени като нарушени освен разпоредбите на Зз и Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването. Посочената заповед е със срок на действие, определен в
самата заповед до 26.04.2020г., т.е. – към момента на констатиране на нарушението
Заповедта не е била в сила и съответно – не е било задължение за всички лица,
пребиваващи на територията на Р България да спазват наложените с цитираната заповед
ограничения за носене на предпазно средство, покриващо носа и устата на закрити и
открити публични места…
Дори да е било налице удължаване срока на действие на цитираната заповед, то е следвало и
в АУАН – и още повече в НП – да се посочи на какво основание и това уължаване срока на
действие и от къде са извежда ограничението, чието нарушаване е санкционирано.
Горните изводи мотивират настоящия съдебен състав да достигне до извод, че са налице
различни и самостоятелни основания, които поотделно предпоставят задължителна отмяна
на обжалваното НП.
Предвид изхода от производството претенцията за разноски на представителя на
въззиваемата страна следва да остане неуважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №244а-1466/22.06.2020 г., издадено от
Директора на ОДМВР Благоевград, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ на основание чл. 209а, ал. 4, пр.2 от ЗЗ, вр. с чл.209а, ал.1 от ЗЗ на АН. ТР.
Н., ЕГН**********, с постоянен адрес в село **, община Сандански е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Благоевград, на основанията предвидени в НПК
и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3