№ 74
гр. С., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С.
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20252200600089 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ, вр. чл.306 ал.3 предл.1, вр. ал.1
т.1 предл.3 от НПК.
Образувано е по депозирана въззивна жалба от осъдения Н. Х. Д., чрез
упълномощения му защитник адв.М. С. от АК С., срещу протоколно
определение от 21.01.2025г., постановено по НОХД № 61/2025г. по описа на
Районен съд С., с което при условията на чл.306 ал.1 т.1 от НПК и при
прилагането на чл.343б ал.5 от НК Н. Д. е осъден да заплати левовата
равностойност на МПС – лек автомобил „М.“ с рег.№ ***, а именно 26 170
лева в полза на държавата.
Във въззивната жалба са развити доводи за неправилност и
незаконосъобразност, както и на неоснователност на определението.
Акцентира се на това, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК противоречи на
Конституцията на Република България и на правото на ЕС, и не следвало да
бъде прилагана, тъй като представлявала непропорционална наказателна
1
мярка, която била несъизмерима с извършеното от осъдения престъпление.
Заявява се, че МПС при посегателствата по чл.343б ал.1-4 от НК
представляват средства на престъплението, а не предмет, като се цитират ТР
№ 18/1977г. по т.д.№ 13/1976г., ОСНК, ВС и ТР № 84/1960г. по т.д.№
78/1960г., ОСНК, ВС. Посочва се, че компетентните органи, които налагат
санкции от различно естество, имат задължение, тежестта на всички наложени
санкции да не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в
противен случай би се нарушил принципа на пропорционалност. Сочи се, че
независимо, че първата и въззивна инстанция не разполага с правомощия да
осъществи косвен контрол за конституционосъобразност, то при противоречие
на законите и Конституцията, последната има примат спрямо тях, както и не
съществува пречка за прилагане правото на ЕС с предимство спрямо
националното законодателство. Сочи се, че следва да се прецени дали
ограничителната наказателна мярка, наложена по чл.343б ал.5 от НК е
пропорционална на обществената опасност на деянието и на дееца (които са
ниски), както и да се съобрази обстоятелството, че от деянието не са
констатирани други несъставомерни вредни последици, в т.ч. пряка и
непосредствена опасност от засягане живота и здравето на другиго. Заявява
се, че ще се накърни неоправдано правото на собственост на подс.Д. със
задължението за плащане на сума, базирана на пазарната цена на автомобила,
както и не би допринесло за изискуемия баланс с правото на живот и телесна
неприкосновеност на гражданите. Твърди се, че задължението за плащане на
сумата е равностойна на конфискация на МПС, като средство на
престъплението и настоящия казус попада в област, регулирана от правото на
ЕС. Иска се да се отмени изцяло обжалваното определение на РС С. като
неоснователно. Алтернативно се иска да се отмени определението и делото да
се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Представителят на ОП С., в съдебно заседание, счита депозираната
въззивна жалба за неоснователна. Прокурорът заявява, че аргументите в
жалбата са взаимствани от определение на СРС по идентичен казус, което
определение е отменено от състав на СГС. Посочва, че се солидаризира с
аргументите на СГС. Акцентира, че в конкретния случай отнемането на
равностойността на МПС касае предмета, а не за средството на
престъплението, както и че не може да се говори за съразмерност на
наказанието, тъй като присъждането на тази равностойност не е наказание.
2
Пледира за потвърждаването на определението на първата инстанция, с
което е присъдена равностойността на МПС.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъдения Д. не се явява
лично, за него се явява защитника му адв.М. С. от АК С.. Защитникът на
осъдения счита, че жалбата е основателна и следва да бъда уважена. Твърди,
че присъдената сума се явява поредното наказание за извършеното наказание,
защото са наложени с влязлата сила присъда две наказания - едното е
лишаване от свобода и второто наказание е лишаване от правоуправление на
МПС, а с определението – заплащане на равностойността на МПС, което е
третото наказание. Сочи, че заплащането на сумата се явява и несъразмерна от
гледна точка на това, че лицето ще заплати равностойност на сумата на МПС,
което не е негово и така се дава друга възможност да се управляват МПС с
ниска стойност, която практически може да влоши други ситуации от
сегашната ситуация, вместо да внесе повече и по-ясно налагане на наказание
на лицата, които злоупотребяват с употребата на наркотични вещества.
Заявява, че неяснотата от логиката на законодателя и правоприлагането,
действително следва да бъде в унисон с житейските ситуации. В случая, ако
МПС е с висока стойност, означава, че отговорността съответства на
стойността на МПС, а не на характера на извършеното нарушение. Пледира да
се отмени първоинстанционното определение, като незаконосъобразно,
недостатъчно мотивирано и противоречащо на законодателството, както на
националното, така и на европейските правни норми, регламентирани с
европейското законодателство.
Настоящата въззивна жалба е подадена от легитимирана страна -
осъдения, който има право на такава жалба против съдебен акт (постановеното
определение), който подлежи на въззивен съдебен контрол, и в 15-дневния
преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което
тя е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, както и провери атакуваното определение по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
3
С.ският районен съд е изследвал относимите към спора обстоятелства,
анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към
делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени
фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на определението, макар и
оскъдни. Всичко това първата инстанция е направила, съблюдавайки стриктно
правилата на наказателния процес.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост,
противоречие с националното и европейско законодателство, съдържащи се в
жалбата и поддържани в съдебните прения, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея намира за установено
следното:
НОХД № 61/2025г. по описа на СлРС, е образувано по внесено на
16.01.2025г. споразумение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК
от Н. Х. Д.. Споразумението е одобрено от съда с протоколно определение от
21.01.2025г., влязло в сила на същата дата. С него Д. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като са му наложени
наказания лишаване от свобода в размер на пет месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно за срок от осем месеца, считано от
отнемане на СУМПС.
С.ски районен съд е приложи материалния закон в частта,
постановяваща отнемане на превозното средство, послужило за извършване
на престъплението, като се е произнесъл по прилагането на чл.343б ал.5 от НК
по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК и в изпълнение на разпоредбата на чл.383
ал.2 от НПК. С обжалваното определение първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпросите, свързани с присъждане равностойността на МПС –
лек автомобил „М.“ с рег.№ ***, предмет на престъплението по чл.343б ал.3
от НК, в извършването на което жалбоподателят Н. Х. Д. е признат за виновен
с одобреното споразумение по НОХД № 61/2025г. по описа на Районен съд С..
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд, на
базата на събраните по делото доказателства, е приел, че престъплението по
4
чл.343б ал.3 от НК е било извършено с горепосоченото МПС, същото не е
собственост на подс.Д., а стойността му към инкриминираната дата е
установена по експертен път и възлиза на сумата от 26 170 лева, поради което
и на основание чл.343б ал.5 от НК е присъдил в полза на държавата и в тежест
на подс.Д. паричната равностойност на посоченото МПС.
Настоящата съдебна инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК е приета с измененията и
допълненията на НК в ДВ, бр.67 от 04.08.2023г., в сила от 08.08.2023г. Същата
е част от позитивното действащо право. Видно от цитираната разпоредба в
случаите на управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване
на престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик
присъжда равностойността му. Видно от мотивите към законопроекта за
изменение и допълнение на НК, волята на законодателя при приемане на
разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, е да се предвиди допълнителна
превантивна мярка за санкциониране на извършителите на престъплението,
независимо от наложеното им наказание, с отнемането в полза на държавата,
респ. с присъждането равностойността на вещта, предмет на престъплението.
Чрез въвеждането на тази превантивна мярка се цели да се предотврати
извършването на бъдещо общественоопасно деяние в личен план за дееца и в
генерален план – за останалите членове на обществото.
В действителност, както е посочено във въззивната жалба, върховната
съдебна инстанция е имала по-рано възможност да дефинира термина „вещ,
послужила за извършване на престъплението“ в свое ТР № 84 от 01.12.1960г.,
ОСНК, ВС, което е валидно и към момента. Видно от юридическите изводи в
цитираното решение, такава вещ се явява „средство“, а не „предмет“ на
престъплението. В последващо ТР № 18 от 14.11.1977г., ОСНК, ВС, е видно,
че всъщност моторното превозно средство при престъпленията по транспорта
е предмет, а не средство на престъплението, тъй като то е елемент на
засегнатите обществени отношения, така защото при неговата липса
престъпление не би било налице. Не по същия начин стои въпросът при
5
„средството“ на престъплението, което не е елемент на засегнатите
обществени отношения и стои вън от него.
По този начин и съобразявайки, че деянията пo чл.343б aл.1-4 от HK ca
чacт oт пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca
oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c бeзoпacнocттa нa движeниeтo,
пpaвилнoтo фyнкциoниpaнe и нopмaлнaтa, и бeзaвapийнa paбoтa нa
тpaнcпopтa, въззивният съд намира, че пpи вcички пpecтъплeния пo
тpaнcпopтa, cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo
cpeдcтвo, като чacт oт обективната страна на пpecтъпния cъcтaв, e пpeдмeт нa
пpecтъплeниeтo. Затова, независимо че законодателят е използвал в чл.343б
ал.5 от НК израза „моторно превозно средство, послужило за извършване на
престъплението“, то не се променя характерът на МПС като предмет на
престъплението, а не на средство за извършването му. Поради това, СлОС
намира, че спор относно тяхната природа не би могло да има, имайки предвид
и цитираната тълкувателна дейност на ВС, а използваната от законодателя
дума „послужило“ не води до противоречие с Конституцията на Република
България.
Разпоредбата на чл.53 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК също предвижда
отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца,
които са били средство, съответно предмет на престъплението, като при б.“б“,
това трябва и да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на
кодекса, каквато е и посочената разпоредба на чл.343б ал.5 от НК, а когато
средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда
равностойността му. Оттук следва, че отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат
на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи (арг. чл.53 ал.1 б.“б“ от НК). Такова отнемане, но освен него и
присъждане на равностойност, е предвидено в разпоредбата на чл.343б ал.5 от
НК, намираща се в Особената част на НК. Настоящата инстанция намира, че
тази разпоредба се явява специална по отношение на общата разпоредба по
чл.53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл.343б ал.5 от НК
доразвива общата разпоредба на чл.53 от НК, като предвижда освен отнемане
в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на
дееца, и присъждане на равностойността на предмета на престъплението,
когато се установи, че деецът не е негов собственик, поради което се налага
6
изводът, че приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.
Въззивната инстанция съобразявайки правната природа на МПС при
престъплението по чл.343б ал.3 от НК счита, че в конкретния казус
отнемането на процесното МПС следва да бъде преценявано на плоскостта на
разпоредбата на чл.53 ал.1 б.“б“ от НК, а не по реда на ал.1 б.“а“ от същия
член, доколкото и отнемането му е предвидено изрично предвидено в
особената част на НК, а именно в чл.343б ал.5 от НК. Същевременно е
установено, че се касае за умишлено престъпление, а процесното МПС е
собственост на друго лице, различно от признатото за виновно в извършване
на престъплението по чл.343б ал.3 от НК.
Предвиденото в разпоредбата на чл.53 от НК отнемане в полза на
държавата, независимо от наказателната отговорност, както и предвиденото в
чл.343б ал.5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението (когато
деецът е техен собственик) или присъждане в полза на държавата на тяхната
равностойност (когато деецът не е собственик на вещите), не са наказание по
смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената
противозаконна дейност (в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и
ВКС по приложението на чл.53 от НК). От това следва, че при приложението
на този санкционен механизъм, за разлика от процедурата по налагане на
наказанието, не се съобразяват тежестта на извършеното общественоопасно
деяние и същият не се индивидуализира преди да бъде наложен, поради което
настоящият състав намира за неоснователни изложените в този смисъл доводи
на жалбоподателя.
Настоящата инстанция, съобразявайки гореизложеното намира, че
прилагайки разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, в производството по чл.306
ал.1 т.1 от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на
процесното МПС в тежест на дееца, несобственик, първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон и е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
В конкретния случай, с одобреното споразумение по НОХД № 61/2025г.,
С.ски районен съд е признал подс.Д. за виновен и го е осъдил за извършването
на умишлено престъпление по чл.343б ал.3 от НК. Това престъпление е било
извършено при управление на МПС – лек автомобил „М.“ с рег.№ ***.
Процесният лек автомобил не е бил собственост на подсъдимия (нито
7
изключителна, нито в режим на съсобственост), а е бил собственост на майка
му Надежда Миткова Д.а (видно от справките за собственост - л.19-л.21 от
ДП/. Стойността на процесното МПС към инкриминираната дата е възлиза на
сумата от 26 170 лева, установено от заключение на извършената съдебно-
оценителна експертиза (л.32-л.35 от ДП). При тези данни законосъобразно
първостепенният съд е осъдил подс.Д. да заплати в полза на държавата
парична сума в размер на 26 170 лева, представляваща равностойността на
горепосоченото МПС, послужило за извършване на престъплението по
чл.343б ал.3 от НК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира за неоснователно
искането на защитата за отмяна на определението. Неоснователно е
възражението на защитата, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК не следва да
бъде прилагана, т.к. противоречи на Конституцията на Република България и
на правото на Европейския съюз. Към настоящия момент посочената
разпоредба е част от позитивното действащо право в страната и не е обявена
за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган –
Конституционния съд на Република България. Съгласно чл.151 ал.2 от КРБ, в
случай, че нормата бъде обявена за противоконституционна, тя не се прилага
ex nunc, а силата на присъдено нещо на съдебните актове, влезли в сила, не се
разколебава. Поради това фактът, че пред Конституционния съд понастоящем
е налице образувано дело по искане за обявяване на противоконституционност
на въпросната разпоредба, не означава, че тази разпоредба не следва да се
прилага, докато няма произнасяне на компетентния съд за несъответствието й
с КРБ. Посочените аргументи се отнасят и до възражението на защитата за
неприлагане на нормата на чл.343б ал.5 от НК, поради отправено
преюдициално запитване до Съда на ЕС, доколкото до момента не е налице
произнасяне на този съд по това запитване.
Наведеното във въззивната жалба, че горецитираната разпоредба не
следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на
извършеното престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се
отбележи, че принципът за пропорционалност при ограничаване на права е
възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни
(напр.чл.52 ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз), както и
в трайната практика на Конституционния съд и Съда на ЕС. За да бъде
съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или
8
неприложението на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, при извършени
престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би
следвало да е разписана като факултативна, т.е. да е дадена възможност на
съдилищата да преценят дали да я приложат или не (такъв законодателен
подход е приложен при създаване на разпоредбата на чл.343 ал.5 от НК,
където е казано „съдът може“, касателно възможността за отнемане на МПС
на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика).
Но разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК е въведена от националния законодател
като императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на
пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон,
което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.
Също от гледна точка на европейското законодателство, въззивният съд
намира, че въпросната разпоредба от НК, не противоречи и на чл.49 § 3 от
ХОПЕС. Съгласно цитираната разпоредба тежестта на наказанията не трябва
да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай
разпоредба от НК не е „наказание“, а мярка, която мярка въззивният съд
намира за удачна, общественополезна и преди всичко – за приета от
законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му. Още повече и
както бе посочено, пропорционалността на мярката се следи и определя от
Народното събрание, което според въззивния съд, видно от мотивите към
законопроекта е сторено. Като такава, тя е част от позитивното действащо
право и следва да бъде приложена.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното
определение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
С оглед горното и на основание чл.306 ал.3, вр. чл.334 т.6, вр. чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 21.01.2025г. по НОХД №
61/2025г. по описа на Районен съд С., с което подс.Н. Х. Д., ЕГН **********, е
осъден да заплати в полза на държавата левовата равностойност на МПС – лек
автомобил „М.“ с рег.№ *** в размер на 26 170 лева.
9
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10