№ 1430
гр. Варна, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110104409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „К. Б.” ЕООД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление * срещу СТ. В. В., ЕГН **********, с адрес *, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК
вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва: сумата в размер от 1 000.00 лева /хиляда лева/, представляваща
главница по Договор за кредит № * г., сключен между „*ф.” ЕООД и СТ. В. В. и сумата в
размер от 202.51 лева /двеста и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 23.11.2018 г. до 24.03.2021 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., вземането, по който е прехвърлено
на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания № * г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчена лично на 16.06.2021 г. /л. 57/.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молба от 09.08.2021 г. поддържа сезиралата съда искова молба и моли за
постановяване на неприсъствено решение с оглед процесуалното поведение на ответника.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
1
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника с
разпореждане № 3143/21.04.2021 г., постановено по настоящото производство, са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно
заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Твърди,
че между „*ф.“ ЕООД и ответника на 03.11.2016 г. е сключен описаният договор за кредит
по реда на чл. 6 ЗПФУР. Ответникът заявил да му бъде отпусната сумата от 300.00 лева и
кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падеж 03.12.2016 г., а сумата заплатена на
ответника чрез паричен превод посредством „И.“ АД в деня на сключване на договора, а
именно 03.11.2016 г. На 04.11.2016 г. ответникът е подал заявка за отпускане на още 400.00
лева, които били отпуснати чрез паричен превод посредством „И.“ АД на същия ден. На
10.11.2016 г. ответникът е подал нова заявка за отпускане на още 300.00 лева. Сумата е била
отпусната отново чрез системата на „И.“ АД на 10.11.2016 г. С последното изменение на
договора ответникът се задължил да върне на кредитодателя сумата в общ размер от 1255.80
лева, от която 1000.00 лева главница – предмет на исковото производство.
На падежа – 03.12.2016 г. дължимите суми не били погасени, поради което и на осн.
т.13.2. ОУ била начислена неустойка за забава. От цедента били изпратени напомнителни
писма до ответника, които били таксувани съгласно ОУ. На 12.02.2017 г. ответникът се
твърди да е заплатил сумата от 100.00 лева, която е послужила за погасяване на акцесорните
вземания за наказателна лихва и такси по кредита. Ответникът не погасил задълженията си
изцяло към настоящия момент.
На 23.11.2018 г. бил сключен описаният договор, с който „*ф.“ ЕООД прехвърлило
вземанията си спрямо ответника на дружеството – ищец, индивидуализирани в приложение
№ 1, неразделна част от договора за цесия. Упълномощеният цесионер направил неуспешен
опит да уведоми ответника за частното правоприемство, поради което към сезиралата съда
искова молба е приложено и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като се поддържа,
че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея ответникът се
счита за редовно уведомен.
В условията на евентуалност ищецът претендира вземанията за главница и мораторна
лихва на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като твърди, че ответникът е получил процесната
сума без правно основание.
Моли се за уважаване на предявените граждански притезания по тези съображения и
присъждане на сторените разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, ищецът е представил писмени доказателства – договор за кредит № * г., от
04.11.2016 г. и от 10.11.2016 г., сключен между ответника като кредитополучател и „*ф.“
ЕООД като кредитодател; разписки за извършени плащания от същите дати в полза на
ответника, съответно за сумата от 300.00 лева на 03.11.2016 г., 400.00 лева на 04.11.2016 г. и
300.00 лева на 10.11.2016 г.; договор за прехвърляне на вземания № * г., подписан между
ищеца в качеството му на цесионер и кредитодателя в качеството му на цедент; приложение
№ 1 към договора за цесия, в който фигурира ответникът и процесния договор; пълномощно
в полза на ищеца да уведоми длъжника за цесията от името на цедента-кредитодател;
потвърждение за прехвърляне на вземания от цедента; уведомление, адресирано до
ответника-длъжник за прехвърляне на вземанията; обратна разписка върната в цялост;
2
справки от лихвения калкулатор от официалната интернет страница на НАП – които
съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да останат и сторените по
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 200.00
лева, от които: 100.00 лева – държавна такса, дължима за предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер от съда по арг. от чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед действителна фактическа и
правна сложност на делото и обема на оказаната професионална помощ от процесуалния
представител на ищцовото дружество.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, СТ. В. В., ЕГН **********, с адрес * ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.” ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление * сумите, както следва: 1./ сумата в размер от 1 000.00 лева
/хиляда лева/, представляваща главница по Договор за кредит № * г., изменен и допълван с
анекси от 04.11.2016 г. и 10.11.2016 г., сключен между „*ф.” ЕООД и СТ. В. В. и сумата в
размер от 202.51 лева /двеста и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 23.11.2018 г. до 24.03.2021 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., които вземания са прехвърлени на
ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания № * г. и Приложение № 1 към него,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.03.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК, СТ. В. В., ЕГН **********, с
адрес * ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *
сумата в общ размер от 200.00 лева /двеста лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от която 100.00 лева – държавна такса и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на въззивно обжалване по арг. от чл.
239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3