МОТИВИ по присъда № 45 по НОХ дело № 278/04.06.2019 г. по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Дупница
Дупнишката районна прокуратура е предявила обвинение
против Н.К.М., роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, със
средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл. 343 б, ал. 2 от НК.
В
обвинителният акт се твърди, че на
12.01.2019г. около 22:54 часа в с. Ресилово, по ул. „Трети март“ с посока на
движение гр. Дупница управлява моторно превозно средство, а именно лек
автомобил „Хюндай“ с регистрационен № СВ 2207 АК, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно с 2,20 промила на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7410“ с фабричен № 0269
(съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози), като деянието е извършил деянието, след като е осъден за
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно с влязла в сила на 10.02.1998г. присъда по НОХД №
295/1997г. по описа на РС-Дупница, с която е признат за виновен за извършено на
16.05.1996 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 100 000 лева -престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК,
Представителят на Дупнишката районна прокуратура в съдебно заседание
поддържа обвинението по обвинителния акт, като предлага на подсъдимият да се
наложи справедливо наказание „Лишаване от свобода” и „лишаване от право да управлява МПС” което
да бъде намалено с 1/3.
Подсъдимият не е дал обяснение, тъй като производството е разгледано при
условията на глава 27 от НПК, по чл.
371, т. 2 от НПК, тъй като е
признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Адв. Р. пледира да бъде определено наказание при смекчаващи вината
обстоятелства, като бъде приложен института на чл. 58а, ал. 1 от НК и
определеното наказание да бъде намалено с една трета, като счита, че правната
квалификация е по чл. 343б, ал.- 1, а не по ал. 2 на същия член предвид
настъпила реабилитация по право за всички осъждания при условията на чл. 88а, ал.
1, във вр. с чл. 88а, ал. 4, във вр. с чл. 82, ал. 1 т. 4 и т. 5 от НК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, показанията на
разпитаните свидетели Стефан Попов и Ивайло Миладинов, и писмените такива,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие, че подсъдимият е осъществил
от фактическа и правна страна следното:
На
12.01.2019 г., за времето от 18.00 ч. на 12.01.2019 г. до 06.00 ч. на
13.01.2019 г. свидетелите Стефан Попов и
Ивайло Миладинов -служители на РУП гр. Дупница изпълнявали служебните си
задължения по АП 044 съгласно утвърден график. В същото време служебните си
задължения изпълнявал и АП № 717 в сътав Ивайло Даскалов и Димитър Христов,
като и двата автопатрула били в с. Ресилово и извършвали проверка на спрян от
тях водач на лек автомобил. В същото време излязъл подсъдимия с управлявания от
него автомобил и бил застигнат от полицейските служители в АП 717, след тях
тръгнали и колегите им от АП 044 и заедно спрели лек автомобил
„Хюндай Галопер“, управляван от подсъдимия М.. При проверката лицето не
дало документи за самоличност, както и СУМПСК и контролен талон, поради което
самоличността му била установена с
работната станция за отдалечен достъп. Водачът лъхал силно на алкохол и му била
направена проверка техническо средство „Алкотест дрегер 7410“ с фабричен №
0269, който отчел 2,20 промила. Съставили му АУАН и му издали талон за кръвна
проба. Същият не оспорил резултата, но заради високата стойност на установения
алкохол в издишания въздух бил задържан за 24 часа.
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Обект
на престъплението са обществените
отношения свързани с безопасността на
движението, с транспорта. Изпълнителното деяние е осъществено, чрез действие: Н.К.М.
е „управлявал“ МПС, след употреба на алкохол. Концентрацията на алкохол на подсъдимия е била 2.20 промила.
Концентрацията е установена по предвидения от закона ред, с техническо средство.
Престъплението е от вида на „безрезултатните престъпления на просто извършване“,
от категорията на общоопасните.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
Субект
на престъплението е подсъдимият. Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и ги е искал.
Предвид изложеното съдът приема, че подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като към
момента на деянието не е осъждан за
същото такова деяние. Видно от приложената по делото справка за съдимост, ведно
със заверени копия от бюлетини за съдимост и справки за изтърпени наказания М.
е осъден за същото деяние с влязла в сила на 10.02.1998г. присъда по НОХД №
295/1997г. по описа на РС-Дупница, с която е признат за виновен за извършено на
16.05.1996г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 100 000 лева, като съдът прие, че същият е
реабилитиран по право на основание чл. 88а, ал. 1, във вр. с чл. 82, ал. 1, т.
5 от НК, тъй като спрямо лицето не е образувано изпълнително дело за
принудително изпълнение. Реабилитацията е настъпила на 10.02.2001 г.
съгласно т. 3 на ТР № 2/2018 г. на ОСНК
на ВКС. Поради която причина съдът прие, че не е налице повторност по смисъла
на закона и оправда подсъдимия по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК, за това, че е извършил деянието, след като е осъден за управление
на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно: с влязла в сила на 10.02.1998г. присъда по НОХД № 295/1997г.
по описа на РС-Дупница, с която е признат за виновен за извършено на
16.05.1996г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 100 000 лева.
Поради същите
обстоятелства, че са налице предпоставките на 88а, ал. 1, във вр. с ал. 4, във
вр. с чл. 82, ал.1, т. 5 от НК и по отношение на останалите осъждания, а именно:
по НОХД № 131/1999 г. по описа на ДнРС, присъдата е влязла в сила на 20.06.2000
г., не е образувано изпълнително производство, като е отпаднала възможността да
бъде събрана сумата принудително към
21.06.2003 г. и по НОХД № 183/202 г. по описа на Благоевградски РС
присъдата е влязла в сила н 24.09.2003 г., не е образувано изпълнително
производство, като е отпаднала възможността да бъде събрана сумата принудително
към 25.09.2006 г., както и че по НОХД № 488/19991 г. по описа на ДнРС е изтърпяно
ефективно наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца на 04.06.1993 г.,
са налице условията на чл. 88а, ал. 1, във вр. с ал. 4, във вр. с ал. 2, във
вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от и към 05.06.2008 г. е настъпила реабилитация по
право. Такава е настъпила и по отношение на наложеното наказание по НОХД №
244/1990 г. по описа на РС гр. Дупница, като присъдата е влязла в сила на
28.12.1990 г. и е наложено наказание
„Поправителен труд“ за срок от шест месеца при 15 % удръжка от трудовото
възнаграждение, което е изтърпяно през месец декември 1993 г. Съгласно чл. 88а,
ал.1, във вр. с ал. 4, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК към месец декември
1996 г. е бил реабилитиран по право.
.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
Степента на обществена опасност на
деянието не сочи отлика от законодателно определената и се характеризира като
сравнително висока в конкретния случай, с оглед вида на засегнатите отношения,
условия на време, място, начина и обстановката,
както и подбудите за извършване на престъплението-имайки предвид, че
подсъдимият е извършил деянието след значителна употреба на алкохол, въпреки че
последният факт не може да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство. Като
такива съдът прие обстоятелството, че е управлявал през тъмната част на
денонощието и на място, където не е интензивно движението.
Степента на обществена опасност на дееца
не е висока- М. не е осъждан до момента на извършване на настоящето
престъпление. Семеен е и се грижи за обезпечаване на семейството си, съдействал
е за разкриване на деянието, признава се за виновен и се разкайва за стореното.
Съдът счита, че целите на наказанието по отношение на подсъдимият М.,
визирани в чл. 36, ал. 1 от НК: да се поправи и превъзпита към спазване на
закона и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото ще бъдат
постигнати, ако бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изтърпяване отложи на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, тъй като са налице материално правните предпоставки за това. М. не е
осъждан до момента, на същият му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок до три години и същият може да се поправи и превъзпита без да изтърпява ефективна така определеното
му наказание лишаване от свобода. Съдът
счете, че не следва да се налагат възпитателни мерки предвидени в разпоредбата
на чл. 67, ал. 1-4 от НК.
Съдът наложи
на подсъдимия М. и кумулативно определеното наказание „Глоба”, като счете че
същата следва да бъде в предвидения от закона минимален размер на 200.00 (двеста) лева.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът
счете, че за това деяние подсъдимия М. следва да бъден лишен от право да
управлява МПС, като му наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 8 (осем) месеца.
С така определеното наказание, съдът прие, че ще съдейства ефективно за
постигане на целите на специалната и генерална превенция. Приема, че по този
начин ще въздейства максимално поправително-възпитателно и
предупредително-възпиращо на подсъдимият и в бъдеще същият няма да бъде субект
на престъпление.
По делото не
са сторени деловодни разноски.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: