МОТИВИ към
присъда № 26 от
27.02.2018г. по НОХД № 245 по описа на П.ския
окръжен съд за 2018г.
П.ската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение
спрямо В.Я.Х. и тя е
предадена на съд за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр.
чл.342, ал.1, предл. трето от НК, за това, че на 18.09.2016 г. в
местност „К.“, общ. Р., обл. П., при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Опел Синтра“ с per. № ****е нарушила
правилата за движение, а именно: чл. 96 от ЗДвП – „Водачът на спряно за престой
или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да
се приведе в движение или да потегли само“, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП-„Движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни“ и по
непредпазливост е причинила смъртта на Г.К.К. ЕГН **********.
Представителят
на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и моли съда да признае
подсъдимата Х. за виновна в извършване на
процесното престъпление. По отношение
реализиране наказателната отговорност на подсъдимата държавното обвинение
пледира да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, като и кумулативно
предвидената санкция „лишаване от право да управлява МПС“ при условията на
чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Според прокуратурата целите на индивидуалната и
генералната наказателна превенция биха се постигнали и с отлагане изпълнението
на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл.66 от НК.
По делото не бе предявен за съвместно разглеждане с
наказателния процес граждански иск срещу подсъдимата от пострадалите Е.П.К., П.Г.К.
и М.Г.М., в качеството им на единствени законни наследници, съответно съпруга,
син и дъщеря на починалия в резултат от процесното престъпление Г.К.. Същите
въз основа на своевременно отправена до съда по надлежния ред молба, бяха
конституирани в процесуалното качество на частни обвинители, представлявани от
повереника им адв.Я.Я..
В хода на съдебните прения частното обвинение пледира
на подсъдимата да се наложат наказания към средните размери на предвидените
санкции.
Производството по делото бе
проведено по реда на глава XXVII от НПК
– съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимата Х. направи самопризнание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Тя и защитата й не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Защитникът на подсъдимата адв.Н. поиска от съда да при
санкциониране на подсъдимата да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК, като алтернативно поддържа становището за налагане на
наказание „лишаване от свобода“, съответно на законовия минимум, което да бъде
редуцирано с приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Поиска при определяне на кумулативната санкция
„лишаване от права” съдът да наложи същата в минимален размер, като съобрази
ежедневната необходимост от управление на МПС на подсъдимата, предвид най-вече
ангажиментите й, свързани с нейната майка, която е с крайно влошено
здравословно състояние. Съдът, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимата самопризнание и обсъди изразеното от страните,
намира, че самопризнанията на подсъдимата по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства,
обуславят извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е
образувано съдебното производство.
Подсъдимата В.Я.Х. е родена на *** ***. Живее в същия град. Тя е българка,
българска гражданка е. Има средно образование, не е осъждана, разведена е,
безработна. Има ЕГН **********.
Подс. Х. притежава свидетелство за
управление на МПС категория „В“ и управлявала лек автомобил „Опел Синтра“ 2.2
дизел, тъмно зелен металик с per. № ***, който
бил регистриран на името на майка й.
Към 2016г. подсъдимата Х. се грижела
за майка си и брат си, които имали здравословни проблеми и живеели в общо
домакинство. Понеже работила надомно като изработвала сувенири, подсъдимата
решила да отиде на събора на БСП в местността „К.“ през месец септември 2016г.,
за да продаде произведеното от нея.
На 18.09.2016 г.
около 9 часа подс. Х. пристигнала в местността „К.“, обл.П., където се
провеждал съборът на БСП гр. П., управлявайки въпросния лек автомобил
„Опел Синтра“ с per. № ***.
Служителите на МВР, които отговаряли за организацията на движението и
паркирането на автомобилите, й указали траекторията на движение, за да отиде
при продавачите на стоки на определените сергии. Понеже закъсняла, подсъдимата Х.
паркирала автомобила в горния край на поляната до паметника на „К.“ над всички
коли и сергии, като това място било определено за паркинг на автомобилите
на търговците според плана на I РУ гр. П. за осигуряване реда и сигурността при
провеждането на традиционния събор на БСП. Подсъдимата Х. паркирала автомобила
си непосредствено срещу един бял микробус с предницата напред по надолнище с
наклон около 40-50 градуса и изгасила двигателя, без да включи на скоростна
предавка или паркинг спирачката, т.е. ръчната спирачка. След това подсъдимата
излязла и тръгнала да търси място, където да може да изложи за продаване продукцията
си, като била застанала с гръб към паркирания от нея автомобил. В един момент,
както си говорила с хора от сергиите, чула вик и обръщайки се, видяла, че
автомобилът й потеглил бавно надолу по поляната, която била обрасла с трева и
увеличавал скоростта си. Точно по това време и на същата поляна в посоката, в
която се движела колата на подс. Х., се намирали свид. Е.К. и съпругът й-Г.К..
Те били на поляната и разговаряли, търсейки място, където да се настанят за
празника. Г.К. се намирал от дясната страна на съпругата си. Инстинктивно
свидетелката К. се отстранила, а движещата се от горе кола ударила в средната
си част между двата фара с предницата съпруга й, повдигнала го и той паднал по
очи с ръцете напред, като колата минала през него. От своя страна свидетелката
също била избутана от движещата се кола и паднала върху земята, след което се
изправила. Междувременно автомобилът продължил движението си надолу по поляната,
а Г. К. останал да лежи на земята с лице към нея и ръце малко напред и встрани.
На място пристигнала линейка, за да откара К. в болнично заведение, но същият
починал в резултат от получените при сблъсъка с автомобила травматични
увреждания.
Поради нуждата от
специални знания, в хода на разследването били назначени съдебномедицински и
автотехнически експертизи.
Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза /л.68-75 от ДП/ на починалия Г.К.,
при аутопсията на същия са установени: тежка гръдна травма, двустранно счупване
на двете ключици, счупване на гръдната кост, разкъсване на плевралните листове,
наличие на кръв в двете гръдни кухини, контузия на белите дробове, разкъсване
на белите дробове, счупване на тялото на 8-ми гръден прешлен с контузия на
гръбначния мозък; коремна травма, представяща се със счупване на кости на таза,
с кръвонасядане и кръвопропиване около тях, както и в задперитонеалното
пространство; бледи послесмъртни петна, бледи и обезкървени вътрешни органи;
разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по трупа; атеросклроза на
мозъчни, магистрални и коронарни кръвоносни съдове, мозъчен оток, хипертрофия
на сърцето, миокардиофироза, циротично променен черен дроб, бъбречна
нефропатия, уголемена простата, остеопороза на костите. Според експерта причината
за смъртта на Г.К. е острата кръвозагуба поради счупване кости на таза, на
ребра двустранно и разкъсване на белите дробове, довели до излив на кръв в
гръдната кухина, таза и задперитонеалното пространство. Установените
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие. Същите по своята
морфологична характеристика са с една и съща давност и не може да се даде
заключение относно тяхната последователност на получаване, поради краткия
времеви интервал на получаването им. Налице е причинно-следствена връзка между
установените травми при аутопсията и настъпилата смърт на лицето, както и между
настъпилото ПТП и наличните по трупа травми.
Според
заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза /л.159-180 от ДП/,
констатираните при първоначално извършената аутопсия на трупа на починалия Г.К.
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие. Травмите в
областта на таза и гръдния кош са от такова естество, че същите са двустранни,
множествени и добре отговарят да са получени посредством притискане на тялото
между земята и долни части на автомобила. Експертното становище е, че е възможно
отделни травми да са получени от отмятане въжетата на ски влека, но по
съвкупност всичките увреждания не биха могли да бъдат обяснени само и
единствено от удар с тези въжета.
Според
заключението на автотехническата експертиза /л.35-64 от ДП/ най-вероятният
механизъм за настъпване на процесното ПТП е следният: В.Х. е управлявала л.а.
„Опел Синтра“ в зоната на местността „К.“, като го е установила на място на
наклонената поляна-ски писта „К.“. След това Х. слязла от автомобила и го
заключила, без да включи на скоростна предавка или да включи паркинг спирачка.
Под действието на гравитационната сила автомобилът потеглил по наклона на
поляната. В този момент пешеходецът Г.К. се намирал източно от него с по-ниско
местоположение по поляната от позицията на автомобила. В резултат от
пресичането на траектории и скорости последвал удар на пешеходеца от предната
средна част на автомобила. След удара пешеходецът паднал на земята, а
автомобилът преминал над него и продължил движението си по наклонената поляна, преминал
през източен на нея път и достигнал мястото и положението, отразени в протокола
за оглед, а пешеходецът останал легнал на наклонената поляна. В констативната
част на експертизата са направени експертни изследвания, въз основа на които
вещото лице е посочило, че само от съпротивление на търкаляне /без активирана
ръчна спирачка и включена задна предавка, какъвто е бил конкретният случай/, е
налице техническа причина за потегляне на автомобила, т.е. автомобилът следва
да самопотегли по наклона /л.59 от ДП/. Според експерта причина за настъпване
на процесното ПТП е, че водачът на автомобила В.Х. е паркирала лекия автомобил
„Опел Синтра“ по начин и на място, без да предприеме действия и мерки от създадената
опасност за движение - потегляне на автомобила и неконтролируемото му движение.
Достатъчно условие за ненастъпване на ПТП е било водачът на автомобила Х. да го
паркира по начин, който е бил безопасен.
Видно от
заключението на допълнителната автотехническа експертиза /л.185-213 от ДП/,
контактните зони между автомобила и пешеходеца оформят две направления на
сили:хоризонтална-породена от движението на автомобила и вертикална-от неговата
маса и земното притегляне. Силата, нанесла удара от автомобила върху тялото на Г.К.,
е била първична и следва да придвижи тялото на пешеходеца напред по наклонения
терен. При контакта на тялото с долните части на автомобила, освен притискане
на тялото към пътната настилка е възможно да му бъде придадено и направление
/придвижване/ по посока на автомобила следствие на частичен челен контакт с
части като двигател, окачване и др., намиращи се в долната част на автомобила.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като
компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит в съответните
области.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимата
признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите А.А., В.А., М.А., Е.К., А.Г., П.К., М.М. и В.С., от заключенията
на назначените по делото експертизи, както и от приложените в хода на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на пътнотранспортно
местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум /л.3-14 от ДП/, протокол за
следствен експеримент /л.18-19 от ДП/, спирачен стенд /л.20 от ДП/, протокол за
оглед на веществено доказателство, ведно с фотоалбум /л.25-33 от ДП/, протокол
за оглед на веществено доказателство-компакт диск /л.100 от ДП/, писмо от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-П. /л.102 и л.108 от ДП/, протокол
от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС /л.103 и л.105
от ДП/, удостоверение за техническа изправност на ППС /л.104 от ДП/,
констативен протокол за ПТП /л.111 от ДП/, справка КАТ за регистрация на МПС
/л.112 от ДП/, копие на свидетелство за управление на МПС / л.114 от ДП/,
препис-извлечение от акт за смърт /л.124 от ДП/, удостоверение за наследници /
л.126 от ДП/, справка за съдимост / л.135 от ДП/, характеристична справка / л.223
от ДП/, писмо от Градски съвет на БСП-П. /л.231 от ДП/, писмо от Община Куклен
до Началника на 1 РУП-П., ведно със съпътстващи документи /л.233-235/, план за
осигуряване реда и сигурността във връзка с провеждане на традиционен събор на
БСП в местността „К.“ /л.236-244 от ДП/, медицински документи /л.121-123 от ДП,
л.21-24 от СП/.
В показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установяват съществени противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да
налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване
на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371,
т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно пресъздаващи
обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както
помежду си, така и с останалите, събрани и приложени по делото, писмени
доказателства и заключения на изготвените експертизи.
Относно
техническото състояние на автомобила, управляван от подсъдимата, в хода на
досъдебното производство е извършен оглед, при който е констатирана техническа
неизправност на спирачната му система - след задействане на лоста на паркинг
спирачката (ръчната спирачка) автомобилът на хоризонтален участък може да се
придвижи в надлъжно направление с усилие, приложено от човек. При огледа е
установено, че при задействан лост на паркинг спирачката спирачните въжета на
ръчната спирачка се движат, но механизмите в задните колела не ги блокират.
Видно от направеното замерване на автомобила, описано в разпечатка „спирачен
стенд BDE 1004“, спирачната ефективност на
автомобила е ниска, а според констатациите на извършения оглед, към момента на
настъпване на процесното ПТП автомобилът също е бил технически неизправен.
Техническата неизправност на лекия автомобил се установява и при проведения в
хода на разследването следствен експеримент.
Независимо от изложеното, вещото лице,
изготвило коментираната по-горе автотехническа експертиза, е категорично, че причината
за настъпване на процесното ПТП е, че водачът на автомобила В.Х. е паркирала
лекия автомобил „Опел Синтра“ по начин и на място, без да предприеме действия и
мерки от създадената опасност за движение - потегляне на автомобила и
неконтролируемото му движение. С други думи, от фактическа гледна точка не се
установява да е налице причинно-следствена връзка между техническата
неизправност на автомобила и неговото потегляне, в резултат от което е
настъпило процесното ПТП. Според експерта, достатъчно условие за ненастъпване
на ПТП е било водачът на автомобила Х. да паркира лекия автомобил по начин,
който е бил безопасен.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимата В.Х. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК, за това, че на 18.09.2016 г. в местност „К.“, Общ. Р., обл. П., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Синтра“ с per. № ****е
нарушила правилата за движение, а именно: чл. 96 от ЗДвП – „Водачът на спряно
за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да
не може да се приведе в движение или да потегли само“ и по непредпазливост е
причинила смъртта на Г.К.К. ЕГН **********.
По тази правна квалификация, съдът я призна за виновна.
От обективна страна –
засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта.
Изпълнителното деяние е извършено чрез нарушаване на едно от инкриминираните
правила за движение – чл. 96 от Закон за движението по пътищата.
В конкретния случай
подсъдимата е годен субект на процесното престъпление против транспорта,
отговаряйки на условията, посочени в т.1 от ППВС №1/1983г., според която
„субекти на престъпленията по чл. 342, ал. 1, респективно чл. 343 НК,
са всички наказателноотговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство
за управление, които при управление на подвижен железопътен състав,
въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна
или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това
виновно причинят съставомерни последици.“ По-нататък в т.2 от цитираното ППВС е
направено уточнение относно обективната страна на престъпленията против
транспорта, като сред описаните алтернативни форми, в които може да се изрази
деянието, е посочено и „нарушаване правилата за движение при управление на
посочените превозни средства и машини…, което нарушение да е в причинна връзка
с настъпилите общественоопасни последици,
предвидени в чл. 342, респективно чл. 343 НК. В понятието управление се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, … независимо дали превозното средство
или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици.“
На следващо място, видно от събраните по делото писмени доказателства /писмо от Община Куклен до
Началника на 1 РУП-П., ведно със съпътстващи документи, план за осигуряване
реда и сигурността във връзка с провеждане на традиционен събор на БСП в
местността „К.“/, в конкретния случай, макар деянието да се е случило на
поляна, то местопроизшествието отговаря на дефиницията за „път, отворен за обществено ползване за движение
на пътни превозни средства“ по смисъла на пар.6, т.1 от ЗДвП, поради което и
поведението на подсъдимата следва да бъде подчинено на правилата, очертани от
ЗДвП. Съгласно посочените писмени доказателства, по време на събора е било разпоредено
моторните превозни средства да паркират именно на мястото, където подсъдимата е
паркирала автомобила, като е била създадена и организация по осигуряване
безопасността на движението в местността от надлежните органи на МВР. От всичко
изложено е изводимо становището, че подсъдимата като водач на МПС е била длъжна
да спазва в района на местопроизшествието общите правила за движение, каквото
обвинение е инкриминирано на Х.. В тази смисъл е Решение № 410 от 2012г. на ВКС, 1 н.о. по н.д. № 1153/2011г.
Предвид изложеното, налице са всички обективни съставомерни признаци на
престъплението, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на
едно от правилата за движение, това
нарушение е в пряка причинна връзка с процесното ПТП и уврежданията на пострадалия,
който е починал в резултат на тежките травми, получени при удара. Престъплението
е резултатно – причинена е смъртта на Г.К., като е налице пряка причинно –
следствена връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия резултат,
установена и от заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Според правната доктрина, разгледаната на фона на
наказателното право, причинно-следствената връзка има същата конструкция, както
причинно-следствената връзка като философска категория. Наказателното право
търси отговора на въпроса: кога може да се счита, че дадени общественоопасни
последици са в причинна връзка с определено човешко деяние, т.е. кога
последното е частична причина, едно от необходимите условия за настъпване на
тези последици. В тази връзка причинно-следствената връзка в наказателното
право обединява именно престъпното деяние и общественоопасните последици като
факти от обективната действителност, по такъв начин, че общественоопасните
последици се приемат за обусловени от престъпното деяние.
В конкретния случай
причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимата и престъпния резултат се обяснява с нарушаването на едно от правилата за
движение от водача Х., което е предпоставило настъпилото съставомерно последствие,
което пък от своя страна не би било осъществено без реализирането на тази
причина.
Съдът прие, че при така установените факти поведението на подс.Х.
субсумира само едно реализирано нарушение на нормата на чл.96
от ЗДвП, задължаваща водача на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство да вземе
мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само, с което правило тя не се е съобразила, предпоставяйки
произшествието и настъпването на вредоносния резултат. Както бе отбелязано, видно
от заключението на автотехническата експертиза, причината за настъпване на
процесното ПТП е, че водачът на
автомобила-подсъдимата Х. е паркирала лекия автомобил „Опел Синтра“ по начин и
на място, без да предприеме мерки във връзка със създадената опасност за движение - потегляне
на автомобила и неконтролируемото му движение. Така според вещото лице достатъчно
условие за ненастъпване на процесното ПТП е било подсъдимата Х. да паркира
лекия автомобил по начин, който е бил безопасен. Тук е мястото да се отбележи
отново, че техническата повреда на превозното средство не изключва
наказателната отговорност на водача, доколкото въпреки същата, произшествието е
било предотвратимо, ако подсъдимата бе изпълнила задължението си по чл.96 от ЗДвП. От друга страна, липсва пряка и непосредствена причинна връзка между
техническата неизправност на автомобила и съставомерното последствие, поради
което и на
основание чл.304 от НПК беше произнесен оправдателен диспозитив по обвинението,
включително вследствие и на допуснато нарушение по чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП
да е настъпил престъпният резултат.
От субективна страна процесното престъпление е
реализирано от подсъдимата Х. при форма на вината непредпазливост във вида
небрежност. Тя не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но
е била длъжна и е могла да предвиди настъпилите в резултат от поведението й
общественоопасни последици, респективно била е длъжна да има поведение,
съобразено с правилата за движение по пътищата. Нарушавайки съответната норма
на ЗДвП, сама се е поставила в положение да не може да предотврати престъпния
резултат. В този смисъл налице са и двата
признака на небрежността: обективен – подс.Х. е била длъжна да предвиди
настъпването на общественоопасните последици и субективен - деецът е могъл да
предвиди последиците.
Обективният
признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът
е бил длъжен да предвиди. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди
престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо, какво
поведение дължи субектът в дадения случай. Дължимото поведение се определя от
правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени
от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в
нормативен акт, в конкретния случай това е ЗДвП. Правилата очертават границите
на грижата, която деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния
резултат. Спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо вината.
Обратно - нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност
означава, че деецът не е проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли
се е деецът от дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение. При
небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и
от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици
на своето деяние.
Субективният
признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди настъпването на
престъпния резултат. Тази възможност се преценява не изобщо, а конкретно за
случая, и то в рамките на дължимото- на онова поведение, което се изисква в
подобни случаи. Едва след като се установи какво е дължимото поведение, следва
да се постави въпросът, дали конкретният деец (спазвайки правилата) е могъл в
конкретните условия да предвиди престъпния резултат. Възможността за
предвиждане и предотвратяване на резултата зависи: от конкретните обективни
условия за извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността
на дееца. Задължение на съда е във всеки отделен случай да установи какви
обективни условия са били необходими, за да се предотврати резултатът и след
това да изследва дали всички необходими условия са съществували. Ако липсва
само едно от необходимите условия, налице е обективна невъзможност за
предотвратяване на общественоопасния резултат, т.е. случайно деяние. От това,
че съществува задължение за предвиждане на общественоопасните последици не
следва, че съществува и възможност за това. Съдът винаги трябва да констатира
наличието на някакво обективно обстоятелство, което насочва съзнанието на дееца
към опасността при нарушаване на правилата. Такова обективно обстоятелство
съставляват и самите специални правила за
извършване на съответната дейност, каквото в конкретния случай е нарушената
норма на ЗДвП.
Що се отнася до
индивидуалната възможност на дееца да предвиди престъпния резултат, тя зависи
от способностите, знанията, опита, съобразителността, физическото и
психическото състояние на конкретната личност (телесен недъг, състояние на
афект, внезапно смущение и др.). Наличието на съответни качества позволява на
дееца чрез мобилизиране на своя психически капацитет да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици. Тази възможност, заедно с
проявената недостатъчна грижа от страна на дееца (и при съответна волева
насоченост) съставлява основанието за отрицателна оценка на психическото
отношение на дееца към престъпния резултат. Обратното - липсата на такава
възможност означава липса на вина, т.е. наличие на случайно деяние (чл. 15 НК).
При небрежността липсват
конкретни представи за престъпния резултат. Но това не означава обаче, че
деецът няма някакви най-общи представи за това, което върши, за обстановката, в
която действа и за възможните опасности.
В разглеждания случай е
безспорно установено, че подсъдимата Х. е причинила престъпния резултат – смъртта
на Г.К., без да е предвиждала същия. Следващият въпрос, на който следва да отговори
съдът, е, налице ли са останалите два белега на небрежността: подсъдимата била
ли е длъжна и ако е била длъжна, дали е имала възможност да предвиди престъпния
резултат.
В случая съществува
юридическо правило, което регламентира конкретната ситуация, и това е разпоредбите
на чл. 96 от ЗДвП, нарушена от подсъдимата, което нарушение е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Реализираното
от Х. отклонение от дължимото поведение неминуемо поражда за нея задължението
да предвиди настъпването на престъпния резултат. Поставя се въпросът, а имала
ли е подсъдимата възможността, ако действаше в рамките на дължимото поведение,
да предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е положителен. Подсъдимата,
която е пълнолетно лице /към процесната дата е била на около 53 години/, е могла
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
предвид, както липсата на изключваща вменяемостта й душевна болест, така и индивидуалното
й достигане на възрастта за психическа и социална зрелост. Налице са били
всички субективни предпоставки, за да може подсъдимата да предвиди настъпването
на престъпния резултат. Ако беше проявила дължимата грижа и взискателност, ако
беше подложила на внимателна преценка всички обстоятелства, подсъдимата можеше
да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето
деяние.
При индивидуализация
наказанието на подсъдимата Х. съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/, принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидения в
съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б.„в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК към момента на извършването
му законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от 2 до 6
години.
Съдебното производство
протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2
от НПК, като подс.Х. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителният акт и в тази насока направи самопризнания.
Предвид изложеното и
съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен
да определи наказание при условията на чл. 58а от НК. Ал.1 на същата разпоредба
препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода да се прилагат
разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното наказание
следва да се намали с 1/3.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена
опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко
интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции.
В случая съдът взе предвид
като смекчаващи отговорността на подс.Х. обстоятелства чистото съдебно минало и
липсата на данни за други противообществени прояви на подсъдимата, които
обстоятелства в контекста на 53-годишната й възраст към момента на извършване
на престъплението я характеризират като личност, спазваща установения в
страната ни правов ред. Смекчаващи отговорността й обстоятелства са и полагането на грижи за нейните близки родственици /брат
и майка/, обстоятелството, че същата е трудово ангажирана /работи надомна
работа/, изразеното от нея искрено
съжаление за извършеното деяние.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство бе отчетен и
конкретният вид на проявената непредпазлива форма на вина, а именно небрежност.
Изложеното не представлява нарушение на
чл.56 от НК, доколкото законодателят е поставил под един знаменател
извършваните при форма на вината непредпазливост транспортни престъпления по
чл.343 от НК, което дава възможност при индивидуализация на наказанието, да се
релевира съответният й вид, като нейният по-смекчен вариант относно субективната
страна на деянието се явява несъзнаваната непредпазливост или небрежността. В
подобен смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция /напр. Р. №
159/68г., на ІІІ н.о. на ВС/, според която видът на непредпазливостта при
транспортните престъпления /съзнателна или несъзнателна/ е едно от
обстоятелствата, които съдът е длъжен да обсъжда съгласно чл.54 и чл.55 от НК
при определяне вида и размера на наказанията, без това да съставлява нарушение
на чл.56 от НК.
Съдът не третира
признанието на подс.Х., направено пред съда, като допълнително смекчаващо
отговорността й обстоятелство, доколкото същото е демонстрирано едва в хода на съдебното производство. Изложеното е в
съответствие със задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г.-ОСНК-ВКС,
т.7, съгласно което направеното признание от подсъдимия е задължителна
предпоставка за приложение на
съкратеното съдебно следствие и води до смекчаване на отговорността му. Същото
„следва да се оценява с оглед на
характеристиките и съдържанието му като форма на съдействие при установяване на
обективната истина”, доколкото „е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство”. В противен случай самопризнанието не може да се ползва
повторно като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство са конкретните особености на пътната обстановка /а
именно провеждане на събор в местността/, изискващи особена осторожност при
паркиране на моторните превозни средства. Нещо повече, в резултат от поведението на подсъдимата е създадена
действителна и реална опасност от настъпването на вредни последици и за друго
лице-свид.Е.К.. Да се съобрази този факт като отегчаващо обстоятелство, е и процесуално
допустимо, доколкото е описан в обвинителния акт, тоест е предявен на подсъдимата
по съответния ред.
Съдът
не окачестви
като отегчаващо обстоятелство претърпените психически страдания от близките на починалия,
доколкото се касае за посткриминални и независещи от дееца
обстоятелства. Общ принцип при индивидуализацията на наказателната отговорност
е, че като отегчаващи обстоятелства е допустимо да се третират само осъзнатите
фактически особености на проявата, тоест тези, към които виновният има съответното
психическо отношение.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на
изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс. Х.
обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Поради това и при санкционирането на подс.Х. съдът приложи разпоредбата на
чл.54 от НК.
При
определяне на наказанието съдът отчете принципната теза, застъпвана и в
практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца” / Решение №
300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./. Гореизложеното дава
основание да се направи извод, че на подсъдимата следва да се определи
наказание при условията на чл. 54, от НК при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
което изисква отмерване на наказание „лишаване
от свобода“ в размер, съответен на предвидения в закона специален минимум, а
именно две години. С
оглед разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, така определеният размер на
наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намален с 1/3, като
окончателният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да се счита в
размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. Съдът прие, че този размер
съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да
бъдат постигнати по друг начин.
В конкретния случай са налице всички предпоставки,
визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за
поправянето и превъзпитанието на подс. Х. не е необходимо тя ефективно да
изтърпи наложеното й наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно
съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се
в нея. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три години, подсъдимата
не е осъждан до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от
общ характер, както и за постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива,
то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца.
Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение.
Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални
особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да
предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Независимо обаче, че съгласно константната
съдебна практика за приложението института на условното осъждане е водеща преди
всичко индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните качества
на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на деянието. За да бъде
същата завишена, трябва да са налице конкретни данни, които да характеризират
дееца и деянието с по-висока степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от този вид, тъй като принципно за всеки вид
престъпление законодателно е заложена съответна степен на обществена опасност
на деянието, намерила израз в предвидената санкция.
По отношение на подсъдимата Х. съдът, въз основа
направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се
приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. В
конкретния случай подсъдимата е с много добри характеристични данни, същата е с
чисто съдебно минало, направила е самопризнания, разглежданият случай е
небрежно проявление на вината, и то за първи път, подсъдимата съжалява за
стореното и е искрено шокирана от случилото се, а конкретиката на деянието не
го характеризира като такова със завишена степен на обществена опасност,
открояваща го от обикновените случаи на престъпления от този вид.
С оглед изложеното, съдът намира, че по отношение на
подсъдимата Х. ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с
отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с
определянето на минималния, предвиден в закона, изпитателен срок в размер на три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Що се отнася до
кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС”, при определянето на срока му
- две
години, считано от влизане на присъдата в сила, съдът отчете горевизираните индивидуализиращи отговорността на подсъдимата
Х. обстоятелства. Съобрази естеството на извършеното престъпление и
обстоятелството, че именно това съпътстващо наказание би могло да мотивира
дееца да се въздържа за в бъдеще от подобен род прояви. Съдът намира, че така определеният срок на лишаване от право ще има
положително въздействие и ще стимулира в бъдеще подсъдимата да спазва правилата
за движение, като по този начин ще се усили предупредителното и възпиращо
въздействие на наказанието върху нея. В съответствие с чл.58а, ал.5 от НК
правилата на предходните алинеи на същия текст не се прилагат за предвидените в
особената част наказания по чл.37, ал.1, т.2-11 НК, поради което размерът на
това наказание не се редуцира.
Съдът намира, че така определените на подсъдимата Х.
кумулативни санкции са съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК,
според което, когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено
престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът,
като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко
едно от тях, така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в
чл. 36 от НК.
По отношение на представените
по делото веществени
доказателства, съдът постанови вещественото
доказателство – лек автомобил „Опел Синтра“ с рег. № ***с контактен ключ,
находящ се на съхранение на паркинга на сектор „ПП“ при ОДМВР гр. П. да се
върне на собственика Д.Д.Х., след влизане на присъдата в законна сила, веществените доказателства – дрехи на починалия Г.К. – да се унищожат като вещи без стойност след
влизане на присъдата в законна сила, а 2 бр. СД, находящи се към кориците на
делото – да останат по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Х. бе
осъдена да заплати по сметка на ОД
на МВР – П., в полза на държавата сумата
от 884,36 лв./осемстотин осемдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за
експертизи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :