Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260017/13.08.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на тридесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 17 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Е.П.Х..
Ищецът твърди, че на 30.08.2016 г. ответникът сключил със „Сити Кеш" ООД договор за паричен заем № 85611, по
силата на който му била предоставена сума в размер на 600,00 лева срещу
задължението да я върне, ведно с уговорена лихва /надбавка, представляваща
печалбата на кредитора/ на 21 седмични вноски. Дружеството изпълнило
задължението си, като предоставило сумата, но от 04.10.2016 г. – падежът на
първата неплатена месечна вноска, ответникът преустановил плащането по
договора. Ето защо дължал и обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, като в конкретния случай било начислено до 03.09.2019 г.
(дата на изготвяне на справката за заявлението по чл. 410 ГПК). На 06.03.2017
г. между „Сити Кеш" ООД
и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД се сключил рамков договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който и на основание чл. 99 ЗЗД титуляр на вземанията по
гореописания договор станало ищцовото дружество. Поддържа се и че ответникът
бил уведомен длъжника за прехвърлянето на вземанията с изпращане на писмено
уведомление чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се върнала в цялост. Поради
неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 3091/2019 г. по
описа на РС -Хасково. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но срещу
нея било подадено възражение от ответника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 475,96 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем № 85611 от 30.08.2016 г. между „Сити Кеш" ООД и Е.П.Х. и сумата 138,62 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 05.10.2016 г. до 03.09.2019 г., прехвърлени на 06.03.2017 г. с рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) между "Сити кеш" ООД и „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3091/2019 г. по описа на РС – Хасково,
до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство
и в развилото се заповедно производство.
С молба с вх. рег. № 11437/23.07.2020 ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 970/23.06.2020 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 3091/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 175,00 лева, от които 75,00 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Е.П.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, сумите от 475,96 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 85611 от 30.08.2016 г. между „Сити Кеш" ООД и Е.П.Х. и 138,62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.10.2016 г. до 03.09.2019 г., прехвърлени на 06.03.2017 г. с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между "Сити кеш" ООД и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3091/2019 г. по описа на Районен съд Хасково - 14.10.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.П.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, сумата от 250,00 лева, от която 175,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 3091/2019 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 1469/16.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.